№ 1976
гр. Бургас, 14.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20212100501926 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец” №23-Б, представлявано от процесуален представител Таня
Желязкова, Дирекция „Правна“.
Обжалва се разпореждане № 5673 от 14.09.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 6363 по
описа за 2021г. на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлено частично заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против Л. СТ.
М..
Сочи се, че обжалваното разпореждане е неправилно и необосновано. Развити са
съображения, че при начисляването на мораторната лихва върху претендираната главница
дружеството е съобразило разпоредбата на Закона за извънредното положение, с която е
спряно начисляването на лихви и неустойки за забавени плащания. Намира, че районният
съд е следвало да даде възможност на дружеството да изрази становище, с което да признае,
оспори или уточни заявлението си, вместо да отхвърли частично заявлението на това
основание. Моли разпореждането да бъде отменено в обжалваната част.
Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо
съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело № 6363 по описа за 2021г. на Районен съд- Бургас е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено
от „Топлофикация София“ ЕАД /по него първоначално е образувано гр.д.№44156/21г. на
1
СРС, изпратено по подсъдност на БРС/.
Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Л. СТ. М. за
следните суми: 1412,57 лв., представляваща сборна главница за топлинна енергия за
топлоснабден имот в гр. София за периода от м. юни 2018г. до м. април 2020г.; 182,21 лв. -
лихва за периода 15.09.2019г. до 9.07.2021г.; 38,64 лв.- главница за дялово разпределение за
м. юни 2018г. до м. април 2020г.; 7,41 лв.- лихва за периода от 31.07.2018г. до 9.07.2021г.,
както и законната лихва от датата на подаването на исковата молба до изплащането на
вземането.
Изложени са доводи, че съгласно чл.71, ал.2 от наредбата за топлоснабдяването, при
дялово разпределение прогнозното количество топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на отделен имот се определя от лицето по чл.139б, ал.1 ЗЕ след изготвяне на
окончателна годишна изравнителна сметка за предходния отчетен период. След края на
всеки отоплителен сезон се изготвя окончателна годишна изравнителна сметка от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, на базата на реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с чл.71 и чл.72 от цитираната по-
горе наредба. Сочи още, че претендираните суми са за реално потребена топлинна
енергия, съдържащи се в Общите фактури, издадени след приключването на отоплителните
сезони 2018-2019г. и 2019- 2020г., които са станали дължими през м. юли 2019г. и през м.
юли 2020г. Правопораждащия вземането факт бил договор за продажба на топлинна енергия
с потребител- клиент на топлинна енергия за битови нужди, имащ качеството на собственик
или ползвател на имота, който използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Посочено е,
че на основание чл.154 от ЗЕ топлопреносното предприятие може да събира по реда на
чл.410 ГПК задълженията на клиентите- неизправни длъжници и на асоциацията по чл.151,
ал.1 към топлопреносното предприятие.
Претендират се деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Към заявлението са приложени пълномощно и квитанция за внесена държавна такса, както и
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в гр. София.
Съдът е издал заповед № 2332/14.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК за претендираните главници, ведно със сумата от 180 лв. - законна лихва за
забава върху главницата от 1412,57 лв. за периода от 15.09.2019г. до 12.03.2020г. и за
периода от 9.04.2020г. до 9.07.2021г., както и за сумата от 6,50 лв. - законна лихва за забава
върху главницата от 38,64 лв. за периода от 31.07.2018г. до 12.03.2020г. и за периода от
9.04.2020г. до 9.07.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
подаването на заявлението- 27.07.21г. до окончателното плащане, както и за деловодни
разноски в размер на 82,66 лв.- заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С обжалваното разпореждане частично е отхвърлено заявлението в частта относно
претенциите за мораторни лихви- за 2,21 лв., представляваща разликата между
претендираното обезщетение за забавено плащане на главницата от 1412,57 лв., а именно-
2
182,21 лв. и присъдените 180 лв. и за периода от 13.03.2020г. до 8.04.2020г., както и за
сумата от 0,91 лв., представляваща разликата между претендираното обезщетение за
забавено плащане на главницата от 38,64 лв., а именно- 7,41 лв. и присъдените 6,50 лв. и за
периода от 13.03.2020г. до 8.04.2020г., както и разноските над присъдената сума до
претендираните 82,82 лв.
Изложени са съображения, че съгласно чл.6 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от
13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, в редакцията й в периода от 13.03.2020г.-
8.04.2020г., бл.28 на ДВ, до отмяната на извънредното положение не се прилагат
последиците от забава за плащане на задълженията на частноправни субекти, включително
лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост,
разваляне на договор и изземване на вещи. Прието е, че законодателят не прави разлика от
какво основание са възникнали задълженията. Затова е приел, че за периода от 13.03.2020г.
до 8.04.2020г. не може да се начислява лихва за забава върху дължимите главници. Затова е
приел, че са налице предпоставките на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.
Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е основателна.
Действително, заявителят не е посочил в изложението на обстоятелствата, от които
произтича вземането му, че е съобразил разпоредбата на чл.6 от горецитирания закон. Това
обаче е сторено пред въззивната инстанция, като е заявено противното на приетото от
районния съд. Същевременно, въз основа на данните, изложени в заявлението, не е
възможно да се извърши проверка за твърдението на страната, нито за правилността на
изводите на съда, доколкото нито в заявлението, нито в обжалваното разпореждане е
посочено по какъв начин са изчислени посочените в тях размери на обезщетенията за
забавено плащане. При извършено на основание чл.162 ГПК самостоятелно изчисление на
претенциите за мораторна лихва върху двете главници и за периодите, посочени в
заявлението, при ползването на различни общодостъпни онлайн калкулатори за законна
лихва /например на НАП, calculator.bg и др./ въззивният съд достигна до различни крайни
суми от посочените от заявителя и от районния съд, като същите надвишават значително
претендираните от заявителя.
Ето защо, въззивната инстанция намира, че обжалваното разпореждане е неправилно
и незаконосъобразно в обжалваната част, тъй като районният съдът е излязъл извън рамките
на ограничените си правомощия в производството по чл.410 ГПК и е проверявал
основателността на претенцията за мораторни лихви. Ето защо разпореждането му следва да
бъде отменено в обжалваните части, като вместо това следва да се разпореди издаването на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и за отхвърлените суми.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 5673 от 14.09.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 6363 по
описа за 2021г. на Районен съд- Бургас В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ , с която е отхвърлено
3
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за следните суми:
- 2,21 лв., представляваща разликата между претендираното обезщетение за забавено
плащане на главницата от 1412,57 лв., а именно- 182,21 лв. и присъдените 180 лв. и за
периода от 13.03.2020г. до 8.04.2020г.;
- 0,91 лв., представляваща разликата между претендираното обезщетение за забавено
плащане на главницата от 38,64 лв., а именно- 7,41 лв. и присъдените 6,50 лв. и за периода
от 13.03.2020г. до 8.04.2020г.,
- както и 0,16 лв., представляващи разликата над присъдената сума от 82,66 лв. до
претендираните 82,82 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по заявлението на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23-Б , против Л. СТ. М. с
ЕГН:********** от гр.Бургас, ул.“Екзарх Йосиф“ №22, ет.4 и за следните суми:
- 2,21 лв., представляваща разликата между претендираното обезщетение за забавено
плащане на главницата от 1412,57 лв., а именно- 182,21 лв. и присъдените 180 лв. и за
периода от 13.03.2020г. до 8.04.2020г.;
- 0,91 лв., представляваща разликата между претендираното обезщетение за забавено
плащане на главницата от 38,64 лв., а именно- 7,41 лв. и присъдените 6,50 лв. и за периода
от 13.03.2020г. до 8.04.2020г.,
- както и 0,16 лв., представляващи разликата над присъдената сума за разноските за
първата инстанция от 82,66 лв. до претендираните 82,82 лв.
Връща делото на Районен съд- Бургас за издаване на допълнителна заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4