№ 204
гр. Бургас , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500603 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на К. С. Л.,подадена от пълномощника му
АД "Топузанова и Терзиева",представлявано от адв.Топузанова,против съдебно решение
№260004 от 27.01.2021г.,постановено по гр.д.№102/2020г.по описа на ЦРС,в ЧАСТТА,с
която районният съд е определил местоживеенето на децата СТ. К. Л. и АЛ. К. Л. да бъде
при тяхната майка и законен представител Н. СТ. Л. в Република Германия и в частта,с
която се дава разрешение децата да напускат пределите на Република България,да пътуват
заедно и поотделно за срок от 5 години в 27-те държави членки на
ЕС,Сърбия,Турция,Македония,Черна Гора,Швейцария,Норвегия,Лихтенщайн и
Исландия,придружавани само от своята майка Н. СТ. Л. и без съгласието на баща им К. С.
Л. и е допуснал предварително изпълнение върху това решение.
С въззивната жалба е оспорено решението на ЦРС като
неправилно,незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и материалния закон. Прави се оплакване за допуснати
съществени процесуални нарушения,изразяващи се в липса на указания в доклада на
районния съд относно това кои са подлежащите на доказване факти и как се разпределя
доказателствената тежест между страните съобразно чл.146 ал.1 т.5 от ГПК.Посочва,че
съдът е допуснал изключително съществено нарушение,което е попречило да се изясни
основния въпрос по делото,а именно:в новото местоживеене в Германия,където ищцата
желае да се установи,налице ли са необходимите условия за отглеждане и възпитание на
децата,съответстващи на техните интереси и нужди.Не е било установено ,нито постановено
от съда на кой адрес ще е това "местоживеене в Германия" и какво има на този адрес,което
представлява недопустима непълнота на решението.Счита,че социалният доклад е бил
единствената възможност да се съберат обективни доказателства за твърденията на
майката,тъй като искът и се основава на желанието и намерението да живее и работи в
Германия,където е заминала в началото на 2020г.,но за реализацията на намеренията и не са
1
били представени убедителни писмени доказателства.Социален доклад не е бил изготвен,а
ищцата не е представила доказателства за битовите и материални условия за живеене е
осигурила за децата,каква ще бъде социалната среда ,възможностите за обучение,здравното
обслужване на децата в Германия.Липсва и информация за личността на мъжа,с когото
майката твърди,че има намерение да гради бъдеще там и с който ще живеят
децата.Абсолютно нелогично според въззивника е заключението на съда,че по вина на
ответника не можело да бъде изготвен социален доклад,защото не пускал децата да заминат
за Германия.В действителност,майката е била тази,която е създавала пречки и отказала да се
срещне със социалния работник ,изтъквайки ред неудебителни причини,нито пък е
представила убедителни доказателства за твърденията си,а впоследствие въззивникът е
разбрал,че дори не е контактувала със социалната служба в Германия,за което представя
доказателства с въззивната жалба.На следващо място се прави оплакване,че районният съд е
постановил решението си без да конкретизира и обсъди нито едно от събраните по делото
доказателства,според които счита,че "майката разполага с нужния родителски капацитет и е
в състояние да осигури подходящи условия за отглеждането и възпитанието на децата в
Република Германия.". Съдът е тълкувал превратно и субективно в полза на ищцата
гласните доказателства,а така също не е изпълнил и добросъвестно задължението си по
чл.145 ал.2 ГПК,тъй като макар да е приканил страните към спогодба,не им е разяснил
последиците от нея и въпреки,че бащата е заявил лично и чрез пълномощника си
неколкократно,че е съгласен децата да живеят в Германия,стига да се установи
еднозначно,че това ще е безопасно за тях ,с оглед условията,в които ще живеят и учат.Съдът
е игнорирал това становище на бащата и е продължил да разглежда делото,приемайки,че
спогодба не е постигната.На следващо място се излагат подробни оплаквания за
неправилност,необоснованост и незаконосъобразност на решението,като постановено при
съществени нарушения на материалния закон,неглижиране на интересите на децата и
правото им на закрила,незачитане на фактите по делото и превратно и необективно
тълкуване на доказателствата,без обсъждане на нито едно от възраженията на ответника.По
отношение на решението в частта,с която съдът е допуснал неограничено пътуване на
децата в чужбина се изтъква,че решението противоречи на възприетото в съдебната
практика становище,че правото на свободно придвижване на детето без съгласието на
единия родител извън границите на страната следва да бъде обосновано от конкретна
необходимост за пътуване,а разрешението може да бъде дадено само ако пътуването е
предвидимо във времето и пространството,което изрично изисква да се регламентира
броят,периодите и местата на пътуване.В случая даденото от районния съд разрешение не
отговаря на тези изисквания,то е твърде общо,без посочени дестинации и без ограничение
във времето,за срока на валидност на паспортите и без да се изтъкне или обоснове
необходимост от пътуване на децата .По делото би могло да се приеме евентуална
необходимост от пътуване на децата в Германия,с оглед срещите им със социалния
работник,за изготвянето на социален доклад,като за целта съдът е можело да разреши
еднократно пътуване за кратък период от време заедно с майката.Позовава се на ТР №1 от
03.07.2017г.Намира за напълно необосновано допуснатото предварително изпълнение на
решението в обжалваната част,като счита,че не са били налице предпоставките на чл.242
ал.2 т.3 ГПК ,а и съдът не е изложил мотиви.В заключение се изразява становище,че от
събраните по делото доказателства се обосновава извод,че промяната на местоживеенето на
децата в Германия не отговаря на техните интереси и би ги поставила в неблагоприятна за
тях среда,при неподходящи условия за отглеждане и възпитание,без близки и приятели,при
невъзможност на майката да осигурява необходимата им издръжка.Моли се за отмяна на
съдебното решение на ЦРС в обжалваната част и постановяване на съдебно решение от
въззивната инстанция,с което да се отхвърлят исковите претенции на ищцата.В случай,че
въззивният съд намери решението на ЦРС за правилно и го потвърди,въззивникът моли да
се конкретизира на кой адрес в Германия ще бъде местоживеенето на децата,по какъв начин
оттук нататък бащата ще изплаща издръжката,както и да се произнесе по режима на лични
отношения и контакти на децата с бащата ,съобразно изменените обстоятелства.Представя
писмо от ДСП гр.Царево и МП,които са приобщени към делото и са налични в интернет
2
сайта на ЕПЕП,от съдържанието на които е видно,че от социалните служби в Германия за
уведомили МП,че майката е написала само един имейл на 27.11.2020г. и оттогава не
отговаря на нито един имейл,изпратен от социалните служби. Настоява незабавно да се
изиска изготвяне на социален доклад от германските власти,който да бъде представен по
делото.
В представения писмен отговор въззивната жалба е оспорена като
неоснователна.Въззиваемата счита,че изложените в жалбата твърдения не отговарят на
установеното от събраните пред първата инстанция доказателства,фактите са представени
изопачено,демонстрирана е декларативна загриженост за интересите на децата,в разрез с
действителното поведение на техния баща,включително и в противоречие с обективната му
възможност в настоящия момент да осъществява в пълен обем дадената му по силата на
сключеното споразумение между бившите съпрузи възможност за лични контакти с децата и
контрол върху средата,в която се намират.Основното оплакване в жалбата за липса в
диспозитива на решението на конкретен адрес,на който децата ще пребивават намира за
неоснователно,като посочва,че определянето на местоживеенето на децата няма за цел да го
фиксира с точно определен адрес,а родителят има възможност да взема решение за
конкретното място на живеене и да го променя,с оглед конкретни социално-битови
обстоятелства,различни негови или на децата потребности.Посочването на конкретен адрес
в съдебното решение би представлявало непропорционално,несъразмерно ограничаване на
правата на отглеждащия родител и децата-то би означавало да се води съдебно дело във
всеки случай,в който се наложи промяна на адреса.Посочва,че бащата не е бил ограничаван
в контактите си с децата,а твърдението,че със заминаването им за Германия ще се ограничат
личните контакти на бащата е необяснимо,при положение,че самият той от няколко години
живее в Германия ,поради което до момента е имал много по-редки и краткотрайни лични
срещи с децата,отколкото има в момента възможност да провежда.Заявява,че адресът не е
бил крит от бащата ,нито е останал неизвестен за него,а още с исковата молба майката е
представила удостоверение за адресна регистрация в град Бад Ибург,бащата е канен лично
да посети адреса и да се увери в битовите условия,но той не е сторил това,а е отказал да
предостави на децата своя личен адрес.Понастоящем,след като децата са вече в
Германия,майката е сменила адреса си-преместила се е в съседен,по-голям град,който
предлага по-добри условия за образование на децата,като се посочва новия адрес в
гр.Гревен.Както майката,така и децата имат адресна регистрация на този адрес,а къщата,в
която живеят е собственост на партньора на майката М Г.Децата са записани на училище и
за двете е получен идентификационен номер за целите на данъчната регистрация.По
отношение на липсата на социален доклад въззиваемата счита,че районният съд не е
допуснал изключително съществено нарушение,а е приложил процесуалната възможност на
чл.158 ГПК.В първата инстанция е имало обективни пречки за изготвяне на социален
доклад,тъй като въззиваемата не е могла да пътува до Германия за среща със социален
работник,защото не е имало на кой да повери децата,а видно от кореспонденцията със
социалния работник,той е изчаквал тя да пристигне в Германия с децата.Намира за
несъстоятелни оплакванията,че съдът игнорирал изявлението на бащата за постигане на
спогодба.Съдът е дал възможност на страните за постигане на спогодба,приканил ги
е,включително и по настояване на въззивника делото е било отложено с тази цел,но
изразеното намерение е останало декларативно.Изтъква се,че изготвянето на социален
доклад в момента е възможно,майката също желае да бъде изготвен такъв доклад и да бъде
представен по делото,за да убеди бащата,че децата ще бъдат отглеждани в подходяща
среда.За целта тя проявява пълно съдействие,веднага след пристигането си в Германия е
уведомила работещия по случая социален работник,предоставила му е новия адрес,случаят е
прехвърлен в гр.Гревен и от там са посочили дата 07.04.2021г.за посещение в дома и
събеседване с майката и децата.Оплакванията,че майката не е предоставила никакви данни
за битовите и материални условия,за образованието на децата и личността на мъжа,с който
живее се сочи,че не отговарят на истината.Пред първата инстанция са представени писмени
доказателства,разпитани са и свидетели.Доказателствата са интерпретирани от въззивника
превратно,съдържанието им е възпроизведено непълно и неточно,като се цели да създаде у
3
съда предварително отрицателно отношение към майката.До момента родителският
капацитет на майката не е бил поставян под съмнение от бащата,а преразглеждането на
въпроса кой от родителите ще упражнява родителски права не е предмет на настоящото
дело.По отношение на предварителното изпълнение се посочва,че то в случая е допуснато
на основание чл.127а ал.4 СК,като преценката е оставена изцяло на съда ,който следва да
изхожда от интересите на децата,а не от тези на спорещите родители.Моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна,а решението на ЦРС-потвърдено в
обжалваната част. Въззиваемата също прави доказателствено искане за изготвяне на
социален доклад,представя и нови писмени доказателства.
В съдебно заседание въззивникът К.Л.,редовно уведомен,не се явява.Представлява се
от адв.Топузанова-Жекова,която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването
и.Представя нови доказателства.
В съдебно заседание въззиваемите СТ. К. Л. и АЛ. К. Л.,както и тяхната майка и
законен представител Н.Л. не се явяват,редовно уведомени.Представляват се от адв.Д.,която
оспорва въззивната жалба и моли решението на ЦРС да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Представя нови доказателства.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
решение за валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба БОС намери следното:
Правната квалификация на предявените искове е по чл.127 ал.2 СК- относно
местоживеенето на децата СТ. К. Л. и АЛ. К. Л. във Федерална Република Германия и по
чл.127 а,ал.2 СК -за разрешение на съда децата да напускат пределите на Република
България,да пътуват заедно и поотделно за срок от 5 години в 27-те държави членки на ЕС,
Сърбия, Турция, Македония, Черна Гора, Швейцария,Норвегия,Лихтенщайн и
Исландия,придружавани само от своята майка Н. СТ. Л. и без съгласието на баща им К. С.
Л..
Предявени са и искове с правно основание чл.150 СК- за увеличение на размера на
издръжките на двете деца,дължими от баща им,които са уважени от ЦРС.Въззивникът не е
обжалвал решението в тази му част, но е поискал ,в случай,че решението на ЦРС бъде
потвърдено в обжалваната част,да се конкретизира начинът,по който бащата ще изплаща
издръжката занапред,както и относно режима на лични отношения на децата с
бащата,съобразно изменените обстоятелства.
