Решение по дело №1180/2012 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 366
Дата: 15 февруари 2013 г. (в сила от 27 януари 2014 г.)
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20127040701180
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 май 2012 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Бургас, № 366 / 15.02.2013г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на петнадесети януари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                                                                                                                                                           

                                                                                                                                                      СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.В., като разгледа докладваното адм.д. №1180 по описа за 2012 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.4 ЗМВР във вр. чл.145 и сл. АПК.

         Жалбоподателят А.М.Е.,*** и съдебен адрес гр.***– партер офис 2 е оспорил заповед № 4/08.05.2012г. на инспектор Г. М. ***, с която е заповядано задържането му за срок от 24 часа на основания чл.63, ал.1, т.1 от Закона за МВР (ЗМВР) за извършено престъпление от общ характер - чл.195, ал.1 от НК. Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. В жалбата не са посочени конкретни възражения относно тази незаконосъобразност.  

         В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска атакуваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира разноски. Представя писмени бележки.

            Ответникът оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна.

            Заинтересованата страна Регионална дирекция „Гранична полиция” Бургас, чрез представител по пълномощие, иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представя писмени бележки.

            Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

            Обжалваната заповед е издадена от Г. М. Г.ев, на длъжност инспектор в ГПУ гр.Царево, който на 08.05.2012г., като е приел, че са налице данни за извършено престъпление по чл.195, ал.1 от НК, на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР заповядал задържането за срок от 24 часа на жалбоподателя в помещение за временно задържане на РУП Царево. Заповедта е връчена лично на А.Е. на 08.05.2012г. в 21.00 часа.

         От събраните по делото доказателства се установява, че по повод извършване на процесуално следствени действия по образувано досъдебно производство №262/2012г. по описа на районна прокуратура гр.Царево, изразяващи се в претърсване и изземване с разрешение на съдия – протокол от 08.05.2012г., е задържан настоящия жалбоподател. Досъдебното производство е образувано затова, че на 01.05.2012г. в с.Резово, община Царево, чрез използване на МПС – товарен автомобил марка „Камаз” с ДКН А6861ВК и багер виновно лице е отнело чужди движими вещи – железни отломки - държавна собственост, без съгласието на собственика им с намерението незаконно да ги присвои. В това досъдебно производство са събрани доказателства, че в джип марка „Нисан”, модел „Патрол” ДКН СА 0096 ВХ, собственост на А.Ж., се намира стоманено въже с кука, което също е предмет на престъплението по образувано досъдебно производство, като данните са сочили, че автомобила е ползван от жалбоподателя А.Е., който отказал да предаде доброволно стоманеното въже, предмет на престъплението. Същото е иззето на 08.05.2012г., което обстоятелство е описано в горецитирания протокол за изземване. На 29.06.2012г. за това престъпление е повдигнато обвинение и е взета мярка за неотклонение на А.Е..

            По делото са събрани множество писмени и гласни доказателства, от които еднозначно се установява горната фактическа обстановка.

            От правна страна съдът приема следното:

            Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, засегната от действията на издадената заповед и депозирана в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна.

            Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизоводствените правила, материалните разпоредби и е съобразена с целта на закона.

         Заповедта е издадена на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Целта на наложената принудителна административна мярка е да се предотврати възможността лицето, за което има данни да е извършило престъпление, да се укрие или спрямо него да не може да бъде реализирана наказателна отговорност. За прилагането на тази ПАМ, не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, за да може административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката.

         В конкретния случай от представените писмени доказателства, в това число и част от събраните по досъдебното производство такива, се установява, че е извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.4, предл.1, във вр. с чл.194, ал.1 от НК. В автомобил, управляван (ползван) от жалбоподателя, е намерена една от вещите предмет на това престъпление, която той отказва да предаде доброволно. Само тези данни, макар по делото да са налични и други, налагат предположението за участието на жалбоподателя под някаква форма (извършител, помагач или подбудител) в извършването на престъплението и дават достатъчно основание за прилагане на конкретната принудителна административна мярка. Съдът приема, че заповедта за задържането на А.Е. е мотивирана, тъй като е достатъчно да се посочи фактическото и правното основание за издаването й – в случая съмнения за извършена кражба по смисъла на чл.195 от НК, както и че заповедта е постановена съобразно изискванията на чл.63 от ЗМВР.  

            Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, наведени в писмените бележки, че в административната преписка липсват конкретни данни за извършено от жалбоподателя престъпление. Както беше посочено по-горе в мотивите на настоящото решение, фактът, че една от вещите предмет на престъпното деяние се е намирала в автомобила, който жалбоподателя е управлявал и той е отказал доброволно да я предаде, което доказва, че е знаел за наличието на тази вещ в автомобила, е достатъчно за да мотивира едно обосновано предположение за съпричастност на жалбоподателя към деянието, което е предмет на досъдебното производство. В този смисъл цитираната от адвокат К. по-стара съдебна практика на ВАС няма отношение към спора, защото спрямо жалбоподателя са налице данни, че под някаква форма е взел участие в извършване на престъплението, защото вещ, която е отнета вследствие на това престъпление се намира в автомобила, който той ползва, а по всички откъси от цитирани решения на върховния съд, настоящия състав стига до извода, че фактите по тези дела са обосновавали извода за липса на данни и дори индиция, че задържаното лице има отношение към някакво престъпление.

         В настоящото производство не следва да се установява дали са налице достатъчно данни по смисъла на НК жалбоподателят да е извършил някакво престъпление, а дали са налице основания за прилагане на ПАМ, която е наложена с процесната заповед. За да са налице такива основания е достатъчно наличие на данни, че има вероятност лицето да е извършител, подбудител или помагач на престъплението, за да се наложи такава мярка.

            Предвид изложеното съдът намира, че заповедта за задържането на А.М.Е. е мотивирана. В нея са посочени както фактическото, така и правното основание за налагане на мярката. Съдържа всички необходими данни за лицето издало заповедта и за задържаното лице. Не се констатираха нарушения на закона, както по отношение на процедурата по издаването й, така и по отношение съответствието и с материалния закон, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

            Мотивиран от това и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас

Р  Е  Ш  И :

           

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.Е.,***, против заповед за полицейско задържане рег.№4/08.05.2012г. издадена от полицейски орган при ГПУ Царево, с която на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено задържането му за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУП Царево.

            Решението може да се обжалва пред ВАС на РБ с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

 

                                                                      СЪДИЯ: