Решение по дело №2283/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 134
Дата: 21 януари 2019 г. (в сила от 27 октомври 2020 г.)
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20171100902283
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 юли 2017 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

                             гр.София, 21.01.2019г.      

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

                                               

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св.,     в открито съдебно заседание на  двадесет и четвърти октомври       през  две хиляди  и осемнадесета  година в състав:     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРИЯ ВРАНЕСКУ

 

При секретаря ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА  

като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ т. д № 2283 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

            Правното основание на спора е чл.422 ГПК вр.чл.415 вр.чл.124 ГПК, и чл.86 ЗЗД като обективно съединените искове са предявени от „У.Б.“ АД ЕИК******* срещу „Д.Е.И.2.“ ЕООД ЕИК *******, Д.Д.М. ЕГН ********** , Н.С.А. ЕГН **********.

            ИЩЕЦЪТ   твърди, че предявява настоящия установителен иск за да установи вземането си, за което по ч.гр.д. № 10103 /2017г., СРС, г.о., 153 св. е издадена заповед за незабавно изпълнение на осн.чл.417 ГПК, предвид подадени възражения от страна на ответниците и указанията дадени от съда. Твърди, че между ищеца и ответниците е подписан договор за банков  револвиращ   кредит № 7973420А на 18.01.2013г. по силата на който ищецът като кредитор е предоставил на фирмата ответник револвиращ кредит в размер на 120 000 лева за оборотни средства за обичайната дейност на предприятието. Уговорени са срок и начин на усвояване на кредита в т.6 от договора и ливен процент по т.4 в размер на 8.75 %. Крайния срок за погасяване на кредита е определен на 18.01.2014г. За обезпечаване на вземанията на банката по кредита е учреден по реда на ЗОЗ първи по ред особен залог върху активите и първи по ред особен залог върху всички вземания от наличности по сметки на дружеството в банката. Допълнително е подписан договор за залог върху движими вещи – 2 броя автомобили на стойност 16 000 лв. Сумата е предоставена на кредитополучателя по посочената в договора сметка.Договора за банков кредит е променен чрез четири анекса, като е удължаван срока за издължаване, и с последния Анекс № 4 от 23.12.2015г. е предоговорено, че предоставената сума е в размер на 80 000 лв. , колкото е и задължението към този момент и усвояването й е на датата на договора, поради което допълнително средства не са предоставяни. Договорено и погасяване на това задължение с конкретен погасителен план на 23 равни месечни вноски, дължими на 21-во число от всеки месец, считано от 21.01.2016г. до 21.11.2017г. и една последна изравнителна вноска в размер на 34 000 лв. дължима на 31.12.2017г. Твърди, че след подписване на анекс № 4 кредитополучателя не е заплатил нито една погасителна вноска. Предвид на това на осн.т.17 от договора банката еностранно на 04.11.2016г. е обявила целия кредит за предсрочно изискуем. Банката е уведомила кредитополучателя, и управителя като солидарен длъжник, за настъпилата предсрочна изискуемост, чрез връчване на покана за доброволно изпълнение чрез куриер, а солидарния длъжник Д. М.е уведомена чрез нот.покана рег№09722 от 08.12.2016г. На 17.02.2017г. банката е депозирала заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изп.лист , за което е образувано ч.гр.д.№ 10103/17, СРС,, 153 св..Съдът е издал исканата заповед, с което е разпоредил длъжниците, ответници по спора да заплатят на заявителя сумата от 80 000 лв. главница, в едно със законната лихва за периода 17.02.2017г. до изплащане на вземането , договорна лихва в размер на 5 113.98 лв. за периода 21.01.2016 г. до 16.02.2017г. , лихва върху просрочена главница в размер на 3 215.52 лв. за периода 21.01.2016г.-16.02.2017г., наказателна лихва в размер на 4 366 лв. за периода 21.01.2016г. до 16.02.2017г.и направените разноски вв размер от 1853.92 лв. ДТ и 2 304.53 лв. адв.възнаграждение. След образуване на изп.дело пред ЧСИ Н.М., с връчване на заповедта и поканата за доброволно изпълнение ответниците са подали възражения по чл.414 ГПК и предвид на това действие на ищеца е указана възможността да преди иск относно вземанията си.

            Моли да се признае за установено, че ответникът им дължи сумите за които има издадена заповед в проведеното заповедно производство, а именно 80 000 лв. главница, в едно със законната лихва за периода 17.02.2017г. до изплащане на вземането , договорна лихва в размер на 5 113.98 лв. за периода 21.01.2016 г. до 16.02.2017г. , лихва върху просрочена главница в размер на 3 215.52 лв. за периода 21.01.2016г.-16.02.2017г., наказателна лихва в размер на 4 366 лв. за периода 21.01.2016г. до 16.02.2017г.. Претендира разноските за заповедното и настоящото съдебно производство.

            ОТВЕТНИЦИТЕ оспорват исковете, като твърдят, че поканите за доброволно изпълнение не са им връчени редовно и вземанията на банката не са станали предсрочно изискуеми. Правят възражение за нарушение на ЗЗП относно начина на определяне на дължимите лихви и задълженията по договора, невъзможност да се преговаря по съдържанието му, нито съществува възможност за едностранно прекратяване на договора от тяхна страна. Твърдят, също така, че лихвите също са определени в нарушение на ЗЗП.

    

Съдът, като взе в предвид становищата на страните, както и събраните в хода на съдебното производство доказателства намира следното :  

 

Видно от приложените писмени доказателства – договор за банков кредит и четирите анекса към същия ответната фирма е сключила договор за револвиращ кредит, със срок от 1 година, за оборотни нужди с ищеца, който му предоставя кредита в размер на 120 000 лв. Сумата е многократно усвояема в рамките на кредитния лимит и срок. Останалите двама ответници са подписали договора като съдлъжници. Съдлъжника отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията по договора съгласно чл.121 и сл. ЗЗД. Ответниците не оспорват, че са сключили договора и получили сумата. Спори се за настъпване неговата изискуемост за цялото вземане.

 С трита анекса е променян срока на договора и размера на лихвата, като с последния от тях № 4 от 23.12.2015г.  е установено, че се предоставя сумата от 80 000 лв., която се усвоява на същата дата - датата на анекса и съответно се издължава в двугодишен срок – до 31.12.2017г. на равни анюитетни вноски, които са посочени в самия анекс – т.7.1.1 – погасителен план – или 23 месечни вноски от по 2 000 лв. и 34 000 лв. изравнителна вноска. По същество с този анекс,   ответниците са признали, че към датата на подписване на анекса задължението им по главница възлиза в размер на 80 000 лв., който те са усвоили или съответно дължат към този момент и кредитът от револвиращ се трансформира в обикновен, с погасителен план. Не е необходимо да има отделен подписан погасителен план, след като той се съдържа в съдържанието на анекса – период, размер месечна вноска, дата на издължаване са посочени ясно в т.7.1.1 от анекса, който е подписан от всички страни.

Видно от приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, която ответниците макар и оспорили не са оборили се установява, че сумата, която се ищецът предоставя по силата на договора е усвоена на шест пъти, като общо усвоени са били 116 000 лв.през 2013г., а погашения се правят от 25.03.2014г.и до 22.12.2015г. по около 2 000 лв. месечно или общо за този период погашенията по главница са 40 000 лв., а за лихви са извършвани погашения от 26.02.2013г.  до 22.12.2015г. и същите са общо в размер на 26 110.57 лв. , като в тях се включват както договорените възнаградителни лихви, така й договорни и наказателни лихви за просрочие.Вещото лице установява, че към датата на подаване заявление пред заповедния съд задължението на ответниците към ищеца е в размер на 80 000 лв. за главница и 12 696.16 лв. за лихви. Лихвите обхващат договорна лихва в размер на 5 113.98 лв. начислена за периода 21.01.2016г.- 04.11.2016г. по 4.1 от договора – 8.75 % годишно и е намалявана с анексите, лихва за просрочена главница в размер на 2 % над договорната лихва – т.4.2 и е общо в размер на 3 215.52 лв. за периода 21.01.2016г. до 16.02.2017г. В договора страните са уговорили и лихва върху лихва и главница и лихва – т.4.3 във фиксиран размер от 5 % и същата е в размер на 4 366.66 лв. за периода 21.01.2016г.-16.02.2017г. Предвид, че договора е за търговски цели между търговци, и предвид изричната писмена уговорка за лихва върху лихва – чл.294,ал.2 ТЗ , и липса на възражение за нищожност и прекомерност, съдът намира, че така установената лихва посочена от вещото лице съответна и на тази в счетоводната справка, заявена в заповедното производство се дължи в пълен размер.

В тежест на ответниците е, и същите не са ангажирали никакви доказателства, че след подписване на анекс № 4 са извършвали погашения на своите задължения.

Видно от представените покани за доброволно изпълнение ищецът е направил волеизявление, че счита вземането по договора за изцяло изискуемо от  4.11.2016г. и е определен 7 дневен срок за изплащането му. Поканата е връчена на юридическото лице чрез неговият управител и на същия като съдлъжник  в лично качество, на адреса на дружеството и на адреса посочен в Анекс 4 като адрес на управителя в жк.Люлин. Разписките са подписани от получател Н.А., който е управител и на дружеството към този момент  без възражения. Ответницата Д. М.е уведомена чрез нотариална покана, чрез залепване по реда на чл.47 ГПК от връчител И.Н., която изрично е удостоверила трикратно посещение и трикратно поставяне на поканата в пощенската кутия и залепване на входната врата. Съдът приема, че всяко едно от връчванията е редовно, доколкото разписките, редовно оформени за получател, са годно доказателство за получаване на поканите, които са отправени от адв.Д., който е посочен и като подател в разписките. Нот.покана също е редовно връчена по реда на чл.47 ГПК, тъй като връчителя изпълнява възлагания от страна на нотариуса, който го е удостоверил изрично с представено по делото удостоверение и за това не е необходимо да има сключен трудов договор, посещенията са три в рамките на около месец, и при всяко от тях е залепвано съобщение. Поканите са отправени от името на банката, чрез адв. Д., който я представлява и в заповедното и в настоящото съдебно производство. Видно от представените пълномощни по настоящото дело и в заповедното производство, представляващите банката са упълномощили Н. Х.и А.А., служители на банката в управление „ Необслужвани кредити“ да ги представляват и от тяхно име да предприемат действия във връзка със събиране на такъв вид кредити. Същите са преупълномощили адв.Д., който действа от името на представляващите Уникредит Б., за което по делото също е представено пълномощно, с дата 15.11.2016г. Предвид на това съдът намира, че с изпращане на поканата адв.Д. е извършил действия от името на банката кредитодател, за които е бил редовно упълномощен и с редовното им връчване на поканите, за което съдът е изложил съображения по-горе кредитът, е направен предсрочно изискуем. Поканите са отправени след 9 непогасени вноски. Самите длъжници след като не ангажираха никакви доказателства, че са извършвали някакви погашения след подписване на анекс № 4 следва да са били наясно, че при неизпълнение на условията в него в такъв дълъг период от време кредитът ще стане предсрочно изискуем, а наред с това и са били редовно уведомени от банката за тази настъпила изискуемост.  С оглед на горното съдът намира, че искът е изяло основателен и следва да бъде уважен, като вземанията на ищецът спрямо ответниците следва да се признаят изцяло, както са предявени и присъдени в заповедното производство.

В конкретния случай съдът намира, че Закон за защита на потребителите е неприложим и неговите разпоредби са неотносими към правоотношението между ответниците и ищеца, тъй като кредитът е отпуснат на търговец, за оборотни средства т.е. за производствена, търговска дейност, а съдлъжниците също са наясно със съдържанието, те са се задължили да отговарят именно по този вид кредит, без да са го потребили, именно защото е за търговските нужди на юридическото лице, поради това никой от ответниците не попада под понятието потребител, дадено в допълнителните разпоредби на този закон – пар.13,т.1 . Отговорността на юридическото лице и съдлъжниците е солидарно уговорена изрично в договора, за целия размер на дълга.

По отношение на разноските същите следва да се присъдят в установения им размер в заповедното прозводство, предвид представените доказателства за платена ДТ от 1853.92 лв. и адв.възнаграждение в размер на 2 304.53 лв. с ДДС/приложена фактура/ . Разноските за настоящото съдебно производство също следва да се присъдят изцяло, съобразно представен списък – 6626.98 лв., като за всяка от тях са представени платежни документи, вкл. и за адв.възнаграждение има издадена и представена фактура.    На ответникът предвид изходът по спора разноски не се следват.

Водим от горното съдът

 

                                    Р        Е       Ш      И      :

 

            ПО ИСКЪТ ПРЕДЯВЕН ОТ „У.Б.“ АД *** срещу „Д.Е.И.2.“ ЕООД *** 2, проф.*******, борса С.– Б., Д.Д.М. ЕГН ********** ***, и  Н.С.А. ЕГН **********,*** .

 

На осн.чл.124 вр.чл.422 ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Д.Е.И.2.“ ЕООД *** 2, проф.*******, борса С.– Б., Д.Д.М. ЕГН ********** ***, и  Н.С.А. ЕГН **********,***   дължат при условията на солидарност на „У.Б.“ АД *** следните суми по договор за банков  револвиращ   кредит № 7973420А на 18.01.2013г., както следва :

-          Главница в размер на 80 000 лв. / осемдесет хиляди лева /, в едно със законната лихва от предявяване на заявлението-17.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата,

-          Договорна лихва в размер на 5 113.98 лв./ пет хиляди сто и тринадесет лева и деветдесет и осем стотинки/  за периода 21.01.2016г. до 16.02.2017г.

-          Лихва върху просрочена главница в размер на 3 215.52 лв./ три хиляди двеста и петнадесет лева и петдесет и две стотинки / за периода 21.01.2016 г. до 16.02.2017г.

-          Наказателна лихва  в размер на 4 366.66 лв. / четири хиляди триста шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/  за периода 21.01.2016 г. до 16.02.2017г.

 

ОСЪЖДА „Д.Е.И.2.“ ЕООД *** 2, проф.*******, борса С.– Б., Д.Д.М. ЕГН ********** ***, и  Н.С.А. ЕГН **********,***   да заплатят  при условията на солидарност на „У.Б.“ АД *** следните суми 21.01.2016 г. до 16.02.2017г. сумата от 4 158.45 лв. / четири хиляди сто петдесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки / разноски за заповедното производство по ч.гр.д.10103/17, СРС , 153 св. и сумата от 6626.98 лв / шест хиляди шестстотин двадесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки/ разноски за настоящото съдебно производство  на осн.чл.78 ГПК

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :