№ 14449
гр. София, 28.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110170907 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.411 от КЗ от „фирма“АД,ЕИК
(номер),със седалище и адрес на управление (град), (адрес),представлявано от
П. П. и Андр. Ал.,против ЗК „фирма“АД,ЕИК (номер),със седалище и адрес
на управление (град), (адрес),представлявано от М. М. - Г. и П. Д.,с искане за
осъждане на ответника да заплати сумата от 1704,40 лева – регресно вземане
по щета № (номер),ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че на 18.03.2021 г. при движение по главен
път между (град) и (град) водачът на автомобил (марка) с рег. № (номер)
предприема маневра завиване наляво на обозначено за целта място и с
подаден ляв мигач,но водачът на автомобил (марка) с рег. № (номер) при
забранена маневра изпреварване поради наличието на непрекъсната
маркировка при отбивката за ляв завой предизвиква настъпването на ПТП.
Ищецът поддържа,че е застраховател по застраховка каско на автомобил
(марка),при което след образуване на преписка по щета е изплатил сумата от
1689,40 лева с преводно нареждане от 21.04.2021 г. Ищецът сочи,че
автомобил (марка) е застрахован по застраховка гражданска отговорност при
ответника,поради което ответникът е пасивно легитимиран да отговаря за
възстановяване на вредите,твърди се,че до ответника е изпратена регресна
покана,но плащане не е извършено,което поражда интереса от предявяване на
осъдителния иск. Ищецът моли съда да уважи исковата претенция.
Ответникът „фирма“АД в депозирания писмен отговор намира исковата
претенция за неоснователна – твърди се,че механизмът на ПТП не е
същият,какъвто е описан в исковата молба,твърди се,че не е доказан видът на
вредите – степента и характера на уврежданията,твърди се,че водачът на
автомобил (марка) не е допуснал нарушение на правилата за движение,защото
липсват доказателства да е ангажирана административнонаказателната му
1
отговорност,твърди се,че произшествието е възникнало поради неправилно
предприета маневра от водача на автомобил (марка),ако бъде възприет
механизмът,описан в исковата молба,ответникът формулира възражение за
съпричиняване. Ответникът изразява становище,че исковата претенция е
завишена по размер. Моли съда да постанови решение,с което да отхвърли
исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представен е двустранен констативен протокол от 18.03.2021 г. за
ПТП,настъпило на пътя между (град) и (град),съгласно който произшествието
е възникнало между автомобил (марка) с рег. № (номер),управляван от В. В.,и
автомобил (марка) с рег.№ (номер),управляван от С. П. като е посочено,че
произшествието е настъпило при движение в една посока в различни
ленти,както и при тръгване на автомобил (марка).
Приета е застрахователна полица по застраховка каско №
(номер),издадена от „фирма“АД,за автомобил (марка) с рег. №
(номер),валидна за периода 03.07.2020 г. до 02.07.2021 г.,както и допълнение
към застрахователна полица № (номер).
По делото са представени общи условия на „фирма“АД за застраховане
на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства.
Според свидетелство за регистрация на автомобил (марка) (модел) с рег.
№ (номер),същият е собственост на „фирма“ЕООД.
С уведомление за щета С. П. е поискал обезвреда за настъпили при
ПТП вреди чрез ремонт в доверен сервиз „фирма“ЕООД.
Установява се от фактура № (номер)/19.04.2021 г.,издадена от
„фирма“ЕООД,че е претендирана от „фирма“АД сума в размер на 1689,40
лева.
Според приемо-предавателен протокол по поръчка № (номер) от
07.04.2021 г. „фирма“ЕООД и „фирма“ЕООД са приели,че ремонтът на
автомобила е извършен качествено и собственикът няма по-нататъшни
претенции към изпълнителя и към застрахователя.
Видно от преводно нареждане от 21.04.2021 г.,“фирма“АД превежда на
„фирма“ЕООД сумата от 1689,40 лева.
От справка от Г. ф. се установява,че автомобил с рег. № (номер) е
застрахован при „фирма“АД по застраховка гражданска отговорност за
периода 01.03.2021 г. до 01.03.2022 г.
С писмо,изх.№ ****/09.07.2021 г.,“фирма“АД отказва изплащането на
обезщетение,тъй като не е доказано произшествието да се дължи на виновно
и противоправно поведение на водача на застрахованото при „фирма“АД
МПС.
По делото е представено удостоверение,издадено от (агенция) относно
хоризонталната и вертикална пътна маркировка.
В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетели по делегация – от разпита на свидетеля В. се установява,че
2
свидетелят е пътувал в посока от (град) към (град) и на превала на с.(село)
имало спрял камион от дясната страна,където имало отбивка,на която често
има пътна полиция,след камиона имало спрян автомобил (марка) червен на
цвят и със софийска регистрация,който пропуснал движещия се преди
автомобила на свидетеля автомобил,но когато автомобилът на свидетеля
приближил автомобилът (марка) (модел) излязъл рязко и настъпил удар
между двата автомобила. Според показанията на свидетеля В. на мястото на
инцидента има автоморга от дясната страна,преди мястото на инцидента се
включва пътя откъм (град). Свидетелят В. не може да отговори дали на
мястото има поставени табели,забраняващи спирането,произшествието е
възникнало при рязко потегляне на автомобила (марка). Според показанията
на свидетеля В. той е виждал автомобила (марка),но не е очаквал,че същият
ще потегли,автомобилът (марка),управляван от свидетеля се е движел в
средата на лентата за движение в посока (град),свидетелят е опитал да
направи спасителна маневра вляво,но не е имал възможност за това,защото
ударът е настъпил,към момента на удара ударът е настъпил в лентата,в която
се е движел автомобила (марка). От показанията на свидетеля В. се
установява,че скоростта му на движение е била около 50-60 км./ч. Според
показанията на свидетеля В. скицата е съставена от него след като го
повикали в застрахователната компания на другия водач,според свидетеля В.
другият водач обяснил,че идвал от (град) за (село),но пропуснал
отбивката,след което обърнал посоката си на движение към (град),за да се
ориентира. Разпитан,свидетелят П. е казал,че е управлявал автомобил (марка)
в посока от (град) към (град) през деня при нормално сухо време,според
свидетеля П. той тъкмо е трябвало да се отбие,за да завие наляво и някакъв
автомобил го ударил. От показанията на свидетеля П. се установява,че
вероятно другият автомобил е искал да изпревари автомобила,управляван от
свидетеля пред да бъде направен ляв завой,свидетелят се е движел в своята
лента за движение,докато другият автомобил преминал покрай него. От
показанията на свидетеля П. се установява,че вероятно има три ленти за
движение – свидетелят е карал вдясно,но предвид това,че е в лента за отбивка
се включил в лентата за движение направо,свидетелят е казал,че не е видял
друга кола,а усетил удара,свидетелят П. е депозирал показания,че ударът е
настъпил при престрояване в лента за движение в посока (град),автомобилът
на свидетеля се е движил с около 40 км./ч..
От приетото заключение по изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза се установява,че автомобил (марка) (модел) е с първа регистрация
30.06.2017 г.,към датата на ПТП стойността на щетите възлиза на 1689,40
лева,а с включени ликвидационни разноски е 1704,40 лева,описаните щети за
автомобил (марка) (модел) се намират в причинна връзка с настъпилото
ПТП,пътнотранспортното произшествие е настъпило при пътна маркировка с
непрекъсната линия,в този участък има две ленти за движение – по една за
всяка посока,крайното дясно платно излиза от с.(село) и завършва в стеснения
участък. Според експертното заключение от техническа гледна точка
механизмът на настъпване на ПТП е при навлизане на автомобил (марка) в
път *-**,при което автомобилът (марка) не пропуска преминаващия
автомобил (марка),при което настъпва удар между двата автомобила.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
3
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.411 от КЗ е обусловено от
доказване наличието на следните материалноправни предпоставки – ищецът
да е застраховател по договор за застраховка каско,да е настъпило
застрахователно събитие,да са възникнали вреди,да е изплатено
обезщетение,с чието изплащане застрахователят по договор за застраховка
каско встъпва в правата на увредения собственик спрямо застрахователя по
договор за застраховка гражданска отговорност. С този иск застрахователят
по договор за застраховка каско реализира правото си на регресно вземане
спрямо застрахователя по застраховка гражданска отговорност. Страните не
спорят,а и от доказателствата по делото се установява,че дружеството ищец е
застраховател по договор за застраховка каско за автомобил (марка). С
договора за застраховка каско застрахователят се задължава по време на
действие на договора да осигурява покритие,а при настъпване на ПТП
задължението му прераства в задължение за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение. Това означава,че в изпълнение на договорните
си задължения ищецът е образувал преписка по щета. Пътнотранспортното
произшествие представлява покрит застрахователен риск съгласно чл.7.1.2 от
общите условия на дружеството ищец,т.е. настъпването на ПТП представлява
застрахователно събитие. При реализиране на застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължението да осигури обезвреда за възникналите
вреди за застрахования автомобил. Софийският районен съд счита,че чрез
възстановяване стойността на ремонта на автомобила (марка) се е достигнало
до допустим начин за осигуряване обезвреда – при възникване на частична
щета общите условия на дружеството ищец позволяват възстановяването на
щетите да бъде осъществено чрез заплащане ремонта на автомобила,а фактът
на изплащане стойността на ремонта се установява от представеното
преводно нареждане. Страните не спорят,а и от доказателствата по делото се
установява,че дружеството ответник е застраховател по договор за
застраховка гражданска отговорност за водача на автомобил (марка).
Договорът за застраховка гражданска отговорност поражда задължение за
застрахователя по време на действие на застрахователния договор да
обезвреди увредените трети лица за възникнали имуществени и/или
неимуществени вреди вследствие действия или бездействия на водача,чиято
отговорност е застрахована в нарушение на принципа да не се вреди на
другиго. Застрахователят по договор за застраховка гражданска отговорност
отговаря пред увредените лица,както отговаря прекият причинител на
вредата,но в рамките на застрахователния лимит. За да бъде уважена искова
претенция с правно основание чл.411 от КЗ,необходима и задължителна
предпоставка е вредите да се дължат на противоправно действие на водача на
автомобила,застрахован при ответника. Застрахователят по договор за
застраховка каско е длъжен да осигури обезвреда за възникналите вреди по
застрахования автомобил,а право на регресно вземане възниква,когато щетите
се дължат на действия и/или бездействия на водача,застрахован по
застраховка гражданска отговорност. По тези съображения Софийският
районен съд приема,че дружеството застраховател по застраховка каско има
задължението при условията на пълно доказване да установи,че възникналите
за застрахования при ищеца автомобил се дължат на допуснато от
застрахования при ответника водач нарушение на правилата за движение по
4
пътищата. Доказването е пълно,когато от доказателствата може да бъде
възприето по категоричен и несъмнен начин,че вредите са пряка и
непосредствена последица от действия или бездействия на
водача,застрахован при ответника,които нарушават изискването да не се
вреди на други лица. Софийският районен съд счита,че от съвкупния анализ
на събраните в хода на производството доказателства не може да бъде
направен извод,че водачът на автомобил (марка) е допуснал нарушение,което
да обоснове ангажиране отговорността на ответника,т.е. не е доказана при
условията на пълно доказване изискуема материалноправна
предпоставка,което обосновава и разбирането,че предявената искова
претенция с правно основание чл.411 от КЗ подлежи на отхвърляне. В
настоящия случай от представения по делото двустранен констативен
протокол,както и от свидетелските показания на разпитаните водачи се
установява,че произшествието е възникнало при движение на двата
автомобила в една и съща посока,а именно от (град) към (град) като и двамата
свидетели еднозначно сочат,че произшествието е възникнало при
преустрояване на автомобил (марка). С оглед представеното доказателство
относно наличната пътна маркировка и относно наличието на по една лента
за движение във всяка посока,както и като отчете,че в двустранния
констативен протокол е посочено,че за автомобил (марка) произшествието
възниква при потегляне,съдът намира,че не може да бъде споделен доводът на
ищеца,че за настъпване на произшествието вина има водачът на автомобил
(марка). В хипотезата,когато автомобил следва да се включи в движението от
спряло състояние или при преминаване в друга лента за движение,водачът на
този автомобил е длъжен да се увери,че не поражда опасност за другите
участници в движението,както и е длъжен да изчака попътно движещи се в
същата лента за движение автомобили. В тази насока разпоредбата на
чл.5,ал.4 от Закона за движение по пътищата забранява внезапно преминаване
в друга лента за движение,а чл.25,ал.2 от същия закон поражда задължението
за водача при маневра навлизане в съседна лента водачът да пропусне
попътно движещите се. Съдът,отчитайки наличието на отразяване в
двустранния протокол,че за автомобил (марка) произшествието е възникнало
при потегляне,както и като взе предвид,че и показанията на свидетеля В.,и
показанията на свидетеля П. сочат,че произшествието е настъпило при
преустрояване на автомобила (марка),намира,че при така ангажираните
доказателства – писмени и гласни,следва да бъде кредитирано заключението
по съдебно-автотехническата експертиза,според което настъпването на ПТП
се дължи на субективни причини на водача на автомобил (марка),който не е
пропуснал движещия се попътно автомобил (марка). При това положение
исковата претенция с правно основание чл.411 от КЗ подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ответникът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 330 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.411 от КЗ,предявен от
5
„фирма“АД,ЕИК (номер),със седалище и адрес на управление (град),
(адрес),представлявано от П. П. и Андр. Ал.,против ЗК „фирма“АД,ЕИК
(номер),със седалище и адрес на управление (град), (адрес),представлявано от
М. М. - Г. и П. Д., за осъждане на ответника да заплати сумата от 1704,40 лева
( хиляда седемстотин и четири лева и четиридесет стотинки ) – регресно
вземане по щета № (номер).
ОСЪЖДА „фирма“АД,ЕИК (номер),със седалище и адрес на
управление (град), (адрес),представлявано от П. П. и Андр. Ал. да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на ЗК „фирма“АД,ЕИК
(номер),със седалище и адрес на управление (град), (адрес),представлявано от
М. М. - Г. и П. Д. сумата от 330 ( триста и тридесет ) лева сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6