Решение по дело №37974/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18677
Дата: 14 ноември 2023 г.
Съдия: Ваня Георгиева Тотолакова
Дело: 20211110137974
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 18677
гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:...............
като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20211110137974
по описа за 2021 година
обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната
лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с
правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
разгледани по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
С исковата си молба ....................., представлявано от председателя на управителния съвет
И............................ и с пълномощница юрисконсултът ...................... Н., с трето лице – помагач
.................., иска ответниците:
Р. С. Н. с ЕГН**********, живееща в гр. ..................;
М. И. А. с ЕГН**********, живееща в гр. .............................., с адрес за призоваване и
връчване на съобщения и книжа в гр. ....................... чрез особения представител
адвокат Г. Р. Ш..
К. И. Х. с ЕГН**********, живееща в гр. .................. в жилищен квартал с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр. ...................
да бъдат осъдени да му платят следните суми:
229.77 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. VІІ. 2017 година до 30. IV.
2019 година;
49.32 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2018 година до
10. VI. 2021 година включително;
14.23 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. VІІ. 2018 година до 30. VІ.
2021 година;
1
03.27 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 01. VІІ. 2018 година
до 10. VІІ. 2021 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 30. VІ. 2021
година до окончателното плащане;
направените по делото разноски
при условията на разделност – ½ за първата ответница и по ¼ за останалите две ответници.
Първата ответница не представя в срок отговор на исковата молба, нито оспорва иска по
друг начин. Особеният представител на втората ответница твърди, че тя не приела наследството,
затова и между нея и ищеца не възникнало облигационно правоотношение. Пълномощницата на
третата ответница поддържа, че дължи плащане само за част от имота, и то само за тази част, за
която ползвателката дължи плащане. Процесуалните представители на втората и третата
ответница оспорват ищецът да е доставил топлинна енергия в посочения исковата молба обем и на
претендираната стойност. Вземането на ищеца било погасено по давност.
Третото лице – помагач не оспорва иска.

1. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:
На 28. Х. 1992 година в град ответницата Р. С. Н. с ЕГН**********, В...... с ЕГН**********
и С...... с ЕГН********** сключват с Р...... С. А. с ЕГН********** договор, по силата на който
отстъпват веднага и безвъзмездно собствеността на процесния топлоснабден имот. Ответницата си
запазва правото на ползване на ½ идеална част от имота до края на живота си.
На същата дата ................... съставя за процесния договор представен по делото с
исковата молба нотариален акт №107, том ХС по нотариално дело №17051 за 1992 година.
На 27. VII. 2021 година район Удостоверение на наследници на Р... С. А. с ЕГН**********
под №.............. Според удостоверението същата починала на ................ година, оставяйки като
наследници по закон дъщерите си М. И. А. с ЕГН********** и К. И. Х. с ЕГН**********. Същите
са конституирани по делото като ответници. Удостоверението е представено по делото с молба
на ищеца, постъпила в съда на 04. VIII. 2021 година.
2. По отчитането на потребената топлинна енергия:
На 16. VIII. 2002 година се провежда .......................... във вход ..................... на което е взето
решение да се извърши монтаж на топлинни разпределители и да се сключи договор за въвеждане
на система за дялово разпределение. Общото събрание упълномощава представителка да сключи
споразумителен протокол с ищеца и договор с третото лице – помагач. За общото събрание е
съставен представен по делото с исковата молба протокол.
На 23. VIII. 2002 година третото лице – помагач и етажна собственост в гр. ................... на
жилищен комплекс ................................ сключват представен по делото с исковата молба
договор №. По силата на договора етажната собственост възлага, а третото лице – помагач приема
да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост,
ползваща централно отопление, да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители
и водомери за топла вода, да нанася данните от отчета в контролен талон, подписан от техник и
2
в
ползвателя и да въведе система за дялово разпределение съгласно чл. 112 от отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност.
На 03. VI. 2020 година третото лице – помагач сключва с ищеца Договор № при общите
в
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139, ал. 2
от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице – помагач приема да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради
етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София при спазване на Общите
условия за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 10. VIII. 2007 година с Решение №ОУ-
024. Договорът е представен по делото с исковата молба.
3. Сведения, почерпани от експертните заключения:
По делото е допусната техническа експертиза, чието заключение е представено в съда на
27. IV. 2023 година от вещото лице И. Д. У.. Видно от заключението, общият топломер се отчита
00
по електронен път, като в 00 часа в началото на всеки месец се снема показанието на топлинната
енергия. Технологичните разходи се приспадат от отчетеното количество и разликата се
разпределя между потребителите за отопление (имот и сградна инсталация) и битова гореща вода.
Вещото лице сочи, че през процесния период е начислявана само стойност на топлинна енергия,
отдавана от сградната инсталация. Изравнителните сметки са изчислени съобразно действащата
Наредба №16-334 от 06. IV. 2007 година и изменението от 01. VI. 2014 година. За процесния
период са начислени 229.76 лева, от които по фактури са начислени 223.20 лева, а 06.56 лева са
начислени за доплащане от изравнителните сметки. Сумите са изчислени без предишни неплатени
и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Начислените суми за топлинна енергия са
определени по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово
разпределение е изчислила реалното потребление на топлинна енергия и е извършила изравняване
между начислената и дължимата сума съгласно действащите нормативни актове: Наредба №16-
334 от 06. IV. 2007 година и изменението от 01. VI. 2014 година, Закона за енергетиката в
редакцията му, действаща към момента на изчислението на количествата топлинна енергия, както
и съобразно общите условия за продажба на топлинна енергия на ищеца. Технологичните разходи
на топлинна енергия в абонатната станция са отчислени за сметка на ищеца. Топломерът е
преминал през метрологична проверка. При проверката не са установени отклонения извън
допустимите стойности.
Вещото лице уточнява, че за времето до 30. VI. 2018 година се дължат плащания в размер
от 105.52 лева. оттук може да се направи извод, че за времето след 30. VI. 2018 година до края на
процесния период се дължат 124.24 лева.
На 03. V. 2023 година вещото лице Л. Б. Б., живеещ в гр.......................... представя в съда
заключение за извършена съдебно-счетоводна експертиза, според което към 04. IV. 2023 година
няма данни за плащания, погасяващи задължения от процесния период. Непогасените задължения
за процесния период възлизат общо на 244.00 лева, от които 229.77 лева за топлинна енергия и
14.23 лева за дяловото разпределение. Със сумите за възстановяване по изравнителни сметки за
процесния период не са прихванати месечни сметки, които предхождат периода. Лихвата според
исковата молба възлиза на 51.15 лева върху стойността на топлинната енергия и 03.59 лева върху
стойността на дяловото ѝ разпределение.
Вещото лице уточнява, че за времето след 30. VI. 2018 година се дължат плащания в размер
3
от 137.34 лева, от които 124.25 лева за топлинна енергия и 13.09 лева за дяловото разпределение
и лихва от съответно 21.84 лева и 03.25 лева.

2. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА
СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:
1. По основателността на иска за реално изпълнение на задължението за плащане на
стойността на ползваната топлинна енергия:
По иска по чл. 79, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и договорите във връзка
с чл. 149 от Закона за енергетиката в тежест на ищеца е да установи:
възникването на облигационното отношение с ответниците;
доставката на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в
претендираните размери през процесния период.
В тежест на ответниците е да докажат правоизключващите или правопогасяващите си
възражения, а в случай, че се позовават на допуснати грешки при отчитане на топлинната енергия
или при дяловото разпределение, в тяхна тежест е да установят, че са предявили рекламация в
нормативно установените срокове и същата е основателна.
Страните не спорят, че първата ответница е ползвателка на процесния топлоснабден имот
през процесния период. Това обстоятелство се установява и от представения по делото нотариален
акт, описан по-горе. Втората и третата ответница са наследници по закон на приобретателката на
имота.
Особеният представител на втората ответница заявява в отговора на исковата молба, че
същата не е прела наследството на майка си по нито един от начините, уредени в чл. 49 от Закона
за наследството. Като се запозна с материалите по делото съдът също счита, че няма изрични
данни наследството да е прието от втората ответница. По делото не е представено писмено
заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, нито вписване в особена
за това книга на съда, с каквото се извършва приемането в този случай. Не се установи и
ответницата да е извършила и някакво действие, което несъмнено предполага намерението да
приеме наследството. Единственият установен по делото имот на наследодателката е процесният
топлоснабден апартамент, а по данни на втората ответница, той се ползва изцяло от първата
ответница.
За да се произнесе обаче, съдът взе предвид, че нормата на чл. 48 от Закона за наследството
съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по
чл. 60 от същия закон от открИ.нето на наследството по смисъла на чл. 1 от закона до доказване
приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В такъв смисъл е и съдебната
практика – Решение №437, постановено на 17. I. 2012 година от III гражданско отделение на
Върховния касационен съд на Република България по гражданско дело №70 по описа на същия съд
за 2011 година с докладчик съдията ........ Д..
Затова съдът счита, че дори да няма данни втората ответница да е приела наследството на
майка си, в нейна тежест е да докаже обстоятелството, че се е отказала от него или го е приела по
опис, а такИ. доказателства не са представени.
Третата ответница не оспорва, че е получила собствеността върху идеална част от имота в
резултата на наследяването. Твърди обаче, че първата ответница го ползва изцяло. Съдът не
приема този довод. Според представения нотариален акт първата ответница си е запазила право на
4
ползване върху ½ идеални части от имота. Дори и да упражнява фактическа власт върху целия
имот, това не я прави ползвателка по смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона за собствеността и затова е
без значение за решаването на спора.
Не е спорно и че в сградата, в която се нахожда имота, ищцовото дружество доставя
топлинна енергия за битови нужди. За горното са представени и описани по-горе писмени
доказателства.
Собствеността върху топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца
съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката поражда между него и ответниците облигационно
отношение с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди на потребители при
действие на Общите условия на ищцовото дружество. За действителността му не е необходима
писмена форма, тъй като правоотношението се явява заварено по отношение на сега действащия
Закон за енергетиката. Приемането на Общите условия от абоната като част от отношенията
между страните не е обусловено от отправянето на изрично волеизявление от страна на
потребителя, а става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или при
отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия, които да изключат общите
такИ..
По силата на това облигационно правоотношение ответниците са задължени към ищеца да
заплащат цената на доставената им топлинна енергия.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната сума, са приети писмени доказателства, представени от дружеството за дялово
разпределение, както и заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съдът кредитира изцяло заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза като компетентна и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.
Вещото лице посочва метода, по който е изчислена потребената количество топлинна енергия и за
начина, по който са извършвани отчисленията на технологичните загуби.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния
период по отношение на сградата, в която се намира имота на ответниците, е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция, включваща топлоенергия
за отопление на имот, за сградна инсталация и за битова гореща вода.
Тук следва да се отбележи, че претендираните вземания не се установяват единствено от
воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на
изводите, направени в заключението по съдебно-техническата експертиза.
Не на последно място, по делото не се доказа някоя от ответниците да е заявила рекламации
срещу извършеното дялово разпределение в установените нормативни срокове.
Затова може да се приеме за установено, че за процесния период стойността на потребената
топлинна енергия, съгласно заключението на вещото лице, възлиза на сумата от 229.77 лева,
формирана от фактурираната сума, коригирана със сумата от изравнителните сметки. Ето защо
съдът счита, че на ответната страна е доставена топлинна енергия същата стойност, посочена и от
двете вещи лица.
Никоя от ответниците не твърди в отговора на исковата молба или в друг етап на процеса
погасяване на задълженията чрез плащане, с оглед на което и съдът не може да приеме, че такова е
извършено.
5
Втората и третата ответници поддържат, че вземането на ищеца е погасено по давност.
Според чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите вземанията за периодични
плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Според чл. 114, ал. 1 от същия закон
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 116, б. „б“
давността се прекъсва с предявяване на иск, а ако искът не бъде уважен, давността не се смята
прекъсната.
Съобразявайки цитираните разпоредби от Закона за задълженията и договорите,
настоящият съдебен състав приема, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 111:
вземането на ищеца е за периодично плащане, затова се погасява с изтичането на кратка
тригодишна давност. Давността започва да тече в 30-дневен срок от изтичане на периода, през
който е доставяна топлинна енергия, защото падежът на задължените за плащане на цената
настъпва тогава. Давността е прекъсната с подаването на иск в съда на 30. VI. 2021 година. Ето
защо съдът счита, че всички вземания на ищеца, чийто падеж е настъпил преди 30. VI. 2018
година, са погасени по давност. В настоящия случай непогасени по давност са вземанията на
ищеца, посочени в заключението на съдебно-счетоводната експертиза - за 124.25 лева за топлинна
енергия (съвпадаща със стойността на топлинната енергия през същия период и според
заключението на съдебно-техническата експертиза) и 13.09 лева за дяловото разпределение и
лихва от съответно 21.84 лева и 03.25 лева.
Първата ответница не е направила изрично изявление, че счита вземанията на ищеца за
погасени по давност, затова съдът приема, че спрямо нея искът следва да бъде уважен изцяло, за ½
от претендираните суми без намаляване поради изтекла погасителна давност – 114.88 лева. Що се
отнася до втората и третата ответници, спрямо тях искът е частично основателен и следва да
бъде уважен за по ¼ от сумата, след приспадане на вземанията, погасени по давност – по 31.06
лева, а за горницата – да бъде отхвърлен.
2. По иска за реално изпълнение на задължението за плащане на услугата „дялово
разпределение“:
Чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакциите им, одобрени с Решения №№ОУ-001 и ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране съответно от 07. I. 2008 година и 03. II. 2014 година, предвиждат, че дяловото
разпределение на топлинна енергия се осъществява възмездно от продавача по реда на Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от купувачите в сграда етажна
собственост с решение на Общото събрание на етажната собственост, както и че купувачите
заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от
тях търговец. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че стойността на услугата се дължи на
ищеца, а не третото лице – помагач.
В настоящия случай стойността на услугата „дялово разпределение“ се установява от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Преценявайки заключението на вещото лице съобразно чл. 202 от Гражданския
процесуален кодекс, съдът намира, че първата ответница не е направила изрично изявление, че
счита вземанията на ищеца за погасени по давност, затова съдът приема, че спрямо нея искът
следва да бъде уважен изцяло, за ½ от претендираните суми без намаляване поради изтекла
погасителна давност – 07.11 лева. Що се отнася до втората и третата ответници, спрямо тях искът е
частично основателен и следва да бъде уважен за по ¼ от сумата, след приспадане на
6
вземанията, погасени по давност – по 03.27 лева, а за горницата – да бъде отхвърлен.
3. По иска за обезщетение за забава:
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001 на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране от 07. I. 2008 година, и чл. 12, т. 1 от редакцията на същите условия, одобрена с
Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 03. II. 2014 година,
купувачът е длъжен да заплаща своевременно дължимите суми за топлинна енергия и дялово
разпределение по един от следните, визирани в чл. 31, ал. 1 от Общите условия в двете им
коментирани редакции, начини:
на 10 равни месечни и две изравнителни вноски;
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация, и една изравнителна вноска и по
реални месечна консумация.
Чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001 на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране от 07. I. 2008 година, изисква от потребителите да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а дължимата
сума от изравнителните сметки – в 30-дневен срок след датата на издаване от продавача на
съобщението за фактурираните суми. Според чл. 33, ал. 1 от редакцията на същите условия,
одобрена с Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 03. II.
2014 година, месечните дължими суми за топлинна енергия, формирани въз основа на определения
за клиента дял от топлинната енергия за разпределение в сградата етажна собственост и обявената
за периода цена, както и стойността на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки, следва да се заплащат в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Чл. 33, ал. 6 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-
001 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 07. I. 2008 година, и чл. 33, т. 2 от
редакцията на същите условия, одобрена с Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране от 03. II. 2014 година, предвиждат дължимост на обезщетение за неизпълнение
на задълженията на купувачите в размер на законната лихва от деня на забавата до издължаването.
Според чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката са част от съдържанието на облигационните
отношения между страните, а съгласно чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите след
изтичането на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна
лихва по чл. 86, ал. 1, изречение I от същия закон върху неизпълнените задължения.
Съдът приема за верни изчисленията за обезщетение за забава върху главниците, направени
от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза. Водим от изложеното, съдът
присъжда лихва съразмерно с уважената част на иска за главницата, а именно: първата ответница
не е направила изрично изявление, че счита вземанията на ищеца за погасени по давност, затова
съдът приема, че спрямо нея исковете следва да бъдат уважени изцяло, за ½ от претендираните
суми без намаляване поради изтекла погасителна давност – съответно 24.66 лева и 01.63 лева. Що
се отнася до втората и третата ответници, спрямо тях исковете са частично основателни и следва
да бъдат уважени за по ¼ от сумата, след приспадане на вземанията, погасени по давност –
съответно по 05.46 лева и по 00.81 лева, а за горницата – да бъдат отхвърлени.

7
3. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът е направил разноски в исковото производство в размер от общо 550.00 лева за
първата ответница, от които от които 200.00 лева за държавна такса, 300.00 лева за
възнаграждение на вещите лица (....................... и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение,
чиито размер се определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс
................). Исковете срещу посочената ответница са уважени изцяло, затова и съдът следва да
присъди на ищеца направените разноски в посочения размер.
За втората и третата ответница ищецът е направил разноски от по 375.00 лева за всяка
ответница, от които по 200.00 лева за държавна такса, по 150.00 лева за възнаграждение на вещите
1
лица (/от цялата сума) и 25.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чиито размер се
4
1
определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (/от цялата сума),
4
а по отношение на втората ответница – и 300.00 лева за особен представител или общо 675.00 лева.
срещу всяка от двете ответници ищецът предявява искове за по 74.14 лева, уважени за по общо
40.60. Затова втората и третата ответница следва да бъдат осъдени да платят на ищеца разноските
по водене на делото в размер съобразно уважената част на иска: съответно 369.64 лева и 205.35
лева.
Пълномощницата на третата ответница претендира за адвокатско възнаграждение по чл. 38
от Закона за адвокатурата. Представеното по делото пълномощно обаче не сочи да е сключено по
тази разпоредба, затова и съдът не присъжда възнаграждение.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ОСЪЖДА Р. С. Н. с ЕГН**********, живееща в гр. .................., да плати на .....................,
представлявано от председателя на управителния съвет и от изпълнителния директор
.................и с пълномощница юрисконсултът .......................... Н., следните суми:
114.88 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. VІІ. 2017 година до 30. IV.
2019 година;
24.66 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2018 година до
10. VI. 2021 година включително;
07.11 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. VІІ. 2018 година до 30. VІ.
2021 година;
01.63 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 01. VІІ. 2018 година
до 10. VІІ. 2021 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 30. VІ. 2021
година до окончателното плащане;
550.00 лева разноски, направени по делото.
2. ОСЪЖДА:
М. И. А. с ЕГН**********, живееща в гр. ................................ чрез особения представител
адвокат Г. Р. Ш..
К. И. Х. с ЕГН**********, живееща в гр. ........................... с адрес за призоваване и
връчване на съобщения и книжа в гр. ...................
8
б
да платят на ....................., представлявано от председателя на управителния съвет ................... и
от изпълнителния директор ........................ следните суми:
по 31.06 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. VІІ. 2017 година до 30. IV.
2019 година;
по 05.46 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2018
година до 10. VI. 2021 година включително;
по 03.27 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. VІІ. 2018 година до 30. VІ.
2021 година;
по 00.81 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 01. VІІ. 2018
година до 10. VІІ. 2021 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 30. VІ. 2021
година до окончателното плащане,
като за горниците до по ......................... лева главница за топлинна енергия, по 03.55 лева главница
за дялово разпределение и по 12.33 лева лихва върху главницата за топлинна енергия ОТХВЪРЛЯ
исковете.
3. ОСЪЖДА М. И. А. с ЕГН**********, живееща в гр. ..................... с адрес за призоваване и
връчване на съобщения и книжа в гр. ......................... чрез особения представител
б
адвокат Г. Р. Ш. да плати на ....................., представлявано от изпълнителния директор
.............................. лева разноски.
4. ОСЪЖДА К. И. Х. с ЕГН**********, живееща в гр. ......................... призоваване и
връчване на съобщения и книжа с адрес за призоваване и връчване на съобщения и
б
книжа в гр. ................... да плати на ....................., представлявано от изпълнителния
директор ...................... и с пълномощница юрисконсултът ....................... Н. 205.35 лева
разноски.
5. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
6. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на ищеца по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на електронния му адрес на основание чл. 50, ал. 5
от Гражданския процесуален кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото
ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
7. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по общия ред на първата ответница по следния начин:
Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на адреса, на който е връчен препис от исковата молба по
9
реда на чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс.
Ако лицето не се открие на адреса, нито се открие друго лице, съгласно да получи
съобщението, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че лицето не живее на адреса след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, това ДА СЕ
УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в съобщението;
ако лицето не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее там от управителя
на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ
ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне
една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден;
и в двата случая ДА ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се
намират в канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването
съгласно чл.
8. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на втората ответница чрез особения представител по общия
ред.
9. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на последната ответница по реда на чл. 38, ал. 3 от
Гражданския процесуален кодекс по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ответницата най-напред на електронния адрес, посочен в
отговора на исковата молба.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовка, съобщение или книжа, ДА
СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ ПРИЛОЖИ
по делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовка, съобщение или книжа,
бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ
електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с квалифициран
електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран електронен времеви
печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовка, съобщение или книжа,
не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ докладна записка, а съобщаването ДА СЕ ИЗВЪРШИ по общия ред.
3. Ако се наложи връчване по общия ред, то ДА СЕ ИЗВЪРШИ по следния начин:
Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ най-напред чрез пълномощницата адвокат П. Д. Цекова-
Никлева по реда на чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс по следния начин:
Връчването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на всяко място, където адвокатът се намира по служба по
реда на чл. 51, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Ако се съберат данни, че пълномощницата адвокат П. Д. --------- не живее или не пребИ.ва
на адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
населено място или по друг начин, събраните данни ДА СЕ УДОСТОВЕРЯТ с посочване
на източника на тези данни в разписката;
Ако пълномощницата адвокат П. Д. ............. не се открие на адреса, но и не се съберат данни,
че не живее или не пребИ.ва там от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на
10
един месец най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от
посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
Ако адвокатът не се открие или откаже да получи съобщението, разписката ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото, а съобщаването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на физическия адрес на
ответницата.
Ако се наложи съобщаване на физическия адрес на ответницата, то съобщението ДА СЕ
ВРЪЧИ на адреса, посочен в отговора на исковата молба.
Ако лицето не се открие на адреса, нито се открие друго лице, съгласно да получи
съобщението, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че лицето не живее на адреса след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, това ДА СЕ
УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в съобщението;
ако лицето не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее там от управителя
на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ
ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне
една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден;
и в двата случая ДА ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се
намират в канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването
съгласно чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
10. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по общия ред на третото лице – помагач по следния начин:
1. ДА СЕ ПРИЛОЖИ удостоверение за актуално състояние на третото лице – помагач от
Търговския регистър.
2. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
на адреса, на който е получена призовка за първото открито съдебно заседание;
на адреса на седалището и адреса на управление на юридическото лице според справката от
Търговския регистър, ако не съвпадат с предходния адрес.
3. Ако представител на юридическото лице не се открие на някой от адресите, нито се открие
служител или работник, който е съгласен да приеме съобщението, това обстоятелство ДА
СЕ ВПИШЕ в разписката.
4. Ако на някой от адресите няма нито канцелария, нито работници или служители на
юридическото лице, това обстоятелство ДА СЕ ВПИШЕ в разписката.
5. И в двата случая ДА СЕ ЗАЛЕПИ уведомление.

Решението е постановено в производство, проведено с участието на .................., като трето
лице – помагач на ищеца.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11