Решение по дело №229/2025 на Административен съд - Монтана

Производството по делото е по реда на чл. 64а от Закон за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), във връзка с чл. 166, ал. 2, вр. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, вр. чл. 144 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Община Лом, представлявана от Ц. П. Ц. - Кмет на Община Лом, чрез пълномощник адвокат И. Р. Ш. против Решение № РД-02-14-1053 от 29.05.2025 г. за установяване на публично вземане в размер на 122798.03 лв. по АДБФП № ВG16RFOP001-1.034-0001-С06 «Модернизирана образователна инфраструктура в гр. Лом» по ОПРР 2014-2020, издадено от Заместник-министър и ръководител на УО на ОПРР 2014-2020 - Ю. Й. – В..

По делото след дадени изрични указания е внесена дължимата държавна такса, съгласно чл. 27, ал. 6 и § 70 от ПЗР на ЗУСЕФСУ /л. 55/.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е немотивирано и незаконосъобразно. Основанията за възстановяване на предоставена финансова подкрепа са предвидени в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Наредба Н-3/2018 г., а третата алинея на същата правна норма, както и чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, изискват вземането да е установено с акт за установяване на публично вземане. Когато административният орган постановява възстановяване на недължимо платени и надплатени суми, същите следва да бъдат установени по основание и размер, в който смисъл е и чл. 64а от ЗУСЕФСУ. В случая липсват изложени фактически обстоятелства, както и липсват доказателства, както за основанието на твърдяното публично държавно вземане, така и за неговия размер. Декларативно е посочено, че е установен надплатен аванс, без да е ясно от какво произтича съшият, поради което не може да се обуслови взетото като краен резултат решение. Липсата на мотиви в обжалваното решение, които да разкриват волята на органа да разпореди конкретното волеизявление, е съществено нарушение на изискванията за форма на административния акт, което препятства възможността за ефективна правна защита на интересите на адресата на акта. Мотивирането на административните актове е задължително условие за тяхната законосъобразност. Като надплатена е определена сумата в размер на 122 798.03 лв., обоснована единствено като разлика между платени средства на бенефициента по АДБФП № BG16RFOP001-1.034-0001-С06 и верифицираните разходи по договора, финансирани с безвъзмездна финансова помощ. Сумата от 86 119.10 лв. е посочена като установено вземане за финансова корекция с Решение № РД-02-14-1023 от 27.06.2024 г. на Ръководителя на Управляващия орган на ОПРР 2014-2020 г., а сумата от 122 798.03 лв. е определена като надплатена - надплатен аванс. Липсват изложени фактически обстоятелства, респ. липсват мотивирани съображения, които да обвързват определени фактически обстоятелства с посочените правни основания. Единствено е отразено, че общо верифицираните разходи по сключения договор, са по-малко от платените суми по исканията за авансово и междинни плащания или това е правен извод. От друга страна, този извод не се подкрепя от доказателства, въобще не става ясно как точно е определена тази сума нито пo основание, нито по размер. Простото посочване в таблицата и простото констатиране на разлика между общо платените суми и верифицираните такива не установява относимите факти и обстоятелства - не става ясно, нито защо твърдяното надплащане е отнесено към ИП № 3 - авансово, нито защо административния орган приема, че е налице платено в повече при влязло в сила решение за верификация на заявените по ИП № 3 разходи. Не е извършен анализ какви разходи са заявени по ИП № 3, какви са одобрени и какви са реално изплатени, като съответно не е съставен извод защо административния орган приема, че по това конкретно искане има надплащане, което неоснователно и необосновано, както и в противоречие с материалния закон установява като публично вземане. Позоваването в обжалваното решение на разпоредбата на чл.19, ал.З от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. е само формално, тъй като съгласно посочената разпоредба при верификация за окончателното искане за плащане, управляващият орган извършва преглед за спазване на условията по чл.1, ал.2, т.1 от същата наредба, но такъв не е извършван. Посочването само на две суми, разликата между конто е приета от административния орган като надплатена, не представляват същински мотиви на административния орган по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Дали сумата по оспореното решение, следва да се свърже с посочените данни в Уведомителното писмо и да се приеме, че същата произтича от наложени финансови корекции при изпълнението на административния договор, не може да се предполага, тъй като в решението не са посочени съответните на тази хипотеза правни текстове, /нито от закона, нито от Наредба Н-3/2018 г./, респ. няма изложени никакви фактически обстоятелства в тази насока. С оглед на това в случая, не може да се приеме приложението на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ВС и посоченото в него, че мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, тъй като такъв отделен акт, нито е посочен в оспореното решение, нито е представен. На следващо място се твърди, че в самия акт е посочено, че Бенефициентът - Община Лом е възстановил към УО на ОПРР 2014-2020 г. на 23.07.2024 г. дължимата сума 131 524 лв. установена с Решение № РД- 02-14-1138/15.07.2024 г. на Ръководителя на УО па ОПРР 2014-2020 г. за установяване на публично вземане по АДБФП № BG16RFOP001-1.034-0001-C06, изменено с Решение № РД-02-14- 1176/17.07.2024 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, поради което в акта са налице взаимно изключващи се констатации, което го нрави необоснован, неправилен и незаконосъобразен. При констатацията, че Бенефициентът е възстановил към УО на ОПРР надвнесената като аванс сума, липсва материално-правно и фактическо основание, на което същата (минус сумата 8 726.40 лв.) да бъде установена като публично вземане чрез оспорвания административен акт. Недопустимо и незаконосъобразно се явява установяване на публично вземане, което към издаване на акта не съществува, тъй като е възстановено от Бенефициентът към УО на ОПРР въз основа на предходно издаден акт (Решение № РД-02-14-1138/15.07.2024 г. на Ръководителя на УО на ОПРР 2014 -2020 г., поправено с Решение № РД-02-14-1176/17.07.2024 г.). С Решение № РД-02-14-1138/15.07.2024 г. на Ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 г. се установява публично вземане в размер на 131524.43 лв., в изпълнение на чл.19, ал.З и чл. 9, ал.2 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г., последното поправено с Решение № РД-02-14-1176/17.07.2024 г. Установената, като публично вземане с оспорваното решение, сума, в размер на 122 798.03 лв. се явява част от вече възстановената на МРРБ и по това обстоятелство не се спори. Моли да се приеме, че Решение РД-02-14-1053 от 29.05.2025 г. е несъобразено с материалния закон и следва да бъде отменено, тъй като установява публично вземане, което към момента на издаване на акта не съществува, поради извършено погасяване. Следва да се има предвид и това, че с Решение № 1375 от 01.11.2024 г. по дело 355/2024 г. по описа на Административен съд - Монтана, IV с-в, Административен съд - Монтана отменя Решение № РД-02-14-1138/15.07.2024 г. за установяване на публично вземане, изменено с Решение № РД-02-14- 1176/17.07.2024 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, което съдебно Решение е оставено в сила с Решение № 2345 от 10.03.2025 г. по адм.д. № 112/2025 г. по описа на ВАС, I отд. Върховен административен съд на Република. При така постановените съдебни актове за отмяна на Акта за установяване на публично вземане, УО на ОПРР следваше да възстанови платената от бенефициера Община Лом сума в размер на 131 524.43 лв., което не е направил. Също така, при постановяване на новия акт за установяване на публично вземане, административният орган не се е съобразил с указаното в мотивите на решението на Административен съд - Монтана по горепосоченото дело, основани на посочена от Съда практика на Съдът на Европейския съюз, а именно и при това произнасяне не са спазени изискванията да бьде уведомен адресата на акта за започналото административно производство. Така, Съдът на Европейския съюз е наложил правото на страната да бъде изслушана преди спрямо нея да бъде издаден акт с неблагоприятна мярка, като общо правило. В практиката си Съдът изрично приема, че „това задължение тежи върху административните органи на държавите-членки, когато те вземат решения, попадащи в приложното поле на общностното право, дори когато приложимото общностно законодателство не предвижда изрично подобно изискване" - Решение от 18 декември 2008, Soprop й, С-349/07, EU: С: 2008: 746, точка 38; решение от 01 октомври 2009, F. S., С- 141/08Р, EU: С: 2009: 598, точка 83. Възприето е в съдебната практика, че неприложимостта на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ не освобождава административния орган от задължението му да спазва както общите правила на АПК и в частност чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от последния, така и член 41 от Хартата за основните права на Европейския съюз. Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, спазването на правото на защита изисква адресатите на решения, чиито интереси са осезаемо засегнати от тези решения, да имат възможност да представят по надлежен начин своето становище (решения от 21 септември 2000 г, Mediocurso/Комисия, С-462/98 Р, EU: С: 2000: 480, т. 36 Texdata Software, С-418/11, EU: С: 2013: 588, т. 83; Решение на Съда от 24 октомври 1996 г. по дело Комисия/Lisrestal и др.. С-32/95 Р, Recueil, точка 21, Решение на Съда от 21 септември 2000 г. по дело Mediocurso/Комисия, С-462/98 Р, Recueil, точка 36 и Решение на Съда от 9 юни 2005 г. по дело Испания/Комисия, С-287/02, Recueil, точка 37). Моли се отмяна на обжалваното решение № РД-02-14-1053 от 29.05.2025 г. за установяване на публично вземане по АДБФП № BG16RFOP001-1.034-0001-С06 «Модернизирана образователна инфраструктура в [населено място]» по ОПРР 2014-2020, издадено от Ю. Й. - В.- заместник-министър и ръководител на УО на ОПРР 2014-2020, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Претендира разноски съгласно списък, представен по делото в о.с.з., проведено на 11 09.2025 г. В с.з. адв. Ш. поддържа жалбата и излага аналогични съображения.

Ответната страна чрез процесуалния си представител юрк. В. оспорва жалбата. В писмена защита излага съображения за неоснователност и недоказаност на жалбата, които по същество са аналогични с мотивите на оспореното решение. Изложени са и подробни съображения за компетентността на административния орган, както и такива обосноваващи спазване на процедурата при издаване на оспореното решение. Моли за оставяне в сила на оспореното Решение и присъждане в полза на МРРБ юрисконсултско възнаграждение, в размер на 360 лева. Прави възражение за прекомерност, с оглед фактическата и правна сложност на делото и моли съдът да се съобрази с тълкуванията на СЕС по дело С-438/22.

Прокурор Г. А. при ОП Монтана дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, а оспореното решение за немотивирано, без ясни мотиви защо сумата установена като публично вземане е в точно посочения размер. Няма яснота защо твърдяното надплащане е отнесено към ИП № 3 – авансово.

Доказателствата по делото са писмени.

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания, във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С писмо № 99-00-6-1378-23 от 29.05.2025 г. на Зам.Министър и Ръководител на УО на ОПРР 2014-2020, Кметът на Община Лом е уведомен за извършена верификация в рамките на АДБФП № BG16RFOP001-1.034-0001-C06 "Модернизирана образователна инфраструктура в [населено място]" по ОПРР 2014-2020, във връзка с Решение № 4619 от 05.05.2025 г. на Върховния административен съд (ВАС) и Решение № 2345 от 10.03.2025 г. на ВАС.

С оспореното Решение № РД-02-14-1053 от 29.05.2025 г., издадено от Ю. Й.-В., заместник министър на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., е установено публично вземане в размер на 122 798,03 лв. към бенефициента – О. Л., на основание извършена окончателна проверка, в изпълнение на чл. 19, ал. 3 и чл. 9, ал. 2 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. След влизане в сила на Решение № РД-02-14-1140/15.07.2024 г. на Ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. (ОПРР 2014-2020) за отказ от верификация по искане за плащане № 7 (окончателно) от 08.12.2023 г. по административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG16RFOP001-1.034-0001-C06 с Община Лом, е установено, че общо верифицираните разходи по договора (10 045 791,47 лв.) са по-малко от извършените авансови и междинни плащания (10 254 708,60 лв.) с 208 917,13 лв. От тази сума 86 119,10 лв. представлява невъзстановена към момента на постановяване на настоящия акт главница по установено вземане с Решение № РД-02-14-1023 от 27.06.2024 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. за финансова корекция по регистрирана нередност с НИН ОПРР20/24/ЕФРР/2132. Останалата сума в размер на 122 798,03 лв. се явява надплатена сума – надплатен аванс, по АДБФП № BG16RFOP001-1.034-0001-C06, съгласно чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3, във връзка с чл. 9, ал. 2 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. на Министерство на финансите. Във връзка с подадено на 08.12.2023 г., чрез ИСУН 2020, искане за окончателно плащане по АДБФП № BG16RFOP001-1.034-0001-C06, придружено от окончателен технически и финансов отчет, е извършена проверка при условията на чл. 19, ал. 3 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г., при която следва да се определи и окончателното плащане по договора, което съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. представлява разлика между общо верифицираните допустими разходи, финансирани с безвъзмездна финансова помощ по проекта, и извършените авансови и междинни плащания. Управляващият орган установява обжалване на Решение № РД-02-14-1140/15.07.2024 г. на Ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 за отказ от верификация на разходи по искане за плащане № 7 (окончателно) от 08.12.2023 г., както и постановеното на окончателно съдебно Решение № 4619/05.05.2025 г. на ВАС, с което Решение № РД-02-14-1140/15.07.2024 г. е отменено в частта по т. 2, а именно за разходи в размер на 8 726,40 лв. В резултат от горното и след извършена допълнителна верификация на разходи в размер на 8 726,40 лв. по искане за плащане № 7 (окончателно) от 08.12.2023 г., верифицираните по него разходи, финансирани с безвъзмездна финансова помощ, са в размер на 3 970 753,90 лв. Общо верифицираните разходи по АДБФП № BG16RFOP001-1.034-0001-C06, финансирани с безвъзмездна финансова помощ, са в размер на 10 045 791,47 лв. Общият размер на извършените авансови и междинни плащания, по АДБФП № BG16RFOP001-1.034-0001-C06, е в размер на 10 254 708,60 лв., което е отразено в таблица или към момента на постановяването на настоящия акт, платените средства по авансови и междинни плащания към бенефициента (10 254 708,60 лв.), надвишават общо верифицираните разходи по договора, финансирани с безвъзмездна финансова помощ (10 045 791,47лв.) с 208 917,13 лв., като частта в размер на 86 119,10 лв. представлява невъзстановена към момента на постановяване на настоящия акт главница по установено вземане с Решение № РД-02-14-1023 от 27.06.2024 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. за финансова корекция по регистрирана нередност с НИН ОПРР20/24/ЕФРР/2132, а частта в размер на 122 798,03 лв. е надплатена сума – надплатен аванс по същия административен договор, на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3, във връзка с чл. 9, ал. 2 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. на Министерство на финансите. Посочено е още, че бенефициентът – Община Лом, е възстановил към УО на ОПРР 2014-2020, на 23.07.2024 г. дължимата сума в размер на 131 524,43 лв., установена с Решение № РД-02-14-1138/15.07.2024 г. на Ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 за установяване на публично вземане по АДБФП № BG16RFOP001-1.034-0001-C06, изменено с решение № РД-02-14-1176/17.07.2024 г. за поправка на очевидна фактическа грешка. Цитираното решение на Ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 е окончателно отменено от Върховния административен съд с негово Решение № 2345/05.05.2025 г., в което ВАС посочва, че решението за установяване на публично държавно вземане по АДБФП № BG16RFOP001-1.034-0001-C06 следва да бъде издадено след влизане в сила на Решение № РД-02-14-1140/15.07.2024 г. на Ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 за отказ от верификация по искане за плащане № 7 (окончателно) от 08.12.2023 г. Предвид гореописаното, размерът на вземането за надплатен аванс от искане за плащане № 3 (авансово) от 23.05.2018 се променя от 131 524,43 лв. на 122 798,03 лв. Разликата между възстановената от бенефициента сума и текущата стойност на вземането, а именно 8 726,40 лв., подлежи на доплащане към бенефициента. На основание чл. 75, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и чл. 43, ал. 4, във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г., сума в размер на 8 726,40 лв., представляваща част от дължима главница по регистрирано вземане по финансова корекция във връзка с установена нередност с НИН ОПРР20/24/ЕФРР/2132, се прихваща от подлежащата на доплащане сума. Бенефициентът е уведомен за определената финансова корекция и установеното вземане чрез Решение № РД-02-14-1023/27.06.2024 г., изпратено в раздел „Кореспонденция“ на ИСУН чрез съобщение № BG16RFOP001-1.034-0001-C06-M186 от 27.06.2024 г.

Съгласно Преводно нареждане/вносна бележка № 1920064/23.07.2024 г., Община Лом е превела по банкова сметка на МРРБ-ЕФРР - ОП Региони в растеж, сума в размер на 131 524.43 лева с основание възстановяване надплатен аванс по АДБФП № BG16RFOP001-1.034-0001-C06.

Съгласно влезли в сила съдебни Решения, а именно: Решение № 1374/01 11 2024 г. по адм.д № 352 / 2024 г. на Адм Съд Монтана и Решение № 4619 от 05 05 2025 г. по адм.д. № 6/2025 г. на ВАС, издаденото Решение № РД-02-14-1140/15.07.2024 г. на Ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., с което е отказано верифициране на сумата от 8 726.40 лв., е отменено в тази част, т.е. същата подлежи на верифициране.

Съгласно влезли в сила съдебни Решения, а именно: Решение № 1375/01 11 2024 г. по адм.д № 355 / 2024 г. на Адм Съд Монтана и Решение № 2345 от 10 03 2025 г. по адм.д. № 112/2025 г. на ВАС, издаденото Решение № РД-02-14-1138 от 15.07.2024 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. за установяване на публично вземане в размер на 131524,43 лв. е отменено изцяло като незаконосъобразно.

Съгласно влязло в сила съдебно Решение № 1369/31 10 2024 г. по адм.д. № 344/2024 г. на АдмСьд Монтана, оставено в сила с Решение № 8035 от 21 07 2025 г. по адм.д. № 1597 на ВАС, издаденото Решение № РД-02-14-1023/27.06.2024 г. на Ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. за наложена финансова корекция, е отменено изцяло. (Делото е във ВАС по направено искане за изменението му в частта за разноски)

По делото са приети още представени от АО платежни нареждания за извършени плащания към Община Лом – междинни и авансови, АДБФП № BG16RFOP001-1.034-0001-C06, по който няма спор, исканията за плащане, ведно с документите по тях, постановените актове за верификация и издаден предходен акт за установяване на публично вземане, две Решения за наложени финансови корекции, едно от които (Решение № РД-02-14-1023/27.06.2024 г.) е отмененото изцяло.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена на дата 12 06 2025 г., видно от пощенско клеймо на пощенския плик /л. 30/ и проследяване на пратка /л. 46/, а оспореното Решение е издадено на дата 29 05 2025 г. и получено на същата дата, видно от кореспонденцията в ИСУН /приложена извадка на техническия носител/, с оглед на което жалбата се явява подадена в законоустановения срок.

С Определения от 18 07 2025 г. и 12 08 2025 г., съдът е давал указания и е разпределил доказателствената тежест между страните.

Няма спор по изплатените суми и верифицирани разходи, така, както същите са установени с представените с административната преписка (на магнитен носител) доказателства – „Платежни нареждания за изв. плащания по АДБФП“ и „Уведомления на УО за одобрени ИП“, както и по обстоятелството, че Община Лом е възстановила на МРРБ сума в размер на 131524.43 лв. на дата 23 07 2024 г., надплатен аванс по АДБФП BG16RFOP001-1.034-0001-C06. Тези документи не са оспорени от страните.

Страните не спорят и по постановените и влезли в сила административни и съдебни актове, както и по правото на АО да изисква възстановяване на надплатени суми съгласно чл. 64а от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 35 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г.

Съдът въз основа на вмененото му от законодателя служебно начало /чл. 168 от АПК/ извърши проверка на всички основания за законосъобразност спрямо оспорения акт.

По отношение на компетентността на административния орган.

Оспореният акт - Решение № РД-02-14-1053 от 29.05.2025 г., е издаден от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, а именно от Ю. Й.-В. – заместник – министър на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., съгласно Заповед № РД-02-14-109 от 22.01.25 г. Същото е надлежно подписано от неговия издател с валиден електронен подпис.

По отношение приложимостта на материалния и процесуалния закон.

Няма спор по формата на акта, както и съдът не установява липса на законова такава.

Установява, обаче, че оспореният акт е лишен изцяло от фактически обстоятелства, респ. мотиви, каквото е императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а това е довело до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което не може да бъде отстранено във фазата на съдебното производство. В акта са цитирани правните основания, на които същият се издава, посочено е и влязло в сила Решение на ВАС, но липсват конкретни факти и обстоятелства, които да се съотнасят към постановения краен правен резултат за дължимост на установеното публично вземане в размер на 122798,03 лв. Описани са безспорни обстоятелства, които не могат да обосноват извод за наличието на суми, които да са надплатени и които да подлежат на възстановяване, в това число и за конкретния техен размер.

На следващо място, видно от представените от АО платежни нареждания за извършени плащания към Община Лом – междинни и авансови по сключения административен договор, размерът на плащанията към Община Лом възлиза общо на сумата от 10254631,66 лв., която сума е различна от посочената в оспореното Решение – 10254708,60 лв.

Видно от исканията за плащания, постановените съдебни решения и посоченото от АО, общо верифицираните разходи на Община Лом са в размер на 10134451,67 лева, която сума не съответства на посочения в оспореното Решение размер.

Видно от посоченото в таблицата на оспореното Решение, данните са некоректни и не съответстват на първичните доказателства представени по делото. Некоректността касае ИП № 6 и сумата отразена като платена, която сума е различна от действително изплатената сума, съгласно представеното платежно нареждане - разлика от 67.94 лв., без да е ясно основанието за прибавянето на тази сума към вече платената, защо е приета за лихва за просрочие, както и върху коя сума е начислена и въз основа на какъв документ.

Некоректно са и отразените данни за наложени финансови корекции, за които представените актове, не са анализирани и обсъждани, за да обосноват постановения краен правен резултат.

Същевременно изложеното от АО, касаещо Решение № РД-02-14-1023/27.06.2024 г. на Ръководителя на Управляващия орган е в противоречие с влязлото в сила съдебно Решение по адм.д. № 344/2024 г. по описа на Административен съд Монтана, с което наложената на Община Лом финансова корекция е отменена.

Следва да се има и предвид, че въпреки посочването като факт в оспореното Решение и приемане от страна на АО, че Община Лом е възстановила сума в размер на 131 524.43 лева, то и този факт по никакъв начин не е обсъждан и анализиран и как тази възстановена сума се отразява към установеното публично задължение. Още повече, че АО не представя доказателства за възстановяването й по сметка на Община Лом, след влизане в сила на съдебното решение по адм.д. 355/2024 г. по описа на Административен съд Монтана, с което актът, с който тази сума е определена за възстановяване, е отменен. Същевременно от тази сума по предходно издадения и отменен акт е приспадната и признатата за верифициране сума или АО приема, че надплатената сума е по-малка от първоначално установената с отмененото Решение № РД-02-14-1138 от 15.07.2024 г. на УО и въпреки възстановяването на сума от 131 524.43 лева, приема дължимост на сума в размер на 122798,03 лв., което прави акта незаконосъобразен от материално правна страна.

С оглед на изложеното, този състав счита, че преди издаването на административен акт административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях и въз основа на кои доказателства приема за установени, за да приложи съответната правна норма. В случая необсъждане и неанализиране на изложените фактически обстоятелства, е довело, както до липсата на мотиви, така и до нарушение на материалния закон. Допустимо е мотивите да бъдат изложени и в друг документ, съставен в административното производство от органа или негови помощни органи, в който смисъл е незагубилото действие Тълкувателно решение № 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, но такива не се представят по делото. Същевременно е недопустимо събраните доказателства да се обсъждат и анализират за първи път от съда като заместващи тези на административния орган.

Отделно от изложеното, при издаване на оспореното решение е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, а именно, бенефициера не е уведомен за започване на административното производство по надлежния за това ред. Писмото, с което е уведомен е с дата датата на оспореното Решение, което не може да се приеме за уведомление по смисъла на закона, с произтичащите от това правни последици.

При тази съвкупната преценка на всички относими за случая доказателства, този състав счита оспореният акт за незаконосъобразен.

При този изход на делото основателно се явява искането на процесуалния представител на оспорващата страна за присъждане на направените в производството разноски общо в размер на 12022,38 лева, представляващи в случая внесената държавна такса в размер на 982,38 лв. /л. 55/, както и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 11040 лв. с ДДС /л. 100-101 на делото/, предвид нормата на чл. 143 от АПК и съгласно представен списък /л. 99/, която урежда отговорността за разноски, където в случай на отмяна на обжалван административен акт, същите се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение № РД-02-14-1053 от 29.05.2025 г. за установяване на публично вземане в размер на 122798.03 лв. по АДБФП № ВG16RFOP001-1.034-0001-С06 «Модернизирана образователна инфраструктура в [населено място]» по ОПРР 2014-2020, издадено от Заместник-министър и ръководител на УО на ОПРР 2014-2020 - Ю. Й. – В.

ОСЪЖДА МРРБ ДА ЗАПЛАТИ на Община Лом направените в производството разноски в размер общо на 12022,38 лева, представляващи внесената държавна такса в размер на 982,38 лв. и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 11040 лв. с включено ДДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.