№ 1793
гр. С., 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110159677 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава втора от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 72747/20.10.2021 г., уточнена с молба с
вх. № 76802/27.10.2021 г. и с молба с вх. № 84609/09.11.2021 г., с правно
основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, подадена от К. И. Т., с която същата
търси защита за себе си, както и за детето си С. В. Л. и за родителите си
Виолина А. Т. и И. А. Т., срещу В. Н. Л., за кого твърди, че е лице, с което
молителката е била в граждански брак и от което има деца.
В молбата са изложени твърденията, че на 17.10.2021 г. в 10:54 часа
между ответникът от използвания от него тел. номер ********** и дъщеря му
С. В. Л. – използваща тел. номер **********, се е провел разговор, по време
на който В. Л. заявил, че му е писнало от това, че К. Т. не разрешава на С. и
на брат й Борис да се виждат с него, като ако К. не позволи на децата да
отидат в комплекс Аква Терми в Старосел, то тя „няма да види бял свят“, „ще
й съсипе/стъжни живота“, „ще я прати на майната си“, „ще реве и ще е
изнервена по цял ден“, баба й и дядо й също „ще реват и ще са нервни по цял
ден, даже и през нощта“. Поддържа се по време на този телефонен разговор
ответникът да е казал на С. и още, че може да направи много неща, ако не
отидат с него в Старосел, че ще срине всичко, което е строил 18 години,
точни за два дни. Сочи се, че освен С. Л. не е имало други очевидци на
случилото се – никое други лице не е чуло разговорът между двамата, тъй
като той се е привел докато детето било само в детската си стая в обитаваното
от него жилище на адрес в гр. С., ул. „Ралевица“ 64, вх. В, ап. 48. Излага се,
че след този разговор С. е била изключително уплашена, стресирана и
притеснена, като няколко пъти ходила при майка си и я питала „Мамо, тате
какво ще направи?“, „Мамо, а тате какво ще направи на баба и дядо?“.
1
Заявява се, че вследствие на случилото се и К. Т. изпитва постоянен страх за
живота и здравето си, както и за това на децата и родителите й.
Ответникът, в подаден от същия по делото писмен отговор, както и чрез
упълномощения му процесуален представител, оспорва вмененото му във
вина домашно насилие, като излага подробни съображения досежно
неоснователността на молбата и заявява собствени фактически твърдения за
посочените в нея събития. Претендира оставянето й без уважение.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените по делото
доказателства – удостоверения за раждане /находящи се на л. 7 и на л. 18 от
делото/, се установява, че К. И. Т. и В. Н. Л. са родители на С. В. Л., а
Виолина А. Т. и И. А. Т. са родители на К. Т..
С влязло в сила на 18.02.2021 г. решение № 20047096/18.02.2021 г. по гр.
дело № 48495/2020 г. на СРС, бракът между К. И. Т. и В. Н. Л. е прекратен по
взаимно сериозно и непоколебимо желание, като родителските права по
отношение на общите им деца С. В. Л. и Борис В.ов Л. са предоставени на
майката, при която е определено и местоживеенето им, като на бащата е
предоставен режим на лично контакти с тях и същият е задължен да им
заплаща издръжка.
Предвид посоченото, налице е валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН
В молбата се сочи като извършител лице, което попада в предметния
обхват на посочените в чл. 3, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ЗЗДН лица и по отношение
на него е установена материалноправната легитимация да отговаря по
молбата, предмет на настоящото разглеждане.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете
се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”.
При съобразяване с установените законови положения и при съвкупна
преценка на събрания в хода на производството доказателствен материал
настоящият съдебен състав намира подадена молба за защита за изцяло
неоснователна, съображенията за което са следните.
В проведеното по делото на 22.06.2022 г. открито съдебно заседание
съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните обстоятелството, че на 17.10.2021 г. в 10:54 часа С. В. Л. се е
обадила от използвания от нея тел. номер ********** на баща си В. Л. на тел.
номер **********, като разговорът им продължил 21 минути и 27 секунди.
2
Спорни по делото са останали обстоятелствата във връзка с това, какво е било
съдържанието на проведения между двамата телефонен разговор, респ. по
време на него ответникът употребил ли е посочените в сезиращата молба и
уточнителните такива думи и изрази, за които се твърди, че осъществяват акт
на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
За установяване спорните по делото въпроси, включените в предмета на
доказване, на първо място към сезиращата молба е представена декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от името на молителя К. И. Т. /л. 5-6 от делото/. Същата
обаче е обявена от закона за достатъчно доказателство, единствено когато по
делото няма други събрани такива, какъвто не е настоящият случай, още
повече, че сама по себе си декларацията се явява негодно доказателствено
средство, доколкото същата изхожда единствено от К. Т., като в нея тя
декларира обстоятелства, на които не е била пряк свидетел, а единствено
пресъздава соченото за споделено й от дъщеря й, респ. молителката не може
да декларира обстоятелства от чуждо име с оглед личната наказателна
отговорност за невярно деклариране.
На следващо място, по делото са разпитани сочените от В. Л. очевидци
на процесния разговор – свидетелите Анета Георгиева Калинкова-Савинова и
Лоли И. Николова /майка на ответника/. СРС, при внимателен анализ на
показанията на тези свидетели, при преценката им както поотделно, така и
съпоставяйки ги освен помежду им, но и с останалия събран по делото
доказателствен материал, включително съблюдавайки ги с оглед разпоредбата
на чл. 172 от ГПК, не дава вяра на същите в частите им, в които двете
свидетели споделят за чутото от тях по време на процесния телефонен
разговор, проведен на 17.10.2021 г. между ответника и дъщеря му, доколкото
в сочените част те се явяват тенденциозни, непоследователни и
противоречиви както помежду им, така и с останалия събран по делото
доказателствен материал.
В хода на производството е изготвен социален доклад от ДСП – Красно
село, в който се посочва, че основни грижи за С. се полагат от нейната майка,
която задоволява основните й потребности, а бащата заплаща издръжка, но
връзката му с дъщеря му е нестабилна – детето отказва да преспива при него
и изпитва нежелание към това да се срещат, като комуникацията между
родителите е нарушена, което е предпоставка детето да бъде поставено в
конфликт на лоялност и да предизвиква остри реакции към единия родител.
На последно място, в проведеното на 30.11.2022 г. о.с.з. е изслушано
детето С. Л., чийто разказ съдът поставя в основата на преценката си дали
ответникът е осъществил по време на разговора си с нея на 17.10.2021 г.
домашно насили по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Действително детето споделя,
че при този телефонен разговор баща й е казал, че е можел да заведе нея и
брат й в Старосел, в Аква Терми, но майка им не дава, че няма да търпи
повече майка им да не дава да ходят с него в Старосел, че ако майка им
продължава така няма да види бял свят и ще й стъжни живота, че тя ще реве
по цял ден, както и баба й и дядо й ще реват по цял ден заради нея.
Същевременно С. заявява, че не се е уплашила или стресирала от разговора й
3
с ответника, както и че не е споделяла на майка си да се е уплашила или
стресирала след него, а единствено посочва, че му се е ядосала и разсърдила.
Детето разказва, че е казала на майка си за разговора й с баща й, защото е
искала да си сподели, като майка й не е дала вид да се е изплашила и никога
не й е споделяла да я е страх от ответника или да изпива притеснение от него.
Следва да бъде обърнато внимание, че се установява известна „подготовка“
на детето преди изслушването му пред съда – така самото то заявява, че преди
съдебното заседание майка му е казала за кое конкретно телефонно
позвъняване е извикано да говори, отново преди заседанието и именно във
връзка с него К. Т. е казала на дъщеря си и че баща й я е удрял. Нещо повече,
наблюдава се съществена непоследователност и липсва на логика в част от
споделеното от С.. Тя казва, че ответникът също й е признал /без дори да бъде
попитан от детето за това/, че е удрял К., но С. не излага каквато и да било
конкретика за обстановката или поводът, при който е бил проведен този
разговор между тях. Допълнително, въпреки че С. казва, че е виждала баща си
пян 5-6 пъти и тогава той не е бил агресивен, а е ставал по-груб и не е
обмислял действията си, в същото време заявява, че е мислела, че ако
ответникът се ядоса той може да стъжни живота на майка й и да не види тя
бял свят, защото понякога, когато се напие, става агресивен. При
изслушването не детето сериозно впечатление направи и обстоятелството, че
то казва, че по време на процесния разговор с баща му е било сигурно, че той
не се е намирал в С. /въпреки че в молба с вх. № 76802/27.10.2021 г. се
поддържа, че в този телефонен разговор ответникът е казал на дъщеря си, че
се намира в Старосел и там е от петък/, като допълнително, без да е било
попитано за подобно нещо от страна на съда, намира за необходимо да
конкретизира, че баща му не се е намирал в колата си по време на разговора.
Съответно, при съобразяване на всичко горепосочено и след съвкупен
анализ на събрания по делото доказателствен материал в относимите му части
по отношение твърдените за извършени от ответника конкретни действия на
насилие на процесната дата СРС намира, че от същите не се установява В. Н.
Л. да е осъществил спрямо К. Т. или С. Л. акт на насилие по смисъла на чл. 2
от ЗЗДН, а именно да е упражнил спрямо тях психическо такова – след
проведен на 17.10.2021 г. в 10:54 часа телефонен разговор между него и
дъщеря му, последната да е била изключително уплашена, стресирана и
притеснена, както и в резултат на този разговор К. Т. да е изпитала страх за
живота и здравето си, както и за това на децата и родителите й. Напротив, по
делото не са събрани никакви доказателства, които да установяват
поддържаното в молбата психическо и емоционално състояние на сочените за
пострадали лица вследствие на заявените за извършени действия от
ответника, в това число липсват каквито и да било данни В. Л. да е упражнил
някакво домашно насилие спрямо лицата Виолина А. Т. и И. А. Т..
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава
защита в случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или
предстоящо домашно насилие. Това производство потенциално може да
доведе до силно ограничаване правата и законните интереси на страните,
поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно при
4
преценката на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче не
следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителката с
тежестта на доказване в производството и да остави молбата й без уважение,
като неоснователна, и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
По разноските:
При този изход на делото, доколкото се търси защита от домашно
насилие не само за лица, които не са навършили 18-годишна възраст, то на
основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН молителката следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за
производството в размер на сумата от 75,00 лева, с оглед броя на активно
субективно съединените искове.
К. И. Т. следва да бъде осъдена и да заплати на В. Н. Л. направените от
него по делото разноски, които са в доказан размер от 600 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 72747/20.10.2021 г., уточнена с молба с вх. №
76802/27.10.2021 г. и с молба с вх. № 84609/09.11.2021, с правно основание
чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, подадена от К. И. Т., ЕГН **********, с която
същата търси защита за себе си, както и за детето си С. В. Л., ЕГН
**********, и за родителите си Виолина А. Т., ЕГН **********, и И. А. Т.,
ЕГН **********, срещу В. Н. Л., ЕГН **********, по повод твърдян акт на
домашно насилие от 17.10.2021 г., като неоснователна и ОТКАЗВА ДА
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА по реда на Закона за защита
от домашно насилие.
ОСЪЖДА К. И. Т., ЕГН **********, да заплати на В. Н. Л., ЕГН
**********, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН сумата от 600,00
/шестстотин/ лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН К. И. Т., ЕГН **********,
да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на
сумата от 75,00 /седемдесет и пет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5