Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 08.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на тринадесети октомври
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 1410 по описа за 2020г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявени от „Б.“ ЕООД /в
несъстоятелност/ искове за признаване за установено по реда на чл. 694, ал. 1,
т. 1 ТЗ, че дружеството не дължи на „В.м.и к.“ АД вземане в размер
88 165,98 лв., дължимо по договор от 03.05.2012г. за кетърингови услуги,
за чиято доставка са издадени фактури №9805/19.09.2016г., №9952/17.09.2016г.,
№9962/24.09.2016г., №10011/30.09.2016г. и №10029/17.10.2016г., както и вземане
в размер 24 005,49 лв., дължимо по договор от 26.03.2009г. за наемно
обслужване на безмитни продажби на стоки на борда на самолети, за чиято
доставка са издадени фактури №10022/30.09.2016г., №10035/30.09.2016г.,
№19952/31.10.2016г. и №10053/ 31.10.2016г., включени в списък на приетите
вземания на кредитори на „Б.“ ЕООД, одобрен от съда по несъстоятелността с
определение от 14.07.2020г. по т.д. №2949/2017г. на СГС, ТО, VІ-21 с-в.
Твърденията в исковата молба са, че
доставките по двата договора, за които са издадени процесните фактури, не са
действително извършени.
Ответникът оспорва исковете с възражения, че
доставките по фактурите са извършени, а вземанията за цената им са и признати с
влязлото в сила съдебно решение по т.д. №2949/2017г. на СГС, ТО, VІ-21 с-в за
откриване на производството по несъстоятелност на ищцовото дружество.
Синдикът на „Б.“ ЕООД /в несъстоятелност/
дава становище, че исковете са основателни.
Процесните договори от 26.03.2009г. и
03.05.2021г. са приети като писмени доказателства по делото и установяват
възникнали облигационни правоотношения между страните по делото, по силата на
които ответникът е поел задължения да доставя стоки и услуги във връзка с
осъществявани от ищеца самолетни полети срещу задължения на ищеца за плащане на
цената на доставените стоки и услуги по договорите.
Процесните фактури, също приети като писмени
доказателства по делото, не носят подпис от името на ищеца и поначало нямат
противопоставима на отношение на него доказателствена сила за доставките на
стоките и услугите, за които са издадени, но от приетата като писмено
доказателство справка от НАП се установява, че всички фактури са включени в
дневника за покупките на ищеца и справките-декларации по ЗДДС, подадени от
ищеца за периода м.09.2016г. – м.09.2017г.
Записването на сумите по фактурите в
счетоводството на ищеца като задължения към ответника и включването на
фактурите в справките-декларации по ЗЗДС представлява извънсъдебно признание от
ищеца за обема на доставените стоки и услуги по договорите и размера на дължимата
цена по фактурите, което при съвкупната му преценка с останалите писмени
доказателства по делото (включително представените стокови разписки – първични
счетоводни документи за процесните доставки) е достатъчно да установи
основанието, размерите и изискуемостта на вземанията на ответника към ищеца по
процесните фактури.
Това извънсъдебно признание на ищеца на
задълженията му по процесните фактури не е опровергано от извършените
впоследствие от ищеца счетоводни операции за отписване на задълженията по
фактурите, тъй като според твърденията на самия ищец, а и според представените
в тази връзка доказателства (справка-декларация по ЗЗДС за м. 11.2017г. и уведомление
от 14.12.2017г.) действията по счетоводно отписване на задълженията са
извършени след като ищецът е уведомен за подадената от ответника молба за
откриване на производство по несъстоятелност на ищцовото дружество, с която
като основание за легитимацията на ответника да упражни правата на кредитор по
чл. 625 ТЗ са заявени именно вземанията му по процесните фактури и въз основа
на която е постановено решението по т.д. №2949/2017г. на СГС, ТО, VІ-21 с-в за
откриване на производство по несъстоятелност на ищцовото дружество.
Доказателства, а и твърдения за други
обстоятелства, които да опровергават извънсъдебното признание на ищеца за
задълженията му по процесните фактури или да погасяват тези задължения, не са
ангажирани в производството по настоящото дело, поради което по изложените
съображения и в приложение на правилата за доказателствена тежест по чл. 154,
ал. 1 ГПК предявените по реда на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ отрицателни
установителни искове се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне с
постановяване на последиците, предвидени в чл. 694, ал. 7, изр. 3 ТЗ.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Б.“
ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК ******, със седалище и адрес на адрес на
управление ***, офис 10 искове за признаване за установено по реда на чл. 694,
ал. 1, т. 1 ТЗ, че дружеството не дължи на „В.м.и к.“ АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на адрес на управление *** – сграда Кетеринг вземане в размер
88 165,98 лв., дължимо по договор от 03.05.2012г. за кетърингови услуги,
за чиято доставка са издадени фактури №9805/19.09.2016г., №9952/17.09.2016г.,
№9962/24.09.2016г., №10011/30.09.2016г. и №10029/17.10.2016г., както и вземане
в размер 24 005,49 лв., дължимо по договор от 26.03.2009г. за наемно
обслужване на безмитни продажби на стоки на борда на самолети, за чиято
доставка са издадени фактури №10022/30.09.2016г., №10035/30.09.2016г.,
№19952/31.10.2016г. и №10053/31.10.2016г., включени в списък на приетите
вземания на кредитори на „Б.“ ЕООД, одобрен от съда по несъстоятелността с
определение от 14.07.2020г. по т.д. №2949/2017г. на СГС, ТО, VІ-21 с-в.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД /в
несъстоятелност/ с ЕИК ******, със седалище и адрес на адрес на управление ***,
офис 10 да заплати на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ по сметка на Софийски градски
съд сумата 1 121,71 лв. – държавна такса за съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: