РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Пазарджик, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20225200900109 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от И. Н. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. ***, чрез адв. К. от ПзАК,
срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №
1, за заплащане на 70000 лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и на 1859.31 лева, представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди, включващи 1 600 лева - стойността на
закупен пирон, 17.40 лева - потребителска такса за престоя в болничното
заведение от 10.03.2022 до 13.03.2022 г. за премахване на пирона, 5.80 лева -
такса за първа лекарска комисия, състояла се на 03.09.2020 г. за установяване
на трудоспособността и 236.11 лева - стойността на заплатените лекарства
след оперативната намеса, ведно със законната лихва върху главниците от
21.03.2022 г. до окончателното плащане, всички вреди настъпили от ПТП от
28.07.2020 г. по вина на Б. К. Д., управлявал л. а. Фолксваген Бора, рег. №
***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
На 28.07.2020 г., около 16:00 ч., в гр. П., на ул. ***, на кръстовището с
бул. ***, настъпило ПТП между управлявания от Б. К. Д., ЕГН **********, л.
1
а. Фолксваген Бора, рег. № ***, и управлявания от ищеца мотоциклет Ямаха,
рег. № ***. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лекия
автомобил, който не дал предимство на мотоциклета, движещ се по път с
предимство, в нарушение на чл. 50 от ЗДвП. От удара ищецът получил средна
телесна повреда - ***. На 29.07.2020 г. в МБАЛ Пазарджик АД ищецът
претърпял операция за открито наместване на фрактурата с вътрешна
фиксация. След изписването възстановяването продължило в домашни
условия, като първите два месеца ищецът не е можел да се обслужва
самостоятелно. След 20-тия ден от оперативната интервенция е започнал да
използва патерици, което продължило 4 месеца. Твърди се, че след деветия
месец започнал фитнес упражнения. През цялото време ползвал
обезболяващи лекарства, за да преодолее болката. Изпитвал е негативни
емоции, тъй като не се е възстановил напълно. На 10.03.2022 г. претърпял
втора операция за премахване на пирона и винтовете. За лечението заплатил 1
859.31 лева, включваща 1 600 лева - стойността на закупения пирон, 17.40
лева - потребителска такса за престоя в болничното заведение от 10.03.2022
до 13.03.2022 г. за премахване на пирона, 5.80 лева - такса за първа лекарска
комисия, състояла се на 03.09.2020 г. за установяване на трудоспособността и
236.11 лева - стойността на заплатените лекарства след оперативната намеса.
Гражданската отговорност на водача на лекия автомобил била застрахована
при ответното дружество. С решение № 512 от 04.08.2021 г. по АНД №
1018/2021 г. на РС - Пазарджик, Б. К. Д. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 50,
ал. 1 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил на ищеца И. С. средна
телесна повреда, изразяваща се в ***, като лицето е било освободено от
наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК. На 21.03.2022 г.
ищецът уведомил застрахователното дружество за инцидента, като е
претендирал имуществени и неимуществени вреди, но с писмо от 21.06.2022
г. ответникът отказва изплащане на обезщетение. Претендира обезщетение в
размер на 70 000 лева за претърпените неимуществени вреди и 1 859.31 лева
(уточнителна молба от 21.07.2022 г.) за претърпените имуществени вреди,
ведно със законната лихва от 21.03.2022 г. до окончателното плащане. Не
претендира разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, чрез адв. Н. Л. от САК, е подал отговор на исковата молба, с
2
който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличие на
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л. а.
Фолксваген Бора, рег. № ***, управляван от Б. К. Д.. Оспорва се, че
изключителна вина за ПТП има водачът на л. а. Фолксваген, както и
твърдяния от ищеца механизъм на ПТП. Прави се възражение за
съпричиняване от ищеца, тъй като същият е управлявал мотоциклета си с
превишена и несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 2
от ЗДвП, и така е създал предпоставки за настъпване на инцидента,
евентуално поради липса на предпазна екипировка, евентуално липса на
притежавано СУМПС за управление на мотоциклет. Отделно, съпричинил е
понеже мотоциклетът не е преминал задължителния технически преглед
съгласно чл. 147, ал. 3, т. 5, б. „а“ от ЗДвП. Излага се, че решението по чл. 78а
от НК не обхваща със задължителна сила на основание чл. 300 от ГПК
гражданскоправните последици от деянието, изразяващи се в съпричиняване
на увреждането от пострадалия. Твърди се липса на твърдяните проблеми
след инцидента, а евентуалното им съществуване се дължи на предходни
заболявания или травматични събития, които нямат връзка с ПТП. Твърди се
липса на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите
увреждания, евентуално забавянето на оздравителния процес е в резултат на
неспазване на лекарските предписания и непровеждане на необходимата
рехабилитация. Излага, че разходите се покриват от НЗОК и не се дължат.
Оспорва началният момент на претендиране на законната лихва. Сочи, че
претендираният размер за обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерен.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК не е постъпила допълнителна искова
молба, с което двойната размяна на книжа по делото е преустановена.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за
претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на
делинквента при ответника-застрахователно дружество.
Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на
законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване
на исковете за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл.
86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.
3
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото
ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за
разглеждане на претенцията пред застрахователя, като на 21.03.2022 г. го е
сезирал с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент,
респ. същият е отказал определяне на такова. Исковете са предявени на
06.07.2022 г. и са допустими.
Съдът приема от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ответното
дружество и водача на л. а. Фолксваген Бора, рег. № ***, Б. К. Д. е сключена
застрахователна полица за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна
към датата на процесния инцидент; че ищецът е отправил претенцията пред
застрахователя, като са го сезирал с искане на 21.03.2022 г. за заплащане на
обезщетения досежно процесния инцидент, но същият е отказал плащане.
По делото е приложено като писмено доказателство АНД № 1018/2021
г. на РС - Пазарджик, видно от което с решение № 512 от 04.08.2021 г. Б. К.
Д., роден на 28.04.1965 г., е признат за виновен в това, че на 28.07.2020 г. в гр.
П., на кръстовището на ул. *** и ул. ***, при управление на л. а. Фолксваген
Бора, рег. № ***, е нарушил правилата за движение - чл. 50, ал. 1 от ЗДвП,
вследствие на което по непредпазливост е причинил на И. Н. С. средна
телесна повреда, изразяваща се в *** - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като е освободен от
наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и му е наложено
административно наказание глоба. Решението е влязло в сила на 20.08.2021 г.
От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
Свидетелят Б. К. Д. дава показания, че е участвал в процесното ПТП,
като шофьор на л. а. Фолксваген Бора. Излага, че инцидентът се реализира на
кръстовище с път с предимство, на излизане от гр. П.. Спрял на знака, огледал
се и тръгнал. Недоумява как не е видял ищеца. Всичко станала много бързо.
При удара се изкривява гумата на мотоциклета и така същият се приплъзва по
автомобила. Знае, че ищецът е дошъл от път с предимство.
Свидетелят Н. Г. С., баща на ищеца, дава показания, че знае за
инцидента. След изписването от болницата на сина му, лично се грижел за
него, тъй като той сам не можел да се обслужва. Първоначално само лежал.
4
От болката по цяла нощ „пищял“, което наложило прием на обезболяващи
лекарства и то постоянно. Излага, че синът му се страхувал да стане от
леглото и да стъпи на крака си, притеснен да не го счупи отново. На първия
месец започнал да прави опити да става, с помощта на баща си. След първия
месец започнал да ползва патерици. Четири месеца бил с двете патерици,
после махнал едната. И в момента се оплаквал от болки, когато претовари
крака - било при изкачване на стълби, било като ходи много. За да заличи
белезите от раните, започнал да си прави татуировки по бедрото. Заявява, че
синът му е доста суетен и държи на външния си вид. След инцидента бил
много *** („***“), не искал да комуникира дори с приятелите си, които го
посещавали почти през ден, искали да излиза с тях, но той отказвал,
притеснен как изглеждал отстрани. Свидетелят заявява, че синът му е упорит
в желанието си да се възстанови, поради което започнал да ходи на фитнес,
може би година и нещо след инцидента, с цел да възстанови тялото си да
изглежда както преди. Занимава се с онлайн диагностика на автомобили.
Прави софтуера, което неминуемо е свързано и с клякане при закачане на
диагностиката.
Свидетелят И. З. Д. дава показания, че познава ищеца от около 5
години. Всеки ден са заедно, добри приятели са. Твърди, че ищецът се
занимава с ***. Поддържа, че откакто го познава спортува фитнес. Дори
когато му предлагал да излязат, ищецът давал предимство на фитнеса пред
излизането. Много държал на външния си вид, искал да е в добро физическо
състояние. Твърди, че ищецът живее сам в апартамент в гр. П., а баща му
живее в с. Д.. След инцидента се преместил да живее при баща си, тъй като не
можел да се грижи за себе си поради оперирания крак. Поддържа, че има
голяма разлика в психическото му състояние преди и след инцидента. Преди
ищецът бил усмихнат и позитивен, а след това бил много притеснен от
външния си вид, първоначално от видимо по-слабия увреден крак, а след това
от загрозяващите белези от операцията по бедрото и прасеца. Когато били на
море, ищецът се срамувал да се съблича заради белезите от операциите.
Първо се придвижвал с инвалидна количка, впоследствие с патерици, след
това започнал да се придвижва с една патерица. След като махнал патериците,
ищецът се страхувал да стъпва на болния крак, за да не го счупи отново.
От изслушаното заключение по допуснатата съдебноавтотехническата
5
експертиза, изготвена от вещо лице инж. В. Ф., неоспорено от страните,
прието от съда като компетентно изготвено, пълно и обосновано, се
установява следното:
На 28.07.2020 г. около 15.55 часа в светлата част на деня, на
кръстовището, образувано между ул. *** и ул. *** в гр. П., водачът на л. а.
Фолксваген Бора, рег. № ***, Б. К. Д., при маневра надясно от ул. *** към ул.
„***“ навлиза в зоната на съществуващото кръстовище, след пътен знак Б1
„Пропусни движещите се по пътя с предимство“, пресича траекторията на
движещия се по този път с предимство по ул. „***“ мотоциклет Ямаха Х660,
рег. № ***, управляван от ищеца И. С., при което настъпва сблъсък между
двете пътни превозни средства. Ударът настъпва в предната лява врата и
левия праг на автомобила. Пътно-климатичните условия са били прав и
хоризонтален участък, слънчево време и нормална видимост, суха и чиста
асфалтова настилка. Скоростта на автомобила при навлизане в кръстовището
е била около 23 км/ч, а тази на мотоциклета 47 км/ч, при разрешена скорост
за всички превозни средства в населеното място до 50 км/ч. Когато е
възприет като опасност за движението от водача на автомобила,
мотоциклетистът е бил на около 7 метра от мястото на удара. Прави се
заключение, че автомобилът попада в т. нар. „опасна зона“ за спиране на
мотоциклета и ПТП е неизбежно. Ударът за мотоциклета протича в
спирачния път и тъй като автомобилът с цялата си дължина е застанал пред
траекторията на мотоциклета, спасителна маневра е била обективно
невъзможна. Аргументира се, че ищецът е бил със защитна каска, съгласно
чл. 137е от ЗДвП, докато останалите елементи на предпазната екипировка не
са задължителни и в случая не биха спомогнали за избягване на травмата на
дясното бедро, т. е. дори да е имал панталон за мотоциклет, това нямаше да
предотврати счупването на крайника.
От изслушаното заключение по допуснатата съдебномедицинската
експертиза, изготвена от вещо лице д-р П. М., неоспорено от страните,
прието от съда като компетентно изготвено, пълно и обосновано, се
установява следното:
Направените от ищеца разходи за сума в размер общо на 1 859.31 лева,
включващи 1 600 лева - стойността на поставения в тялото пирон, 17.40 лева -
потребителска такса за престоя в болницата от 10.03.2022 до 13.03.2022 г. за
6
премахване на пирона, 5.80 лева - такса за първа лекарска комисия, състояла
се на 03.09.2020 г. за установяване на работоспособността и резултатите от
лечението, и 236.11 лева - стойността на заплатените лекарства след
оперативната намеса, са нужни и в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите от процесното ПТП увреждания. Конкретните увреждания,
които е получил ищеца от ПТП от 28.07.2020 г. са закрито счупване на
дясната бедрена кост в областта на диафизата ѝ, както и две разкосно-
контузни рани по гърба на дясното ходило и в областта на петата.
Първоначално ищецът е бил поставен за скелетна екстензия за корекция на
дислокацията на фрагментите, предизвикана от бедрената мускулатура и на
следващия ден е бил опериран на екстензионна маса. Извършено му е открито
наместване и вътрешна фиксация на счупената бедрена кост на десния крак с
интрамедуларен заключен бедрен пирон и винтове. Раните по дясното ходило
били обработени. Бил е хоспитализиран в периода 28.07.2020 г. - 03.08.2020 г.
в МБАЛ Пазарджик АД. Възстановителният и лечебен процес на ищеца е
провеждане по индивидуален план за домашно лечение, изготвен от
лекуващия лекар. Общата продължителност при фрактура на диафизата на
бедрената кост е 10 - 12 месеца, за който период двигателната активност на
десния долен крайник е била ограничена. Към момента, при физически
натоварвания, клякане, изкачвания е възможно да има болки в дясното бедро,
които могат да се провокират и от метеорологични промени. До свалянето на
конците от оперативната рана, обслужването на пострадалия е ставало на
леглото, до 25-30 ден тоалетът се извършва на тоалетен стол, а
придвижването става с инвалидна количка. Пострадалият прави опити да се
изправя с патерици, без да се подпира на оперирания крак. След края на 4-
тата седмица ищецът е използвал патерици за придвижване, без да се стъпва
на оперирания крак до края на четвъртия месец. След това може се ползва
бастун с постепенно натоварване на крака, като в конкретния случай ищецът е
ползвал не бастун, а патерица - канадка. Принципно остеосинтезните средства
при това счупване се премахват най-малко след 1 година от травмата и при
надеждна консолидация на фрактурата. Премахването им при възрастни хора,
какъвто е и ищецът, при които растежът на тялото е завършил, не е
задължително. В случая обаче, се е появила симптоматика на дразнене на
меките тъкани и по препоръка на лекуващия лекар металните импланти са
премахнати оперативно на 10.03.2022 г., като е бил хоспитализиран от
7
10.03.2022 г. до 13.03.2022 г. в МБАЛ Пазарджик АД. Има няколко остатъчни
белега от оперативните интервенции, находящи се на дясното бедро, гърба на
дясното ходило и в горната трета на дясната подбедрица, като тези на бедрото
са най-големи и с дължина от 7 и 10 см. Няма данни за придружаващи
заболявания, вкл. дегенеративни такива у ищеца. Към настоящия момент
ищецът е напълно възстановен, но е напълно нормално от време на време да
има болки, както вече се посочи. Пострадалият е провеждал указаните
мероприятия по лечебния план в домашни условия и във фитнес залата за
преодоляване на съпътстващата инактивитетна хипотрофия на бедрената
мускулатура. Няма провеждано специализирано физиотерапевтично и
балнеосанаториално лечение, защото такова не му е предписвано.
Потвърждава се изводът на в. л. Ф., че тъй като счупването на диафизата на
дясната бедрена кост е резултат от силен директен удар в средата на костта,
то носенето на елементи на предпазна екипировка, като панталон и наколенки
нямат особено предпазно значение при този вид счупвания.
Правни изводи:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно цитираната разпоредба увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ
върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно
поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между
деяния и вреда; 4/ вина (която се презумира); 5/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/
настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
С присъдата и с решението по чл. 78а, ал. 1 от НК фактическият състав
на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от
наказателния съд, и в двата случая, има обвързващата сила по чл. 300 от ГПК
за гражданския съд (т. 15 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Установеното в наказателното производство обвързва и гражданския
8
съд със задължителна сила само ако е елемент от фактическия състав на
престъплението. Констатациите за други факти, които не са елемент от
престъпния състав, не се ползват със сила на пресъдено нещо и нямат
обвързваща сила. В тази връзка всичко, което присъства в изпълнителното
деяние като действие, относимо към конкретен юридически факт, следва да
бъде прието като вече разрешено за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от присъдата.
Доколкото нанесената „средна телесна повреда - счупване на дясна
бедрена кост“ и „нарушаването на правилата за движение“ са част от
фактическия състав на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл.
342, ал. 1 от НК вр. чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и с оглед влязлото в сила решение по
чл. 78а от НК, приравнено на влязла в сила присъда, настоящият съдебен
състав е задължен да приеме на основание чл. 300 от ГПК, че на 28.07.2020 г.
в гр. П., на кръстовището на ул. *** и ул. ***, при управление на л. а.
Фолксваген Бора, рег. № ***, водачът Б. К. Д. е нарушил правилата за
движение - чл. 50, ал. 1 от ЗДвП („На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство.“), вследствие на което по
непредпазливост е причинил на И. Н. С. средна телесна повреда, изразяваща
се в трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, вследствие
счупване на дясната бедрена кост.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за
вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият
причинител на вредите. По делото безспорно се установи наличието към
датата на ПТП от 28.07.2020 г. на валидно застрахователно правоотношение
между причинителя на вредата и ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната
цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Промяната
9
може да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на
посочените човешки блага. Вредите могат да бъдат както имуществени
/претърпяна загуба и пропусната полза/, така и неимуществени, стига да са
пряка и непосредствена последица от увреждането. От своя страна,
неимуществените са не само болките и страданията, понесени от конкретно
увредено лице, но и всички онези неудобства, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват и ще съпътстват същите.
Изложеното обуславя извод за наличие на всички кумулативно
изискуеми предпоставки за възникване отговорността на застрахователното
дружество: установен деликт при съответно авторство (Б. К. Д.),
противоправност, вина, вреди (неимуществени – болки, страдания от
уврежданията на тялото и имуществени - 1 859.31 лева, включващи 1 600
лева - стойността на поставения в тялото пирон, 17.40 лева - потребителска
такса за престоя в болницата от 10.03.2022 до 13.03.2022 г. за премахване на
пирона, 5.80 лева - такса за първа лекарска комисия, състояла се на 03.09.2020
г. за установяване на работоспособността и резултатите от лечението, и
236.11 лева - стойността на заплатените лекарства след оперативната намеса)
и причинна връзка между деяние и вредите; наличие на валидно
застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. настъпване
на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на
увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Следователно граматическото и логическо тълкуване
на цитираната норма дават основание да се приеме, че релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно
поведение вредоносен резултат. Обективният характер на съпричиняването е
признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т. 7, което има
характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1
от ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
10
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието
на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
Възражението за съпричиняване в случая се основава на това, че
пострадалият е управлявал мотоциклета си с превишена и несъобразена
скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и така е създал
предпоставки за настъпване на инцидента, евентуално поради липса на
предпазна екипировка, евентуално липса на притежавано СУМПС за
управление на мотоциклет. Отделно, съпричинил е понеже мотоциклетът не е
преминал задължителния технически преглед съгласно чл. 147, ал. 3, т. 5, б.
„а“ от ЗДвП.
Всички възражения са неоснователни.
В трайната съдебна практика се приема, че само по себе си
нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по
пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, тъй
като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва
да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетично предполагаем - Решение № 16 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 1858/2013 г., I т. о.
В настоящия случай ищецът е управлявал мотоциклета под
предвиденото ограничение от 50 км/ч, а именно с 47 км/ч, както и оборудван
със защитна каска, така както предвижда разпоредбата на чл. 137е от ЗДвП.
Отделно от това се установи, че дори да бяха задължителни по закон,
предпазен панталон и наколенки не биха го предпазили от процесното
счупване на диафизата на дясното бедро. На следващо място, абсолютно
11
голословни останаха твърденията на ответника, че ищецът не притежава
свидетелство за управление на мотоциклет или че същият не е преминал
задължителния технически преглед съгласно чл. 147, ал. 3, т. 5, б. „а“ от
ЗДвП, като дори и да бяха доказани тези факти, недоказана остава
причинната връзка между нарушението на правилата на ЗДвП и вредоносния
резултат.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
За определяне на справедливо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от причинени телесни увреждания на увреденото от
деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на
самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените
физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването
им, така и икономическото състояние в страната към момента на
увреждането. Моралните вреди са индивидуално определими и паричното
обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването
им. Във всички случаи обаче, не бива да се допуска размерът на
обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия, а
справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като
израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва
да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. Паричният
еквивалент на понесените неимуществени вреди се определя към момента на
увреждането.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че от процесния
инцидент на 28.07.2020 г. пострадалият И. Н. С. (на 22 г. към него момент) е
получил закрито счупване на дясната бедрена кост в областта на диафизата ѝ,
както и две разкосно-контузни рани по гърба на дясното ходило и в областта
на петата, като основната и най-тежка травма - тази на костта му е причинила
трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за около 10 - 12
месеца. Бил е хоспитализиран двукратно - първия път за седмица (28.07-
03.08.2020 г.), веднага след ПТП, когато е претърпял оперативна
интервенция, при която му е извършено открито наместване и вътрешна
фиксация на счупената бедрена кост с интрамедуларен заключен бедрен
пирон и винтове, които по-късно поради възникнало дразнене на меките
12
тъкани, а и по препоръка на лекуващия лекар, са премахнати отново
оперативно на 10.03.2022 г., т. е. година и 8 месеца след инцидента, което е
била втората хоспитализация на ищеца (10.03-13.03.2022 г.). Към момента
може да се определи, че ищецът е възстановен, но при физически
натоварвания, клякане, изкачвания е възможно да има болки в дясното бедро,
които могат да се провокират и от метеорологични промени. Може да се
заключи, че възстановяването никога не може да е напълно пълноценно при
този тип травми. Следва да се отчете обстоятелството, че ищецът за дълъг
период от време е бил зависим от други хора, за да може да се обслужва,
трудно се е придвижвал, изпитвал е силни болки, наложили постоянен прием
на обезболяващи медикаменти. Същевременно се касае до млад човек, който
(благодарение и на силната си воля да преодолее травмата и да се възстанови)
е ограничил последиците до остатъчни оперативни белези по увредения крак
(които ищецът се опитва да скрие под татуировки) и възможните болкови
усещания при значително натоварване на крака, което обуславя по-високо
обезщетение. От друга страна, няма настъпили необратими последици за
здравето му, което също следва да се отчете в насока по-ниско обезщетение
(напр. загуба на крак). При съобразяване на създадения от съдебната практика
ориентир (вж. Решение № 34 от 27.03.2020 г. по т. д. № 1160/2019 г. на 2 ТО -
ПТП 2015 г. няколко фрактури: фрактури на дясната бедрена кост;
невъзможност да се използва десен горен крайник поради липса на захват;
общо 6 операции; придвижване само с помощни средства; скъсяване на
десния долен крайник с 2 см., накуцваща походка, съществуваща
секретираща фистула на дясното бедро, при което клек е невъзможен - 90 000
лева; Решение № 42 от 21.05.2021 г. по т. д. № 494/2020 г. на 2 ТО – ПТП
2016 г., лечение 5 месеца, общо 7 операции, първата за ампутация на крака на
нетипично място /преди петата/, впоследствие развива инфекция, с
необратими последици, при 50 % загубена работоспособност - 100 000 лева;
Решение № 16 от 19.02.2020 г. по т. д. № 246/2019 г. на 2 ТО - ПТП 2015 г.,
множество фрактури: счупване на горно и долно рамо на дясната срамна кост,
черепно-мозъчна травма, протекла с количествена промяна в съзнанието,
счупване на дясна бедрена кост, счупване на дясна предмишница на лъчевата
и лакътна кости, ограничения на движенията в дясна гривнена става за
постоянно - 100 000 лв.; Решение № 55 от 24.08.2020 г. по т. д. № 1842/2019 г.
на 2 ТО - ПТП 2014 г., контузия на мозъка в десния челен дял, фрактура на
13
слепоочната кост вляво, фрактура на страничните израстъци на пет поясни
прешлени в дясно, фрактура на кръстната кост, фрактура на ІV-то ребро
вляво, фрактура на дясното бедро, възстановителен процес до 5 години - 85
000 лева; Решение № 94 от 18.07.2019 г. по т. д. № 3030/2018 г. на 2 ТО - ПТП
2016 г., 72 год., счупване на лява бедрена кост, метална фиксация със
заключваща плака, затруднено движение за срок от около 6 - 8 месеца - 45
000 лева), настоящият съдебен състав счита, че паричният еквивалент,
необходим за преодоляване на понесените от ищеца доказани неимуществени
вреди, търпени в установения по делото период във връзка с получените
телесни повреди, възлиза на сумата от 50 000 лева, като за разликата до
претендираните 70 000 лева искът подлежи на отхвърляне.
По размера на обезщетението за имуществени вреди:
Както се посочи, претенцията за имуществени вреди в размер общо на
1 859.31 лева, включващи 1 600 лева - стойността на поставения в тялото
пирон, 17.40 лева - потребителска такса за престоя в болницата от 10.03.2022
до 13.03.2022 г. за премахване на пирона, 5.80 лева - такса за първа лекарска
комисия, състояла се на 03.09.2020 г. за установяване на работоспособността
и резултатите от лечението, и 236.11 лева - стойността на заплатените
лекарства след оперативната намеса, е основателна, поради което искът
подлежи на уважаване изцяло.
По отношение на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг.
от чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за
забава, когато застрахованият отговаря за нея пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
14
Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата
на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия
кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
времето от увреждането до уведомяването му за това. Този извод не може да
бъде оборен от правилото на чл. 497 от КЗ във вр. с чл. 496 от КЗ. Тези норми
установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни
лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата
собствена забава.
По делото безспорно се прие, че ищецът е отправил претенция пред
застрахователя на 21.03.2022 г. за заплащане на обезщетение по повод
процесното ПТП, респ. не се установи друга по-ранна дата, на която самият
застрахован е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо, единственият
доказан момент, в който на застрахователя му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие е 21.03.2022 г., която дата следва
да се приеме и за датата, от която тече и законната лихва за забава върху
присъденото обезщетение.
По разноските:
Ищецът не претендира разноски.
Ответникът претендира разноски: за юрисконсултско възнаграждение
от 500 лева (недължимо, страната не се е представлявала от юрисконсулт, а от
адвокат), за депозит за свидетел в размер на 30 лева (непоискани от
свидетеля, респ. също недължими, т. к. не са разходени), 350 лева за депозит
по САвТЕ, като съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищецът следва
да бъде осъден да плати на ответника сумата от 97.41 лева, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Ищецът е освободен от задължението за внасяне на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Съгласно чл. 78,
ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски; съответните суми се
присъждат в полза на съда. Съдебната практика приема, че и в случаите по
чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
15
такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така решение
№ 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о.). Съразмерно на
уважената част от исковете ответникът следва да заплати в полза на съда
сумата от 2 074.37 лева - държавна такса и 126.29 лева - депозит за вещо
лице по СМЕ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж. к. Дианабад, бул.
„Г. М. Д.“ № 1, да заплати на И. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. П., ул. ***, сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева за претърпените от
него неимуществени вреди – болки и страдания и 1 859.31 лева (хиляда
осемстотин петдесет и девет лева и 31 стотинки) представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди, включващи: 1 600 лева -
стойност на заключен пирон, 17.40 лева - потребителска такса за престоя в
болничното заведение от 10.03.2022 до 13.03.2022 г., 5.80 лева - такса за
лекарска комисия от 03.09.2020 г. за установяване на работоспособността и
резултатите от лечението и 236.11 лева - стойността на заплатените лекарства,
ведно със законната лихва върху главниците от 21.03.2022 г. до
окончателното плащане, всички вреди настъпили от ПТП от 28.07.2020 г. по
вина на Б. К. Д., управлявал л. а. Фолксваген Бора, рег. № ***, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над
присъдените 50 000 лева до претендираните 70 000 (седемдесет хиляди) лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА И. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул.
***, да заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж. к. Дианабад, бул.
„Г. М. Д.“ № 1, сумата от 97.41 лева (деветдесет и седем лева и 41 стотинки),
представляващи съдебно-деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
16
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж. к. Дианабад, бул.
„Г. М. Д.“ № 1, да заплати по сметка на Окръжен съд – Пазарджик, сумата от
2 074.37 лева (две хиляди седемедесет и четири лева и 37 стотинки) -
държавна такса за производството и 126.29 лева (сто двайсет и шест лева и
29 стотинки) - депозит за вещо лице по СМЕ, съразмерно на уважената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лева – за
служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за
доброволно изпълнение.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
17