№ 5500
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507366 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20003252 от 11.01.2022 г., постановено по гр. д. №
55117/2020 г. на СРС, I ГО, 174 състав, е частично уважен установителен иск
с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.99 ЗЗД, вр. чл.286 ЗЗД,
предявен от Н. Б. Н. срещу М. К. Б., че същата дължи на Н. Б. Н. сума в
размер на 5 301, 27 лв., представляваща дължимо и неизплатено адвокатско
възнаграждение за оказана от страна на ищеца правна защита, съдействие и
процесуално представителство на ответницата по гр.д. №45888/2013 год. по
описа на СРС и в.гр.д. №2060/2016 год. по описа на СГС, ведно със законната
лихва от 22.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. №67292/2019 год. по описа на СРС.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба, както от страна на
ищеца, така и от страна на ответника.
Въззивната жалба от М. К. Б. е постъпила на 28.01.2022 год., като
обжалва решението в частта, с която е уважен искът за сумата от 4 301,27
лева, представляваща дължимо и неплатено адвокатско възнаграждение,
както и за сумата в размер на 1434,14 лева, представляващи направени в
исковото и заповедното производство разноски. Твърди за неправилност на
решението в тази му част, тъй като адвокатското възнаграждение е
определено въз основа на действия от страна на адвоката, които или не са
биле извършени, или са извършени, но не изцяло от него. Приема, че
1
първоинстанционния съд правилно е приел, че представената квитанция
удостоверява извършено предварително плащане на 1000 лева от страна на
ответницата, но за необосновано дискредитирането на показанията на
свидетелката Н.Д., разпитана във връзка с доказване плащането на останалите
1000 лева. Твърди и нарушение на съдопроизводствените правила при
допускане разпита на поискания от ищеца свидетел – адвокат Б..
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК на 18.03.2022 год. е
постъпил отговор на въззивната жалба от страна на Н. Б. Н., с който иска от
съда да остави подадената въззивна жалба без уважение и да потвърди
решението в обжалваната част като правилно и обосновано. Прави
възражение относно законосъобразността при проведения разпит на
свидетеля, поискан от ответницата - Н.Д..
Въззивната жалба от Н. Б. Н. е постъпила на 21.02.2022 год., с която
обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска за сумата над 4 301,27
лева, ведно със законната лихва върху същата. Оспорва възприетото от
първоинстанционния съд, че представената квитанция, макар и неподписана
от Н. Б. Н., което се установява от приетата по делото графологична
експертиза, удостоверява направено плащане за отразената сума, а именно
1 000 лева. Аргументира и че посоченото плащане не се доказва и от
свидетелските показания на разпитаната Н.Д.. Твърди неправилност на
решението в тази му част.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 ГПК на 04.07.2022 год. е
постъпил отговор на въззивната жалба от М. К. Б., като иска от съда да остави
подадената жалба без уважение, като изцяло неоснователна и да потвърди
решението в обжалваната му част като правилно.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема фактическите и правни
констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението
следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към
мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.99 ЗЗД, вр. чл.286 ЗЗД.
2
Страните не спорят и първоинстанционният съд е отделил на основание
чл.146, ал.1,т.3 и т.4 ГПК с доклада по делото като безспорни и ненуждаещи
се от доказване, обстоятелствата, че адвокатско дружество „Н.“-в ликвидация
е осъществило правна защита и съдействие. Видно от представеното по
делото пълномощно процесуалното представителство се осъществява до
„приключване на производството на последна инстанция“.
Първоинстанционният съд приема за доказано, че адвокатското дружество
добросъвестно е представлявало ответницата по гр.д. №45888/2013 год. по
описа на СРС, крайният резултат на което е сключена съдебна спогодба, също
представена по делото. Безспорно е установено и че адвокатското дружество
на 30.09.2019 год. е прехвърлило на ищеца вземането си за адвокатско
възнаграждение, за което ответницата е уведомена с писмо, получено на
14.11.2019 год.
Предпоставки за основателността на исковата претенция са 1. валидно
възникнало мандатно правоотношение, по силата на което ответникът е
възложил на адвоката, ищец по делото – Н. Н., процесуално представителство
за цитираното делото; 2. изпълнение на задълженията по същото от страна
ищеца; 3. липса на договорено адвокатско възнаграждение и 4. неизпълнение
на задължението за плащане на адвокатско възнаграждение.
Приемайки описаните по – горе обстоятелства за установени се налага
извода, че осъществявайки процесуално представителство на ответницата М.
К. Б. по гр.д. №45888/2013 год. по описа на СРС, въз основа на устно
договаряне, ищецът е изпълнил добросъвестно задълженията си по поръчката.
Адвокатското възнаграждение, когато не е уговорено посредством писмен
договор между страните, следва да се определи при прилагане разпоредбата
на чл.36, ал.3 ЗА. Тази норма гласи, че при липса на договор, по искане на
адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента адвокатският съвет
определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Липсващата воля по договарянето на възнаграждение на адвоката, по силата
на специалната разпоредба, се замества от Адвокатския съвет, в случая на
Софийски адвокатски съвет. С Протокол от 25/2019 год. Софийски
адвокатски съвет, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото,
както и осъществените процесуални действия, е определил като дължимо
възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие по гр.д.
№45888/2013 год. по описа на СРС сумата в размер на 5 301,27 лева.
(Решение № 265950 от 1.10.2021 г. на СГС по гр. д. № 5430/2021 г.; Решение
№ 1130 от 4.08.2022 г. на САС по в. гр. д. № 92/2022 г.; Решение № 2101 от
1.08.2022 г. на СГС по гр. д. № 6926/2021 г.).
Въззивният съд намира, че искът за признаване съществуването на
претендираното вземане за адвокатско възнаграждение, предмет на
заповедното и исковото производство, е основателен. Следователно приема,
че първоинстанционния съд правилно е установил, че спрямо ответницата е
налице задължение за изплащане на дължимото адвокатско възнаграждение,
което по основание и размер се установява обстоятелствата, приети за
установени по делото.
Въззивният съд намира за правилен и извода относно направено
3
предварително плащане от страна на ответницата, което се доказва с
представената по делото квитанция. Домогването на ищеца да докаже с
поисканата и приета по делото графологична експертиза, че не е подписал
лично посочената квитанция, няма за последица дискредитиране на
документа като неистински. Обстоятелството е ирелевантно за спора, тъй
като е видно, както от представени по делото документи (Удостоверение на
СГС от 11.11.2015 год. по ф.д. №141/2011 год., VI-4 с-в; подписаното
пълномощно и др.), така и от информацията в търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по
вписванията, която е публична, че адвокатското дружество към момента на
осъществяване на процесуално представителство на ответницата по
гореописаното дело, се е представлявало заедно и поотделно от ищеца – Н. Н.
и И.К., също съдружник в дружеството. Следователно, за истинността на
документа не е непременно задължително подписът да е поставен от ищеца.
Представителната власт е била предоставена и осъществявана заедно от
двамата, посочени като управители. След като ищецът не навежда други
доводи или да представи доказателства, които несъмнено да оборят
истинността на документа, следва да се приеме, че установяваното с него
плащане е валидно извършено.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20003252 от 11.01.2022 г., постановено
по гр. д. № 55117/2020 г. на СРС, I ГО, 174 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 ГПК М. К. Б. да заплати на Н. Б. Н.
сума в размер на 600,00 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 ГПК Н. Б. Н. да заплати на М. К. Б.
сума в размер на 1 000,00 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5