Р Е Ш Е Н И Е
№ 224
гр. Пловдив, 03 февруари 2022
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти касационен състав, в публично
съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и участието на прокурор РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа КАНД № 3083 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба на ОД МВР Пловдив –
Сектор Пътна полиция, чрез юрисконсулт Б. против
Решение №1657 от 11.10.2021 г., постановено по АНД № 4311/2021 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, с което е отменено наказателно постановление /НП/ №
20-1030-010483 от 03.06.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР- ПЛОВДИВ,
сектор пътна полиция, с което на Й.Ч. с
ЛНЧ ********** е наложена глоба в размер на 750лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
Поддържаните касационни
основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Иска се решението на ПдРС да бъде отменено, а НП потвърдено.
Претендират се разноски.
Ответникът по
касационна жалба Й.Ч. с ЛНЧ **********, чрез адвокат Б., с писмен
отговор взима становище по неоснователност на жалбата и счита, че същата следва
да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционният съд да бъде оставено в
сила. Редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. Представя
писмени бележки. Претендира разноски.
Контролиращата
страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив
дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт
да бъде оставен в сила.
Пловдивският административен
съд, в настоящия касационен състав, като провери законосъобразността на
обжалваното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания и с оглед обхвата на служебната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, намери следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
лице, имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за
която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Пловдивският районен съд е бил
сезиран с жалба, предявена от Й.Ч. срещу
НП № 20-1030-010483 от 03.06.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР-
ПЛОВДИВ, сектор пътна полиция, с което на Й.Ч.
е наложена глоба в размер на 750лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 3 месеца за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
Обжалваното НП е издадено въз
основа на АУАН, серия АА, бл. № 937559/11.09.2020
г., съставен от З.Н.Г., на
длъжност инспектор към ОД на МВР Пловдив, сектор ПП. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното:
На
02.03.2020 г. около 09:32 ч. в гр. Пловдив на ул. „Асеновградско шосе“ срещу №
1 в посока на движение към гр. Асеновград при въведено ограничение на скоростта
за населено място от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус
3 % в ползва на водача МПС лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № ***,
управляван от Й.Ч. се е движил със скорост от 107 km/h. Нарушението е
установено с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) TFR1-M № 648
и фиксирано в клип № 19183.
Процесното административно наказание е
наложено при тази фактическа и правна обстановка, която в пълнота е възприета и
възпроизведена в спорното НП.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение,
първоинстанционният съд е отменил оспореното пред него наказателно
постановление. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че при издаване
на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които се изразяват
в това, че актът за установяване на
административното нарушение по чл. 42 ЗАНН не бил съставен изцяло в съответствие с
посочената по-горе разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Въззивният съд е приел, че
нарушението не е изчерпателно описано и не са посочени подробно съществените
обстоятелства, при които е извършено то. Липсвало посочване на конкретното
превишение на допустимата скорост. Това според ПдРС е съществен пропуск, който
е ограничил правата на санкционираното лице от самото начало на производството
и го е поставило в позиция да не може да разгърне в пълнота правото си на
защита, като не е могъл ясно и категорично да разбере с колко е превишил
допустимата скорост на движение.
Решението на
първоинстанционният съд е правилно.
Необосновани
са твърденията на касатора за неправилност на решението. Районният съд е
изложил правилни, законосъобразни и подробни мотиви, които настоящата инстанция
споделя и не намира за необходимо да преповтаря, а съобразно възможностите на
чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Оспореното
съдебно решение е валидно и допустимо, като постановено от законен съдебен
състав и в предвидената форма, срещу подадена в срок жалба и срещу подлежащо на
съдебен контрол наказателно постановление. Не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, а твърденията в касационната жалба са неоснователни.
Разпоредбите
на чл. 42, т. 4, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изискват в акта и в
наказателното постановление да се посочат конкретни факти и обстоятелства,
които като се подведат под съответната правна норма, да осъществяват
предвидения в нея състав на административно нарушение.
В
разглеждания казус в акта за установяване на
административно нарушение изпълнителното деяние е описано като "движение
със 107 км/ч при разрешена в населено място 50 км/ч.“ Нито в АУАН, нито в НП е
посочена точната скорост, с която е превишил разрешената максимална скорост. Това съставлява съществен порок на АУАН и наказателното постановление,
който, от една страна, ограничава възможността за съдебен контрол и проверка на неговата законосъобразност, а от друга,
накърнява правото на защита на привлеченото към отговорност лице, тъй
като препятства възможността му да узнае точната скорост,
с която се твърди, че е превишил разрешената
максимална скорост, за да организира защитата си в
пълен обем. Допуснатото нарушение на разпоредбите на чл.
42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН настоящият състав на съда намира за съществено, тъй като
посочването на скоростта
на движението на МПС
е елемент от фактическия състав на
нарушението. Непосочването й в АУАН и наказателното постановление е пречка да
се формира извод дали въобще е налице нарушение на
забраната за превишение на тази
скорост, съставляваща административно
нарушение по смисъла на чл.
182, ал. 1, т.6 от ЗДвП.
Непосочването
на превишената скорост
съставлява също така и пречка за определяне на
точната правна квалификация на
деянието, като административно нарушение по съответния нормативен текст,
предвиден в чл. 182, ал. 1 от ЗДП. Нещо повече, това е пречка
за определяне на конкретната административна санкция,
която следва да бъде наложена за конкретното нарушение и за преценка на нейната законосъобразност. Така е, тъй
като нормата на чл.
182, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗДвП инкорпорира съставите на шест
отделни административни нарушения, където, в зависимост от превишението на
разрешената максимална скорост в населено
място, са предвидени различни по вид и размер административни наказания.
Разпоредбите
на закона са категорични - както актът за
нарушение, така и наказателното постановление, трябва да съдържа точно описание
на нарушението, като това посочване трябва
да е конкретно и небудещо съмнение. Този реквизит на
наказателното постановление е съществен и не може да бъде извличан по
тълкувателен път или по пътя на
формалната или правна логика, като това би имало за последица неопределеност на регламентацията на обществените отношения, и в сериозна степен би
застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В
този смисъл са без значение индициите, че за лицето, на
което е наложено административното наказание, не са били създадени пречки да
разбере коя е точната скорост, с която се е
движил, респ. какво е превишението над разрешената
максимална скорост, за да организира защитата си.
Правоприлагането по принцип и в частност - административно- наказателното
правоприлагане, не може да почива на
предположения, а на конкретни факти и обстоятелства.
Предвид изложеното, настоящият
състав на касационния съд, намира, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
съставляват самостоятелно основание за отмяна на НП,
само на това процесуално основание, без да се
налага обсъждане на спора по същество, които накърняват
правото на защита на
привлеченото към отговорност лице.
По изложените съображения, обжалваното съдебно
решение, като валидно и допустимо, постановено от законен състав и по подадена
в срок жалба, срещу подлежащо на съдебен контрол НП, като постановено и при
правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
По отношение на разноските, с
оглед изхода на спора, такива се дължат на ответника. Представен е договор за
правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена
безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Неговият размер, съобразно
уважените претенции, съдът определя на осн.чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на стойност
300 лв. В случая е представен договор за правна защита и съдействие с
адвокат М.Б. в полза, на която следва да се присъди възнаграждението.
Предвид на
изложеното и на основание чл.221 ал. 2 от АПК,
Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1657 от 11.10.2021 год.,
постановено по АНД № 4311/2021 година по опис на Районен съд – Пловдив- XІ н.с.
ОСЪЖДА
ОД
на МВР гр. Пловдив да заплати на адвокат М.Б., с личен номер *** сумата от 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: