№ 8723
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20231110166107 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. А. С., конституирана на
основание чл. 227 ГПК на мястото на ..., починал в хода на воденото заповедно
производство, срещу ., с която са предявени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните
съществуването на вземания на ищцата от ответника за суми, както следва: обща
сума по главници в размер от 120 лв., събрана принудително от длъжника ... по
изп.дело № ... по описа на ЧСИ . с рег.№ 841 при КЧСИ, от която 116 лв. преведени
в полза на ответника взискател, и 4 лв. удържана в полза на ЧСИ такса по ТТР към
ЗЧСИ, и сумата от 37,15 лв. мораторна лихва за периода от 26.06.2016г. до
26.06.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
36568/2019г. по описа на СРС, 44 с-в.
Вземанията си за исковите суми ищцата претендира при твърдения за
осъществено по отношение на наследодателя й ... принудително изпълнение по
изп.дело № ... по описа на ЧСИ . с рег.№ 841 при КЧСИ, по което от него са били
събрани суми по изпълнителен лист от 16.10.2009г., издаден по гр.д.№ 4845/2009г.
по описа на СРС, 84 с-в, за които с влязло в сила решение от 8.03.2019г. по гр.д.№
1
68853/2018г. по описа на СРС, 128 с-в, е признато, че са недължими. С оглед
отпадане на изпълняемото право ищцата твърди, че събраната в полза на ответника
сума от 116 лв. подлежи на връщане, а удържаната от ЧСИ такса от 4 лв. по ТТР
към ЗЧСИ е сума, с която ответникът се е обогатил без основание, спестявайки
разходи за дължимо авансово плащане към ЧСИ, поради което дължи и нейното
плащане. С тези доводи ищцата обосновава правния си интерес от търсената
искова защита. Претендира направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове,
възразявайки, че не са изпълнени правопораждащите вземанията фактически
състави на неоснователно обогатяване. Моли за отхвърляне на исковите претенции
и прави искане за присъждане на деловодните разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Основателността на предявения главен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД, при наведените в исковата молба твърдения, се обуславя от
установяване на осъществено имуществено разместване на парична престация от
патримониума на длъжника ... в този на ответника, съществуване на правно
основание за получаването й от ответника – издаден в негова полза изпълнителен
лист, с който е признато паричното му притезание, и последващо отпадане с
обратна сила на основанието поради признаване с влязло в сила съдебно решение
по реда на чл. 439 ГПК несъществуването на изпълняемото право.
Между страните не е спорно и от приетите писмени доказателства се
установява, че на ответника е бил издаден изпълнителен лист от 16.10.2009г. по
гр.д.№ 4845/2009г. по описа на СРС, 84 с-в, срещу ..., за сумата от 8364,35 лв.
главница, ведно със законна лихва от 4.06.2009г. до окончателното плащане, сумата
от 3599,96 лв. мораторна лихва и сумата от 728,59 лв. присъдени разноски. Въз
основа на изпълнителния лист по молба на ответника е образувано изп.дело № ...
по описа на ЧСИ . с рег.№ 841 при КЧСИ. Видно от представено удостоверение от
24.04.2019г., издадено от ЧСИ ., по изпълнителното дело от длъжника е събрана
сума в общ размер от 120 лв., от която в полза на ответника взискател са преведени
116 лв., а в полза на ЧСИ – 4 лв. такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. От страна на
ответника не се твърди, нито са ангажирани доказателства за извършвани от
длъжника доброволни плащания в погашение на вземанията.
Безспорно е също и от събраните доказателства се установява, че по
предявен от ... иск по чл. 439 ГПК е било образувано гр.д.№ 68853/2018г. по описа
2
на СРС, 128 с-в, приключило с решение от 8.03.2019г., с което е признато за
установено, че вземанията по процесния изпълнителен лист са изцяло недължими
поради изтекла погасителна давност. Съобразно извършеното отбелязване,
посоченото решение е влязло в сила на 2.04.2019г. С оглед изхода на воденото
исково производство с постановление на съдебния изпълнител от 23.04.2019г.
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.
От обсъдените доказателства се установява твърдяното от ищцата
разместване на имуществени блага в патримониумите на страните, предвид
данните за събрана от длъжника по изпълнението в полза на ответника със
способите на принудителното изпълнение сума в размер от 116 лв. С последващото
уважаване на предявения от длъжника иск по чл. 439 ГПК е признато със сила на
пресъдено нещо погасяването по давност на удостовереното с изпълнителния лист
изпълняемо право. В резултат от реализираната съдебна защита срещу
изпълнението по реда на чл. 439 ГПК се явява отпаднало основанието за
осъщественото срещу длъжника принудително изпълнение, поради което в негова
полза е възникнало вземане срещу ответника за връщане на получената сума в
размер от 116 лв. При този извод исковата претенция с предмет вземането за тази
сума е основателна и следва да бъде уважена.
За успешното провеждане на другия главен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД следва да се установи обедняване на ищеца (увеличение на
пасива или намаление на актива на имуществото му), обогатяване на ответника
(увеличение на имуществото му или спестени разходи), наличие на връзка между
обедняването и обогатяването, изразяваща се в наличие на общ факт, от който са
произтекли посочените изменения в патримониумите на страните, и липса на
правно основание за осъщественото имуществено разместване.
По отношение принудително събраната от длъжника сума в размер от 4 лв.
се установи, че същата съставлява начислена такса по изпълнението, дължима на
съдебния изпълнител по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. След събирането й тази сума е
разпределена на посоченото основание в полза на съдебния изпълнител. Съгласно
чл. 79, ал. 1 ГПК, която разпоредба урежда отговорността за разноски в
изпълнителното производство, разноските по изпълнението са по правило за
сметка на длъжника, освен в хипотезите на т. 1 – т. 3, в които разноските остават в
тежест на взискателя. Сред предвидените изключения съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1
ГПК са случаите на прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл. 433 ГПК, освен поради плащане след образуването му. В процесния случай се
установи, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.
3
1, т. 7 ГПК, поради което направените разноски по изпълнението са за сметка на
ответника, т.е. със събраната от ЧСИ такса за извършване на изпълнителните
действия ответникът се е обогатил, спестявайки разходи, възложени в негова
тежест, за сметка на длъжника. С оглед изложеното в полза на длъжника е
възникнало и вземане за удържаната от съдебния изпълнител такса в размер от 4
лв., поради което искът с предмет това вземане също е основателен и следва да се
уважи.
Вземанията, възникнали от фактическите състави на неоснователно
обогатяване са парични, поради което на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за вредите от
забавеното изпълнение се дължи обезщетение в размер на законната лихва. Тези
вземания са без определен срок за изпълнение, с оглед на което за поставянето на
ответника в забава е необходима покана – арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за отправяне на
каквато обаче ищецът не ангажира доказателства. Поради това акцесорните искове
за мораторна лихва подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3
ГПК, право на разноски възниква в полза на всяка от страните съразмерно на
уважената, респ. отхвърлена част от исковете. Ищцата доказва сторени разноски в
заповедното производство в общ размер от 375 лв. (включени в предмета на
издадената заповед за изпълнение) и в исковото производство в общ размер от
426,30 лв., вкл. за държавна такса и комисиона за внасянето й в размер от 26,30 лв.
и за адвокатско възнаграждение в размер от 400 лв. Направеното от ответника
възражение за прекомерност на разноските за процесуално представителство е
неоснователно, тъй като възнаграждението не надвишава минималния размер,
определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа. От така направените разноски на ищцата по
съразмерност се следват 286,35 лв. за заповедното производство, и 325,52 лв. за
исковото производство. Ответникът доказва сторени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 лв. (определен от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото), от които по
съразмерност следва да му се присъдят 23,64 лв.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Д. А. С., ЕГН
4
**********, съдебен адрес: .., адв. П. Х., срещу ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ...Б, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД съществуването на вземания на Д. А. С. от ... съответно за
сумата от 116 лв., събрана принудително от длъжника ... в полза на ответника
взискател по изп.дело № ... по описа на ЧСИ . с рег.№ 841 при КЧСИ, и за сумата
от 4 лв., събрана принудително от длъжника ... в полза на съдебния изпълнител
такса по ТТР към ЗЧСИ по същото изпълнително дело, ведно със законната лихва
върху всяка главница считано от 26.06.2019г. до окончателното плащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 36568/2019г. по описа на
СРС, 44 с-в, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 37,15 лв. мораторна лихва върху главниците за
периода от 26.06.2016г. до 26.06.2019г.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...Б, да заплати
на Д. А. С., ЕГН **********, съдебен адрес: .., адв. П. Х., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 286,35 лв. – разноски в заповедното производство, и сумата от
325,52 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Д. А. С., ЕГН **********, съдебен адрес: .., адв. П. Х., да заплати
на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...Б, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 23,64 лв. – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5