№ 21
гр. Търговище, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. И.А
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И.А Въззивно гражданско дело
№ 20253500500009 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. И. Т., срещу отхвърлителната част
на решение № 532/25.11.24г., постановено по гр.д. № 422/2024г. на РС –
Търговище.
С обжалваното решение е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ОБЩИНА ТЪРГОВИЩЕ, че Т. И. Т. от с. Р..., общ. Търговище,
е собственик на едноетажна жилищна сграда, със застроена площ 68 кв.м. и
стопанска постройка със застроена площ от 6.5 кв.м., находящи се в западната
част на УПИ I в кв. 30а в с. Р..., общ. Търговище, на осн. чл.124, ал.1 ГПК вр.
чл. 79 ЗС и е ОТХВЪРЛЕН предявения от Т. иск против ОБЩИНА
ТЪРГОВИЩЕ за установяване правото му на собственост на РЕАЛНА ЧАСТ
с площ 346 кв.м. от недвижим имот, находящ се в с.Р.... общ.Търговище и
представляващ западната част от УПИ I, находящ се в кв.30а по плана на с.Р...,
общ.Търговище, целият с площ 846 кв.м. по геодезическо заснемане,
съответно целият с площ от 940 кв.м. по скица № СК- 212/28.02.2024г., изд. от
Община Търговище, с граници и съседи: улица, част от УПИ I, улица, УПИ II,
както и на РЕАЛНА ЧАСТ с площ 538 кв.м. от недвижим имот, находящ се в
1
с.Р.... общ.Търговище и представляващ източната част от УПИ II, находящ се в
кв. 30а по плана на село Р..., общ.Търговище, целият с площ 970 кв.м. по
геодезическо заснемане, съответно целият с площ от 1010 кв.м. по скица №
СК-326/22.03.2024г., изд. от Община Търговище, ведно с четири стопански
сгради: 1/стопанска сграда с проектен номер 1 с площ 22.5 кв.м., 2/стопанска
сграда с проектен номер 2 с площ 22.3 кв.м., 3/стопанска сграда с проектен
номер 3 с площ 20.6 кв.м. и 4/стопанска страда с проектен номер 4 с площ 15.3
кв.м., с граници и съседи: улица, част от УПИ I, УПИ IV-123, УПИ III, въз
основа на давностно владение, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79,
ал.1 от ЗС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Присъдени са разноски.
Считайки постановеното решение в обжалваната му част за неправилно
по подробно изложени съображения, жалбоподателят моли за неговата отмяна
в тази част и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което
да бъде уважен предявения установителен иск.
Основните оплаквания в жалбата са: РС е изложил мотиви, че имотите
били урегулирани и реална част от тях не може да се придобие по давност,
коментирайки разпоредби в ЗУТ, но е „оставил без коментар реалните
закони“ към момента на изготвяне на Заповед № 571/12.05.1960г. на ОбНС-
Търговище, с която за първи и последен път е изменена регулацията на кв. 30
и кв. 30а в с. Р... от 1930 г.; допуснал е грубо процесуално нарушение,
приемайки отговора на ИМ, депозиран след изтичане на преклузивния срок по
чл. 131 ГПК, в който ответникът възразил за недопустимост на ИМ (освен за
неоснователност) и по този начин нарушил правото на ищеца да проведе
адекватна защита на недопустимостта на предявения иск – съображения,
обуславящи, според жалбоподателя, неправилност на решението в
обжалваните части. В жалбата следва проследяване на фактите и
обстоятелствата по делото, с доводи, че съдът е следвало да съобрази
решението си не със ЗУТ, а с релевантните към датата на издаване на Заповед
571/1960 г. закони – ЗПИНМ, ППЗНИМ, цитира практика на ВКС.
Подчертава, че с последващата заповед № І-3-974 от 31.12.1967 г. не се
изменяла регулацията на кв. 30 и 30а, а само се преотрежда парцел І в кв. 30а
за “градина“, и п-л ІІ и ІІІ-ти се сливат за изграждане на обществена „баня“.
Излага съображения във връзка с представените по делото АДС и АЧОС,
както и относно показанията на свидетелите И. и Христова. „В алтернатива“,
жалбоподателят моли след отмяна на решението, уважаване на иска по
2
отношение на описаните по-горе 4 сгради, находящи се в УПИ ІІ в кв. 30а в с.
Р..., „тъй като между страните няма спор по отношение на построените в
УПИ І и в УПИ ІІ в кв. 30а в с. Р..., общ. Търговище сгради“, поне не се било
изразило становище, че се оспорва собствеността върху тях, спорът по делото
бил за парцелите. При констатация, че решаващият съд е допуснал груби
процесуални нарушения, жалбоподателят моли „делото да се върне на
първоинстанционния съд, за разглеждане от друг състав“.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор.
В с.з. въззивникът, чрез пълномощника си поддържа жалбата.
Процесуалният представител на ответника счита жалбата за неоснователна.
Претендира разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
По допустимостта и редовността на жалбата съдът се е произнесъл с
определението по чл. 267 от ГПК.
При извършената проверка на осн.чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че
решението е валидно и допустимо.
Предявеният установителен иск за собственост е обоснован с
обстоятелствата, че ищецът, позовавайки се на представен писмен договор от
19.09.74 г. между баща му И. Георгиев и трето лице, е придобил по давност (в
т.ч. присъединявайки владението на своя праводател И. Т. Георгиев)
процесния имот, с твърдения, че владението, осъществявано необезпокоявано
и непрекъснато от баща му е от 19.09.75 г. до смъртта му на 08.01.2015 г. и с
отпадане забраната по чл. 29 ЗСГ (отм.) след 13.03.1990 г. праводателят му е
станал собственик по давност още през 2000 г., с изтичане на 10г. давностен
срок, а след смъртта ищецът продължил да упражнява самостоятелна явна
фактическа власт явно, необезпокоявано и непрекъснато както върху сградите,
така и върху претендираните реални части от недв.имоти. Предвид липсата на
посочено основание за съставяне на представените от ответника актове за
частна общинска собственост, същите не установяват/доказват твърденията на
ответника, че имотът е одържавен, впоследствие – общински. Ищецът твърди
още, че като най-малък, останал да живее в родния си дом, заедно с баща си, и
след като навършил пълнолетие (1998г.) баща му му предоставил цитирания
писмен договор от 1974 г. с думите „вземи този договор и си прехвърли
къщата на твое име“, но при консултация с адвокат, бил уведомен че докато
баща му е жив, не можел да стане собственик на имота. Едва 2023 г., при
3
снабдяване със скица на имота, установил, че процесният имот е записан
частна общинска собственост, като за парцел ІІ в кв. 30а по плана на с. Р..., има
съставен АЧОС № 2213/24.02.2003 г. Макар в първото по делото с.з. от
25.09.24г. ищецът да е увеличил частично претенцията си (от претендираните
457 кв.м. от УПИ ІІ на 538 кв.м. и съдът е допуснал това изменение по реда и
на осн.чл. 214 от ГПК (л. 116), в с.з. на 06.11.2024 г. ищецът е заявил, че се
отказва от претенцията си за 81 кв.м. от УПИ ІІ (увеличението) и поддържа
иска така, както е предявен с исковата молба (л. 164).
Ответникът не е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК. В първо с.з.
пред първоинстанционния съд, е представил писмено становище, оспорил е
исковете, с доводи, че представеният писмен договор от 1974г., в случай че
касае претендирания поземлен имот, е нищожен, като подписан след
извършената процедура по одържавяване на имота, отразено в Акт за
държавна собственост № 3773-ХІХ от 02.10.1973г.; няма отстъпено право на
строеж на жилище, имотът е бил държавна собственост (одържавен в
процедура, започнала 1967 г.), впоследствие преминал в общинска
собственост през 1996 г. по силата на закона; съставени са АЧОС №
2213/19.02.2003г. за УПИ І в кв. 30а и АЧОС № 2214/19.02.2003г., поправени
съответно с Акт № 7 и Акт № 8 от 02.04.2024г., поради което и ищецът не
може да придобие по давност собственост върху имота.
След анализ на представените пред първоинстанционния съд
доказателства, въззивът приема от фактическа страна следното:
Бащата на ищеца - И. Т. Георгиев, поч.на 08.01.2015г., е оставил трима
законни наследници: дъщеря Валентина и двама синове - Георги и Т. (ищецът
по делото). С предварителен договор за покупко-продажба от 19.09.1974 г. (л.
7-8, л.23-24) И. Георгиев „закупил“ от К.Я. Костов, б.ж. на с.Р... „къща и други
стопански постройки с дворно място в кв.30 парцела II-122 по плана на с.Р...,
при граници: улица и читалище, за сумата 5 100 лв.“, от които в деня на
сключване на договора, заплатил да продавача сумата 4 200лв., като
останалата сума от 900лв. купувачът се задължил да плати на 1.07.1975г.,
заплатена на 09.01.1975 г.(съгласно вписаното в договора). В договора
продавачът се задължил да „окръгли дворното място“ за своя сметка и да
снабди купувача с нот.акт, с уговорка разноските по прехвърлянето да са за
сметка на купувача(т.3). Договорът е подписан от продавача и купувача и от
4
трима свидетели. Владението е предадено на 10 октомври 1974г.(т.4 от
договора).
От разпита на св.И. и св.Христова, се установява, че от датата на
продажбата през 1974г. купувачът И.-Доктора владеел имота в границите, в
които бил закупен, ограден с ограда и бетонови колчета, които и досега са там.
Ищецът, като най-малкия син, живеел в имота заедно с баща си, а след
неговата смърт и понастоящем продължава да живее в имота, като не знаят
някой да е имал претенции към този имот. Цялото село знаело, че имотът е на
ищеца, останал от баща му, защото той го гледал. Свидетелите заявяват, че не
са чували имотът да е одържавяван, всички в селото знаели, че е на И.-
Доктора, който заедно с ищеца живеел в къщата, като дядо И., също като
Коста (продавачът по предварителния договор) продължил да обработва и сее
мястото, а след смъртта му – в имота живее ищецът. Имотът е заграден.
Свидетелите не са чували някога „там да е трябвало нещо друго да се
доизгради“. Къщата и дворът изглеждали по същия начин, както когато И. я
купил от Коста, построена баня няма и не е имало (св. И.). Св. Христова
заявява, че не е чувала този имот да е държавен или общински, а е била 15
години кметица на селото: „Сега от вас го чувам това…..Общинско място е
отпред, където е паметника, но имота не е. Целият имот е ограден. Това е един
имот“, заявява свидетелката в с.з. при разпита си.
Относно претендирания от ищеца имот. Видно от разписен лист към
регулационния план на с. Р... /л. 55-56 по делото/:
-за имот пл. № 122, парцел II в кв. 30а е записано името К.Я. Костов -
н.а. № 80/ I-1966, по диагонал е изписано „отчуждава се за партиен дом“ –
задраскано, записано градина баня.
-за имот ІІ-123 кв. 30а като „стопанин“ е записан К.Я. Костов – н.а.41/І-
1967г., на горния ред изписаното „отчуждава се за културен и партиен дом“ е
задраскано, остава само баня, в последната графа е посочено „със зап.№
974/31.12.1967г.
Представено е у-ние от 07.03.24г. на община Търговище (л.6), издадено
по молба-декларация на ищеца за обстоятелствена проверка, съгласно което
„урегулиран поземлен имот І в кв.30а по плана на с.Р..., общ.Търговище е
общинска собственост, Построената в имота жилищна сграда не е общинска
собственост (забел: наклоненият шрифт е изписан в удостоверението).
5
Приложен е Акт № 3773-ХІХ за държавна собственост на недв.имот
(л.25), с описание: „жилищна сграда, стоп.постройки и дворно място,
находящо се в в кв.30-а пар.ІІ и ІІІ по плана на с.Р...“, жил.сграда-застроена
площ 70 кв.м., стоп.постройки-123 кв.м и дворно място 1100 кв.м., в графа
„кога е построена сградата“ е посочено: 1950г.,1926, 1967 и 1966 год. Записано
е, че се описаният имот се одържавява изцяло, като е отстъпен на ОбНС-
Дралфа. За основание за одържавяване е записано „§ 85 от ППЗПНИНМ“, без
да е посочено, съгласно съответната графа, от коя дата се счита за държавен.
Записано е, че имотът е бивша собственост на К.Я. Костов.
По-късно, за всеки един от двата парцела са съставени актове за частна
общинска собственост (АЧОС):: АЧОС № 2213/19.02.2003г. за за целия имот -
терен с площ 940 кв.м., представляващ УПИ II в кв.30а в с. Р... и АЧОС №
2214/19.02.2003г. за целия имот - терен с площ 1030 кв.м., представляващ
УПИ III в кв.30а в с. Р..., при посочени граници, като за двата имота е
предоставено право на управление на осн. § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. С акт №
7/06.03.2024г. е извършена поправка на АЧОС № 2213/19.02.2003г. като
описаният имот е терен, отреден „за градина“, представляващ УПИ I с площ
940 кв.м. С акт № 8/02.04.2024г. е извършена поправка на АЧОС №
2214/19.02.2003г. като описаният имот е терен, отреден „за баня“,
представляващ УПИ II с площ от 1010 кв.м.
Представени са скици на имота и съседните му имоти от различни
години и регулационни планове, както и извършено по молба на ищеца
геодезическо заснемане от „Геодезическо проектиране“ООД, гр.Шумен
(вписано в регистъра на правоспособните лица, съгласно ЗКИР) на кв.30а по
регулационния план на с.Р....
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза и допълнителна
такава, се установява следната хронология:
За с. Р... има само един план, одобрен със Заповед № 533/25.11.1930г.,
действащ и към настоящия момент, съгласно който ПИ І и ПИ ІІ-122 в кв. 30а
са застроени с жилижни и стоп.постройки, а в ПИ ІІІ-123 е застроен само
югоизточния ъгъл. В УПИ І, с площ 846 кв.м., е предвидено изграждане на
„Селкооп“. УПИ ІІ-122 с площ 457 кв.м. и УПИ ІІІ-123 с площ 513 кв.м. са
предвидени за жилищно строителство.
Със заповед № 571/12.05.1960 г. на Председателя на ОНС-Търговище е
6
одобрено „изменението на регулацията на кв.30 и кв.30а и отреждането на
парцел І за „Селкооп“, парцел ІІ за 122, парцел ІІІ за 123 и парцел ІV – за
читалище в кв. 30а. (л. 139 и 140). В поясненията си в с.з. на 06.11.24г. вещото
лице посочва, че планоснимачните номера стават УПИ-та през 60-та година.
Именно с изменението от 1960 г. се създават УПИ ІІ-122 и УПИ ІІІ-123. Упи
ІV за читалище няма нищо общо с тези два парцела.
Със заповед № І-3-974/31.12.1967г. е направено частично изменение на
плана, като УПИ І в кв.30а, който е бил отреден за „Селкооп“, е преотреден за
„Градина“ – т.е. променено е само отреждането на имота (от селкооп на
градина), а парцел ІІ-122 и парцел ІІІ-123 в кв.30а се сливат в един - УПИ ІІ, с
обща площ 970 кв.м., който се отрежда за „баня“. Баня няма построена. И
двата УПИ са показани на скица № 1 и скица № 2 – л. 89, 90), като УПИ I е в
червено, а УПИ II (след изм. през 1967г. „без разширението“, т.е.обозначаване
с арабски цифри след римските) е в жълто. УПИ ІV-културен дом /читалище/.
Ответникът е представил, приет по делото, Протокол № 16 от
заседанието на съвета по ПИНМ от 13.12.1967 г. – за взето решение за
промени в плана на с. Р... по т.1.ІХ, както и Протокол № 49/19.01.1965 г. от
заседание на ИК при ОбщНС с.Дралфа – т.3 за одобряване молбата на К.Я. за
„дворното му място, което една част е било вземато за читалищен дом и за
сметка на което му е било дадено друго място, за удворяването му (л. 146 –
149). Във връзка с твърдението на ответника за проведена процедура по
одържавяване, същият се е позовал на писмо от 1965 г. (л. 151), в което за
читалището в с.Р... (находящо се в УПИ ІV, съгласно СТЕ и представените
скици) е посочено: „стойност – 30 000 лв.; застроена площ 320 кв.м.,
незастроена площ 2480 кв.м., построено 1965 г.“
През 1998г. е изработен кадастрален план за с. Р... (неодобрен по реда на
ЗТСУ (отм.), съгласно който поземленият имот, за който ищецът претендира в
ИМ, е отразен с № 127, като в разписния лист към плана е записан на И. Т.
Георгиев – бащата на ищеца (л. 141 – извадка от този кадастране план,
приложена към доп.СТЕ) От поясненията на в.л. в с.з. се установява, че
посоченият имот № 127 (очертано от в.л. в червен цвят), съответства на имота,
за който претендира ищеца като граници, като конфигурация, като застройка
отговаря на имота от геодезическото заснемане.
Съгласно СТЕ, към настоящия момент, съгласно последното изменение
7
на регулационния план от 1967 г. има УПИ І и УПИ ІІ (бившите ІІ-122 и ІІІ-
123); части от тези имоти владее и ползва ищецът (съгласно очертаното от в.л.
в скицата от геодезическото изследване, приподписана от в.л., колорирано,
съобразно легендата) съответно на предвиденото изменение на кадастралния
план от 1998г.-неодобрен, за имот № 127 – л. 141, очертано от в.л. в червен
цвят), други части – попадат във владението на други: за площад, за читалище,
а западната част на новия УПИ ІІ е свободна площ, поляна, която не се владее
от никого.
Съгласно СТЕ, от договора от 1974г. става ясно, че е закупена къща и
стоп.постройки в дв.място в кв.30, парцел ІІ-122 по плана на с. Р...; видно от
плана къщата се намира в югозападната част на УПИ І, а стоп.постройки – в
УПИ ІІ-122. Експертизата е дала заключение, че описаният в договора от
1974г. поземлен имот съвпада с претендирените от ищеца части от УПИ в
кв.30а по плана на с.Р..., както и че ограденият имот на ищеца, съвпадащ с
посочения в изработения, но неодобрен по надлежния ред, кадастралния план
от 1998 г. имот № 127, е нанесен в геодезическата снимка (стр. 31). Заснетият
имот отговаря на ситуацията на място и на регулацията по скица №
58/13.11.1967 г., приложена към заповед № І-3-974/31.12.1967 г. за изменение
на плана на с.Р... (л. 21) и включва части от следните имоти:
346 кв.м. от западната част на УПИ І в кв.30а (който е с обща площ 846
кв.м.) която западна част е отделена с ограда от останалата източна част на
УПИ І, която част е с площ 500 кв.м.;
457 кв.м. от стария УПИ ІІ-122 в кв. и 81 кв.м. от стария УПИ ІІІ-123 в
кв.30а; общо 538 кв.м. от обединения с плана от 1967г. УПИ І (с площ 970
кв.м.)
26 кв.м. от УПИ ІV в кв.30а- отделен за културен дом (където се
читалището) и 22 кв.м. от площада (която квадратура не е предмет на иска).
След отказа на ищеца от допуснатото изменение/увеличение, в с.з.
06.11.2024г., ищецът претендира посоченото в ИМ да е собственик на общо
803 кв.м. (от които 346 кв.м. от УПИ І и 457 кв.м. от УПИ ІІ).
Съгласно доп.СТЕ, в този случай, от УПИ І и УПИ ІІ могат да бъдат
обособени три урегулирани поземлени имота, предвид изискването на чл. 200
във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗУТ:
-източната част от УПИ І, която не се владее от ищеца – 500 кв.м.
8
-346 кв.м. от УПИ І и 457 кв.м. от УПИ ІІ – 803 кв.м.;
-западната част от УПИ ІІ – с площ 503 кв.м.
Вещото лице е пояснило още, че по извадката от изменението на плана,
одобрен 1967 г. (л.21) част от обяснителната записка към геодезическата
сномка, УПИ ІV е отредено за културен дом и тук е изградено читалището.
Имот с пл. № 123 и № 122 (където е по-голяма част от площада) са били на
бившия собственик К.Я.. В южната част на неговите имоти са изградени
площада и читалището. За площада на селото са правени доста изменения,
като през 1960 г. е станало отреждането на УПИ ІІ-122 и УПИ ІІІ-123 за
К.Янчев. През 1967г. е станало последното изменение на плана, в който двата
имота ІІ-122 и ІІІ-123 отново съществуват. Между читалището и площада има
имот, който няма номер. Части от имота на собственика на 122 и 123 са
попадали в площада, в културния дом, в част от сегашното УПИ І, отредено за
градина и в част от УПИ ІІ, отредено за баня.
Съгласно допълнителната СТЕ, представеният АДС № 3775-
ХІХ/02.10.73г., отнасящ се за парцели ІІ и ІІІ по плана с. Р..., жилищна сграда
и постройки в тях, не е достатъчен за да се установи дали имотът, ползван от
ищеца, е идентичен с този, посочен за одържавен в акта. Съгласно разписния
лист имот с пл.№ 122 и имот пл. № 123 са записани на К.Я.. В по-голямата
част от тези имоти са изградени площада и културния дом (читалището). Не е
съставен АДС за УПИ І в кв.30а, в който именно се намират повечето сгради и
постройки (в т.ч. жилищната сграда от поземлен имот № 122, съществувал
преди отчуждаването). В отговора на въпрос № 2 от допълнителната СТЕ е
посочило, че от представените към делото материали и направените справки в
отдел ТСУ при Община Търговище не може да се даде отговор кои строежи са
били отчуждени. Ответникът е заявил, че не разполага с преписка за
отчуждаване – такава не открил нито в общинска администрация, нито в
Държавен архив, Търговище, в каквато насока хса отправили искане до
ДАрхив гр. Търговище (л.125).
При така установената фактическа обстановка, въззивът прави следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск за собственост с правно осн.чл. 124, ал. 1
от ГПК вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Предявеният иск е допустим предвид установения от ищците правен
9
интерес от търсената искова защита – спор между страните за процесното
субективно материално право.
Въпреки представения акт за държавна собственост, съставен на
02.10.1973 г., съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
процесният имот, като одържавен, е станал държавна собственост, и като
такъв на посоченото в него правно основание е станал общинска собственост.
Видно от представените извадки и заключението на вещото лице
първоначалния план на село Р... е одобрен през 1930 година. Съгласно
разписния лист имот с пл.№ 122 и имот пл. № 123 са записани на К.Я.. И двата
имота по плана са предвидени за жилищно строителство. С изменение на
плана от 1960 година тези имоти са отредени за селкооп и читалище, а една
част е заснета като площад. Видно от заключението на вещото лице с
изменението на плана, одобрено 1967 г. и приложената извадка от плана (л.21)
част от обяснителната записка към геодезическата снимка, УПИ ІV е отреден
за културен дом и тук е изградено читалището. За площада на селото са
правени доста изменения, като през 1960 г. е станало отреждането на УПИ ІІ-
122 и УПИ ІІІ-123 за К.Я.. През 1967 г. е станало последното изменение на
плана и в него вече двата имота ІІ-122 и ІІІ-123 отново съществуват. Между
читалището и площада има имот, който няма номер. Части от имота на
собственика на 122 и 123 са попадали в площада, в културния дом, в част от
сегашното УПИ І, отредено за градина и в част от УПИ ІІ, отредено за баня.
Видно от заключението на вещото лице читалището и площада са изградени в
южната част на първоначалните имоти с планосничачни номера 122 и 123. В
тази си част регулацията е проведена. В северната си част имоти 123 и 122 са
преотредени след промените през 1967 г. Сливат се парцели ІІ и ІІІ и се
образува един общ парцел ІІ, отреден за баня и отделно остава парцел І за
градина. Посоченото отреждане на парцел І и парцел ІІ за баня и градина на
практика не е реализирано. Това не се оспорва и ответника, в това число и
заявеното в писмените бележки пред Районния съд. Отделно от това, в този
смисъл е заключението на вещото лице. От огледа, извършен от вещото лице
на място, а и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че К.Я.
продължава да живее и след 1967 г. в част от бившите имоти 122 и 123, видно
от записването в разписния лист към плана /лист 55, 56 от делото/. При това
положение се налага изводът, че регулационните предвиждания на плана са
реализирани само в южната част на бившите имоти 122 и 123 /за площад и
10
културен дом – читалище/. Баня в парцел ІІ не е изграждана. В част от парцел
І е построен паметник и детски кът. Както сочи вещото лице, а и от
показанията на свидетелите, се установява, че К.Я. продължава да владее
дворно място с къща, което не е заето при реализация на предвидените по
плана мероприятия; имотът е бил ограден с трайна ограда, която е видна и в
настоящия момент. Не се представят никакви доказателства, че тази част от
имота е била одържавена по съответния ред. Нещо повече, през 1965 г. е взето
решение за овъзмездяването на К.Я. за тази част от имота, „което е било
вземато за читалищен дом“ (л. 147). Видно от посочеото по-горе, през 1967 и
166 година К.Я. се снабдява с нотариални актове, въз основа на които е
записан като собственик в разписния лист по плана по отношение на имоти
122 и 123. Очевидно процедурата по одържавянате за изпълнение на
предвижданията на плана може да се приеме за проведена само по отношение
на частта от неговия имот, в която е изградено читалището. Безспорно е, че е
заета и частта от имота, която попада в площада на селото. Затова съдът
приема, че дворищната регулация е проведена по отношение на южната част
на парцел І отреден за градина и ІІ отреден за баня, т.е. по отношение на
границата с читалището и площада. От друга страна, вещото лице сочи, че не
може от представения АДС да определи каква част от имотите на К.Я. са
одържавени. В акта не е посочен парцел І, в който се намира жилищната
сграда и част от стопанските постройки. По делото няма представени
доказателства за провеждането на реулацията по отношение на другите
граници на парели І и ІІ. При това положение следва да се приеме, че няма
извършено по съответния законов ред отчуждаване на имотите на К.Я.,
попадащи в посочените два парцела. Вярно е, че част от тях не са се владели
от него до прехвърлянето им с предварителен договор на ищеца, а в
послествие и от него. Но тези части не са предмет на иска. Налага се правния
извод, че К.Я. е запазил собствеността си върху дворище /поземлен имот по
смисъл на ЗУТ/, предмет на геодезическо заснемане /л. 31/. В доказателство за
това е и представената от вещото лице извадка от кадастрален план на село Р...
/неодобрен/ 1998 година. Вещото лице е установило, че посочения имот е с
кадастрален номер 127 и в разписния лист е записан на И. Георгиев Т. – баща
на ищеца. Направеното в момента заснемане от вещото лице на границите на
имота напълно съвпада с това по цитирания неодобрен кадастрален план. При
това положение следва да се приеме, че тази част от имота с бивш собственик
11
К.Я. никога не е била отчуждавана. Тя не е била и фактически заемана. Дори
да приемем, че регулационните предвиждания имат отчуждително действие,
то не настъпва автоматично. В ЗТСУ /отм/, действал към момента на
съставяне на акта за държавна собственост, е предвиден ред за провеждане на
отчуждителни процедури – чл. 105. Няма данни такава да е провеждана. Както
бе посочено по-горе, единственото доказателство за овъзмездяването на К.Я. е
за отчуждения му имот за читалище. При условие, че процедурата не е
проведена по съответния ред е приложима и разпоредбата на чл. 2, ал.2 от
ЗВСОНИ, съгласно която се възстановява собствеността на всички
одържавени имущества, отчуждени не по установения законов ред от
държавата, общините и народните съвети в периода 1944 до 1989 година. Или
крайният правен извод е, че имотът не е бил държавен и съответно не е станал
общинска собственост. Затова и ищецът може да се позове на изтекла
придобивна давност, съответно да придобие собствеността върху него въз
основа на изтекла 10 годишна давност. По отношение на границите на имота.
К.Я. и праводателят на ищеца са владели имота в границите му, съобразно
посоченото по-горе геодезическо заснемане по неодобрения кадастрален план
на с. Р... 1998 г. Съдът не намира пречка за собственост върху имота,
съответно придобИ.ето му по давност, поради това че по регулационния план
имотът не е урегулиран в посочените кадастрални граници. Доводът за това е
обстоятелството, че регулационните предвиждания за имоти 122 и 123, извън
тези по регулационната граница с площада и парцела, отреден за читалище, по
плана във вида му от 1930 година до този момент никога не са били
провеждани по съответния ред. Имотът е владян като дворище по смисъл на
ЗТСУ и се владее в момента като поземлен имот по смисъл на ЗУТ. Нито
ЗТСУ, нито ЗУТ изключват правото на собственост върху дворища/поземлени
имоти. И при двата закона правото на собственост е върху
дворището/поземления имот, за който съответно са отредени или не парцели
или урегулирани поземлени имоти. Довод за това разбиране е посоченото в
преходните разпоредби на ЗУТ. При съпоставката на § 6 и § 8 ясно се налага
изводът, че законът дава превес не на регулационните предвиждания, а на
кадастралната основа. Ако регулацията не е проведена до влизане в сила на
закона, или в дадения нов срок /§ 6/, собственикът може да поиска вътрешните
регулационни граници да бъдат поставени в съответствие с имотните. В този
смисъл са мотивите на ТР № 3/28.03.2011г. по тълк.дело № 3/2010г. на ОСГК,
12
ВКС. Затова случаят не следва да се разглежда като владение на реални части
от два урегулирани имота, а като владение на един поземлен имот, който по
регулационния план на селото попада в два урегулирани имота. Касае се за
установяване на кадастралната основа на имота. Едва след установяване на
кадастралните граници на имота, собственикът ще има възможността за
искане за изменение на регулационния план, по съответно избрания от него
начин по реда на ЗУТ. Очевидно е налице и спор за материално право,
доколкото Община Търговище твърди, че е собственик на имота и исковият
ред е единствения, по който могат да се установят границите на поземления
имот и собствеността върху него. Видно от заключението на вещото лице
спорния имот, а и имотите, които остават след неговото заснемане,
изискванията за минимална площ и лице по ЗУТ.
По безспорен начин се доказа по делото, че наследодателят на ищеца –
И. Георгиев Т. (негов баща) е установил владение върху процесния имот от
10.10.1974 г., когато между него и К.Я. е сключен приложения по делото
предварителен писмен договор за продажба от 19.09.1974г., ищецът е живял
заедно с баща си в имота, а след неговата смърт (09.01.2015г.) е продължил
самостоятелно да владее имота. Макар предварителният договор да няма
прехвърлително-вещно правно действие, поради липсата на изискуемата
нотариална форма, същият следва да се приеме като начало на давностно
владение за наследодателя на ищеца до 2015г., към което ищецът
присъединява своето владение, продължило необезпокоявано до предявяване
на иска (решение № 178/09.07.2014г. на ВКС по гр.д. № 7749/2013г., І г.о.). От
показанията на свидетелите И. и Христова се установява, че след покупката
през 1974г. бащата И.-Доктора е владял и обработвал имота в границите и по
начина, по който го е владял продавачът К.Я., като имотът е бил и сега е с
едни и същи граници, ограден с телена ограда и бетонови/дървени колове,
цялото село знаело, че имотът е на И., а след акто починал останал за Т.,
защото той гледал баща си. Къщата и дворът изглеждат по същия начин сега,
както преди да я купи И. от Коста. Намира се в центъра на селото – на 50м от
шосето и граничи с читалището, насреща къщата е паметника на загиналите
във войната. И от гласните доказателства, и от приетата първоначална и
допълнителна СТЕ е установено, че между двете процесни реални части –
западната част от УПИ І и източната част от УПИ ІІ в кв. 30а на селото не е
имало и сега няма ограда и фактически се ползват общо, като един имот, като
13
са оградени заедно.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите, които са без
родство, незаинтересовани от изхода на делото, свидетели с непосредствени
възприятия за събитията, предвид възрастта им, св. И. живее в селото,
познавал е и дядото и бащата на ищеца, св. Христова живее в селото от 35 г., и
в продължение на 15 години (до преди 2-3 години) е била кметица на с. Р....
По изложените по-горе съображения, съдът намира предявеният иск за
изцяло основателен и доказан, поради което и решението на РСТ в
отхвърлителната част (с изкл. на произнасянето за 81 кв.м. УПИ ІІ) следва да
бъде отменено, предявеният иск – уважен изцяло.
В отхвърлителната част по отношение на посочените 81 кв.м. от УПИ ІІ
(предмет на допуснатото увеличение на иска в първото с.з.), предвид
направения от пълномощника на ищеца ОТКАЗ в с.з. на 06.11.2024 г. (л. 164)
решението следва да бъде обезсилено поради произнасянето на съда по
непредявен иск, съответно производството по делото в тази му част –
прекратено.
Предвид изхода на делото, основателно е искането на въззивника за
присъждане на разноски за двете инстанции. Пред първа инстанция ищецът е
заплатил общо 1603,24 лв. (от които 1000 лв. адв. възнаграждение), от които
основателни 1442.92 лв. (предвид отказа от допуснатото увеличение на иска)
и 1038.32 лв. – за въззивната инстанция, или общо . Възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно, тъй като претендираното
адв.възнаграждение съответства на фактическа и правна сложност на делото,
предвид разп.на чл. 7, ал. 5 от НМРАВ, както и решението на СЕС по дело С-
438/2022 г. Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 532/25.11.2024 г. по гр.д. № 422/2024 г. по
описа на Районен съд – Търговище, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от Т.
И. Т. с ЕГН ********** от с. Р..., общ. Търговище против ОБЩИНА
ТЪРГОВИЩЕ, ЕИК *********, иск за установяване право на собственост на
РЕАЛНА ЧАСТ с площ 81 (осемдесет и един ) кв.м. от недвижим имот,
находящ се в с.Р.... общ.Търговище, представляваща част от източната част от
УПИ II, находящ се в кв. 30а по плана на село Р..., общ.Търговище, целият с
14
площ 970 кв.м. по геодезическо заснемане, съответно целият с площ от 1010
кв.м. по скица № СК-326/22.03.2024г., изд. от Община Търговище, като
недопустимо, като
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част, поради отказ
от иска за реалната част от 81 кв.м.
ОТМЕНЯ решение № 532/25.11.2024 г. по гр.д. № 422/2024 г. на РСТ, В
ЧАСТТА с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от Т. И. Т. с ЕГН ********** от с.
Р..., общ. Търговище, против ОБЩИНА ТЪРГОВИЩЕ иск за установяване
право на собственост на РЕАЛНА ЧАСТ с площ 346 кв.м. от недвижим имот,
находящ се в с.Р.... общ.Търговище и представляващ западната част от УПИ I,
находящ се в кв.30а по плана на с.Р..., общ.Търговище, целият с площ 846 кв.м.
по геодезическо заснемане, съответно целият с площ от 940 кв.м. по скица №
СК- 212/28.02.2024г., изд. от Община Търговище, с граници и съседи: улица,
част от УПИ I, улица, УПИ II, както и на РЕАЛНА ЧАСТ с площ 457 кв.м. от
недвижим имот, находящ се в с.Р.... общ.Търговище и представляващ
източната част от УПИ II, находящ се в кв. 30а по плана на село Р...,
общ.Търговище, целият с площ 970 кв.м. по геодезическо заснемане,
съответно целият с площ от 1010 кв.м. по скица № СК-326/22.03.2024г., изд. от
Община Търговище, ведно с четири стопански сгради: 1/стопанска сграда с
проектен номер 1 с площ 22.5 кв.м., 2/стопанска сграда с проектен номер 2 с
площ 22.3 кв.м., 3/стопанска сграда с проектен номер 3 с площ 20.6 кв.м. и
4/стопанска страда с проектен номер 4 с площ 15.3 кв.м., с граници и съседи:
улица, Част от УПИ I, УПИ IV-123, УПИ III, въз основа на давностно
владение, като вместо него, в тази му част ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Търговище
ЕИК *********, че Т. И. Т. с ЕГН ********** от с. Р..., общ. Търговище, ул.
Г.С.Раковски“ № 8 е собственик на недвижим имот с площ от 803 (осемстотин
и три) кв.м., от които 346 кв.м.(триста четиридесет и шест квадратни метра) от
недвижим имот, находящ се в с.Р.... общ.Търговище, представляващи
западната част от УПИ I, находящ се в кв.30а по плана на с.Р...,
общ.Търговище, целият с площ 846 кв.м. по геодезическо заснемане,
съответно целият с площ от 940 кв.м. по скица № СК- 212/28.02.2024г., изд. от
Община Търговище, с граници и съседи: улица, част от УПИ I, улица, УПИ II,
както и 457 кв.м. (четиристотин петдесет и седем квадтратни метра) от
15
недвижим имот, находящ се в с. Р..., общ. Търговище, представляващи
източната част от недвижим имот, находящ се в с.Р.... общ.Търговище: УПИ II
в кв. 30а по плана на село Р..., общ.Търговище, целият с площ 970 кв.м. по
геодезическо заснемане, съответно целият с площ от 1010 кв.м. по скица №
СК-326/22.03.2024г., изд. от Община Търговище, ведно с четири стопански
сгради: 1/стопанска сграда с проектен номер 1 с площ 22.5 кв.м., 2/стопанска
сграда с проектен номер 2 с площ 22.3 кв.м., 3/стопанска сграда с проектен
номер 3 с площ 20.6 кв.м. и 4/стопанска сграда с проектен номер 4 с площ 15.3
кв.м., с граници и съседи: улица, Част от УПИ I, УПИ IV-123, УПИ III, който
имот с площ 803 кв.м. попада в УПИ І и в УПИ ІІ в кв.30а по плана на с.Р...,
общ. Търговище, съобразно очертаните в скица № 2 (л.90 от гр.д.№ 422/2024г.
на РС-Търговище), приподписана от в.л.Димитричка Савова и съдебния
състав по В.гр.д. № 9/2025г., граници, а именно: изток: по очертаната в
оранжево линия, преминаваща през УПИ І в кв. 30а по плана селото, юг: по
очертаната в червено южна граница на УПИ І и очертаната в синьо южна
граница на УПИ ІІ; запад: очертаната в синьо линия, преминаваща през УПИ
ІІ, север: очертаната в синьо линия от УПИ ІІ в северната му граница,
продължаваща в червена линия от УПИ І в северната му граница, въз основа
на давностно владение – на осн.чл. 124 ,ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС.
Приложената по гр.д. № 422/2024 г. по описа на РС – Търговище
СКИЦА 2 (л. 90) към заключението на в.лице инж. Димитрова, подписана от
нея, приподписана от въззивния съдебен състав, да се счита за неразделна част
от настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Търговище да заплати на Т. И. Т. с ЕГН **********
от с. Р..., общ. Търговище разноски за двете инстанции общо в размер на
2 481.24 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, на
основанията по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
16
2._______________________
17