Р Е Ш Е Н И Е
№: 1391 21.10.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На осми октомври, две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И. Г.
Прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 1680 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.647, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ),
вр. чл.189, ал.8 от Закона за движението пътищата ЗДвП), вр. чл.63, ал.1,
изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от „Узунов-08“ООД, ЕИК-*********,
гр.Несебър, ул.Месамбрия №13, с управител Н.П.У., против решение № 201/15.07.2020г.
постановено по НАХД № 397/2020г. на Районен съд - Несебър. Касаторът иска от
настоящия съд да отмени оспорвания съдебен акт и да върне делото за ново
разглеждане от друг състав. Намира, че обжалваното решение е постановено при
неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила. Твърди, че в електронния фиш не е посочен нарушената
норма от Кодекса за застраховането (КЗ), за това нарушение е предвидено само
наказание глоба, но не и имуществена санкция и не е ясно на кого се налага
санкцията на търговското дружество или на неговия управител. Посочените в
жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК. В открито съдебно
заседание касаторът се представлява от адвокат А.А.от АК-Бургас, който поддържа
жалбата на посочените основания.
Ответникът –
Областна дирекция на МВР-Бургас, редовно уведомен, не изпраща
представите, не ангажира доказателства и не изразява становище по касационната
жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност
на оспорването и пледира решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата е основателна.
С обжалваното решение Районен съд - Несебър е потвърдил електронен фиш
серия Г № 0013707 на ОД на МВР-Бургас, с който на основание чл.638, ал.1, т.2,
вр. чл.461, т.1 от КЗ, за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ на касатора „Узунов-08“ООД
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Съгласно описаната във фиша фактическата обстановка, на 16.01.2020г. в 12.223
часа в гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, на главна алея до х.Централ, като
собственик на моторно превозно средство (МПС) – Мерцедес ГЛ-500, 4 матик, рег.№
А0714НН, което е регистрирано в Р.България и не е спряно от движение, касаторът
не е сключил задължителна застраховка гражданска отговорност. Нарушението е
установено с АТС САИРН m*Spee Det 2D.
За да постанови решението си съдът е приел, че нарушението е безспорно
установено. То е заснето с автоматизирано техническо средство за контрол, чиято
изправност се установява от представеното удостоверение за одобрен тип средство
за измерване, а от представената справка от страницата на Гаранционния фонд се
установява, че към процесната дата – 16.01.2020г., „Узунов-08“ООД е нямал
сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за автомобила
Мерцедес ГЛ-500, 4 матик, рег.№ А0714НН, негова собственост, с което не е
изпълнил задължението си по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
При така очертания предмет на касационната проверка, настоящият съдебен
състав намира, че трите възражения на касатора са неоснователни, но при
приложение принципа на служебното начало се установява незаконосъобразност на
оспорения електронен фиш, респективно на атакуваното в настоящото производство
съдебно решение с което той е бил потвърден.
Не почива на събраните по делото доказателства възражението, че в
електронния фиш не била посочена нарушената норма. В него е изписано ясно, че е
нарушен чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно който договор
за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите е длъжно да сключи
всяко лице, което притежава МПС, регистрирано в страната и не е спряно от
движение.
Неоснователни са и останалите възражения, за неяснота относно
санкционирания субект и недопустимост на налагането на имуществена санкция с
електронен фиш. Разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ е категорична, че при
установено управление на МПС без сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, отговорността
се понася от собственика на МПС под формата на налагане на глоба или
имуществената санкция по ал.1. Изричното посочване на имуществената санкция
като наказание за нарушението по тази разпоредба ясно сочи, че законодателят
включва в кръга на субектите на нарушението и юридическите лица, независимо от
факта кое физическо лице е управлявало автомобила. Началният текст на нормата
на чл.638, ал.4 от КЗ – „Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено... „, дава отговор на въпроса за формата на акта, с който следва да се
реализира административно-наказателната отговорност на съответното лице, а
именно: електронен фиш. Несъстоятелни са съображенията за изключване на
юридическите лица от кръга на субектите на нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ,
който препраща към чл.638, ал.1 от КЗ единствено относно вида и размера на
конкретните наказания: глоба за физическите лица и имуществена санкция за
юридически лица и ЕТ.
В случая, макар да не е ясно записано във фиша, налице е управление на
описаното в електронния фиш МПС в момента и на мястото, посочени в този фиш,
което се установява от наличните по преписката документи, като за целите на
производството не е наложително да се установява конкретното лице – водач.
Разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ, която е процесуална и урежда процедурата по
издаване на електронния фиш, също подкрепя правния извод за правилно
ангажираната с ЕФ отговорност на собственика на МПС, независимо от вида на
субекта – физическо или юридическо лице. Съдържащата се в тази разпоредба
изрична забрана за прилагане на разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП при
издаден електронен за нарушение по КЗ е крайно показателно, че законодателят
при установяване субекта на нарушенията по чл.638, ал.4 и 6 от КЗ не отдава
значение на фигурата на водача, управлявал МПС в конкретния момент, а определя
като субект на това нарушение собственика на МПС. Именно определянето на този
собственик като субект на нарушенията по чл.638, ал.4 и 6 от КЗ позволява тези
нарушения да бъдат установени с автоматизирано техническо средство или система
(АТСС). Докато извършителят на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ, който не е
собственик на управляваното от него МПС, би могъл да се установи не с АТСС, а
чрез пряка проверка от контролните органи и съставяне на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН).
Процесният електронен фиш обаче е незаконосъобразен, защото в него
неправилно е посочена приложимата санкционна материално-правна норма. Както се изложи
в предходния абзац, за нарушения като настоящото това следва да бъде чл.638, ал.4 (ал.6 при повторност) от КЗ, като само санкцията е предвидена в ал.1 на този член, а т.2 касае
юридическите лица и ЕТ. Единствено и само в хипотезата на чл.638, ал.4 и 6 от КЗ може да бъде издаден електронен фиш. В процесния фиш тази норма не е вписана,
а като санкционна норма е посочена чл.638, ал.1, т.2 от КЗ. Нарушенията по този
текст обаче се санкционират не с електронен фиш, а с наказателно постановление.
Посочена е и нарушенаите материално правни норми – чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и чл.461, т.1 от КЗ, но това не достатъчно за надлежната
правна квалификация.
Субсидиарно приложимата на основание чл.647, ал.3 от КЗ процедура по
издаване на електронния фиш в чл.189, ал.4 от ЗДвП, изрично предвижда, че част
от неговото задължително съдържание е
посочването на нарушените
разпоредби. В санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо
съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си
последици. Електронните фишове, както и наказателните постановления са актове,
които не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др.,
нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен
път законово определените им реквизити. В този смисъл, докато в АПК (чл.62,
ал.2) е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки,
допуснати в административния акт, то в НПК, който на основание чл.84 от ЗАНН е
субсидиарно приложим в административнонаказателното производство, такава
възможност за поправка на фактически грешки не е предвидена.
Правната квалификация на нарушението следва да е ясно посочена и не може да
се извлича по тълкувателен път, тъй като в противен случай се нарушава правото
на защита на санкционираното лице, което е лишено от възможността да разбере,
за какво точно нарушение е санкционирано. Задължение на
административнонаказващия орган е да конкретизира точно и изчерпателно
текстовете от закона, които са били нарушени, което в настоящия случай не е
сторено.
Наред с това, допуснатото нарушение е и неправилно описано в електронния
фиш, защото ал.4 на чл.638 от КЗ изисква освен липса на застраховка и да е установено
управление на съответното МПС. В обстоятелствената му част никъде словесно не е
отразено обстоятелството дали нарушението се изразява само в липсата на
сключена валидна застраховка към съответния момент, или и в това, че описаният
автомобил е бил управляван. Поради това от описанието на нарушението не става
ясно дали на собственика автомобила се вменява отговорност за допуснато
управление на превозното средство, без да е сключена преди това застраховка гражданска
отговорност, или само поради факта, че в качеството си на собственик не е
предприел необходимите действия за сключването на тази застраховка. Несъмнено, електронният
фиш следва да съдържа фактите и обстоятелствата включени в състава на
нарушението, в противен случай се нарушава правото на защита на подведения под
отговорност субект да разбере какво му се вменява.
Предвид горното настоящата инстанция намира касационната жалба за
основателна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че
атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Несебър следва
да бъде отменено, като бъде отменен и потвърдения с него електронен фиш.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 201/15.07.2020г. постановено по НАХД
№ 397/2020г. на Районен съд - Несебър
и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ електронен фиш на ОД на МВР-Бургас за налагане
на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, серия Г № 0013707, с който за нарушение на чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, на „Узунов-08“ООД, ЕИК-*********, гр.Несебър, ул.Месамбрия №13, с управител Н.П.У., е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.