РЕШЕНИЕ
№………./30.05.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание двадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на секретаря Мая Иванова
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1791 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Гаранционен фонд
гр.София, с която предявен осъдителен иск против Г.И.Г. *** за заплащане на
сумата от 233 827.97 лева, представляваща изплатено от Гаранционен фонд по
щети № 210223/03.11.2010 г. и № 210224/03.11.2010 г. и присъдено по влезли в
сила съдебни решения обезщетения по гр.д. № 4959/2011 г. на СГС, възз.гр.д.
№1411/2013 г. на САС, ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските по спора.
В исковата молба Гаранционен фонд твърди, че е изплатило на И. Ж. С. и С. Ц.
С., наследници на загиналия Ц. С. Н., както и е изплатило на М. И. П., И. П. И.ов
и М. П. И.ов – наследници на загиналия П. И.ов П. обезщетения по щети №
210223/03.11.2010 г. и № 210224/03.11.2010 г. и присъдени по влезли в сила
съдебни решения по гр.д. № 4959/2011 г. на СГС, възз.гр.д. №1411/2013 г. на
САС. Сочи се, че горепосочените лица – наследодатели са загинали при ПТП,
настъпило на 02.11.2009 г., като съгласно влязла в сила присъда № 27/19.09.2010
г. по НОХД № 210/2010 г. на ОС Добрич, за виновен е признат Г.И.Г., допуснал
ПТП при управление на л.а. „Форд Ескорт” с ДК№ ** **** **, без сключена
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.
Поддържа се, че деликвента е участвал в горепосочените граждански дела като
трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд. Твърди се още, че
наследниците на починалите лица са го сезирали за изплащане на обезщетение по
реда на чл. 288 от КЗ /отм/, но тъй като са останали несъгласни с определения
размер на обезщетение са завели упоменатите граждански дела. Въз основа на
влезлите в сила решения пострадалите се снабдили с изпълнителни листи и в
образуваното изпълнително дело № 20148460400306/2014 г. на ЧСИ, след получаване
на ПДИ Гаранционен фонд е изплатил обща сума в размер на 227 227.97 лева,
от които 165 000 лева главница, 50 862.01 лева законна лихва и
11 365.96 лева разноски и такси по изпълнението. С платежно нареждане от
10.06.2015 г. е заплатена сума от 6 600 лева, държавна такса по
образуваното гражданско дело № 4959/2011 г. на СГС. Заявява ищецът, че
описаните плащания са обобщени в подробна писмена счетоводна справка към
исковата молба. Сочи, че ответникът е поканен да възстанови заплатените суми,
но не е престирал, поради което се предявява и настоящият регресен иск.
В депозирания в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК отговор на искова молба,
ответникът, чрез особен представител оспорва иска по размер за сумата от
50 862.01 лева, представляваща изплатени на увредените лица лихви по
влезлите в сила съдебни решения. Твърди, че с оглед датата на изплащане на
сумите за лихви, а именно 07.02.2014 г. и като се има предвид, че именно от
датата на плащането Гаранционен фонд встъпва в правата на увредените лица по
отношение на деликвента, съобразно разпоредбата на чл. 111 б. В от ЗЗД
вземането за цитираната сума, към датата на депозиране на настоящата искова
молба е погасено по давност.
В допълнителната искова молба се оспорва изявлението на ответника като ищецът
счита, че вземането, възникнало на основание регресното право е ново вземане с
различно материално правно основание и единен характер като падежът му,
съобразно разпоредбата на чл. 288 ал.14 от КЗ /отм/ настъпва с изтичане на
едномесечен срок от получаването на регресната покана от деликвента.
В допълнителния отговор ответникът, чрез процесуален представител поддържа
становището си по отговора и по-специално тълкуването на разпоредбата на чл.
288 ал.14 от КЗ /отм/ досежно падеж на вземането, доколкото същата има
касателство към ал.12 и 13 от същата норма.
Правна квалификация на иска: чл. 288 ал.12 от КЗ /отм/.
В съдебно заседание страните, чрез
представляващите ги поддържат собствените си аргументи, които ищецът доразвива
и в писмена защита. Претендират се разноски.
Съдът, след като
взе предвид изложеното от страните, и извърши съвкупен анализ на
доказателствата по делото приема за
установено следното:
Между страните не е налице спор
по фактите от състава на претендираната от ищеца регресна отговорност, като от
приложеното по делото решение от 07.11.2012 г. по гр. дело № 4959 по описа на
СГС за 2011 г. се установява, че Гаранционен фонд е осъден на осн. чл. 288, ал.
1, т. 2 от КЗ /отм./ да заплати на И. Ж.
С. и С. Ц. С., наследници на загиналия Ц. С. Н., както и на М. И. П., И. П. И.ов
и М. П. И.ов – наследници на загиналия П. И.ов П. обезщетение за причинени
неимуществени вреди от на смъртта на техните наследодатели вследствие на
причинено Г.И.Г. ПТП при управление на л.а. „Форд Ескорт” с ДК№ ** **** **, без
сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, за
което водачът е признат за виновен с влязла в сила присъда № 27/19.09.2010 г.
по НОХД № 210/2010 г. на ОС Добрич.
От доказателствата е видно, че първоинстанционното решение е потвърдено с влязло в сила решение от 23.10.2013 г. по гр. дело № 1411/2013 г. по описа на САпС и в полза на увредените лица е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20148460400306/2014 г. на ЧСИ О. М. с район на действие СГС, по което след получаване на ПДИ Гаранционен фонд е изплатил обща сума в размер на 227 227.97 лева с платежно нареждане от 07.02.2014 г, от които съгласно неоспорена от ответника справка за изплатени суми - 165 000 лева главница, 50 862.01 лева законна лихва и 11 365.96 лева разноски и такси по изпълнeнието. С платежно нареждане от 10.06.2015 г. е заплатена сума от 6 600 лева, държавна такса по образуваното гражданско дело № 4959/2011 г. на СГС.
С оглед релевираното възражение от процесуалния представител за погасяване по давност на вземането за заплатени лихви, спорни между страните са въпросите относно началния момент на започването на теченето на давностния срок и неговата продължителност.
Възражението е неоснователно, тъй като по отношение на регресните искове се прилага общата давност по чл.110 от ЗЗД, която започва да тече от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, тъй като основанието за тези искове не е застрахователното правоотношение. То възниква по силата на даденото от закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от застрахователя, като в посочения смисъл е и разрешението, прието с т.14 от ППВС № 7/1977г., в което не се прави разграничение за различна давност на платеното обезщетение като главница и лихва. Изводът, че плащането на обезщетението е начален момент, от който започва да тече петгодишния давностен срок за упражняване на регресното право е възприет и в съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 178/21.10.2009 г. по т.д. № 192/2009 г., Решение № 173/30.10.2009 г. по т.д. № 455/2009 г. и Решение № 53/16.07.2009 г. по т.д. № 356/2008 г.
Видно от приложеното преводно нареждане ищецът е заплатил обезщетенията и мораторната лихва на 07.02.2014 г., а държавните такси за първоинстанционното и въззивните производства по сметка на СГС на 10.06.2015г., поради което към датата на предявяване на исковете -09.11.2018г. петгодишния давностен срок не е изтекъл, респективно предявеният иск е основателен в цялост.
Доколкото по делото не е приложен плик с пощенско клеймо или обратна разписка за изпращане на исковата молба по пощата или чрез куриерска услуга, законната лихва върху вземането следва да бъде присъдена именно от посочената дата - 09.11.2018г. – датата на входиране на ИМ, противно на искането, отправено от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание по същество на спора.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на 9 353.12 лева и за заплатен депозит от 3 103.30 лева, съобразно представените доказателства и релевираното от процесуалния представител на страната искане в проведеното открито съдебно заседание по делото.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Гаранционен фонд, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 сумата от 233 827.97 /двеста тридесет
и три хиляди осемстотин двадесет и седем и 0.97/ лева, представляваща
изплатено от Гаранционен фонд по щети № 210223/03.11.2010 г. и №
210224/03.11.2010 г.и и присъдено по влезли в сила съдебни решения по гр.д. №
4959/2011 г. на СГС и възз.гр.д. №1411/2013 г. на САС обезщетения, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 09.11.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 288 ал.12 от КЗ /отм/.
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Гаранционен фонд, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 сумата от 12 456.42 /дванадесет хиляди
четиристотин петдесет и шест и 0.42/ лева, представляваща извършените в
производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
УКАЗВА на Г.И.Г., че може да заплати посочените
суми на посочената от ищеца банкова сметка ***: ***.
Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: