№ 51857
гр. София, 20.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110166100 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „Първа инвестиционна банка“ АД /ищец/ срещу Д.
К. В. /ответник/ установителни искове, за сумите по които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 69951/2023г. по описа на СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.430
ТЗ за установяване съществуване на вземане за сумата 500.00 лева - непогасена
главница, дължима по договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по
разплащателна сметка № 000СС-R-026332/20.07.201г., ведно със законната лихва
от подаване на заявление по чл.417 ГПК – 20.12.2023г., до окончателното
плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.430, ал.2 ТЗ вр. чл.
7 от Договора за установяване съществуване на вземане за сумата 1133.47 лева -
договорна лихва за периода от 19.02.2019г. – 07.12.2023г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 2.00 лева - мораторна лихва
върху главницата за заемна сума за периода 08.12.2023г.-18.12.2023г.
иск с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. т.9 от Договора за установяване
съществуване на вземане за сумата 758.60 лева - наказателна лихва върху
главницата за заемна сума за периода 06.03.2019г.- 07.12.2023г.
иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за
сумата 138.00 лева – обезщетение за вреди от неизпълнението на задължението
по договора, от които 78.00 лева годишна такса за поддръжка на основание т. 13
от договора и 60.00 лева – разноски за връчване на покана за доброволно
изпълнение.
Ищецът - „Първа инвестиционна банка“ АД, твърди, че между него и ответника
1
Д. К. В. е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №
000СС-R-026332/20.07.201г. Заявява, че по силата на договора на ответника била
отпусната сумата в общ размер от 500.00 лева. За ползвания овърдрафт
оправомощения държател ползвал гратисен период със срок до 45 дни, а в случай, че
до падежната дата погаси изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна
сметка, формирано до края на последния отчетен период, банката не начислява лихва
върху дебитното салдо. Уговорено било в т. 7, че при непогасяване до датата на
падежа на пълния размер на дебитното салдо, длъжника заплаща на банката годишен
лихвен процент в размер на приложимия към датата на начисляването БЛПкк за
български лева, който към датата на сключване на договора е в размер на 7.73%
годишно, увеличен с надбавка в размер съгласно Тарифата за таксите и комисионните
на банката, приета от УС, включваща бюлетина за лихвите, начислявани от банката по
банкови сметки в национална и чужда валута към нея, заедно с всички техни
изменения и допълнения към датата на прилагането им, която лихва се начислявала
върху всяка отделна непогасена тансакция за действителния брой дни, считано от
датата на регистриране на операцията в картовата система на банката, до датата на
погасяване, както следва: БЛПкк плюс надбавка от 10.91 пункта за дебитни салба,
формирани в резултат на ПОС-трансакции и БЛПкк плюс надбавка от 12.71 пункта –
за всички останали дебитни салда по сметката. Релевира се, че при непогасяване до
датата на падежа на съответния отчетен период, посочен в извлечението по картовата
сметка, на минималната погасителна вноска или надвишаване на разрешения текущ
разполагаем кредитен лимит (неразрешен овърдрафт), независимо от причините за
това, титулярят заплаща на банката върху непогасената част на кредитния лимит за
дните на просрочие наказателна лихва в размери, съгласно действащата тарифа и по
реда, предвиден в ОУ на банката, който бил уговорен в т. 8 от договора и към датата
му на сключване надбавката била 10.2 пункта, а лихвата за просрочена минимална
погасителна вноска в зависимост от вида на трансакцията била в размер на лихвата по
т. 8 плю наказателна надбавка от 1/12 от наказателната надбавка за надвишение на
текущ разполагаем кредитен лимит. Сочи се, че ГПР е 32.30%, за който е взет предвид
пълния размер на овърдрафта и такса за поддържане, а общата дължима сума 759.48
лева, които параметри били в съответствие с ЗПК. Твърди, че отношенията се уреждат
и с Общи условия за този вид кредит, предоставени на ответника. Релевира, че
предоставената сума под формата на овърдрафт е усвоена поетапно на посочени в
исковата молба дати, последната от които 19.02.2019г. Твърди, че усвоения банков
кредит – овърдрафт, е погасяван, като последната платена вноска била извършена на
06.12.2018г., като кредитът бил в просрочие, считано от 19.02.2019г. Релевира, че
поради неплащане в срок и съгласно чл. 13.1.1. от Общите условия банката е
изпратила до длъжника покана за доброволно изпълнение на задълженията в 7-дневен
срок, с указание, че в противен случай вземането се приема за предсрочно изискуемо.
Твърди се, че задължението не е платено в предоставения срок, поради което и
банката е обявила вземането си по договора за предсрочно изискуемо, считано от
08.12.2023г. Обосновава правен интерес от депозиране на исковата молба с издадената
в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК и постъпилото срещу нея възражение по чл. 414 ГПК. Моли исковете
да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя доказателства и прави
доказателствени искания.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по
чл. 131 ГПК от ответника, с който оспорва предявените искове. Признава
2
обстоятелството, че между страните е сключен процесният договор. Релевира
възражение, че договорът е ограничен със срок от 2 години и няма доказателства за
валидност на картата след крайния му срок – 20.07.2013г. съгласно т.20.1 от ОУ.
Оспорва, че последното теглене е на 19.02.2019г., а сочи, че е различна и преди
посочената от ищеца. Заявява, че дори да се приеме, че последното плащане е
направено на 19.02.2019г., то договорът е прекратен две години след тази датата – на
19.02.2021г., поради което и начисляването на лихва било недопустимо. Оспорва като
недействителна и неравноправна – противоречаща на чл. 149, ал. 1, т. 9 ЗЗП клаузата в
ОУ, предвиждаща удължаване на срока на договора автоматично всеки път, съгласно
ОУ и без да е уведомен или съгласен длъжника. Релевира, че въпреки това ползването
на кредита е било невъзможно без преиздаване на картата. Твърди, че в случаите,
когато предоставеният овърдрафт кредит е по картова разплащателна сметка, за
ползването на която се издава кредитна карта, чийто срок на валидност съвпада с
крайния срок на договора, съответно при автоматично подновяване се преиздава нова
пластика, изискуемостта се определя от крайния падеж, но когато няма данни за
преиздаване на нова кредитна карта, получена в държане от заемополучателя, то се
приема, че срокът на овърдрафта не е продължен автоматично, за който довод се
позовава на съдебна практика. Прави възражение, че вземането е погасено по давност
преди обявяването му за предсрочно изискуем с изтичането на пет години от падежа
на всяка вноска, поради което погасени се явявали всички вземания с настъпил падеж
до 19.12.2018г., която дата предхожда с пет години датата на подаване на заявлението в
съда, както и всички лихви, начислени за периода до 19.12.2020г. При тези доводи
моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира
следното:
Исковата претенция е допустима, тъй като исковата молба е депозирана в срока
по чл.415 ГПК и има идентичност на вземанията в двете производства.
Съдът обявява на страните, че с оглед характера на договора като такъв, сключен
с потребител, ще се занимае служебно с въпроса за наличието на неравноправни
клаузи в него съгласно чл. 7 ГПК.
Ищецът носи тежестта да установи наличието на валиден договор за заем, по
силата на който е предоставил заемната сума на ответника, както и че след изтичането
на срока на договора е преиздал и предоставил в държане на ответника нова кредитна
карта, размера на усвоения кредит, наличието в него на валидно обвързващи клаузи за
договорна и наказателна лихва, направени разходи по изпращане на покана за
доброволно изпълнение и наличието на уговорка за дъжлимост на такса поддръжка;
обявена предсрочна изискуемост на кредита, размера на непогасения остатък по дълга
по пера, както и че договорът отговаря на изискванията по ЗПК и ЗЗП, в частност ГПР
е изчислен законосъобразно и че клаузата за автоматично продължаване на срока на
договора не е уговорена индивидуално, в това число, че потребителят е имал
възможност да оказва влияние върху съдържанието и, както и че тази клауза отговаря
на изискванията за добросъвестност, в това число, че е изискано съгласие от
потребителя за продължаване на срока на договора. В тежест на ищеца е да докаже
настъпването на обстоятелства, които спират или прекъсват погасителната давност на
вземато му.
В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да
докаже изпълнение, както и да докаже обстоятелствата, на които основава
3
възраженията си, в това число началния момент на погасителната давност, от който е
изтекъл период от време в размер на пет години за главницата и три години за
лихвата, в рамките на който кредиторът е бездействал по отношение събиране на
вземането.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК между страните следва да се отделят
обстоятелствата, които се признават и които не се нуждаят от доказване, а именно че
между страните е сключен процесния договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по
разплащателна сметка № 000СС-R-026332/20.07.201г.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства
за преиздаване на нова карта и предоставянето и в държане на ответника след
изтичане на срока на договора; че клаузата за автоматично продължаване на срока на
договора не е уговорена индивидуално, в това число, че потребителят е имал
възможност да оказва влияние върху съдържанието и, както и че тази клауза отговаря
на изискванията за добросъвестност, в това число, че е изискано съгласие от
потребителя за продължаване на срока на договора; настъпването на обстоятелства,
които спират или прекъсват погасителната давност на вземато му
Приложените към исковата молба и документи са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат
приети.
С оглед служебното задължение по чл. 7 ГПК настоящият съдебен състав намира
за необходимо по делото да се допусне съдебно-счетоводна експертиза, която да даде
отговор на формулираните въпроси от ищеца в исковата молба, от ответника в
отговора на исковата молба, както и на следните въпроси на съда: кога и по какъв
начин е била усвоена заемната сума от ищеца; има ли постъпили плащания по
договора, кога и как са отнесени към погасяване на задълженията; да се посочат
вземанията по размер и по пера /главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва и
наказателна лихва/, като търсените лихви се изчислят поотделно върху всяка вноска и
при съобразяване на падежа на всяка вноска – 45 дни след тегленето на конкретната
сума, и в рамките на периода, претендиран от ищеца; как са изчислени търсените
договорна и наказателна лихва, от какви компоненти са съставени и променяни ли са
тези компоненти в търсения период от банката, ако са променяни – въз основа на
какви обстоятелства и по каква методика; как е формиран ГПР и какъв би бил
неговият размер при включване на такса за изпращане на покана и за поддържане по
т.13 от договора.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че между страните е сключен процесния договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
(овърдрафт) по разплащателна сметка № 000СС-R-026332/20.07.201г.
ПРИОБЩАВА към материалите по делото ч.гр.д.№ 69951/2023г. на СРС, 55
състав.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
4
доказателства по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която
след преглед на материалите по делото и справка при заемодателя да отговори на
поставените въпроси от ищеца в исковата молба, от ответника в отговора на исковата
молба и на въпросите на съда, поставени в мотивната част на определението
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.В.А., телефон: ***
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 600 лева, от
които 500.00 лева, вносими от ищеца и 100.00 лева, вносими от ответника в
едноседмичен срок от съобщението.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.
На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми,
свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.03.2025г.
от 13:55 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при
липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание,
може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалата част не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се
изпрати препис от писмения отговор на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5