Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 08.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова и с участие на прокурор
О.Куздов от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина
Чолакова КАНД № 205 по описа за 2020г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Е.Е.Х. ***, чрез адв. С.Е.от АК – гр.Шумен, срещу
Решение № 320 от 28.07.2020г., постановено по АНД № 2691/2019г. по описа на
Районен съд - гр. Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление №19-0869-003976 от 06.12.2019г. на началник сектор „ПП“ при ОД
МВР – гр.Шумен, в частта му по пункт 1, с която на Е.Е.Х. на основание чл.
175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 3 000 /три/ хиляди лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12/дванадесет/ месеца; както и
е отменено посоченото наказателно постановление в частта му по пункт 2, с която
на Е.Е.Х. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева.
Предмет на обжалване в настоящото касационно съдебно производство е
горепосоченото решение само в частта му, с която е потвърдено обжалваното пред
районния съд наказателно постановление по п.1.
В
жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на съдебния акт в
атакуваната му част, по същество свеждащи се до постановяването му в
противоречие с приложимия материален закон и допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В тази
връзка се твърди, че съдът неправилно е приел, че касаторът е извършил
нарушението, описано в п.1 от НП, необосновано кредитирайки единствено
показанията на разпитаните полицейски служители и отхвърляйки изцяло
твърденията на свидетеля – очевидец А.А.Р.. Счита се, че посоченият свидетел
непосредствено е възприел поведението на нарушителя и няма причина да не се
дава вяра на неговите показания. Навеждат се и доводи за маловажност на
санкционираната деятелност. Въз основа на изложените аргументи се отправя
искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част и за
постановяване на ново решение по съществото на спора, отменящо наказателното
постановление в частта му по п.1. Претендира се присъждане на деловодни
разноски.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и с адвокат С.Е.от
ШАК, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответната
страна, ОДМВР-гр.Шумен, редовно и своевременно призована, не изпраща представител, респективно не взема
становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в
сила като правилно и
законосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна,
по следните съображения:
Производството
пред ШРС е образувано по жалба на Е.Е.Х., срещу Решение № 320 от 28.07.2020г., постановено
по АНД № 2691/2019г. по описа на Районен съд - гр. Шумен, в частта му, с която
е потвърдено Наказателно постановление №19-0869-003976 от 06.12.2019г. на
началник сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен, в частта му, с която на касационния
жалбоподател на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.
104б, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
3 000 /три/ хиляди лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
12/дванадесет/ месеца.
За да се произнесе по спора,
районният съд е установил от фактическа страна
следното:
Касаторът не
бил собственик, но управлявал лек автомобил марка „БМВ 335Д“ с рег. № Н1716ВТ. На
10.11.2019г. вечерта той се придвижвал с посочения автомобил по улиците на гр. Шумен. Заедно с него
в МПС се намирал и свидетелят А.А.Р.. По същото време, около 19,10 часа, полицейските
служители Р.Н.Ш.и А.В.А.се движели с патрулен автомобил по бул. Плиска в гр.
Шумен, в посока към кръговото кръстовище на Руски паметник. Приближавайки до
кръстовището, двамата свидетели спрели зад два автомобила, които изчаквали
преминаването на пешеходци по платното за движение. Първият лек автомобил,
който изчаквал, бил автомобилът, управляван от Е.Х.. Зад него имало друг
автомобил, а патрулният автомобил бил трети по ред. Двамата полицейски
служители
забелязали, че след навлизане в
кръговото движение лекият автомобил марка „БМВ“ се засилил и започнал да се
движи неестествено по пътното платно. Влизайки в кръговото движение, лекият
автомобил, управляван от касатора, излязъл от нормалната крива на движение и започнал да се движи странично, приплъзгайки
се. Малко преди това било валяло дъжд и платното за движение било мокро. Полицейските служители възприели
неестественото движение на въпросното МПС, поради което го последвали, като подали на
водача светлинен сигнал за спиране. Е.Х. направил отново същата маневра и
минал почти цялото кръгово кръстовище с т. нар. „дрифт“, странично. Тогава
полицейските служители подали и звуков сигнал, след който касаторът спрял в уширението пред
денонощен магазин „Барак“. Тъй като свидетелите Р.Ш.и А.А.нямали правомощия по
ЗДвП, поискали съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Шумен.
На място
пристигнал младши автоконтрольор Г.Ю.И., който извършил проверка на
документите на автомобила и на водача му.
Въз основа на обясненията на свидетелите Р.Ш.и А.А., както и като взел
предвид
писмените сведения, снети от свидетелите П.Е.Г.и Б.Д.Б.–очевидци на движението на
водача на л.а. марка „БМВ 335Д“, свидетелят Г.И.съставил против водача на лекия автомобил –
Е.Х., АУАН серия GA, № 135218 от 10.11.2019г., в който посочил, че, че последният на 10.11.2019г. виновно е
нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, както и разпоредбата на чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен на нарушителя, който го подписал без
възражения. Впоследствие касаторът депозирал писмени възражения в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и след съобразяване материалите в
административнонаказателната преписка било издадено процесното наказателно
постановление, с което на Е.Х. били наложени следните административни
наказания: 1. „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП
за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и 2. „глоба“ в размер на 20 лева на
основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно за това, че на
10.11.2019г. в 19,10 часа в гр. Шумен на кръгово кръстовище в посока от бул.
Плиска към бул. Велики Преслав, като водач на МПС – лек автомобил „БМВ 335Д“ с
рег. № Н17 16ВТ, собственост на Н.К., в участъка между изходите за ул. Алеко
Константинов и бул. Велики Преслав, чрез прекомерно подаване на газ, изгубил сцепление в задните
задвижващи колелета и умишлено приплъзнал автомобила върху двете пътни ленти в
продължение на между 30 и 50 метра, без да напуска кръговото кръстовище,
с което използвал път за обществено ползване не по предназначението му; както
и с действията си създал непосредствена предпоставка за ПТП.
При така
установената фактическа обстановка с решението в обжалваната част предходният съдебен
състав е извел извод, че въз основа на събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че на 10.11.2019г. касаторът, управлявайки лек
автомобил марка “БМВ 335Д”, при преминаването си през кръговото кръстовище, в участъка между изходите за ул. Алеко Константинов и бул. Велики Преслав, чрез прекомерно подаване
на газ, загубил сцепление в задните задвижващи колелета, умишлено приплъзнал автомобила върху
двете пътни ленти в продължение на между 30 и 50 метра, без да напуска
кръговото кръстовище, което налага извода, че не е използвал пътя, отворен за
обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора
и товари, а за описаните по-горе цели - за извършване на демонстративни
маневри, изразяващи се в приплъзване на автомобила и движение странично. В
подкрепа на направения извод съдът се е позовал на показанията на полицейските
служители, кредитирайки ги с доверие като обективни и непредубедени.
Същевременно съдът е приел за недостоверни твърденията на св.А.Р., който
пътувал заедно с касатора, доколкото твърденията на последния противоречат на показанията на
полицейските служители и са нелогични относно причините за приплъзване на МПС,
с оглед конкретните обстоятелства, при които същото е осъществено. Воден от тези си
мотиви, съдебният състав е потвърдил оспореното пред него наказателно
постановление в частта му по п.1. Със същото решение съдът е отменил
наказателното постановление по п.2, но съдебният акт в тази му част не е
предмет на касационно оспорване.
Настоящият
състав намира, че въззивният съд, след обстоен анализ на фактите и правилно
установена фактическа обстановка, е
направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него
решение, поради което същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционния съд. За прецизност следва да се отбележи, че касационният
съдебен състав
не споделя твърденията на касатора за наличие на допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, доколкото такива не са налице. В
частност, наказващият орган е издирил относимите правни разпоредби, спрямо
които е привел противоправното поведение на дееца, определяйки му и съответната санкция, съобразно състава на чл.175а,
ал.1, пр.3 от ЗДвП. В цитираната разпоредба е предвидена административнонаказателна
отговорност за
водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата,
отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В настоящия
казус фактическото описание на нарушението в АУАН и в НП кореспондира напълно с
дадената правна квалификация от страна на контролните органи.
По отношение
на възражението в касационната жалба, че не е установено по безспорен начин
деецът да е
извършил вмененото му нарушение, съдът намира същото за неоснователно. От
доказателствата по делото, а именно от показанията на полицейските служители,
се установява по безспорен начин, че касаторът е управлявал МПС, извършвайки
т.нар. маневра „дрифт“, като по този начин е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна, състава на нарушението. Обосновано районният съд е
отхвърлил като недостоверни показанията на св.А.Р., доколкото последният е в
близки отношения с нарушителя и неговите показания са единични и изолирани от останалия
доказателствен материал, от което логично следва, че не съответстват на действителното
фактическо положение. С оглед на това, съдът намира, че наказващият орган
правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на дееца за извършеното от него
нарушение, като на основание 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП му е наложил
предвидените в санкционната разпоредба административни наказания „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок 12 месеца и „глоба“ 3000 лв., за това, че като водач на МПС използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Обосновани са и
изводите на предходната инстанция, че наложените наказания са определени в
размерите, фискирани в санкционната разпоредба, като деянието не се отличава с
по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, което
изключва възможността за квалифицирането му като маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
От така
установеното фактическо и правно положение, ограничен в пределите на
касационната проверка от наведените в жалбата конкретни пороци на оспорваното
решение, съдът приема, че оспореното решение в атакуваната му част е валидно, допустимо и
правилно, а касационната жалба е неоснователна. Решението на Шуменският районен
съд е постановено при правилно установена фактическа обстановка и при правилно
направени правни изводи по отношение приложението на закона, поради което
следва да се остави в сила.
Водим от
горното съдът
Р
Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 320/28.07.2020г. на Районен съд – гр. Шумен, постановено по АНД № 2691/2019г. по описа на съда, в обжалваната му част, с която е потвърдено Наказателно постановление №19-0869-003976 от 06.12.2019г. на началник
сектор „ПП“ при ОДМВР – гр.Шумен, в
частта му по пункт 1, с която на Е.Е.Х., с ЕГН **********,***, на основание
чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 3 000 /три/ хиляди лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Решението в останалата му част е
влязло в сила, като необжалвано.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2...........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване. Влязло в сила на 08.12.2020 г.