№ 106
гр. Бургас , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120201843 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
повод жалбата на „*“ ЕООД, ЕИК *, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „*“, бл. 56, вх. 5, ет. 8, ап.
9, против Наказателно постановление № 535332-F566305/19.02.2021г., издадено от
Началника на Отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.25, ал.1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118,
ал.1 ЗДДС, на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС, на търговеца е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2000 лева.
С жалбата се посочва, че са допуснати процесуални нарушения в производството.
Алтернативно се посочва, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28
ЗАНН. Накрая се моли за намаляване на санкцията до минимално предвидения размер.
В открито съдебно заседание не се явява представител на дружеството-
жалбоподател.
Наказващият орган, се представлява от пълномощник – юрисконсулт Чолакова,
която намира жалбата за неоснователна и моли постановлението да бъде потвърдено,
както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
1
следното:
На 19.08.2020 г., в 18,00 часа, служители на НАП, сред които и св. Х.К.-
инспектор по приходите, извършили проверка в търговски обект- магазин, находящ се
в гр. Бургас, ул. „Граф Игнатиев“ № 17 , стопанисван от дружеството жалбоподател.
Проверяващите първоначално извършили контролна покупка в 18,06 часа на един
магнит на стойност 1.00 лв. Плащането било прието от служител в обекта, като при
заплащане на стоките не бил издаден фискален касов бон от наличното в обекта
фискално устройство модел Tremol ZM-KL V2. Проверяващите се легитимирали и се
пристъпило към проверка.
За извършената проверка и констатациите от него К. съставил Протокол за
извършена проверка бланков № 0295627 от 19.08.2020 г. На 23.08.2020 г. управителят
на дружеството, се явил в ТД на НАП-Бургас и бил съставен АУАН с № F566305.
Актосъставителят описал в акта констатираното при проверката на 19.08.2020 г.
нарушение, като записал, че не е издадена фискална касова бележка. Така описаното
деяние актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 25 ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, като предявил и връчил екземпляр от
акта на представителя при съставянето му срещу подпис. Управителят на дружеството
записал, че ще бъде входирано възражение, но такова не било подадено.
Впоследствие, на 19.02.2021 г. въз основа на акта за установяване на нарушението
било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението. На основание чл. 185, ал.1 ЗДДС дружеството било санкционирано с
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Липсват каквито и да е било основания съдът да не кредитира показанията на
свидетеля, който е присъствал по време на проверката.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи
следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно
представената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на НАП. НП е издадено в срока по чл. 34 от ЗАНН. АУАН също е издаден от
компетентен орган. НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми. Ясно е записано, че е извършена проверка и какви са
констатациите от нея. Точно е записано, че не е била издадена фискална касова
бележка, с което не е изпълнено задължението по чл. 25, ал. 1 от Наредбата, което е
отразено и в АУАН. Правилно е посочена разпоредбата на чл. 118 от ЗДДС, която
вменява задължение за издаване на фискална бележка, което съответства на словесното
2
описание на нарушението, което е вменено. Действително, в протокола за проверка е
записано, че контролната покупка е извършена в 18.06 часа, което е споменато и в НП,
като същевременно е записано, че проверката е извършена в 18.00 часа. Безспорно е
обаче, че проверката започва от момента на влизане на проверяващите в обекта, като
житейски е нормално преди извършването на контролната покупка да е изминало
време. Проверяващите следва точно да отразят часа на контролната покупка, за да
може същата да бъде проверена в паметта на фискалното устройство. Ето защо и
напълно логично има разминаване между началния час на проверката и момента на
извършване на покупката. Дори и да се приеме, че се касае за разминаване в часовете
поради техническа грешка при съставянето на постановлението, то това по никакъв
начин не накърнява правото на защита на жалбоподателя, тъй като видно от
разпечатан КЛЕН на л. 33, предпоследната регистрирана продажба е в 17.15 часа, а
последната регистрирана продажба е в 18.10 часа на стойност 22.00 лева. Безспорно
става ясно, че в този часови диапазон не са извършвани други продажби, а единствено
е била извършена контролната покупка, поради което няма как да се създаде неяснота
относно описаната фактология.
В обобщение, липсват формални основания за отмяна на обжалваното
постановление.
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са
регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл.
118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е
поискан друг данъчен документ. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС,
редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните
реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18. Съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18 -независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за
всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или
чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3,
ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен
дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава
при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване
на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото
тя е доказателство за извършеното плащане.
В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на
продажбата фискална касова бележка не е издадена, са безспорно установени. За да е
налице съставомерност на констатираното деяние е необходимо да не е бил издадена
фискална касова бележка, след извършване на покупката и заплащане на цената, което
обстоятелство е налице. Задължението не е изпълнено от санкционираното дружество,
като неговата отговорност е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само
обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, както е в
настоящия случай. Всички признаци на вмененото нарушение са посочени както в
АУАН, така и в НП, поради което и правилно е била ангажирана отговорността на
3
дружеството-жалбоподател.
Без значение в конкретния случай е поведението на клиента (в случая
проверяващия), тъй като търговецът е длъжен да издаде фискален бон при извършена
покупка, независимо дали клиентът е заявил изрично, че желае фискален бон, или е
демонстрирал, че няма да го вземе. Дори и да се приеме, че проверяващият не е изчакал
достатъчно време за издаването на фискалния бон, жалбоподателят така или иначе е
следвало да издаде фискалния бон, за да спази законовото изискване.
Недоказан е доводът, че жалбоподателят бил приключил работата в обекта в 18.00
часа, тъй като както бе посочено, последната регистрирана продажба е в 18.10 часа, а
освен това свидетелят посочи, че в обекта е имало клиенти в момента на проверката.
Накрая, след като е извършена продажба, търговецът е следвало да издаде фискален
бон, независимо дали е щял да затваря обекта, или не.
За така констатираното административно нарушение,
административнонаказващия орган е определил имуществена санкция по реда на чл.
185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 2000 лева.
Съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС предвидените наказания са: за физическите лица,
които не са търговци - глоба в размер от 100 до 500 лева, а за юридическите лица и
едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Иначе
казано, АНО е определил имуществената санкция в максималния предвиден размер.
Съдът обаче намира, че санкцията следва да бъде намалена до минимално предвидения
размер от 500лв., тъй като следва да се вземе предвид, че нарушението е за първи път,
а и липсват отегчаващи обстоятелства.
Наказващият орган очевидно е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 28
ЗАНН. Съдът също споделя този извод, тъй като липсват обстоятелства, които да
сочат, че нарушението се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайното при този вид нарушения. Сравнително ниската стойност на стоките, за
които не е била издадена фискална бележка се дължи единствено на характера на
самите стоки, които се продават от търговеца и от които е възможно да не се купува
голямо количество наведнъж.
В заключение, наказателното постановление следва да бъде изменено единствено
в санкционната част.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски
за възнаграждение за юрисконсулт, докато не следва да бъдат присъждани такива в
полза на жалбоподателя. Това е така, доколкото съгласно ТР № 3/85 г. на ОСНК при
потвърждаване или изменяване на наказателното постановление съдът осъжда
нарушителя да заплати на държавата сторените разноски, като липсва хипотеза на
съразмерно присъждане. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно
която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120
4
лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва
да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 535332-F566305/19.02.2021г., издадено
от Началника на Отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.25, ал.1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118,
ал.1 ЗДДС, на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС, на „*“ ЕООД, ЕИК *, с адрес: гр. Бургас,
ж.к. „*“, бл. 56, вх. 5, ет. 8, ап. 9, е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000
лева, като НАМАЛЯ размера на имуществената санкция от 2000 лв. на 500
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „*“, бл. 56, вх. 5, ет. 8, ап.
9, да заплати на Национална агенция за приходите- София сумата от 80 (осемдесет)
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5