Р Е Ш Е Н И Е
№1002
гр. Пловдив, 3 юни 2022
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на осемнадесети май, две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при секретаря
Недялка Петкова и с участието на прокурора Костадин Паскалев, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров касационно административно дело №975 по описа
на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с 285,
ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), представлявана от юрисконсулт Т.Ч.-
пълномощник, обжалва Решение №95 от 18.01.2022г. по административно дело №2849
по описа на Административен съд- Пловдив за 2021г., ХVII-ти състав, с което:
ГДИН е осъдена да заплати на В.Д.Г., ЕГН **********, обезщетение в размер на
800,00 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 13.05.2020г. (датата на предявяване
на исковата молба) до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от Г. неимуществени вреди в периода от 01.11.2016г. до 03.05.2017г. включително, в резултат на поставянето
му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
в Затвора - Пловдив; ГДИН е осъдена да заплати на В.Д.Г., обезщетение в
размер на 2 520,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, за
претърпени от Г. неимуществени вреди
в периода от 22.06.2018г. до 13.05.2020г. включително, в резултат на поставянето
му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
в Затвора – Пловдив; ГДИН е осъдена да заплати в полза на В.Д.Г.
сумата от 10,00 лв.,
представляваща разноски за заплатената държавна такса; ГДИН е да заплати в
полза на Г.Г.М.- адвокат при Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. “Йоаким Груев“ №43, сумата от 462,40 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Претендира се отмяна на оспореното решение, като
неправилно и незаконосъобразно, в осъдителната му част, с която ГДИН е осъдена
да заплати обезщетение за сумата от общо 3 320,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя на В.Д.Г. ***,
или да бъде отменено решението в частта му, с която ГДИН е осъдена да плати
обезщетение за сумата над 500,00 лв. до присъдения размер от общо 3 320,00
лв.
Ответникът по делото- В.Д.Г.-
не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Чрез
адвокат Г.Г.М.- пълномощник, по електронна поща постъпва молба с Вх.№9726 от
18.05.2022г., в която е формулирано искане да бъде потвърдено
първоинстанционното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), за оказана безплатна
правна помощ на материално затруднено лице.
Окръжна
прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Костадин Паскалев, изразява становище за основателност
на касационната жалба.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.209 от АПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена
в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която
оспорените части на решението са неблагоприятни, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
По искова молба на В.Г.
срещу ГДИН за присъждане на обезщетение в размер на 30 000,00 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба (13.05.2020г.) до окончателното ѝ изплащане, за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, огорчение, чувство на малоценност и
принуда да търпи и върши неща противни на волята за периодите: от 02.10.1993г.
до 11.11.1995г., от 04.08.1997г. до 14.12.2001г., от 01.03.2003г. до
22.01.2010г., от 25.03.2011г. до 26.05.2016г., от 01.11.2016г. до 03.05.2017г.
и от 12.10.2017г. до момента на предявяване на исковата молба (13.05.2020г.),
през които е изтърпявал наказание “лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив,
както и за периодите от 01.04.1997г. до 04.08.1997г., от 01.12.2003г. до
01.03.2004г. и от 18.07.2010г. до 25.03.2011г., през които е задържан в Арест –
Пловдив, е образувано административно дело №1011 по описа на Административен
съд- Пловдив за 2020г., ХII-ти състав.
С Решение №644 от
31.03.2021г. по дело №1011/2020г. ГДИН е осъдена да заплати на В.Д.Г.
обезщетение в размер на общо 3 320,00 лв. за претърпени неимуществени
вреди за периода от 01.11.2016 до 03.05.2017г. и за периода от 22.06.2018г. до
13.05.2020г. /дата на предявяване на исковата молба/, както и законовата лихва върху тази сума, считано от
13.05.2020г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата; Отхвърлена е претенцията на Г. до пълния ѝ
размер от 30 000,00 лв.; ГДИН е осъдена да заплати на В.Д.Г. сумата от 10,00
лева за заплатената държавна такса; ГДИН е осъдена да заплати в полза на адвокат
Г.М.,***, сумата от 158,25 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство по делото.
По
касационна жалба на ГДИН против Решение №644 от 31.03.2021г. е образувано административно
дело №1660 по описа на Административен съд- Пловдив за 2021г., XXVI-ти състав.
С
Решение №1863 от 15.10.2021г. по дело №1660/2021г., се обезсилва Решение №664
от 31.03.2021г., в частта му, в която ГДИН е осъдена да заплати на В.Д.Г. сумата
от 3 320,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по време на престоя му в Затвора - Пловдив за периодите от 01.11.2016г.
до 03.05.2017г., когато ищецът е освободен условно предсрочно от Затвора –
Пловдив, и от 22.06.2018г. до 13.05.2020г., когато е подадена исковата молба,
както и законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2020г. – датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и в частта на
разноските, присъдени по отношение на В.Д.Г. и адвокат Г.М.; делото се връща на
Административен съд- Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда, в тази
му част, съобразно указанията дадени в решението.
За новото разглеждане е
образувано административно дело №2849/2021г.
Предмет на
производството по дело №2849/2021г. е исковата молба (молба-уточнение с
Вх.№20184 от 11.01.2021г.) на Г. против ГДИН, с която са заявени: иск да бъде
осъден ответникът да му заплати обезщетение в размер на 800,00 лв. за претърпени
неимуществени вреди в периода от 01.11.2016г.
до 03.05.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба (13.05.2020г.) до окончателното ѝ
изплащане; както и иск да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение в
размер на 2 520,00 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода от
22.06.2018г. до 13.05.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба (13.05.2020г.) до окончателното
ѝ изплащане. Заявена е претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение
в полза на адвокат Г.М., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, както и за присъждане
на заплатената държавна такса от 10,00 лв.
Г. твърди, че през процесните
периоди изтърпява наказание “лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, където е
поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание. Неблагоприятните
условия, при които изтърпява наказанието, се изразяват в: липса на достатъчно
жилищна площ (пренаселеност на килиите – “падат се под 3 кв.м. нетна площ на
човек“); във всички килии, които е обитавал, е липсвала вентилация, което му е
причинявало задух и кашлица; санитарните възли били в изключително лошо
състояние (неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми);
храната била с лошо качество и не съдържала достатъчно калории; лоши условия в
баните и липса на достатъчно душове, от които течала или ледено студена вода,
или гореща; водата била с лошо качество и не ставала за пиене; баните не се
дезинфекцират след къпане на затворниците; през месеците юни и юли 2019г. в
Затвора - Пловдив не е имало вода; килиите били без достатъчен достъп на
естествена светлина и чист въздух; канализационните тръби, преминаващи през
неговата килия прокапвали, мокрели и замърсявали помещението, което е довело до
образуването на мухъл; зимата било много студено (вследствие на което ищецът развил
простудни заболявания), а лятото- много горещо; спалното бельо се сменяло рядко;
в килиите имало дървеници, хлебарки и гризачи; с ищеца не е водена индивидуална
и корекционна работа, не му е давана възможност да участва в програми за въздействие,
което е довело до поведенческа и личностна криза.
Г. твърди, че с горното
са нарушени правата му по чл.3
от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС,
известна също и като Европейска конвенция за правата на човека (ЕКПЧ)) и чл.3 от ЗИНЗС.
Въз основа на обстоен и
задълбочен анализ на приетите по делото доказателства, първоинстанционният съд
приема за установено от фактическа страна, че на 01.11.2016г. Г. *** за
изтърпяване на наказание “лишаване от свобода“, като първоначално е обитавал
спално помещение “РЦ“ (разпределителен център) в приемно отделение. В периода 01.01.2017г. – 03.05.2017г. е настанен
на пост 3, в помещение (стая) №27, с квадратура без санитарния възел 39,04 кв.м., предназначено
за 9 лишени от свобода. Квадратурата на санитарния възел е 4,36 кв.м. Броят на
прозорците в спалното помещение са 2, с размери 1,20 х 1,20 м. и 1,20 х 1,20 м.
През този период във въпросното помещение са били настанени между 10 и 15
човека, с изключение на периодите от 06.01.2017г. до 09.01.2017г., от
02.02.2017г. до 07.02.2017г., от 22.03.2017г. до 11.04.2017г. и от
27.04.2017г. до 03.05.2017г., когато са били настанени
между 8 и 9 лишени от свобода.
На 03.05.2017г. Г. е освободен
условно предсрочно.
Г. постъпва отново в Затвора - Пловдив на
12.04.2018г., когато е настанен в приемно отделение “РЦ“ до 17.04.2018г., с квадратура, без
санитарния възел 27,04 кв.м., предназначено за 6-ма лишени от свобода. Квадратурата
на санитарния възел е 2,66 кв.м. В това помещение през посочения период са били
настанени 4-ма лишени от свобода.
В периода 17.04.2018г.
– 29.10.2018г. Г. е настанен отново на пост 3 в помещение №27. През този
период във въпросното помещение, което е с капацитет за 9-ма лишени от свобода,
са били настанени между 10 и 12 човека;
В периода 30.10.2018г.
– 12.05.2019г., Г. е настанен на пост 3 в помещение №21, с квадратура
без санитарния възел 27,10 кв.м., предназначено за 6-ма лишени от свобода.
Квадратурата на санитарния възел е 4,50 кв.м., а размерите на прозорците в
спалното помещение са 1,19 х 1,19 м. и 0,58 х 1,19 м. В това помещение през
посочения период са били настанени между 7 и 10 лишени от свобода.
Съответно, за периода 01.11.2016г. – 03.05.2017г., с
изключение на периодите 06.01.2017г. – 09.01.2017г., 02.02.2017г. –
07.02.2017г., 22.03.2017г. - 11.04.2017г. и 27.04.2017г. – 03.05.2017г., с обща
продължителност от 149 дни, Г. е настанен в спално помещение, в което
минималната жилищна площ за всеки лишен от свобода е по-малка от 4 кв.м.,
противно на установеното от разпоредбата на чл.43, ал.4, изр.1 от ЗИНЗС, според
която норма “минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода не може да е по-малка от 4 кв.м.
За периода 22.06.2018г. – 13.05.2020г., с общо
продължителност от 691, Г. също е настанен в спално помещение, в което
минималната жилищна площ за всеки лишен от свобода е по-малка от 4 кв.м.,
поради което отново е нарушено изискването на чл.43, ал.4, изр.1 от ЗИНЗС.
Следователно, за посочените периоди Г. е поставен да
изтърпяна наказанието “лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив в неблагоприятни
условия по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.
Освен това, първоинстанционният съд приема за доказани и
твърденията на ищеца Г. относно наличието на дървеници,
хлебарки и гризачи в Затвора - Пловдив през
исковите периоди, доколкото за периода 01.11.2016г. - 03.05.2017г. по делото не са ангажирани никакви доказателства за извършване на
дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация (ДДД); а за периода 22.06.2018г. - 13.05.2020г. са представени
общо 6 протокола за извършени дейности по ДДД, но предвид датите на извършване
на дейностите по ДДД не може да се формира извод, че от страна на ГДИН са
предприети необходимите действия по дезинсекция и дератизация. Посоченото също се
квалифицира като нарушение, поставящо ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.
При това положение и съгласно чл.52 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), според която норма обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при правилно и законосъобразно
отчитане на степента и характера на вредите, както и продължителността на
периода (периодите), през който (които) са претърпени, първоинстанционният съд присъжда на Г. обезщетение в размер на 800,00
лв. за претърпени неимуществени вреди, резултат от поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив
за период от общо 149 дни, в периода от 01.11.2016г. – 03.05.2017г. (без периодите
06.01.2017г. – 09.01.2017г., 02.02.2017г. – 07.02.2017г., 22.03.2017г.
11.04.2017г. и 27.04.2017г. – 03.05.2017г.); както и обезщетение в размер на
2 520,00 лв. за претърпени неимуществени вреди, резултат от поставянето му
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“ в
Затвора – Пловдив за период от общо 691 дни- от 22.06.2018г. до 13.05.2020г.
Освен това, върху уважения размер на иска (исковете) се присъждат и законните
лихви върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба
(13.05.2020г.) до окончателното им изплащане.
Подробно изложените съображения, мотивирали решението на
първоинстанционния съд, се споделят напълно от настоящия състав на съда, поради
което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на
чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на
първоинстанционния съд.
Що се отнася до възраженията в касационната жалба, то
същите са неоснователни и не се подкрепят от приетите по делото доказателства.
Тук е мястото да се напише, че
присъденото на Г. обезщетение в общ размер от 3 320,00 (800,00 лв. + 2 520,00
лв.) лв. за период от общо 840 (149 + 691) дни или ≈ 3,95
лв./ден (с равностойност от 2,02 €/ден) настоящият състав на съда намира за съобразено
и с Приложение към решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по
делото Йорданов и Джелебов срещу България, както и с Приложение към решението
на ЕСПЧ по делото Иванов срещу България.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира
касационната жалба за изцяло неоснователна, поради което не следва да бъде
уважена.
А предвид очерталия се изход на делото, в полза на
адвокат Г.Г.М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв, в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.1, т.2
от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съразмерно на отхвърлената част от жалбата (3 320,00 лв.).
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №95
от 18.01.2022г. по административно дело №2849 по описа на Административен съд-
Пловдив за 2021г., ХVII-ти състав.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да заплати в полза на Г.Г.М., ЕГН **********, сумата от 462,40 (четиристотин шестдесет и две цяло и четиридесет стотни) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………