Решение по дело №334/2020 на Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

 

№  

 

13.07.2020 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на седми юли през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №334 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано по жалба адв.В.С., като защитник на П.С.В., ЕГН ********** ***, съд.адрес:*** против  Заповед за задържане на лице рег. №1818зз-26 от 02.02.2020 г. на Мл.инспектор Г.Б.К. в участък „Изток“, група „ООР“  при РУ Пазарджик.

 В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на заповедта като постановена без законово основание. Прави се искане за отмяната й Навеждат се навеждат доводи за нарушение на правата на задържания, свързани с разясняване на отказ от правото на адвокатска защита и да откаже да дава обяснения.

Ответникът, полицейски орган–младши инспектор К. ***, оспорва жалбата. Представя преписка по издаване на заповедта за задържане.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните  и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със Заповед за задържане на лице рег. №1818зз-26 от 02.02.2020 г. на Мл.инспектор Г.К. в участък „Изток“, група „ООР“ при РУ Пазарджик П.С.В. е задържан за срок до 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно за това, че на 02.02.2020 г. в гр.П., ул.“… „ пред №…, при извършена полицейска проверка същият изхвърля 1 бр. прозрачно топче и един брой саморъчна направена цигара със съдържание от суха зелена листна маса. След направен полеви наркотест, съдържанието  на топчето и цигарата реагира на синтетичен канабиноид с общо тегла 0,74 гр.  Образувано ЗМ №94/2020 г. та основание чл.354а от НК.  

Заповедта, видно от отбелязаното в нея, е връчена на оспорващия на 02.02.2020 г., което е удостоверено с подписа на задържаното лице.

За удостоверяване на обстоятелството, че задържаният е запознат с правата му по чл.72, ал.3, 4, 5 и 6 и чл.73 ЗМВР, на оспорващия е предоставена декларация, която той следва да попълни собственоръчно /л.8/ и която саморъчно попълнена и подписана от задържания. той е отказал да попълни и подпише, удостоверено с подпис на един свидетел. По делото е приет като доказателство и протокол за личен обиск на лице /л.14 по делото/, който жалбоподателят също е отказал да подпише, но е подписал разписка, че е получил описаните в протокола вещи.

Като част от административната преписка по делото е представена докладна записка от 22.06.2020 г., в които е описано, че за времето от 18.00 ч. на 02.02.2020 г. до 06.00 ч. на 03.02.2020 г. мл.експ.Г.Б.К. – „Полицай“ в Участък „Изток“ към РУ Пазарджик при ОД на МВР Пазарджик, съвместно с мл.експ.К. Николаев В. – „Командир на отделение» в Участък „Изток“ към РУ Пазарджик при ОД на МВР Пазарджик изпълнявали служебните си задължения като автопатрул в Участък „Изток“, обслужващ територията на кв.“Изток“, гр.Пазарджик в изпълнение на утвърден месечен график рег.№ 1818р-2263/2020 г. По време на дежурството двамата са използвали служебен лек автомобил марка „…“, мод. „…“ с рег.№ …. Около 20.40 ч. при извършване на обход в обслужваната територия служителите се движели по ул.„…“ покрай жилищните блокове ситуирани от №… до №…, когато забелязали три съмнителни лица, едното от които било П.С.В. по прякор „Расим”, ЕГН ********** с регистриран постоянен адрес ***.42, но живущ без адресна регистрация в гр.П., ул.“…“ №…, ет…., ап….. В. бил много добре познат на всички служители от Участък „Изток“, тъй като е криминално проявен, извършител е на много и различни по характер криминални престъпления за които многократно е бил осъждан, изтърпял е няколко ефективни присъди „Лишаване от свобода“ и бил лице, което представлявало интерес за органите на МВР. Полицаите се насочили към тези лица за да им извършат проверка за установяване на тяхната самоличност. В момента, в който спрели в непосредствена близост до тях забелязали, че В. държи в ръцете си един брой цигара и един брой политиленово топче с неправилна форма, които хвърли на земята и започнал да тъпче с обувката си цигарата. Полицейските служители му разпоредили устно да се отдръпне, след което го попитали какво е това, което изхвърли на земята. В. заявил, че нищо не е изхвърлял и не знае какво е това на земята. Другите две лица били установени като И. Р. А., ЕГН **********, с регистриран постоянен и настоящ адрес *** и И. Г. И., ЕГН **********,***. След проведени беседи с тях и двамата заявили, че също са видяли как П.В. след като е видял, че до него спира патрулен автомобил се е притеснил, хвърлил е на земята цигарата и топчето и е започнал с крак ла мачка цигарата. На по-късен етап били снети писмени обяснения и от двамата. Мл.инсп. К. и мл.експ.В. ***, поискали съдействие от още един автопатрул и запазили местопроизшествието до идването на дежурната оперативна група. След направения полеви наркотест на съдържанието на политиленовото топче и саморъчно направената цигара се установило, че сухата зелена листа маса която съдържали и двете е с общо тегло 0,74 грама и реагирала на синтетичен канабиноид. По случая било образувано досъдебно производство №94 от 02.02.2020 г. по описа на РУ Пазарджик за извършено престъпление, наказуемо по смисъла на чл.354а от НК. П.В. бил задържан за срок до 24 часа в помещението за временно задържане на лица в РУ Пазарджик, като били издадени всички необходими документи.

Тези фактически обстоятелства, както и разясняването на правата молителя, при задържането и подписването и получаването на заповедта се установяват от показанията на свидетеля К.В..

Оспорената заповед е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Тази разпоредба, предоставя възможност на полицейския орган да задържи лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Анализът на разпоредбата сочи, че при упражняване на тези правомощия полицейският орган разполага с оперативна самостоятелност. В този смисъл, по силата на самата законова разпоредба е предоставена възможност на административния орган, при наличие на някоя от изброените хипотези в чл.72 ЗМВР по своя преценка да задържи лице, като в случая е приложена хипотезата по ал.1, т. 2.

С оглед това, настоящият съдебен състав намира, че административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност, даваща му право на свободна преценка при постановяване на оспорената заповед и то по силата на самия закон - ЗМВР.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - това е полицейски орган, на когото изрично по силата на чл.72 от ЗМВР, е предоставено правото да издава заповеди за задържане на лице при наличие на визираните в нормата на чл.72 от ЗМВР предпоставки. Заповедите за задържане на лице се издават от полицейски органи, а такива според разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗМВР са органите на Главна дирекция "Криминална полиция", Главна дирекция "Охранителна полиция", Главна дирекция "Гранична полиция", областните дирекции, Специализирания отряд за борба с тероризма, Дирекция "Сигурност" на Министерството на вътрешните работи и звената "Общинска полиция", които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл.6, ал.1, т.1 - 3, 6 и 7.

Става ясно от събраните доказателства, че младши инспектор Г.К., изпълнява длъжността мл.инспектор при група в група "Охрана на обществения ред" на Сектор "Охранителна полиция" към РУ Пазарджик, респ. че е полицейски орган.

Спазени са изискванията на чл.59 от АПК за форма на административния акт. Заповедта съдържа и предвидените в чл.74 от ЗМВР задължителни реквизити - името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.72 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане.

В оспорения административен акт изрично е посочено, че лицето, веднага след задържането си е запознато с правата по чл.72, ал.3 и 4 и чл.73 от ЗМВР. На лицето е дадена възможност и да ангажира адвокатска защита, от което свое право той се е отказал, т. е. в конкретния случай са налице посочените предпоставки, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед е в съответствие с практиката на Европейския съд за защита на правата на човека.

Съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно изискванията на чл.74, ал.3 ЗМВР задържаното лице е попълнило декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал.2, т.6, букви "б" – "е".

Посоченото в заповедта правно основание на  чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е наличие на данни за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, за което дори е било образувано ДП. Спазени са условията и срока по чл.73 от ЗМВР. Съобразно т.2 на разпоредбата, заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й, т. е. актът трябва да бъде мотивиран. В настоящият случай, заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването й. Изискването за излагане на фактическите основания на заповедта в случая е изпълнено, като е посочено в каква връзка е формирано предположението за евентуална съпричастност на лицето. В случая не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни относно деянието, съдържащи се в доказателствата по преписката. Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено, т.е. да е разбрало по повод на какво е формирано подозрението срещу него. Видно от приложената по делото заповед, това е изпълнено от полицейските служители.

Нормата на  чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането под стража на основание  чл. 72, ал.1, т.1 вр. с чл.73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН– административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Разясняването на правото на отказ от защитник и последиците от това, както и правото му да откаже да дава обяснения, не част от реквизитите на заповедтта за задържане съгласно чл.74 от ЗМВР. Тези права са заложени в НПК и следва да бъдат разязснени при образуване или в хода на наказателно производство.

Относно съобразяването на оспорения акт с материалноправните норми, то съдът намира, че към момента на издаване на заповедта са били налице данни за извършено престъпление. За да се приложи нормата на чл.72, ал.1 ЗМВР е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление, както и данни за съпричастност на задържаното лице с това престъпление. Понятието "данни" по смисъла на ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл.207, ал.1 НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на принудителна административна мярка "задържане за 24 часа" по чл.72 ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление. Наличието на данни по смисъла на  чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР означава да е налице предположение за извършено престъпление, а не за реализиран конкретен състав на престъпление с категорични доказателства за него.

В процесния случай такива данни са налице, като дори е образувано досъдебно произвоство, като следва да се има предвид, че законът борави с понятието "данни", а не с понятието "доказателства", т. е. издаването на акт по  чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР не се обуславя от наличието на събрани по реда на НПК доказателства с регламентираните в него доказателствени средства и се предпоставя единствено от наличието на данни (без значение на източника им) за извършено престъпление.

На последно място следва да бъде изследван въпросът дали оспореният акт съответства на целите на закона. В случая, оспорената ПАМ се явява приложена по отношение на жалбоподателя при спазване на принципа на закоността, нормативен израз на който е разпоредбата на чл.4, ал.2 АПК, съгласно която административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. Задържането за срок до 24 часа по реда на чл.72 от ЗМВР е принудителна административна мярка, която в зависимост от случая би могла да има превантивен или преустановителен характер и съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл.5, пар.1, буква "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. В конкретния случай жалбоподателят е задържан с цел преустановяване на извършваните от него действия.

Не е нарушен принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6, ал.2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, тъй като жалбоподателят е задържан от полицейски орган на 02.02.2020 г. в 20:45 ч. – видно от оспорената заповед, т. е. непосредствено след извършената полемви тест на държаните от жалбоподателя топче и цигара, които са реагирали на високо рисково наркотично вещество. Съобразно конкретните факти, и високата обществена опасност на задържания, за което свидетелства справката за съдимост, известна на полицейските органи, обусловили задържането, същото не се явява самоцел, тъй като е предприето съобразно преустановителната и предотвратяващата цел на ограничението и се явява пропорционално на засягането правото на свобода и сигурност в съответствие с чл.6, ал.1 АПК.

Предвид изложеното, съдът в настоящия му състав намира, че оспореният акт е законосъобразен – издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, в съответствие с целта му, с оглед което подадената срещу него жалба като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

В тежест на жалбподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за ДТ в размер на 10 лева, платими по сметка на Районен съд Пазарджик.

Предвид изхода на спора на ответникът не дължи от заплащане на разноски. 

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2  от АПК съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.В., ЕГН ********** *** против  Заповед за задържане на лице рег. №1818зз-26 от 02.02.2020 г. на Мл.инспектор Г.Б.К. в участък „Изток“, група „ООР“  при РУ Пазарджик.

ОСЪЖДА П.С.В., ЕГН ********** заплати по сметка на Районен съд Пазарджик ДТ в размер на 10 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

    

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: