РЕШЕНИЕ
№ 988
гр. Варна, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20233110202087 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н. Д. Т.
ЕГН **********, с адрес гр.Игнатиево, ул.“Капитан Петко Войвода“ №10 срещу:
Електронен фиш / ЕФ/ серия К№ 6775608, издаден от ОДМВР Варна, с който за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер
на 200 /двеста/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.4 вр.ал.1, т.3 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като се твърди, че
същият незаконосъобразен. Сочи се, че той е издаден при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. В електронния фиш липсвала дата на издаване,
както и дата на установяване на нарушението. Същевременно с това не можело да се
установи дали е издаден и връчен в предвидените от закона преклузивни срокове.
Нарушена била изцяло процедура по издаването му, предвидена в ЗДвП и Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Твърди се, че „нарушението” е констатирано от
негодно техническо средство, което не е от одобрен тип, нито пък е в метрологична
годност, липсвал изготвен протокол за разположението му, не била приложена
снимка, от която да е видно това разположение. Липсвали доказателства дали е била в
изправност, преминала метрологична проверка, правилно монтирана/разположена
спрямо пътното платно и от одобрен тип, към датата на твърдяното констатиране на
нарушението. Липсвали изискуемите реквизити: дата на извършване на нарушението;
1
място на констатиране на нарушението /индивидуализиращи признаци/; peг. № на
МПС; точно описание на нарушението и кои разпоредби от ЗДвП са нарушени.
Посочениите пропуски , според въззивника водели до невъзможност да разбере
къде, как и какви точно нарушения е извършил.
По изложените съображения, моли да бъде отменен атакуваният акт, като
незаконосъобразен и за присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна- наказващ орган ОД на МВР-Варна , редовно призована, в
съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени
бележки от процесуален представите- юрисконсулт, който ангажира становище за
законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Електронният фиш серия К№ 6775608 е съставен от ОД на МВР-Варна, против
въззивника, затова че на 07.12.2022г. в 15:18 часа в населено място- гр.Варна, по
бул.“Вл.Варненчик“ срещу ресторант „Комитово ханче“ в посока изхода на града, е
извършено нарушение за скорост с лек автомобил ”Порше Панамера Турбо” с рег.№
ВХХХХХХ установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1
с №11743с9, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 75 км./ч., като
превишаването е 25 км./ч.– нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
При обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна било
устнановено извършеното нарушение. Впоследствие като собственик на превозното
средство, регистрирано в масивите на МВР с рег. № ВХХХХХХ, бил установен възз.Н.
Т.. Поради това още на 15.12.2022г. бил издаден електронния фиш, с който на
въззивника Т., като собственик на автомобила, била наложена глоба в размер на 200
лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4
вр.ал.1, т.3 от ЗДвП.
ЕФ бил връчен на въззивника на 23.04.2023г., като на 05.05.2023г. той депозирал
жалба срещу ЕФ в РС-Варна.
По делото бе приобщена АНП, както и писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Варна УРИ 819000-29530 от 26.05.2023г. ведно със справка за
2
нарушител/водач на името на жалб. Т. и писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Варна УРИ 819000-29964 от 29.05.2023г. ведно със справка за нарушител/водач
на името на жалб. Т..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и веществени.
Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в
АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на
съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което
същата е процесуално допустима.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- справка от Системата за
управление на административно-наказателната дейност, ЕФ е издаден на 15.12.2022г.
т.е. една седмица след установяване и заснемане на нарушението. Разпоредбата на
чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се
образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати. Съдът
намира, че преследвателната давност за това нарушение не е изтекла. Разпоредбата на
чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените
административни наказания. В ЗАНН, обаче, липсва регламентация
на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване,
каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН,
по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите
на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно
постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на
Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд,
в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане
на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление
№ 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс
3
/НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5
от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към
датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по
давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от
НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод,
че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане
на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с
чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.
Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства
въззивникът е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на
07.12.22г.- датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ е бил издаден на 15.12.2022г. /видно от
отбелязването в системата на МВР/ и връчен на дата 23.04.2023г. Оттук следва, че
административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се
погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на
нарушението, който срок към настоящия момент не е изтекъл и следователно
отговорността на въззивникът не е погасена по давност.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш –
мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената
скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. Доколкото в
електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което е в
населено място- гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР –
Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният
електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. Съдът
не споделя посоченото в жалбата, че не било ясно къде е извършено нарушението.
Напротив от съдържанието на ЕФ е видно, че то е извършено в населено място-
гр.Варна. Пояснено е и че е извършено по бул.“Вл.Варненчик“ срещу ресторант
„Комитово ханче“ в посока изхода на града. Нещо повече, видно от приобщената по
делото фотоснимка, процесният автомобил е заснет да се движи именно на посоченото
в ЕФ място. Абсолютно несъстоятелно е твърдението в жалбата, че не бил посочен рег.
№ на превозното средство. Напротив, видно от посоченото в ЕФ рег.№ на МПС
собственост на възз. е упоменат точно, съгласно регистрацията му в масивите на МВР,
4
а именно ВХХХХХХ.
Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален
ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за
нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се
позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на
наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал
електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са
изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата
на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит
на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че има разминаване на датите относно
издаване на ЕФ, тъй като такъв реквизит – дата на издаване по закон не е предвиден.
Липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като
съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис
на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се
поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия
е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде
съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на
ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на
нарушението – 07.12.2022г. и предвид датата на връчването му на наказаното лице –
23.04.2023г., не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН
във връзка с процесното административнонаказателно производство. Доколкото в
електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което е в
населено място- гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР –
Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният
електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР.
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че
във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия.
Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от
значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за
законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е
приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв
начин не са нарушени правата на наказания субект.
Като собственик на процесното МПС в електронния фиш е посочен възз.Т..
5
Фактът, че се налага глоба, като е посочено физическото лице- собственик, ясно сочи,
че за процесното извършено нарушение при управление на МПС е ангажирана именно
отговорнността на въззивника. Същият не оспорва в жалбата, че именно той е
управлявал автомобила. Действително видно с жалбата в съда е постъпила декларация,
на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП от Т., която не е описана в жалбата като приложена
към нея.Видно от нейното съдържание, обаче, същата касае ЕФ №6043183, съставен за
нарушение, установено на 28.12.2021г. и не е относима към процесния ЕФ, от една
страна, а от друга в жалбата не се оспорва от възз., че именно той на 07.12.22г., в
15:18ч., е управлявал процесното МПС.
От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на
процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с №11743с9, което представлява
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации, видно от приложените доказателства по АНП.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго
ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият
ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
В настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм.,
бр. 19 от 2015г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на
6
вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата
се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към
дата на установеното с Ел.фиш нарушение- 07.12.2022г., нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на
електронен фиш, чрез използване на мобилни АТСС, временно разположени на
участък от пътя.
Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за
използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят
на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо
събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
„техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от
2015г. Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че
електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението
по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с
мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са
изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили
изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени
по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с
представени по преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване –
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 с №11743с9 преминала метрологичен
контрол, удостоверено с представени по административната преписка Протокол от
проверка на БИМ от проверка на мобилна система за видеоконтрол и Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване ведно с приложение, вписано в регистъра на
БИМ под №5126 със срок на валидност 10г. – до 07.09.27г. видно от отразеното в
регистъра на БИМ, общо достъпен за всички на адрес: https://e-bim.bim.government.bg/.
7
Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от НАРЕДБА №
8121з-532 от 12.05.2015г.
Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл.9 от Наредбата. Видно от
доказателствата по делото след включването и настройването й системата работи
самостоятелно, което е в пълен унисон с изискването на чл.9 от Наредбата, която дава
правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната
посока, да го включи и извърши първоначални настройки. Същевременно от
протокола /приложение към чл. 10, ал.1 от наредбата /, съставен от обслужващия го
полицейският служител- Б.Б., е видно, че автоматизирано техническо средство е
използвано на 23.10.2022г. във времеви интервал 14:30ч.-17:30ч., гр.Варна,
„бул.“Вл.Варненчик“ , „Комитово ханче“ при посока на движение на контролираните
МПС от бул.“Република“ към АМ2. От приложената към протокола снимка на
АТСС, използвано на горепосочената дата и в горепосочения участък е видно, че се
касае за преносимо средство за измерване разположено на пътя /мобилна камера тип
„тринога“/. Съставеният от полицейския орган въвел в експлоатация АТСС протокол
отговаря на всички изисквания на Наредбата и съдържа изискуемите реквизити.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. От снимковия материал приложен по
преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.
Измерената скорост на движение на автомобила е 78 км/ч., при разрешена такава в
населено място-50км/ч.. Видно от приложената снимка, допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема скорост от
75 км/ч, след приспадане на толеранса, при разрешена такава в конкретния участък-50
км/ч..
Принципно управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО
на 25км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.3 от същия текст е предвидил глоба
в размер на 100 лева (сто лева ) в редакцията на разпоредбата действала към момента
на деянието.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с №11743с9 било заснето движение на процесния лек
автомобил със скорост от 75км./ч. при ограничение от 50 км./ч. , в населено място –
гр.Варна, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като е
8
установено превишаване на скоростта с 25 км./ч. От наказаното лице не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че нарушението не е извършено на мястото,
посочено в обжалвания електронен фиш. От друга страна, към
административнонаказателната преписка е приложен снимков материал – оригинал на
снимка с точни координати на нарушението, както и доказателства, че това е заснетата
скорост на процесния автомобил- на представеното снимково изображение ясно се
виждат, че лазерният лъч е измерил скоростта на процесния автомобил, тъй като
маркерите на изображението се пресичат върху автомобила. Предвид изложеното,
следва да се приеме, че правото на защита не е било засегнато и в този аспект.
Съдът намира , че не е нужно да бъдат събирани доказателства за поставен пътен
знак, който предупреждава че се извършва заснемане на скорост. Действително такова
изискване съществуваше в чл.7, ал.2 от Наредбата, която изискваше поставяне на
пътен знак- „Пътният знак Е24“ преди мястото за контрол във всяка посока на
сработване на автоматизираните технически средства и системи, а ал.1 от същия член
изискваше оповестяване на контрола на интернет страницата на МВР или чрез
средствата за масово осведомяване /изискване на чл.7, ал.1 –отм . от Наредбата- /. Тези
две разпоредби на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. са отменени с ДВ, бр. 6 от
2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Изискването за оповестяването на местата за контрол,
визирано в разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, също е отменено с ДВ, бр. 54 от
2017 г., в сила от 09.07.2017г. Поради горното към датата на визираното в ЕФ
нарушение-16.05.2021г. контролните органи не са имали задължение предварително да
обозначават и да оповестяват местата за контрол на скоростта. Предвид изложеното,
съдът намира, че разпоредбите на законодателството ни са спазени от наказващия
орган и правото на защита не е било засегнато и в този аспект.
Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.188 от
ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или
ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение,
независимо от това кой е действителния негов извършител, респективно ползвател на
превозното средство. В конкретния случай видно от справката от централната база на
сектор ПП собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението е собственост на
възз.Т.. Въззивникът, като собственик на МПС не е ангажирал доказателства, че друго
лице е управлявало автомобила на посочената дата, не е представила и упоменатата в
ЕФ писмена декларация, с данни за лицето извършило нарушението и копие от
СУМПС на това лице, изискване на ЗДвП. Затова правилно АНО е определил субектът
на нарушението. Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на
ЕФ собственикът, респективно ползвателя заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В тази насока и не
9
съществува задължение за наказващия орган да кани изрично посочения като
нарушител във фиша да депозира декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП,
доколкото това е законова възможност, предоставена от закона, от която нарушителят
може да се възползва или не по собствена воля, в предвидения законов срок от
получаване на електронния фиш. В случая АНО няма задължение да събира
доказателства, кой е управлявал МПС, а възз. като собственик на МПС е длъжен да
представи такива-ако разбира се са налични. А очевидно в случая не е посочено от
собственика на МПС друго лице управляващо автомобила на процесната дата и място.
Управлението на ППС с превишена скорост, в населено място, е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишаване от 34км./ч.
законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.3 от същия текст е предвидил глоба в размер
на 100 лева (сто лева) за превишение на скоростта от 21 до 30 км./ч. Размерът на
санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната
справедливост е безпредметно. От друга страна в случая отговорността на възз. е
ангажирана на осн.чл.182, ал.4 от ЗДвП, която гласи, че за нарушението по ал. 1, т. 1 -
5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 -
предвпредвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В случая АНО е
определил наказание за повторно нарушение на разпоредбата на чл.182,, ал.1, т.3 от
ЗДвП, като привръзката изрично е посочена в ЕФ, поради което и посоченото в
жалбата не се споделя от съда. Съгласно параграф 6, т.33. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г.,
в сила от 21.01.2017 г.) "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. В случая по делото са приложени доказателства, че възз. е санкциониран с един
влязъл в сила ЕФ за нарушение от същия вид в едногодишен срок от датата на
настоящото нарушение, а именно ЕФ Серия К № 4494553, издаден от ОД на МВР-
Добрич, връчен на 26.11.21г. и влязъл в сила на влязъл в сила на 13.12.2022г., с който
възз. е санкциониран за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. От приложените по делото
/в частност приложените по АНП и събрани в хода на въззивното следствие/ справки
от АИС АНД , така и от справка за нарушител/водач – официален удостоверителен
документ е видно, че цитираният ЕФ Серия К № 4494553 е бил връчен на възз.на
26.11.21г. и е влезъл в сила на 13.12.22г. Възз. не е навел възражения при връчване на
ЕФ и с жалбата, че процесния ЕФ не му е връчен.Отделно, в справките от АИС АНД
срещу фиша е посочено, че „не е изпратен към НАП“, което тълкувано в съвкупност с
отразените данни за дата на връчване и дата на влизане в сила, и като се има предвид,
че АИС изпраща към НАП автоматично данните за неплатените в срока за доброволно
10
плащане глоби, обосновано може да се изведе извод, че глобата по ЕФ е платена в
срок, т.е. ЕФ е бил надлежно връчен.
Ето защо в случая е налице повторно нарушение, поради което и правилно е
определена санкционната норма предвиждаща наказание в двоен размер.Тази
санкционна разпоредба предвижда наказание във фиксиран размер, така, че е
безпредметно обсъждането на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение е превишаване на разрешената скорост с 25 км/ч. и то в населено място, по
оживен участък в гр.Варна, следователно обществената опасност на това формално
нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да
приеме, че деянието представлява маловажен случай. Нещо повече, видно от справката
за нарушител /водач възз. е санкциониран за множество нарушения на ЗДвП, в това
число и множество такива /извън съставомерното/ за нарушения на чл.21, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП. Поради това и настоящото нарушение не следва да се толерира, а следва да се
приложи цялата строгост на закона за превъзпитание на конкретния водач към
спазване на закона. Отделно от това новата редакция на чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) изключва възможността за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН за нарушения на ЗДвП.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по
административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е
развило при спазване на установените процесуални правила, подробно разписани в
издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния
11
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. ,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от
липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на
обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер—80лв.
От друга страна от въззивника, с жалбата, се претендират разноски. Искането за
присъждане на разноски е направено своевременно, но доказателства за сторени
такива пред съда не са представени.Нещо повече, предвид изхода на спора /ЕФ следва
да бъде потвърден/, това искане се явява и неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.4 и
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш / ЕФ/ серия К№ 6775608, издаден от ОДМВР
Варна, с който на Н. Д. Т. ЕГН **********, с адрес гр.Игнатиево, ул.“Капитан Петко
Войвода“ №10 за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание
глоба в размер на 200 /двеста/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.4 вр.ал.1, т.3
от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. Д. Т. ЕГН **********, с адрес гр.Игнатиево, ул.“Капитан Петко
Войвода“ №10 да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №2087/2023г. на РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
12
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13