Решение по дело №1765/2019 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№19

гр. Несебър, 03.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа АНД № 1765 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „Б.Р.” ООД, срещу наказателно постановление № 02-0002633 от 26.11.2019г. на директора на д. „И.п.т.”***, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, твърди, че не е извършено соченото в НП нарушение. Обръща внимание, че трудовият договор е регистриран в НАП, на служителя е изплатено възнаграждението за месец юни 2019г. В тази връзка сочи, че не става въпрос за прикриване на трудови правоотношения. Развива съображения в тази насока. Счита, че въпросите, касаещи подписа на трудовия договор са гражданско-правни. Акцентира върху нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при издаване на НП. Счита, че липсва съответствие между цитираните законови разпоредби и словесната част. Намира, че наказващият орган не е отчел тежестта на извършеното. Развива подробни съображения в насока за приложението на чл. 28 ЗАНН към случая. Отправя искане до съда да отмени НП, алтернативно да намали размера на наложената санкция.

Ответната страна в производството - директора на д. „И.п.т.”***, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че дружеството жалбоподател е извършило нарушение на КТ, като не е уредило отношенията си с Д.Гълъбова Я.с трудов договор. Счита, че при съставяне на АУАН и НП не са допуснати нарушения и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

По повод постъпила жалба от Д.Я.с вх. № 19093653 от 22.08.2019г. по описа на ДИТ Бургас, от служители в дирекцията, сред които св. Е. (главен инспектор) била извършена проверка на място на 13.09.2019г. в хотел „Морето” гр. Обзор, стопанисван от „Б.Р.” ООД. На управителката на дружеството била връчена призовка по чл. 45 от АПК (на л. 20 от делото), с която било изискано представянето на 17.09.2019г. в дирекцията на документи, сред които присъствени форми и трудови досиета. На 17.09.2019г. изисканите документи били представени, като от присъствана форма (на л. 22 от делото) се констатирало, че Д.Я.осъществявала трудови функции в периода 01 – 15.06.2019г. На проверяващите бил предоставен екземпляр от трудов договор № 094 от 30.05.2019г., непопдисан от работника Д.Я.(на л. 23 от делото). Подписи на същата липсвали и върху представените протокол за постъпване на работа от 01.06.2019г., декларация № 094 за запознатост, служебна бележка № 094/01.06.2019г. за инструктаж, молба от Я.за освобождаването й от длъжност, споразумение за прекартяване на трудов договор, заповед за прекратяване на трудов договор. Видно от 2 бр. Справки за приети и отхвърлени уведомления към НАП (на л. 26 и л. 37 от делото) трудовият договор бил регистриран в НАП н 31.05.2019г., а прекратяването му било отчетено на 16.06.2019г. За периода Я.получила възнаграждение в размер на 557,98 лв. (видно от фиш за заплата за месец юни 2019г. на л. 38 от делото и приложените към жалбата отчет по сметка и разчетно-платежна ведомост на л. 8 – л. 10 от делото). При тези данни от св. Е. бил съставен и АУАН № 02-0002633 от 20.09.2019г. срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ вр. чл. 1, ал. 2 КТ, връчен на упълномощено лице. Бил съставен и протокол № ПР 1930636 от 20.09.2019г. за извършена проверка. Въз основа на АУАН е издаденото и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: жалба от Д.Я.с вх. № 19093653 от 22.08.2019г. по описа на ДИТ Бургас, призовка по чл. 45 от АПК, пълномощно, начален инструктаж за безопасност в процесния хотел, присъствана форма, трудов договор № 094 от 30.05.2019г., протокол за постъпване на работа от 01.06.2019г., декларация № 094 за запознатост, служебна бележка № 094/01.06.2019г. за инструктаж, молба от Я.за освобождаването й от длъжност, споразумение за прекартяване на трудов договор, заповед за прекратяване на трудов договор, 2 бр. Справки за приети и отхвърлени уведомления към НАП, фиш за заплата за месец юни 2019г., отчет по сметка и разчетно-платежна ведомост, АУАН № 02-0002633 от 20.09.2019г., протокол № ПР 1930636 от 20.09.2019г. за извършена проверка, заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, показанията на свидетеля Е.. От доказателствата по делото се установява в пълнота описаната по-горе фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира. Жалбоподателят не оспорва така установените факти, като възраженията му са насочени към правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Възраженията в обратната посока, обективирани в жалбата са неоснователни. В АУАН и НП се съдържат всички относими за вмененото на жалбоподателя нарушение факти и обстоятелства, като са посочени и доказателствата, на които актосъставителят и наказващият орган се основават. Не се констатира и липса на съответствие между цитираните правни норми и словесната част.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения и на материалния закон, които да обуславят неговата отмяна. В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, съгласно които разпоредби отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и трудовият договор се съставя в писмена форма. По делото действително се установи, че е изготвен писмен трудов договор, който обаче не е подписан от работника Д.Янкова. В случая за спазване на писмената форма по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ е било необходимо в трудовия договор да фигурира подпис на работника. Този извод се затвърждава и от нормата на чл. 63, ал. 1 от КТ, която изисква преди постъпването му на работа работникът да получи екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни. Т.е. липсата на подпис върху трудовия договор на практика представлява липса на писмената форма, тъй като е налице липса на волеизявление за сключване на договора от една от страните по него. Регистрирането на договора в НАП и заплащането на трудово възнаграждение на лицето не могат да санират това нарушение, доколкото трудовото възнаграждение се дължи не поради налчиието на писмен договор, а поради положен труд – чл. 128, т. 1 от КТ. В практиката си касационната инстанция също е достигнала до извод, че липсата на подпис от работника върху договора се приравнява на липса на договор – Решение № 2163 от 23.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 2738/2018г. по описа на Административен съд Бургас. Поради изложеното съдът приема, че търговецът е нарушил чл. 62, ал. 1 от КТ като не е уредил отношенията си с Д.Я.чрез сключването на писмен трудов договор, подписан от работника. Впрочем и самата тя изрично е обективирала свои оплаквания срещу жалбоподателя в същата насока – в жалба, адресирана от ДИТ Бургас. Ето защо не може да се приеме тезата, че след като трудовият договор е регистриран в НАП и след като на Я.е заплатено трудово възнаграждение, то съставът на нарушението не е осъществен. 

За извършеното нарушение в чл. 414, ал. 3 от КТ се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в размер на 3000 лв. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи на дружеството е „имуществена санкция” в минималния предвиден размер в санкционната норма - 1500 лв. Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства налагане на наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и несправедливо, поради което наложената санкция от 3000 лв. следва да бъде намалена до минимално предвидения в чл. 414, ал. 1 от КТ размер от 1500 лв. С така наложеното наказание в размер на 1500 лв. ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Така определеният от законодателя минимум е в достатъчно висок размер и при липсата на данни за други нарушения на трудовото законодателство от страна на търговеца, в достатъчна степен ще отговори на целите на административното наказание. Този размер отговаря и на поведението на жалбоподателя, който въпреки неоформянето на трудов договор е изплатил възнаграждение на лицето.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция”, като размерът се намали от 3000 лв. на 1500 лв.   

При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия орган и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на ДИТ Бургас следва да се присъдят направените разноски – за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК. По смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. В Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. по тълкувателно дело № 5/2009г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 80 лв. С оглед изменението на НП и намаляването на наложената санкция от 3000 на 1500 лв., съдът достигна до извод, че съразмерно с потвърдената част от НП на наказващия орган следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лв. (арг. от чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК). Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ Бургас (като териториално поделение) – арг. от чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда”.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0002633 от 26.11.2019г. на директора на д. „И.п.т.”***, с което на „Б.Р.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 3000 лв. на 1500 лв.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.

ОСЪЖДА „Б.Р.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, сумата от 40 лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: