Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.
Пазарджик, 12.04 .2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на седми април през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: В. Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Лилия Кирякова
като
разгледа докладваното от съдията Трънджиева В
гр. д. № 201 по описа за 2021 г. , за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пещера ,
постановено по гр.д.№1158 по описа за 2019 година е отхвърлен
като неоснователен предявеният от „К.И.И. БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „П.В.“ 21, Бизнес център „Л.", ***иск срещу В.В.Ш. ,ЕГН **********
*** да се приеме за установено, че В.В.Ш.
дължи на „К.И.И. БГ" ЕАД сумата в общ размер 3164.29 лева /три хиляди сто шестдесет и четири
лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща
незаплатена сума по Договор за потребителски кредит № ******, от която сума 2919.37 лв. (две хиляди деветстотин и
деветнадесет лева и тридесет и седем стотинки
- остатък от непогасена главница
и 244.92 лв. (двеста четиридесет и четири лева и деветдесети две стотинки) - договорна
лихва за периода от 23.07.2013 г. до 27.10.2014 г., както и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното погасяване на дълга.
В срок така постановеното решение е обжалвано от „К.И.И. БГ“ ЕАД. Излагат се оплаквания във въззивната жалба за неправилност , незаконосъобразност и противоречие с процесуалния и материалния закон.
За да отхвърли исковете , съдът приел, че депозирания иск е неоснователен, тъй
като ищецът не е материалноправно
легитимиран. Причината за това е, че предвидената възможност за прехвърляне на
процесното вземане от първоначалния кредитор е поместена в общите условия,
които са неразделна част от Договор за кредит.
Съдът не мотивирал преценката си, че закрепената в
чл.16 от Общите условия възможност за прехвърляне на вземането представлява
неравноправна клауза, а единствено е посочено, че е нищожна на осн. чл.146,
ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.24 ЗПК, защото не е уговорена индивидуално
В чл.143, ал.1,
т.16,
било посочено, че неравноправна е и клауза, която „дава възможност на търговеца или
доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си
по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за
потребителя". Точно
поради това в чл.16 ал.7 от
Общите условия, било уговорено, че кредитополучателят дава съгласието си за
евентуално бъдещо прехвърляне на вземането по договора за кредит. С така
уговорените клаузи, кредитодателят е направил необходимото, за да осигури
законовата възможност вземането да бъде прехвърлено. В подкрепа на това била и
разпоредбата на чл. 26 от Закон за потребителския кредит.
Общите условия били част от договора за кредит ,
известни на ответника и всяка страница подписана от него.
Позовава се на съдебна практика в подкрепа на тезата
си, че не налице неравноправна клауза, налице е съгласие на страната за
прехвърляне на вземането , поради което ищецът е легитимиран да предяви
претенцията.
Молят решението да бъде отменено и предявените
искове – уважени.
Претендират разноски.
В срок постъпил писмен отговор от назначения на
ответника особен представител. Намира жалбата за неоснователна , а решението за
правилно.
Представените ОУ не били подписани от ответника.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение , за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид
следното:
Производството е по чл.422 от ГПК.
В исковата си
молба
„К.И.И. БГ" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „П.В."
21,
Бизнес център „Л.", ***против В.В.Ш. ,ЕГН ********** *** , искова молба, твърди , че на 23.07.2013 г.
между „У. К. Ф." ЕАД (кредитор), от една страна и В.В.Ш.
(кредитополучател) от друга, е подписан Договор № ****** за отпускане на
потребителски паричен кредит на обща стойност 3,577.92 лв. (три хиляди
петстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки), от които
3,000.00 лв. (три хиляди лева) - чиста стойност на кредита, 300.00 лв. (триста
лева) - такси/комисионни и 277.92 лв. (двеста седемдесет и седем лева и
деветдесет и две стотинки) - застрахователна премия. Кредитополучателят се е
задължил да погаси усвоения кредит чрез 36 анюитетни месечни вноски, всяка от
които в размер на 124.95 лв.; като първата вноска следвало да бъде направена в
срок до 14.08.2013г., а последната - в срок до 14.07.2016 г. Общата дължима
сума, която следвало да бъде върната по сметка на Кредитодателя в края на
периода, била в размер на 4,498.20 лв.
Ищецът изпълнил задължението си по
договора , предоставяйки уговорената сума. Кредитополучателят В.В.Ш. направил 8
пълни вноски по погасяване на задължението и една частична вноска в размер на
19.02 лв., както и е внесъл сума в размер на 4.22 лв., представляваща начислени
лихви за просрочие или общо внесена сума по кредита в размер на 1,022.84 лв.
(хиляда двадесет и два лева и осемдесет и четири стотинки).
След 14.04.2014 г. - падежната дата на
последната направена по кредита частична вноска, длъжникът не бил направил
оставащите 27 пълни и една частична вноска и съобразно уговорения погасителен
план е изпаднал в забава. Към момента на предявяване на иска всички непогасени
вноски по горепосочения Договор за кредит били с настъпил падеж и съгласно чл.
84, ал.І от ЗЗД В.В.Ш. е изпаднал в забава. В този смисъл претендираното
вземане е изискуемо в пълен размер.
На 27.10.2014 г. между „У. К. Ф." ЕАД и "К.И.И. БГ" ЕАД бил
сключен Договор за цесия, по силата на който „У. К. Ф." ЕАД /като цедент/
цедира вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на "К.И.И.
БГ" ЕАД /като цесионер/.
Ищецът бил упълномощен да уведоми от
името на цедента всички длъжници по вземания на „У. К. Ф." ЕАД, които „У. К.
Ф." ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 27.10,2014 г.
Изпратено било уведомление и до
ответника чрез препоръчана поща с
обратна разписка на адрес - ПК: 4584 Козарско, ул. „Двадесет и трета" №
21.
В.В.Ш. получил пратката лично, видно от
обратната разписка от писмото, която се е върнала на изпращача и в нея са видни
положен подпис и дата от страна на ответника.
Към исковата молба е приложено Уведомление за извършено прехвърляне на
вземания, с което от името на Цедента ответникът се уведомява за сключен на 27.10.2014 г. Договор за цесия
между „У. К. Ф." ЕАД и „К.И.И. БГ ЕАД, по силата на който „У. К. Ф."
ЕАД, в качеството си на цедент, продава на цесионера „К.И.И. БГ" ЕАД
изрично посочени вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити,
което да бъде връчено на ответника с исковата молба и евентуално да се обсъжда
от гледна точка изискването на чл.99 ал.3 от ЗЗД.
На 21.03.2019 г. „К.И.И. БГ" ЕАД подава
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В.В.Ш. за
заплащане на сумата в общ размер на 3,164.29 лева /три хиляди сто шестдесет и четири лева и двадесет и
девет стотинки/, представляваща незаплатена сума по Договор за потребителски кредит № ******, от която сума в размер на
2,919.37 лв. (две хиляди деветстотин и деветнадесет лева и тридесет и седем
стотинки), представляваща остатък от непогасена главница и сума в размер на
244.92 лв. (двеста четиридесет и четири лева и деветдесети две стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 23.07.2013 г. до 27.10.2014 г., както и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното погасяване на дълга и направени
съдебно-деловодни разноски, в това число заплатената от заявителя държавна
такса в размер на 63.29 лв. и претендирана сума в размер на 150.00 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Издадена била заповед и в изпълнение на
дадените от съда указания предявени исковете за установяване на вземанията.
Молят да бъде прието за установено, че В.В.Ш., дължи на „К.И.И. БГ" ЕАД
на сумата в общ размер на 3,164.29 лева
/три хиляди сто шестдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща незаплатена сума
по Договор за потребителски кредит № ******,
от която сума в размер на 2,919.37 лв. (две хиляди деветстотин и
деветнадесет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща остатък от
непогасена главница и сума в размер на 244.92 лв. (двеста четиридесет и четири
лева и деветдесети две стотинки), представляваща договорна лихва за периода от
23.07.2013 г. до 27.10.2014 г., както и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното погасяване на дълга.Претендират се и направени съдебно-деловодни разноски, в
това число заплатената от заявителя държавна такса в размер на 63.29 лв. и
претендирана сума в размер на 150.00 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Връчване на адреса на ответника не е
извършено. Предоставени са данни ,че ответникът живее извън страната.
След надлежно извършените справки са постоянния
и настоящия адрес на ответника и съответно залепване на уведомление е назначен
особен представител.
В срок е постъпил писмен отговор.
Излагат се доводи за недействителност на
договора , поради неспазване на разпоредбата на чл.10 ал.1 и чл.5 ал.4 от ЗПК. Шрифта
на сключения договор и на приложените към него ОУ не отговарял на това
изискване.
Не било спазено и изискването на чл.11
ал.2 от ЗПК.
Неравноправни били каузите относно ГПР и
лихвения процент.
Не била настъпила и предсрочна
изискуемост , тъй като длъжникът не бил надлежно уведомен.
Съдът , за да се произнесе , взе предвид
следното:
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 390
на Пещерски районен съд по описа за 2019 година е издадена заповед за
изпълнение по молба на ищеца срещу длъжника , за сумите , предмет на иска.
Тъй като длъжникът е уведомен за
заповедта по реда на чл.47 ал.6 от ГПК са дадени указания на ищеца за
възможността в срок да заяви претенцията си за установяване на вземането.
Иска е предявен в указания срок , поради
което съдът го намира за допустим.
За да се произнесе по съществото на
спора , съдът прие следната фактическа обстановка:
Не се спори по делото , видно е и от
представените по делото писмени доказателства , че между ответника и „У. К. Ф.“
АД е сключен договор за кредит по силата на който на ответникът е предоставен
кредит в размер на 3000 лева , такса 300 лева и застрахователна премия 277,22
лева.
Уговорен е годишен лихвен процент 15,5%
и ГПР 24,2%..Посочена е общата дължима сума и начина на погасяване на
задължението. Видно от представеното искане в първото по делото заседание с
предоставената сума по този кредит е рефинансиран друг такъв.Длъжникът изрично
е декларирал ,че е запознат с договора ,
общите условия и погасителния план при подписването .
Не се спори още, че между ищеца и кредитодателя
на 27.10.2014 година е сключен договор за цесия , като предмет на цесията е и
вземането по договора за кредит , сключен с ответника.
До ответника е отправено уведомление от
цесионера ,нарочно упълномощен от цедента , за извършената цесия , което според
представените доказателства му е връчено лично на 6.11.2014 година. Това
обстоятелство не е оспорено.
Към този момент срока на договора не е
бил изтекъл.
Ищецът твърди,че е извършено плащане на
осем пълни вноски и една частична и ответникът е изпаднал в забава от
14.04.2014 година .Няма доказателства за това , не е направено и оспорване.Не
твърди ищеца да е настъпила предсрочна изискуемост, няма и доказателства да е
уведомен длъжника за такова намерение.Към момента на образуване на заповедното
производство срока на договора е бил изтекъл.
Договорът е сключен преди да влезе в
сила нормата на чл.10 ал.1 от ,съответно чл.5 ал.4 от ЗПК , въвеждаща
изискването за размера на шрифта на изписването , поради което и доводите в тази насока са
неосноавателни.
Договора за кредит е съобразен напълно с
нормата на чл.11 от ЗПК и няма никакво основание да се подържа ,че при
условията на чл.22 от ЗПК е нищожен.
Съдът , изпълни задължението си да
извърши и преценка за наличие на неравноправни клаузи или такива противоречащи на добрите нрави и
като отчете условията при които е сключен договора – ГПР , ГЛП ,не намери да са
налице неравноправни клаузи в конкретния договор по смисъла на чл.143 и
следващите от ЗЗП.
Първоинстанционният съд ,за да отхвърли
иска не е обсъдил никой от доводите на ответника , а се е ограничил само да
приеме следното:
„Съобразно
специалната иимперативна норма на чл. 26 ал. І от Закона за потребителския кредит, кредитор може
да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само
ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.
В
настоящият случай, процесният Договор № ****** за потребителски заем, сключен
на 23.07.2013 г.
между „У. К. Ф." ЕАД от една страна и В.В.Ш. не съдържа възможност първоначалният кредитор "У. К. Ф." ЕАД, да прехвърли вземането си
срещу кредитополучателя на трето лице.
Такава
възможност е предвидена в чл. 16 ал. VІ от Общите условия на процесния договор за кредит , където е
посочено, че кредиторът има право по всяко време да прехвърли
правата си по договора за кредит на трето лице, като в ал. 7 е предвидено, че с
подписване на договора потребителят се е съгласил изрично с тази клауза.
Тази
клауза обаче не е уговорена индивидуално в текста на процесния договор за заем , а само в общите му условия - чл.
146,ал. ІІ ЗЗП, поради което е нищожна съобразно чл. 146 ал. І ЗЗП във вр. с чл. 24 ЗПК.
Ето
защо от правна страна следва да се
приеме, че доколкото в процесния Договор № ******/23.07.2013г. няма
изрична договорка, че кредиторът може да прехвърли вземанията си срещу
потребителя на друго лице, а уговорката в чл. 16, ал. VІ и ал. VІІ от Общите условия представлява
неравноправна клауза, то вземането
не е надлежно прехвърлено и ищецът в настоящия процес не е материалноправно
легитимиран да претендира процесните вземания от ответника.“
Това
схващане буквално е възприето от редица решения на районни съдилища.
Въззивният
съд го намира за неприемливо и резултат от неразбиране принципите на защита на потребителя.
Според
нормата на чл.146 от ЗЗП може да се обсъжда непавноправност , респективно
нищожност на клауза ,ако тя не е уговорена инидвидуално.Тоест – само факта ,че
определени условия не се съдържат в договора или не са уговорени индивидуално
,а в ОУ възприети от страните, не може да доведе до извода ,че клаузата е
нищожна.
Законодателят
е предвидил , че кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице ,само
ако договорът за потребителски кредит
съдържа такава възможност.
С оглед съдържанието на чл.
16 от Общите условия, съдът намира, че е налице предвидена в договора възможност
за прехвърляне на вземането от кредитора. Съгласно чл.
298, ал. 1 ТЗ - Търговецът може да
установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. Те стават задължителни
за другата страна, когато тя: заяви писмено, че ги приема, а според ал. 2
когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените
от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени
при сключването. На основание цитирания законов текст, доколкото Общите условия
са били предадени на потребителя и той е заявил, че ги приема, то същите
обвързват същия в равна степен и представляват част от сключения между страните
договор.
Подържа се в писмения
отговор , че общите условия не са подписани от страните на всяка страница.Към
момента на сключване на договора не е било налице такова изискване на закона.То
е въведено в разпоредбата на чл.11 ал.2 от ЗПК , в сила от 23.07.2014 година.
Поради изложеното , съдът намира ,че
предявеният иск е основателен , както по отношение на главницата , така и по
отношение на договрното възнаграждениее и законната лихва.
Действително няма данни за настъпилата
предсрочна изискуемост ,в исковата молба се съдържат твърдения за момента на
преустановяване на плащането и договрното възнаграждение се претендира именно
до този момент , а законната лихва се претендира от момента на заявлението по
реда на чл.410 от ГПК.
С оглед изхода на спора на ищеца се дължат
сторените разноски ,както в заповедното , така и в исковото производство.
В заповедното те възлизат на 213,29 лева.В
исковото производство пред първата инстанция са направени разноски в размер на 103,40
дэржавна такса / внесена първоначално и доплатена по указания на съда/ лева , като
възнаграждението за юрисконсулт ,съдът определя на 100 лева. Заплатено е и
възнаграждение за особен представител пред първата и въззивната инстанция в
размер на 415,50 , както и държавна такса за обжалване в размер на 83,39 лева .Юрисконсултското
възнаграждение съдът опредял на 100 лева , като се има предвид правната сложност
на производството и начина на участие на страната в него.
Мотивиран
от изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение
на Районен съд Пещера , постановено по гр.д.№1158 по описа за 2019 година,като:
По иска на „К.И.И. БГ" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „П.В.“ 21, Бизнес
център „Л.", ***иск срещу В.В.Ш. ,ЕГН ********** *** ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
, че В.В.Ш. дължи на „К.И.И. БГ"
ЕАД сумата в общ размер 3164.29 лева /три хиляди сто шестдесет и четири
лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща
незаплатена сума по Договор за потребителски кредит № ******, от която сума 2919.37 лв. (две хиляди деветстотин и
деветнадесет лева и тридесет и седем стотинки
- остатък от непогасена главница
и 244.92 лв. (двеста четиридесет и четири лева и деветдесети две стотинки) - договорна
лихва за периода от 23.07.2013 г. до 27.10.2014 г., както и законна лихва върху главницата от 21.03.2019
Г. до окончателното погасяване на дълга.
Осъжда В.В.Ш. ,ЕГН **********
*** да заплати на „К.И.И. БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. С., бул. „П.В.“ 21, Бизнес
център „Л.", ***иск сумата 213,29
лева разноски в заповедното производство и сумата 1289,70 лева – разноски в исковото
производство пред първата и въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.