Р Е
Ш Е Н
И Е
№260611
гр.Варна, 22.02.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично заседание на двадесети
януари през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №16964 по описа за 2019год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК
за приемане за установено в
отношенията между страните, че И.И. Д., ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес: ***
дължи н. „А.З.С.Н.В." ЕАД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, **, чрез пълномощника: П. Г. Б.,
юрисконсулт н. „А.з.с.н.в." ЕАД, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК **,
сумите, както следва: 503,28 лв.
(петстотин и три лева и 28 стотинки), представляваща неизплатена главница
по Договор за паричен заем № 2227323 от 15.01.2015 г.;200,88 лв. (двеста лева и 88 стотинки), представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 19.03.2015 г. до 07.05.2015
г. (падеж на последна погасителна вноска);45,00
лв. (четиридесет и пет лева)- такса разходи;208,85 лв. (двеста и осем лева и 85 стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от 20.03.2015 г. до датата на подаване на
заявлението в съда,ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата
подаване на заявлението в Районен съд до окончателното изплащане на
задължението, предмет на заповед за изпълнение, издадена в производството по
ч.гр.дело №7069/2019год. на ВРС.
Моли, да му бъдат присъдени разноските, направени в
хода на заповедното производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Моли да му бъдат присъдени разноските, направени в
хода на настоящото производство - заплатената от ищцовото
дружество държавна такса, както и юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева на основание чл.78,
ал. 8 ГПК.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
На 01.10.2015 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен
между „И. А. М." АД и „А.з.с.н.в." ООД, по силата на което вземането
на „И. А.М." АД, произтичащо от договор за паричен заем №
2227323/16.01.2015 г., е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в." ООД,
ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в." АД
/понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/, ЕИК * е правоприемник н. „А.з.с.н.в."
ООД, ЕИК *.
Приложение №1, представляващо неразделна част от договора
за прехвърляне на вземания, е представено само с данните на длъжника И.И. Димчева, тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните
данни /Чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23,
ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/.
„И. А. М." АД е упълномощило „А.з.с.н.в." АД
/понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/ в качеството си на цесионер
по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е
изпратено от страна на И. А. М." АД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД
уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/ 2227323 от 06.10.2015 г. за станалата
продажба чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за
кредит постоянен адрес на ответника. Видно от известието за доставяне, пратката
е останала непотърсена от длъжника.
На 27.09.2019 г. е изпратено второ уведомително писмо
с изх. № УПЦ-С-ИАМ/ 2227323 от 27.09.2019 г. за станалата продажба чрез
куриерска фирма Л. експрес с известие за доставяне на същия адрес на ответника.
Видно от обратната разписка с №68572256, пратката е върната, тъй като лицето
отново не е потърсило пратката.
Към настоящата искова молба представя и моли съда да
приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „И. А. М.""
АД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/ 2227323 от 27.09.2019 г.,
което да връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, в
случай че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за
станалата продажба на вземания. Позовава се на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II пи о.,
съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера,
е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от
съда, като факт от значение за спорното право. Уведомлението по реда на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното
плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на
уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на
кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В
тази насока са и Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011г.,
IV г.о. и Решение М173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
На 15.01.2015 г. между „И. А. М." АД /Заемодател/
и И.И. Д. /Заемател/ е
сключен Договор за паричен заем с № 2227323, в съответствие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от Заемателя. С подписването
на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя
парична сума в размер на 1000,00 лева, представляваща главница и чиста стойност
на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на
Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него. Съгласно
клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има
силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била
предоставена от Заемодателя на Заемателя при
подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на
сключване на договора. Така предоставеното в собственост на посочената в
договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлява
изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава
задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски,
които Заемателят се задължава да изплаща на
Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният
процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата
стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1066,56 лв. Така,
договорената лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 66,56 лв.
Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят
се е задължил да върне кредита в срок до 07.05.2015 г. на 16 равни седмични
погасителни вноски, в размер на 66,66 лева всяка,
като падежът на първата погасителна вноска е 22.01.2015 г, а падежът на
последната погасителна вноска е 07.05.2015 г.
С подписването на Договора за заем Заемателят
удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този
договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен.
На основание сключения Договор за паричен заем, в
случай че Заемателят забави заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от
30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени
разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да
надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника
е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят
се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави
на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две
физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания:
да представи на Заемателя служебна бележка за размер
на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „И. А. М." АД; да няма неплатени осигуровки за последните две
години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
- кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите подпипсват
договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер
- Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на Заемателя по договора, която да
е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е
представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 401,76 лева, която страните са постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 16 равни вноски, всяка в размер на 25,11
лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора
за заем. Начислената неустойка е с конкретно определен размер в договора за
заем, като не е изчислена в процентно съотношение. Така, погасителната вноска,
която следва да заплаща Заемателят е в общ размер на
91,77 лева.
На основание Закона за потребителския кредит и в
съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва
за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 20.03.2015 г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е
208,85 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем
към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 764,16 лв.,
с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 200,88 лв.,
договорна лихва: 66,56 лв., главница: 496,72 лв.
Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно 07.05.2015 г. и не е обявяван за предсрочно
изискуем.
В тази връзка з. "А.з.с.н.в." ЕАД е възникнал
правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника И.И. Д. Съдът е
уважил претенцията му за следните суми, а именно: главница в размер на 503,28
лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране
на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението,
неустойка за неизпълнение-200,88 лв., обезщетение за забава в размер на 208,85
лв. и такса разходи в размер на 45,00 лв. или обща сума в размер на 958,01 лв.
и по образуваното ч.гр.д. № 7069/2019 г. по описа на PC- Варна, ГО е издадена
Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, което от своя страна обуславя правния ни интерес от подаването на
настоящата искова молба.
В срока за
отговор по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез назначения от съда особен представител адв.
К.Н.Г., депозира отговор на исковата молба.
Излага становище за допустимост и неоснователност на
иска.
Сочи, че процесният договор
за паричен заем, представлява договор за периодично изпълнение. Съгласно чл.
111,6. „в" ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
наем, за лихви и за други периодични плащания. Макар и да не е изрично посочено
в исковата молба, от кои непогасени от ответницата седмични погасителни вноски
е формирана претендираната от ищеца главница в размер
на 503,28 лв., ответницата приема, че това са вноските от 19.03.2015г.
включително до 07.05.2015г. включително, доколкото обезщетението за забава се
претендира именно от 19.03.2015г. При договорите за периодично изпълнение
погасителната давност тече отделно за всяко едно просрочено периодично плащане.
Ответницата релевира възражение за изтекла
погасителна давност за всички просрочени от нея плащания за главница, от които
е формирано общото претендирано от ищеца вземане за
главница. Видно от чл. 2, т. 5 от договора за паричен заем, падежът на
последната погасителна вноска по договора е настъпил на 07.05.2015г., а
погасителната давност за нея е изтекла на 07.05.2018г.
Ответницата освен това релевира
възражение за изтекла погасителна давност и по отношение на претендираните
от ищеца неустойка за неизпълнение за периода от 19.03.2015г. до 07.05.2015г. и
обезщетение за забава за периода от 20.03.2015г. до датата на подаване на
заявление по чл. 140 ГПК в съда. Съгласно чл. 111, б. „б" ЗЗД с изтичане
на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от
неизпълнен договор.
Искането на ищеца за присъждане на обезщетени за
забава е неконкретизирано. Не е посочена датата на която ищецът е завел в
деловодството на съда заявление по чл. 140 ГПК, т.е. не е посочен крайният
момент на периода, за който е начислено обезщетението за забава. Отделно от
това, в случаите на забава на длъжника за изпълнение на парично задължение,
кредиторът по материалното правоотношение може да претендира при условията на алтернативност обезщетение за забава или мораторна неустойка, ако такава е била договорена.
Недопустимо е обаче да се претендира едновременно обезщетение за забава и мораторна неустойка. Смисълът на обезщетението е да бъдат
поправени вредите, които кредиторът е претърпял от забавено изпълнение на
длъжника, а не кредиторът да се обогатява без основание за сметка на длъжника.
Недопустимо е за едно и също договорно неизпълнение да се претендират два вида
обезщетения.
Моли съда да отхвърли изцяло иска.
В съдебно заседание исковете се поддържат.В писмена
форма
изразява
становище по съществото на спора. Моли за уважаване на исковете и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание
ответникът редовно
призован,за него се
явява
назначения от съда особен представител.
В хода по съществото на спора особения представител поддържа направеното
с отговора възражение за изтекла давност. Моли за отхвърляне на исковете.
По
допустимостта на иска: Няма спор
между страните, а и от изисканото за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело
№7069/2019год. на ВРС се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, съгласно която длъжникът И.И.Е. с ЕГН **********
и с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, ** представлявано от Изпълнителени
директори Н. Т. С. и М. Д. Д.,сумата от 503.28лв.
/петстотин и три лева и двадесет и осем стотинки/ лева, представляваща дължима главница
произтичаща от договор за паричен заем
№2227323 от 16.01.2015г., сключен с „ И. А. М.” АД, вземането по който е
прехвърлено в полза на заявителя съгласно Приложение 1 от 01.10.2015г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,
сумата от 45.00лв. /четиридесет и пет лева/, представляваща такса разходи,
сумата от 200.88лв. /двеста лева и осемдесет и осем стотинки/ лева – неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода 19.03.2015г. до 07.05.2015г.
(падеж на последна погасителна вноска), сумата от 208.85лв. /двеста и осем лева
и осемдесет и пет стотинки/ лева –
обезщетение за забава за периода 20.03.2015г. до 02.04.2019г.; ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
02.04.2019г. до окончателно изплащане на вземането; сумата в размер на 25.00
лева /двадесет и пет лева/, представляваща направените по делото съдебно
деловодни разноски, както и сумата от 50 лева /петдесет лева/,
представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 26 от НЗПП.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК. С оглед на това с разпореждане №39608 от 09.09.2019год. заповедния съд указва на заявителя за
възможността да предяви иск в едноседмичен срок от съобщаването. Това разпореждане
е връчено на заявителя на 20.09.2019год.
Срокът за предявяване на иска изтича на 21.10.2019год. първия работен ден след
20.10.2019год./неделя/. Видно от датата на входиране
на исковата молба, същата е депозирана на 21.10.2019год. т.е. в законоустановения едномесечен и като допустими исковите
претенции подлежат на разглеждане по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
От приетия към доказателствата по делото договор за
потребителски кредит се установява, че на 15.01.2015год. между „И. А. М.“АД,
ЕИК * от една страна като заемодател и И.И. Д., ЕГН **********
от друга страна като заемател е сключен договор за
паричен заем №2227323. Договорът е подписан от двете страни. По силата на така
сключения договор заемодателя предава собственост на заемателя
сумата от 1000лв. , а заемателят се задължава да
върне същата в срок от 16 седмици със размер на погасителната вноска от
66.66лв.
Страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент
по заема-40%; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора -0.11%; общ
размер на всички плащания 1066.56лв. ; годишен процент на разходите по заема:49.05%.
Съгласно чл.3 от Договора с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло
и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената ,
съответно получена заемна сума.
По силата на чл.4,ал.1 от Договора, заемателят се задължава в срок до три дни ,считано от
датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения:
1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да
отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодателя
за размер на трудово възнаграждение ;нетния размер на осигурителния му доход
да е в размер на 1000лв.; да работи по
безсрочен трудов договор ; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем,сключен с „И. А.М.“АД, да няма неплатени осигуровки
за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има-кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да
е със статус не по-лош от 401
„Редовен“;Поръчителят подписа договор за поръчителство.
2. Банкова гаранция с бефециер-Заемодателя
за сумата по чл.2,т.7 със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по настоящия договор.
Съгласно чл.4,ал.2 от Договора при неизпълнение на задължението да
предостави обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 401.76лв. Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните
вноски, като към всяка от вноската се добавя сума в размер от 25.11лв.
По силата на чл.8,ал.1 от Договора, заемателят и заемодателят се споразумяват , че ако заемателят забави заплащането на погасителна вноска с
повече от 30календарни дни, заемодателят ще бъде принуден да направи разходи за
събиране,изразяващи се в изпращането на напомнителни
писма , електронни съобщения,провеждането на телефонни разговори. Страните се
съгласяват, че в тези случаи, заемателят дължи на
заемодателя заплащането на разходи в размер на 9лв.Тези разходи се начисляват и
за всеки следващ 30-дневен период ,през който има погасителна вноска , чието
плащане е забавено с повече от 30календарни дни, но не могат да бъдат повече от
45лв.
Ведно с договора към доказателствата по делото е
прието предложение за сключване на договор за паричен заем.
Не е спорно между страните, а и от приетите по делото
доказателства се установява, че на 01.10.2015год. е подписано приложение №1 към
рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 16.11.2010 г.,
сключен между „И. А. М.“АД и „А.з.с.н.в.” ООД , по силата на което вземането на
„И. А. М.“АД, произтичащо от договор за паричен заем №2227323/16.01.2015год. е
прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.“ ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. „А.з.с.н.в.“ АД,
която понастоящем е „А.з.с.н.в.“ ЕАД е правоприемник н. „А.з.с.н.в.“ООД.
Приобщени към доказателствата по делото са два броя
потвърждение за сключена цесия на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД.
Приложено по делото е пълномощно по силата на което „И.
А. М.“ АД е упълномощило „А. з. с. н. в.” АД с правото да уведомят длъжниците
по цедираните с договорите вземания.
По делото е прието за връчване на ответника
уведомително писмо за цедиране на вземанията,
изходящо „И. А. М.“АД, чрез „А.з.с.н.в.“АД
, което от приложението към него се установява, че не е връчено , тъй като не е
потърсено от адресата.
Гореизложената фактическа обстановка
мотивира съда да изведе следните правни изводи:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, с предмет - признаване за установено по отношение
на ответника на вземания, претендирани от ищцовото дружество.
В производството в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест, ищецът
носи доказателствената тежест да докаже положителните
факти, на които се позовава, а именно – наличие на договор за цесия , по силата
на които му е прехвърлено вземането, валидно прехвърляне на вземането по
договора за цесия, уведомяване на длъжника за извършената цесия, наличие на
валидни облигационни отношения, по силата на сключен договор за заем между
ответника и цедента, размера и изискуемостта на
вземанията.
Ответникът в настоящото производство , не оспорва
твърденията на ищеца за валидно сключена цесия, по силата на която вземанията,
обезпечения и лихвите по договор за паричен заем № 2227323 са прехвърлени на
ищеца.
За пълнота на изложението съдът счита,че ищецът е
надлежно легитимиран да претендира от ответника изпълнение по цедираното вземане , произтичащо от договора за цесия. С
цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен
договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно
постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника
и неговото участие при сключването на договора не е необходимо. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД
задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника
с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на
задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД.
Това не означава, че предишният кредитор няма право да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е
налице в настоящия случай, предвид приложеното към договора пълномощно.
Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем
се определя според волеизявлението на упълномощителя
/чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством
императивни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията.
Следователно по силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД. В този смисъл е и съдебната практика , установена с решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 5759/2014 г., III г. о., ГК. В настоящият случай на ответника са изпратени
две уведомителни писма от ищеца в качеството му на пълномощник, които не са
получени. Независимо от това към исковата молба с копие за ответника са
приложение уведомителните писма за станалата продажба на вземания,предвид на
което същият следва да се счита надлежно уведомен за нея и за новия кредитор на
това основание. /Решение №3/16.04.2014год. по т.д. №1711/2013год. на I ТО и др./.Фактът , че ответникът е представляван от
особен представител не променя този извод, тъй като приемането на съдебните
книжа не е действие , за което се изисква изрично упълномощаване./Решение
№410/16.05.2019год. на ВОС по в.гр.дело №294/2019год.,
Решение№236/17.11.2017год. на Апелативен съд Варна по в.т.д.№400/2017год. и
др./
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира,
че ответникът следва да се счита за
уведомен, относно цесията, пораждаща вземането на ищеца.
Съгласно нормативната уредба, с договора за кредит, кредитодателят предава в собственост на кредитополучателя
пари или други заместими вещи, а кредитополучателят
се задължава да върне заетата сума или вещи в същия вид, количество и качество.
Не са спорни между страните обстоятелствата относно
валидно сключения договор за кредит, отпуснатата сума и усвояването на същата
от страна на ответника. Претендираните вземания не са
оспорени по размер, същите са оспорени със възражение за изтекла давност.
Ответникът, чрез особен представител се позовава на възражение за изтекла давност,
като аргументира същото с доводите, че процесният договор за паричен заем, представлява договор за
периодично изпълнение.Предвид на това и съгласно чл. 111,6. „в" ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност,счита че задълженията по договора са погасени. Освен това се
позовава на изтекла тригодишна давност само по отношение на вземанията с акцесорен характер, имащи обезщетителен
характер и представляващи лихва и неустойка.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на
ответника, че договора за заем, представлява договор за периодично изпълнение.
За да е налице периодично плащане ,то същото по естеството си следва да има
периодичен характер или да е установено
като такова със закон. Периодичните плащания представляват самостоятелно
обособени, еднородни престации, независими една от
друга и произтичат от общ юридически факт. Поради това всяко от тези плащания е
независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения. В случай, че е уговорено връщането на сумата
да стане на погасителни вноски на определени
дати то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното
връщане на заема на погасителни вноски , представлява съгласие на кредитора да
приеме изпълнение от страна на длъжника на части – чл.66 от ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в
такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
договора./ТР №3/18.05.2012год. по тълк.дело №
3/2011год. на ВКС, ОСГТК/.Независимо от това обаче възражението за погасяване
по давност на претендираните вземания се явява
частично основателно. Това е така по следните съображения: Съгласно
разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на 5-годишна погасителна давност се
погасяват всички вземания , за които законът не предвижда друг срок , а според чл.111,б. „б“ и “в“ от ЗЗД вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и лихви се
погасяват с изтичане на 3-годишна давност. Според чл.114,ал.1 от ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящият
случай-датата на падежа на задълженията по договора за заем е 07.05.2015год.
Т.е. към 07.05.2018год. претендираните в настоящото
производство вземания с изключение на главницата се явяват погасени по давност.
Ето защо към датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019год. с
изключение на вземането за главницата , останалите вземания са погасени. Предвид
на това, настоящият съдебен състав намира, че от предявените за установяване
вземания следва да се уважи само искът за главница в размер от 503.28лв. , като
по отношение на останалите претенции постановява решение с което ги отхвърля
,поради погасянето им по давност.
Като законна последица върху уважения иск присъжда
лихва , считано от датата на подаване на заявлението в съда 02.04.2019год. до
окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция на
ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно уважената част от иска. За
настоящото производство 150лв. от които 50лв. държавна такса за уважения иск и
100лв.юк.възнаграждение.
За заповедното производство: 13.13лв. за държавна
такса и 26.27лв.юк.възнаграждения, съобразно
уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на И.И. Д., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, че
дължи н. „А.З.С.Н.В."
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, чрез пълномощника: П. Г.
Б., юрисконсулт н. „А.з.с.н.в." ЕАД, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК **, сумата в размер от 503,28 лв. (петстотин и три лева и 28
стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем №
2227323 от 15.01.2015 г., придобито от ищеца с договор за цесия от
01.10.2015год. сключен между „И. А. М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД , понастоящем „А.з.с.н.в.“ЕАС,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата подаване на
заявлението в Районен съд – 02.04.2019год. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковете за следните вземания: 200,88 лв. (двеста лева и
88 стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 19.03.2015 г. до 07.05.2015 г. (падеж на последна погасителна
вноска);45,00 лв. (четиридесет и пет лева)- такса разходи;208,85 лв. (двеста и
осем лева и 85 стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от
20.03.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда, предмет на заповед
за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.дело №7069/2019год. на ВРС, на основание чл. 422, вр.
с чл. 415, ал. 4 от ГПК.
ОСЪЖДА И.И. Д., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати н. „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, **, чрез пълномощника: П. Г. Б., юрисконсулт н. „А.з.с.н.в."
ЕАД, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК ***, сумата от 150лв.,разноски за настоящото производство и сумата от 39.40лв. разноски за производството по ч.гр.
дело №7069/2019год.
на ВРС,съобразно уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/