Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1853 / 30.4.2019г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ХХХІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание, проведено на 30.04.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 12906 / 2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.250 от ГПК.
Образувано е по молба
вх.№ 22681 /27.03.2019г., подадена от М.В.Г. ЕГН **********, чрез пълномощника й адв.С.Г.С., ВАК,
в която е отправено искане по чл.250 ГПК, която молба е уточнена с допълнителна молба
вх.№ 25246/05.04.2019г.
Искането с правно основание чл.250 от ГПК, е за допълване
на постановеното по делото решение № 1084 / 15.3.2019г., чрез присъждане на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на адв.С. на разноски за адв.възнаграждение
за процесуално представителство пред въззивна
инстанция по в.т.д.№1243/2017г. на Окръжен съд гр.Варна.
Настоява се, че следва да се присъдят разноски за посоченото
въззивно производство в общ размер на 372.00лв., от
които 310лв. са за адвокатското възнаграждение и 62.00лв. за ДДС.
Разноските се сочи, че са дължими, предвид факта, че с
Решение № 790 от 23.11.2017г., постановено по в.т.д.№1243/2017г. по описа на
Окръжен съд гр.Варна, е обезсилено предходно Решение № 2387/12.06.2017г. на
ВРС, постановено по настоящото гр.д.№12906/2016г., поради произнасяне по
непредявен иск, като на първоинстанционния съд са
дадени задължителни указания да се произнесе по претендираните
разноски за въззивно производство при новото
разглеждане на делото.
Видно от Решение № 790 от 23.11.2017г., постановено по
в.т.д.№1243/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Варна, в мотивите на същото
действително са дадени указания, че първоинстанционният
съд да се произнесе по претендираните разноски за въззивно производство при новото разглеждане на делото.
Видно от материалите по в.т.д.№1243/2017г. по описа на
Окръжен съд гр.Варна, по същото адв.С., в качеството
си на процесуален представител на ответната страна М.В.Г.,
е депозирал отговор на подадена въззивна жалба от
ищеца ”Т.“ЕАД срещу Решение
№2387/12.06.2017г. на ВРС, постановено по гр.д.№12906/2016г. на същия съд,
съответно е представлявал лично ответницата в съдебно заседание, проведено на
01.11.2017г. по в.т.д.№1243/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Варна.
За насроченото съдебно заседание, адв.С.
е подал молба вх.№ 30536 от 01.11.2017г., имаща характер на списък по чл.80 ГПК, в която е заявил искане за присъждане на сторените разноски във въззивното производство на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв., в размер на 310лв. за адв.възнаграждение
и 62лв. за ДДС.
Към молбата е приложил документ от НАП, удостоверяващ
регистрацията му по ЗДДС, както и договор за правна помощ, видно от
съдържанието на който е договорил предоставянето на безплатна правна помощ на
ответната страна М.В.Г., на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв.
В срокът по чл.250, ал.2 ГПК, изтекъл на 19.04.2019г., видно
от приложеното на л.276 съобщение, насрещната страна - ”Т.“ЕАД, ЕИК: ***, чрез пълномощника си ю.к.Велислава
Величкова, е депозирала отговор вх.№ 28265 от 17.04.2019г., с който е изразила
становище за неоснователност на молбата, с твърдение, че ответната страна не е
посочила какъв размер разноски претендира, съответно не е представила
доказателства за направени разходи, при което е отправила искане да не се
уважава молбата. В евентуалност, при уважаване на същата, насрещната страна е
направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно
чл.78, ал.5 от ГПК.
Искането по чл.250 от ГПК, съдът преценява, че
следва да се УВАЖИ, КАТО ОСНОВАТЕЛНО.
С решението си № 1084 / 15.3.2019г.,, съдът не се е
произнесъл по искането на адв.С. за присъждане на претендираните пред въззивния съд
разноски, посочени в депозирана молба по в.т.д.№1243/2017г. по описа на Окръжен
съд гр.Варна, поради което и с оглед дадените указания в мотивите на Решение №
790 от 23.11.2017г., постановено по в.т.д.№1243/2017г. по описа на Окръжен съд
гр.Варна, в насока че първоинстанционният съд следва
да се произнесе по претендираните разноски за въззивно производство при новото разглеждане на делото, се дължи
такова произнасяне.
В чл.
38, ал. 1 от Закона за адвокатурата са изброени пет категории лица, които
могат да се ползват от правото да получат безплатна адвокатска помощ. В този закон няма
легална дефиниция на употребения в него термин "близки", а е
очевидно, че за разлика от останалите четири групи принадлежността към този
кръг от лица не може да бъде установена с писмени доказателства. Това насочва
към извода, че правото да определи кои са субектите, притежаващи това качество,
законът е предоставил на преценката на адвоката. По тази причина той не е
обвързан от съобразяването с каквито и да било обективни критерии, доколкото
понятието "близост" има единствено и само чисто емоционално измерение.
В хипотезата на чл.
38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, адвокатът сам определя кои лица са от кръга на
неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. Не се касае за сключен
възмезден договор с адвоката за оказване правна защита и съдействие, в който
случай страната има право да бъде обезщетена за направените разноски, затова
следва да докаже, че ги е направила, за да ги претендира по чл. 78 ГПК.
Правото на адвоката
да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
38, ал.1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.
38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има
право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
възнаграждение съдът присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита
и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание чл.
38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване
обстоятелството, че клиентът е близък приятел на адвоката.
В този смисъл е съдебната практика
/вж.Определение № 95 от 19.02.2015 г. на ВКС по
ч. т. д. № 1451/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева/.
Съдът, съобразявайки факта, че по в.т.д.№1243/2017г. по
описа на Окръжен съд гр.Варна е приложен
договор за правна помощ по това дело, в който е посочено безплатно
възнаграждение за предоставените от адв.С. услуги, на
основание чл.38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., съответно отчитайки, че правото на адвоката да окаже
безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, е
установено със закон, намира, че в случая, след като насрещната страна дължи
разноски/предвид благоприятния изход на производството във въззивна
инстанция по отношение на ответната страна М.В.Г./, то съгласно чл.38,
ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има
право на присъждане в негова полза на адвокатското възнаграждение.
Този размер в случая
е посочен от адв.С. – 310.00лв. за адв.възнаграждение без ДДС, и доколкото представлява
съобразно материалния интерес по делото минимално адвокатско възнаграждение, по
смисъла на чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г-. за МРАВ, възражението за неговата
прекомерност, заявено на основание чл.78, ал.5 от ГПК от ”Т.“ЕАД се явява
неоснователно.
При изложеното, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на пълномощника адв.С.,
осъществил правна защита и съдействие по в.т.д.№1243/2017г. по описа на
Окръжен съд гр.Варна, следва за оказана
безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 т.3 ЗАдв. в
хода на въззивното производство по посоченото дело по
описа на ВОС, да се присъди адвокатско възнаграждение в претендирания
размер от 310.00лв., както и сумата от 62.00лв. върху него, представляваща ДДС.
В този смисъл
ПОСТАНОВЕНОТО на 15.03.2019г. Решение № 1084 по гр.д.№12906/2016г. по описа на
ВРС, 33-ти състав, следва да се допълни с произнасяне за разноските претендирани от адв.С. за оказана
правна защита по в.т.д.№1243/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Варна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.250 от ГПК,
Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА на основание чл.250 ГПК Решение № 1084 от
15.03.2019г., постановено по гр.д.№12906/2016г. на ВРС, ХХХІІІ-ти състав, КАКТО СЛЕДВА:
„ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, ”Т.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***,
Източна индустриална зона № ***, представлявано от Й. В*** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА АДВ.С.Г.С.,***, сумата в
общ размер от 372.00лв./триста седемдесет и два лева/, представляваща сбор
от сторени разноски/310.00лв. за адв.възнаграждение и
62.00лв. за ДДС/, за оказана правна защита по в.т.д.№1243/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Варна в полза на М.В.Г.
ЕГН **********, на основание чл.38,
ал.1, т.3 от ГПК.“
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл.250, ал.3 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: