№ 23
гр. Варна, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20223001000600 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 335/04.08.2022 год., постановено по т.д.№ 126/22 год. по
описа на ВОС, съдът е ОСЪДИЛ "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на основание чл.432 от
КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД на А. А. М., ЕГН **********, с адрес гр.
Долни чифлик, ул. „Явор“ № 11 сумата от 50000 лева (петдесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от загубата на съпруга й Д А М, починал вследствие на ПТП,
осъществено на 16.05.2020 г., по вина на водача на МПС л.а. „Форд Ескорт“ с
per. № ХХ ХХХХ ХХ, застраховано по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 03.08.2021 г. до окончателното й изплащане, като е
ОТХВЪРЛИЛ предявения иск за горницата над присъдената сума от 50000
лева (петдесет хиляди лева) до пълния претендиран размер от 150000 лева
(сто и петдесет хиляди лева), ведно с искането за присъждане на лихва за
периода от 16.05.2020 г. до 02.08.2021 г.
По делото е постъпила въззивна жалба от А. А. М. против решението в
отхвърлителната част за разликата от присъдените 50 000 лева до
претендираните 150 000 лева. Поддържа се, че определеното от ВОС
обезщетение е недостатъчно за репариране на претърпените неимуществени
вреди. Ищцата е преживяла съпруга с повече от 20 години семеен живот. По
делото са установени семейни отношения, основани на любов,
разбирателство и подкрепа. Смъртта на пострадалия довела до влошаване на
1
здравословното й състояние, вкл. до интензивни и установени по обем
страдания. Съдебният акт противоречи и на съдебната практика, постановена
по казуси със сходна фактическа обстановка, вкл. не отчита икономическата
конюнктура към датата на увреждането. Претендират се разноски.
Въззивната жалба не съдържа доказателствени искания.
Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен
отговор на насрещната страна – „Дженерали застраховане“ АД.
По делото е постъпила и въззивна жалба от „Дженерали
застраховане“ АД против решението в осъдителната му част. Поддържа се,
че по делото не е установена особено близка връзка между ищцата и
починалия. Последните са нямали обща адресна регистрация, общ дом,
взаимна издръжка и не са отглеждали деца. Ищцата не е установила близки
непрекъснати взаимоотношения, общи навици и общуване, поддържане на
домакинство и съвместно съжителстване. Ищцата дори не е присъствала на
погребението на мъжа си и не е участвала финансово в провеждане на
погребението. Съдът е допуснал процесуални нарушения, кредитирайки
показания на лица, които нямат преки и задълбочени впечатления.
Показанията на св. А И и З И противоречат на дадените показания по НОХД
217/2021 по описа на ВОС, а съдът е бил длъжен да сигнализира
компетентните органи за противоречието и да спре делото при условията на
чл. 229, ал.1, т.5 ГПК.
В предявената въззивна жалба се оспорва и правилността на изводите за
липса на съпричиняване. Пострадалият е бил в състояние на алкохолно
опиянение, респ. е проявил безкритичност по отношение на задължението си
за поставяне на предпазен колан.
Съдът по реда на чл. 267 ГПК е констатирал, че въззивните жалби са
редовни и надлежно администрирани. По предварителните въпроси, свързани
с искането за спиране на съдебното производство, съдът се е произнесъл с
Определение № 698/24.10.2022 год.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В производството пред въззивната инстанция са безспорни
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието
на деликт при съответното авторство, противоправност и вина. Налице е
безспорно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”.
Установено е и настъпването на застрахователно събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Въззивните възражения са сведени единствено до размера на
дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди, както и до
наличието на съпричиняване. В сочените предметни предели следва да се
произнесе въззивната инстанция /чл.269 ГПК/.
2
Не се спори между страните, че ищцата е съпруга на Д А М. Съпрузите
нямат родени от брака деца. Не се спори и относно факта, че считано от 1995
год. А. А. М. е с адресна регистрация в гр.Долни Чифлик. Адресната й
регистрация съвпада с мястото, в което страната действително живее. От
друга страна, починалият при ПТП Д А М живеел в с.Китка.
Св.Ц В Д, кметски наместник на с.Китка, познава Д М от 1990 год. По
това време същият живеел с майка си в схлупена къща. След смъртта на
майка си през 1995 год., Д продължил да живее в селото сам. Работел по
общински програми, цепел дървета на селото, а в последните години пазел
чужд имот и живеел във фургон. Свидетелката поддържа, че Д ходел при
племенниците си в с.Старо Оряхово по панаири. Не познава съпругата му и
никога не я е виждала в селото. За първи път я видяла в кметството, когато А.
М. дошла да се снабди с удостоверение за наследници. Последната не
присъствала на погребението, което било организирано със средства на
племенниците на Д и помощи от Общината.
Показанията на св.Ц.Д са обективни, последователни и резултат на
непосредствени впечатления. Свидетелката живее в с.Китка и има качеството
на длъжностно лице, като до 2003 е била Кмет на селото, а понастоящем –
кметски наместник. Горното обуславя възможността за придобиването на
преки и непосредствени впечатления за живота на пострадалото лице в малко
населено място като с.Китка.
По делото са разпитани и св. З М И, А М И и А М И, които са
племенници на Д А М. Свидетелят Б С Г е племенник на ищцата А. А. М..
Когато от показанията на свидетеля би възникнала облага за негов роднина
/вкл. и по сватовство/ или за негов близък, свидетелят следва да се счита
заинтересован. Към показанията на такива свидетели съдът трябва да
подходи със засилена критичност и с приложение на правилото на чл. 172
ГПК /Решение № 207 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 165/2020 г., IV г. о.,
ГК/.
Всички разпитани свидетели потвърждават показанията на св.Ц.Д
досежно обстоятелството, че Д и А. живеели разделени - Д – в с.Китка, а А. –
в гр.Д. Чифлик. Показанията съвпадат и за това, че А. не е присъствала на
погребението на Д.
Според св.З И А. „идвала“ често в с.Китка. Д пък ходел в гр.Д.Чифлик.
Свидетелката обаче е била с местожителство в с.Гроздьово към датата на
ПТП /така протокол за разпит на свидетел в досъдебното производство/ и
очевидно няма преки и непосредствени впечатления за постоянното битие на
пострадалия. Отделно от изложеното, показанията й са вътрешно
противоречиви – свидетелката заявява, че съпрузите живеели заедно преди
ПТП, а след това поддържа, че „връзката им“ протичала с гостувания на Д и
посещения на А.. Показанията й в тази част противоречат на убедителните и
незаинтересовани показания на св. Ц.Д. При формиране на вътрешното си
убеждение по чл. 12 ГПК за некредитиране на коментираните показания,
3
съдът отчита и фактът, че пред разследващ полицай свидетелката е подписала
показания, че не си спомня името на А., че тя и Д са разделени и то отдавна.
Показанията на свидетелката А И не се кредитират от съда като
вътрешно противоречиви и житейски нелогични. Свидетелката заявява, че Д
и А. живеели заедно преди той да почине. Същевременно се излага, че
поддържали връзка чрез гостувания. Според свидетелката раздялата била
обусловена от работата на Д в село Китка, като не се уточнява точното
трудово занимание, обусловило различното местожителство. В тази връзка
съдът съобразява и убедителните показания на св.Ц.Д, че починалият е нямал
постоянна работа, че е работел спорадично по програми за трудова заетост, че
е цепел дърва и др., а в последните години е пазел чужд имот, т.е. нямал е
постоянна трудова заетост, която да оправдае 30-годишното разделно
живеене на съпрузите. Житейски нелогични са и показанията на свидетелката
в частта, в която мотивира раздялата със състоянието на къщата в с.Китка от
една страна и невъзможносттта за съвместно съжителство в Долен Чифлик,
тъй като А. имала „много голямо семейство“. В показанията си св.Б Г,
племенник на А., поддържа, че една седмица след смъртта на Д съпругата му
звъннала в Германия, за да го уведоми, че лелята се разболяла и той се
прибрал, защото нямало кой да я гледа и жена му била „сама“. Показанията
на коментираната свидетелка за пренаселеност в дома на А. противоречат на
показанията на св.Б.Г. И тази свидетелка е с местожителство в друго населено
място, вкл. признава, че пред органите на досъдебното производство е заявила
различни факти, тъй като адвокатът й наредил.
По изложените по-горе съображения, не се кредитират и показанията на
св.А М И, който също заявява пред съда, че работата е причината за
разделното битие на двамата съпрузи. И този свидетел е подписал протокол, в
който е заявил, че съпрузите са разделени и повече от 30 години не общуват.
Житейски нелогични са и показанията на св.Б.Г, който също оправдава
продължителната раздяла с работата на съпрузите и състоянието на имота на
Д. Свидетелят заявява, че е бил като дете за двамата съпрузи, но премълчава
защо в дома на А. не се е намерило място за Д, при условие, че другите
обитатели са той и съпругата му.
В заключение, при отчитане на гореизложеното, съдът намира, че
показанията на свидетелите не следва да бъдат кредитирани.
Съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на Върховния
съд, т. III, неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се
определят на принципа на справедливостта. Обезщетението за имуществени
вреди, предвидено в чл. 52 ЗЗД, възмездява главно страданията или загубата
на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие на
увреждането. Правилното прилагане на закона изисква за имуществени вреди
да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на
неговата смърт, а това са неговите низходящи, съпруг и възходящи, и то след
4
като се установи, че действително са претърпели такава вреда. Затова нямат
право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при
непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения
родители, изоставили децата си, и обратно, съпрузи, живеещи в дълга
фактическа раздяла, и др., защото е явно, че те не понасят никакви
неимуществени вреди.
Исковата молба е предявена при твърдения, че съпрузите /ищца и
починалото при ПТП лица/ са живеели в едно домакинство и „под един
покрив“. Фактическата установеност сочи обратното – съпрузите са били
разделени още от 1990 година и то при липса на логично житейско
оправдание за раздялата. Няма твърдения и данни за определени житейски
обстоятелства, които да съставляват важни причини по смисъла на чл. 15 СК ,
мотивирали съпрузите да вземат решение да преустановят съвместно
живеене. Разделното живеене без важна причина се третира като фактическа
раздяла, която, особено при дълготрайно разделно живеене, е силен
индикатор за прекъсване на нормална духовна и емоционална връзка,
присъща на брачната връзка, тъй като съпрузи, които изпитват взаимна
близост и емоционална привързаност един към друг, не биха се разделили без
важна причина, дори и временно, и биха правили някакви общи планове за
възстановяване на съвместния брачен живот при отпадане или преодоляване
на важните причини за временната раздяла.
Същевременно, дори и да са били налице спорадични взаимни
посещения, същите не дерогират извода за трайна и безвъзвратна фактическа
раздяла – съпрузите са нямали общ дом, общо домакинство, не са престирали
взаимен интерес и грижа, липсва общност на отношения от материален и
нематериален характер, липсва и съвместен общ стремеж за осигуряване
средства за семейството.
С оглед на изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Постановеното в противен смисъл решение на ВОС следва да
бъде отменено.
Разноски: С оглед изхода от спора решението следва да бъде отменено в
частта, в която са присъдени разноски в полза на процесуалния представител
на ищцата по реда на чл.38, ал.2 ЗА, вкл. в частта, в която застрахователят е
осъден да заплати държавни такси за първоинстанционното производство.
С оглед неоснователността на предявения иск в полза на застрахователя
следва да бъдат присъдени допълнителни разноски за първоинстанционното
производство в размер на 168, 33 лева, като и 1100 лева - разноски за
въззивната инстанция /държавна такса и юриск. възнаграждение/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 335/04.08.2022 год., постановено по т.д.№ 126/22
5
год. по описа на ВОС в частта, в която съдът е ОСЪДИЛ "ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати
на основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД на А. А. М., ЕГН
**********, с адрес гр. Долни чифлик, ул. „Явор“ № 11 сумата от 50000 лева
(петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на съпруга й Д А М,
починал вследствие на ПТП, осъществено на 16.05.2020 г., по вина на водача
на МПС л.а. „Форд Ескорт“ с per. № ХХ ХХХХ ХХ, застраховано по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.08.2021 г. до
окончателното й изплащане и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. М., ЕГН **********, с адрес гр.
Долни чифлик, ул. „Явор“ № 11 против "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ"
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София иск с правно основание чл.432
от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 50000 лева
(петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на съпруга й Д А М,
починал вследствие на ПТП, осъществено на 16.05.2020 г., по вина на водача
на МПС л.а. „Форд Ескорт“ с per. № ХХ ХХХХ ХХ, застраховано по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.08.2021 г. до
окончателното й изплащане и вместо него.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която са присъдени разноски в полза
на адв.В. Й. Н., на основание чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗА.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която „Дженерали застраховане“ АД е
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната ласт сумата от 2000
лева, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. Долни чифлик, ул.
„Явор“ № 11 ДА ЗАПЛАТИ на „Дженерали застраховане“ АД сумата от 168,
33 лева – допълнителни разноски за първоинстанционното разглеждане на
спора, като и 1100 лева – разноски за въззивното производство, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6