Безспорно е между страните,че със съдебно решение №74 от 012.10.2015г.постановено
по гр.д.№224/2015г.по описа на ЦРС е прекратен бракът между К. С. Л. и Н. СТ. Л.,като е
съдът е утвърдил постигнато между съпрузите споразумение относно последиците от
развода им,съгласно което родителските права върху децата СТ. К. Л. и АЛ. К. Л. са
предоставени на майката Н.Л..По отношение местоживеенето на децата няма изрично
произнасяне в решението на съда,но по делото не е било спорно и е установено от
социалния доклад,свидетелските показания,включително и от изслушването на децата,че
след развода децата са останали да живеят заедно с майка си в семейното жилище в гр.Ц, ул.
**,независимо,че със съдебното решение е било предоставено на К.Л.,а той е напуснал
страната и се е установил да живее и работи във ФРГ. Помощ при отглеждането на децата е
оказвана от баба им по бащина линия,която живее в гр.Царево.
В исковата молба майката Н.Л. е заявила твърдение,че в края на 2019г.е взела решение
да се установи трайно във Федерална Република Германия,където е осигурила жилище за
себе си и децата,започнала е работа и желае местоживеенето на децата занапред да бъде в
тази държава,където те ще живеят заедно с нея и ще има възможност да упражнява
родителските права в пълния им обем.
4
Ответникът К.Л. е оспорил основателността на предявените искове,като е твърдял,че
принципно не се противопоставя децата да живеят постоянно при майката в Германия,но не
давал разрешение за пътуването и установяването им там,преди да разполага с конкретика и
сигурност за жилищните условия,в които ще живеят децата; материалните условия- с какви
доходи ще разполага майката;социалната и семейната среда,образование и здравеопазване-
социален статус и морални качества на приятелят на Н.Л.,как ще се интегрират децата в
новата социална среда,къде ще учат и др.Ответникът е твърдял,че е предложил на ищцата да
остави децата на неговите грижи или на грижите на баба им,докато се установи стабилно в
Германия,но тя не е пожелала.
В хода на първоинстанционното производство ЦРС е събрал множество
доказателства,въз основа на които е достигнал до извод,че изцяло в интерес на децата е да
бъде дадено разрешение,заместващо съгласието на другия родител –бащата К.Л. за
пътуването на децата извън страната и за промяна на местоживеенето им,което занапред да
бъде в Германия,където те ще живеят заедно със своята майка и ще имат възможност за по-
чести контакти с баща си,който също живее постоянно в същата държава. БОС намира за
правилни,безпротиворечиви и обосновани крайните изводи на районния съд,че е в интерес
на децата да бъдат отглеждани и възпитавани от родителите си във Федерална Република
Германия,а не чрез заместващата грижа на тяхната баба в гр.Царево,област Бургас, споделя
мотивите на районния съд ,довели до тези изводи и препраща към тях на основание чл.272
ГПК.
Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения от районния съд при
разпределението на доказателствената тежест са неоснователни. ЦРС е изготвил
проектодоклад,в който е посочил,че всяка от страните следва да докаже твърденията и
възраженията си,а в първото по делото съдебно заседание процесуалните им представители
са заявили,че нямат възражения по доклада.Във въззивната жалба не се съдържат конкретни
оплаквания твърдяното процесуално нарушение на съда да е довело до пропуск въззивникът
Л. да ангажира доказателства в подкрепа на свои твърдения или възражения. ЦРС е изискал
социален доклад от социалните служби в гр.Бад Ибург,Германия,но такъв не е бил
представен в продължение на месеци,тъй като децата и майката не са в Германия. Съдът е
постановил повторно изслушване на децата в съдебно заседание на 18.01.2021г.,при което
безпротиворечиво е установено,че бабата на децата по бащина линия им е казала,че ако
майка им замине пак за Германия,тя няма да се грижи за тях,а „ще ги даде на социалните.“.
Баща им К.Л. живее постоянно в Германия и в разговор с децата е казал,че ще им даде
разрешение да пътуват до Германия,но впоследствие отказал. Децата не съобщават баща им
да е предложил да се върне в България и да се грижи за тях,за да може майка им да отпътува.
Децата са заявили,че баба им е възрастна и не може да се грижи добре за тях, много пъти е
заявявала,че не иска да ги гледа непрекъснато , а те желаят да живеят заедно с майка си в
Германия. Заявили са,че познават приятеля на майка им М Г,имат положително отношение
към него,виждали са по интернет къщата,в която ще живят в Германия и им харесва. След
повторното изслушване на децата,съдът е постановил подробно мотивирано определение,с
което е отменил определението си от 23.09.2020г.за изискване на социален доклад от
социалната служба в гр.Бад Ибург,Германия. Правилна и подкрепена от събраните
доказателства по делото е преценката на ЦРС,че социален доклад от германската социална
служба в гр.Бад Ибург обективно не може да бъде изготвен и приобщен по делото,като
причина за това е поведението на ответника К.Л.,който не предоставя необходимото
съдействие. От една страна той отказва да даде разрешение на децата да пътуват дори
еднократно до Германия,за да се запознаят на място с обстановката и да се проведат
събеседвания със социални работници, а от друга страна- майката е възпрепятствана да
отпътува отново до Германия и да съдейства за изготвянето на социален доклад,тъй като
трябва няма на кого да повери децата за продължително време и трябва да полага грижи за
тях.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за това,че по делото не са били
5
събрани доказателства,обуславящи необходимостта от смяната на
местоживеенето,необходимостта от пътуване и мястото,условията и средата,в които децата
ще бъдат поставени и да се гарантира,че интересите им ще бъдат защитени. По делото са
събрани безпротиворечиви писмени и гласни доказателства установяващи необходимостта
от промяната на местоживеенето на децата и необходимостта от пътуване извън пределите
на страната в тази връзка. Действително,Н.Л. при изслушването пред съда е заявила,че няма
яснота какво би правила,ако остане без работа в Германия или ако се раздели с приятеля
си,но това обстоятелство не обуславя извод за неоснователност на исковите претенции.
Нормално и напълно естествено е ищцата да няма яснота какво би предприела в бъдеще,в
такава евентуална неблагоприятна ситуация, при положение,че тепърва и предстои да се
установи постоянно в Германия,да започне постоянна работа ,да запише децата на училище
и разчита на подкрепата на приятеля си М Г и неговото семейство. Местоживеенето на
децата в дома на баща им и баба им в гр.Царево обаче също е несигурно занапред, тъй като
Н.Л. няма постоянни и стабилни доходи, семейното жилище не е предоставено на нея и
децата,а на бившия и съпруг К.Л.,което предпоставя извод,че във всеки един момент той
може да поиска тя и децата да го напуснат. Освен това няма твърдения и доказателства Н.Л.
да притежава свое жилище, установено е,че бащата не участва активно в грижите за
децата,тъй като живее постоянно в Германия, ищцата не може да разчита занапред и на
помощ при отглеждането на децата от баба им по бащина линия,която е възрастна и все по-
трудно се справя с грижите за порастващите момичета.
Неоснователни са доводите за неправилност и незаконосъобразност на решението на
ЦРС и в частта,с която е допуснал предварително изпълнение на решението си.
Действително,районният съд не е изложил отделно мотивите си относно наличието на
основание за допускане на предварително изпълнение по чл.242 ал.2 т.3 ГПК и чл.127а ал.4
СК, те обаче се извличат от подробните мотиви,обосновали извода на съда за
основателността на исковете.Въззивният съд намира,че в случая изпълнението на
решението би се затруднило сериозно без допускане на предварително изпълнение,тъй
като без реално отпътуване на децата и майката за ФРГ се е оказало обективно невъзможно
изготвянето на социален доклад от германската социалната служба . В хода на въззивното
производство се установи,че в резултат на допуснатото предварително изпълнение на
решението на ЦРС,децата са отпътували с майка си за Германия и са се установили в
гр.Гревен.
Съобразно разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК въззивният съд ,при постановяване на
решението си,взе предвид всички новонастъпили факти и обстоятелства,за които по делото
са представени нови доказателства. По делото са представени удостоверения за регистрация
на Н.Л.,С.Л. и А.Л. ,от които е видно,че те са регистрирани на 02.03.2021г.на адрес в
гр.Гревен,Ам Франц Феликс Зее 67.Представени са съобщения от Централна Федерална
данъчна служба,служба за регистрация гр.Гревен,от които се установява,че майката и децата
са получили лични идентификационни номера.Представени са удостоверения от
училищата,в които са записани да учат двете деца.Представена е имейл кореспонденция
между Н.Л. и социалната служба в гр.Бад Ибург,от която е видно,че Н.Л. е поддържала
контакт и е информирала отговорния за случая служител за изчакването на разрешение за
пътуване на децата,за пристигането на децата в Германия и за новия им адрес.Представен е
трудов договор,който Н.Л. е сключила с куриерска фирма на 10.03.2021г. ,с договорено
възнаграждение 10.15 евро на час,при 35 часова работна седмица и удостоверение за
полученото от нея трудово възнаграждение за м.март 2021г.,което е 600 евро за непълен
месец.По делото е представен и социален доклад,изготвен от социалната служба в
гр.Гревен,Германия,от съдържанието на който се установява,че Н.Л. е съдействала в пълна
степен за обследването на условията на живот,жилището и провеждането на събеседване с
децата.Проверката е извършена на 07.04.2021г.,като разговорът е проведен с помощта на
мобилно приложение за превод от немски на български език.Констатирано е,че майката и
децата живеят в мобилен дом във ваканционен парк в гр.Гревен,къщата се състои от
дневна,която е и спалня на майката,малка кухня,граничеща с дневната,баня и още една
6
спалня. Помещенията са отоплени,а майката обяснява,че в отделната спалня са настанени
децата и в момента се строи допълнителна детска стая,което служителите са установили на
място. Констатирано е,че се поддържа добра хигиена,има достатъчно удобства за приготвяне
на топла храна в кухнята и хранене в дневната.Не е установено нищо,което да заплашва
благосъстоянието на децата,жилището е подредено и хигиената-прилична.Социалните
служители са установили,че децата посещават училище,споделят,че им харесва .Поради
недобрите транспортни връзки с градския транспорт,майката кара децата с кола до
училищата. Работното време на майката е такова,че съвпада с времето,когато децата са на
училище,а когато не са на училище,децата са под надзора на родителите на приятеля
и,които живеят в съседство и са вкъщи през целия ден.Общата оценка на служителите от
социалната служба е,че от гледна точка на децата настоящата житейска ситуация в Германия
изглежда приемлива,пространството е достатъчно,децата са записани на училище,като по
този начин са социално обвързани.Децата оставят впечатлението,че са доволни,добре
развити за възрастта си и поддържани.Мнението на службата за закрила на децата и
младежта е,че към момента е осигурена достатъчно грижа за малолетните деца. По
отношение на мобилната къща на адреса,посетен от социалните служители по делото е
представен договор за покупката и на 13.12.2019г.от М Г.Представени са удостоверения за
дохода на Н.Л. за м.април 2021г.и м.май 2021г.,от които е видно,че тя е получила нетно
месечно трудово възнаграждение от по 1214.85 евро за всеки месец.Представена е и имейл
кореспонденция на майката с класните ръководители на децата,от която се установява,че
учителите са с много добри отзиви за успеваемостта и адаптацията на децата в немските
училища.
Представените доказателства досежно настъпилите нови обстоятелства след
постановяване на решението на ЦРС и след отпътуването на децата за Германия,водят до
безпротиворечив извод,че децата се чувстват добре в Германия заедно с майка си,адаптират
се успешно в новата социална среда,справят се добре в училище.Социално-битовите
условия,в които живеят са добри,задоволени са всички основни техни потребности,майката
полага необходимите и дължими грижи за децата,подкрепяна е от приятеля си и роднините
му,които живеят наблизо.След установяването на майката и децата в гр.Гревен,Н.Л. е
започнала незабавно работа по трудов договор и продължава да работи,вече има постоянен
доход от 1214 евро месечно нетно трудово възнаграждение. Следователно,новонастъпилите
обстоятелства водят до извод,че към момента промяната на местоживеенето на децата и
разрешението на съда,заместващо съгласието на бащата за пътуване извън страната е изцяло
в техен интерес.Новонастъпилите обстоятелства също водят въззивния съд до извод,че
решението на ЦРС е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
Тъй като решението по иска с правно основание чл.150 СК е влязло в сила,въззивният
съд няма основание да го изменя или допълва,включително и като посочва по какъв начин
занапред ще се изплаща издръжката на децата,още повече,че начинът на плащане на
издръжката принципно не е част от диспозитива на съдебното решение. Въззивният съд
няма основание да се произнася и по режима на лични отношения на бащата с децата,който
не е предмет на спора.Освен това,тъй като и бащата живее в Германия,определеният с
бракоразводното решение режим на личните му отношения с децата е подходящ и при
новото им местоживеене ,тъй като му осигурява достатъчно добри възможности да общува
по-често с децата си,да му гостуват и да се грижи за тях.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №260004 от 27.01.2021г.,постановено по
гр.д.№102/2020г.по описа на ЦРС В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
7
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,считано от датата на
връчването му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8