Р Е Ш Е Н И Е
№1461
гр. Русе, 25.09.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на шестнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка И., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело №7028 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Адв.В.Г.
– пълномощник на „Теленор България“ ЕАД, заявява, че на 17.08.2014г. представляваното от нея
дружество, сключило договор за мобилни услуги с Г.В.И. (клиентски номер
*********) с предпочетен номер +359 895 533 215.
Отношенията
по повод титулярния мобилен номер +359 895 533 215 били новирани
посредством допълнително споразумение, подписано от страните на 02.12.2015г.,
като абонатът предпочел да ползва абонаментен план Резерв Стандарт 19.99 лева
за срок до 02.12.2017г. При ползване на преференциална бонус – схема на
оператора бил сключен и лизингов договор, по силата на който абонатът получил
мобилно устройство на изплащане за срок от 23 месеца на равни вноски, всяка от
които в размер на 15.99 лева.
За
потребените от абоната услуги, предоставени в периода 15.03.2016г. –
14.09.2016г., ищецът издал:
- фактура
№**********/15.04.2016г. за предоставени услуги в периода 15.03.2016г. –
14.04.2016г. на стойност 72.04 лева;
- фактура
№**********/15.05.2016г. за предоставени услуги в периода 15.04.2016г. – 14.05.2016г.
на стойност 18.98 лева; 15.99 лева – неплатени лизингови вноски и 34.40 лева –
незаплатен баланс по предходната фактура (общо на стойност 69.37 лева);
- фактура
№**********/15.06.2016г. за предоставени услуги в периода 15.05.2016г. – 14.06.2016г.
на стойност 16.99 лева; 15.99 лева – неплатени лизингови вноски и 69.37 лева –
незаплатен баланс по предходната фактура (общо на стойност 102.35 лева);
-
кредитно известие №**********/15.07.2016г. за извършена корекция по дълга, като
сумата 5.66 лева е сторнирана; сумата 15.99 лева е начислена за дължима
лизингова вноска и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период –
102.35 лева, при което задължението за плащане възлиза на 112.68 лева;
- фактура
№**********/15.08.2016г. за 15.99 лева – неплатени лизингови вноски и 112.68
лева – незаплатен баланс по предходната фактура (общо на стойност 128.67 лева).
Ответникът
не заплатил стойността на потребените услуги – 128.67 лева, с оглед което и
предвид клаузите на договора и допълнителното споразумение, мобилния оператор
прекратил едностранно индивидуалния договор и издал крайна фактура
№**********/15.09.2016г. за 654.50 лева, съставляваща сбор от: 285.98 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договора; 239.85 лева – незаплатени
лизингови вноски и 128.67 лева – потребени мобилни услуги от предходни три отчетни
периода. Молителят пояснява, че поради прекратяване на договора за мобилни
услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от
ОУ, приложени към лизинговия договор, дължимите месечни вноски за мобилното
устройство са обявени за предсрочно изискуеми.
В
качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №4807/2018г.
по описа на РРС срещу Г.В.И. за сумата 368.52 лева – незаплатени
далекосъобщителни услуги.
Тъй
като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, заповедния съд указал на заявителя, че следва да предяви иск за
установяване на вземането си.
Предвид
факта, че част от главницата – 239.85 лева съставлява сбора от незаплатените
лизингови вноски, ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да
признае за установено, че Г.В.И., ЕГН ********** дължи на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд сумата
128.67 лева – цена на потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен №*********, дължими за периода 15.03.2016г. – 14.09.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2018г. до окончателното й
изплащане, както и да осъди Г.В.И., ЕГН ********** да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Оле Бьорн
Шулстъд сумата 239.85 лева – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг
от 02.12.2015г. за мобилен №0895/533 215 за периода след м.септември 2016г. до
месец ноември 2017г. за абонатен №*********.
Претендира
направените по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът Г.В.И. не е
депозирала отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.
Съобразявайки становищата на
страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна, следното:
На 17.08.2014г. „Теленор България“ ЕАД сключило
договор за мобилни услуги с Г.В.И. (клиентски номер ………….) с предпочетен номер
+359 ………….. Въз основа допълнително споразумение от 02.12.2015г.
контрагентите договорили абонаментен план Резерв Стандарт с месечна такса 19.99
лева, който абонатът ще ползва до 02.12.2017г. На същата дата сключили договор
за лизинг, по силата на който ищецът предоставил на ответника мобилно
устройство на изплащане за срок от 23 месеца на равни вноски, всяка от които в
размер на 15.99 лева.
Приложени
са „Общи
условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги“.
За
предоставените услуги ищцовото дружество издало:
- фактура
№**********/15.04.2016г. за предоставени услуги в периода 15.03.2016г. – 14.04.2016г.
на стойност 72.04 лева;
- фактура
№**********/15.05.2016г. за предоставени услуги в периода 15.04.2016г. – 14.05.2016г.
на стойност 18.98 лева; 15.99 лева – неплатени лизингови вноски и 34.40 лева –
незаплатен баланс по предходната фактура (общо на стойност 69.37 лева);
- фактура
№**********/15.06.2016г. за предоставени услуги в периода 15.05.2016г. – 14.06.2016г.
на стойност 16.99 лева; 15.99 лева – неплатени лизингови вноски и 69.37 лева –
незаплатен баланс по предходната фактура (общо на стойност 102.35 лева);
-
кредитно известие №**********/15.07.2016г. за извършена корекция по дълга, като
сумата 5.66 лева е сторнирана; сумата 15.99 лева е начислена за дължима
лизингова вноска и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период –
102.35 лева, при което задължението за плащане възлиза на 112.68 лева;
- фактура
№**********/15.08.2016г. за 15.99 лева – неплатени лизингови вноски и 112.68
лева – незаплатен баланс по предходната фактура (общо на стойност 128.67 лева).
Въз
основа на заявление, депозирано от „Теленор България“ ЕАД, в РРС е образувано
ЧГД №4807/2018г. и издадена заповед №2680/10.07.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу Г.В.И. за сумата 368.52 лева – главница, ведно
със законната лихва, считано от 05.07.2018г. до окончателното й изплащане; 25
лева – държавна такса и 180 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което с разпореждане
от 10.09.2018г. на заявителя е указана възможността да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК –
положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумата: 128.67 лева – цена
на потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №*********,
дължими за периода 15.03.2016г. – 14.09.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.07.2018г. до окончателното й изплащане, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №2680/10.07.2018г. по ЧГД
№4807/2018г. по описа на РРС и осъдителен иск по чл.79 ЗЗД за сумата 239.85
лева – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 02.12.2015г. за
мобилен №……………………. за периода след м.септември 2016г. до месец ноември 2017г.
за абонатен №………...
От приложеното в настоящото производство цитирано частно
гражданско дело е видно, че на 20.09.2018г. заявителят е уведомен за
възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим, тъй като е
предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител,
в първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и
сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е
представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито
съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, като с разпореждане от 09.11.2018г. са му указани последиците по
чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1,
т.2 ГПК. Предвид представените по делото писмени доказателства и тези съдържащи
се в ч.гражданско дело №4807/2018г. по описа на РРС, с оглед факта, че
ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното вземане,
може да се направи извод за вероятната основателност на установителния иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията
като основателна следва да бъде уважена.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по
тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание
чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати
на ищеца сумите: 205 лева – разноски по ЧГД №4807/2017г. по описа на РРС и 270
лева – разноски по ГД №7028/2018г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че Г.В.И., ЕГН ********** дължи на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от О. Б.
Ш. сумата 128.67 лева – цена на
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №*********,
дължими за периода 15.03.2016г. – 14.09.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.07.2018г. до окончателното й изплащане, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №2680/10.07.2018г. по ЧГД
№4807/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Г.В.И., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд сумата 239.85 лева – незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 02.12.2015г. за мобилен №0895/533 215 за периода
след м.септември 2016г. до месец ноември 2017г. за абонатен №*********.
ОСЪЖДА Г.В.И., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* сумата 205 лева – разноски по ЧГД №4807/2018г. по описа на
РРС.
ОСЪЖДА Г.В.И., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* сумата 270 лева –
разноски по ГД №7028/2018г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: