М О Т И В И
към Решение № 32 от
20.02.2020 г. по АН дело № 98/2019 г. по описа на Районен съд - Чирпан
Постъпило е
постановление на Районна прокуратура – Чирпан, с предложение за освобождаване
на обвиняемия Д.Т.И. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание „глоба” по реда на чл. 78а от НК за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, във връзка с чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Представителят на РП
- Чирпан, поддържа
обвинението и внесеното в съда предложение, като пледира на основание чл. 78а
от НК, обвиняемия Д.Т.И. да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното
престъпление, като му бъде наложено административно наказание „глоба“ към
средния предвиден в закона размер, да бъде лишен от право да управлява моторно
превозно средство за срок, над минималния предвиден в закона, и да заплати
направените в наказателното производство разноски.
Защитникът адв. Е.Е. от САК, оспорва обвинението и пледира подзащитният му да
бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Защитникът адв. Н.Д.
от САК, оспорва обвинението и пледира подзащитният му да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Обвиняемият Д.Т.И.
не се признава за виновен, поддържа пледоарията на защитниците и моли да бъде
оправдан.
Съдът, като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Обвиняемият Д.Т.И. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
земеделски производител, живее на съпружески начала, неосъждан, с ЕГН **********.
Обвиняемият И. е
правоспособен водач на МПС, притежава свидетелство за управление на МПС № **,
категории - С, М, АМ, В, ТКТ от 2004 г. и се води на
отчет като водач на МПС в Сектор ПП – ОД на МВР гр. Хасково.
На 11.09.2017 г.
около 21.30 ч., обвиняемият И. управлявал товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел
„814”, с рег. № **, със
скорост около 84 км/ч по Автомагистрала Тракия (АМ Тракия), в района на гр.
Чирпан, като се движел в посока
на запад, в
средната зона на лявата/южната от активните ленти и бил в процес на
изпреварване на неустановен товарен автомобил. След него в същата посока се
движел лек автомобил, марка „Нисан”, модел „Кашкай”, с рег. № **, управляван от
свидетеля Т.Н.Б., със
скорост около 139 км/ч, в посока на запад, в средната зона на лявата/южната от
активните ленти, и бил в процес на изпреварване на превозните средства в
дясната активна лента. В автомобила пътували съпругата и дъщерята на св. Б. –
свидетелките А.Б. и С.Ш.. Лекият автомобил „Нисан”, управляван от св. Б.
достигнал до процесния товарен
автомобил „Мерцедес“, управляван от обв. И., след което последвал удар между
двете превозни средства, тъй като лекия автомобил „Нисан”, в процес на промяна
траекторията на запад - северозапад, достигнал и с предната си челна лява част,
контактувал в задната челна дясна част на товарния автомобил „Мерцедес“.
Пътно-транспортното
произшествие (ПТП) възникнало при нощна видимост, на прав участък от пътя,
ориентиран от изток на запад, с две ленти за движение в посока на запад,
разграничени с прекъсната единична линия, и аварийна лента, намираща се северно
от северната от активните ленти, покрити със суха асфалтова настилка. Мястото
на удара, определено като център на контактната зона между двете моторни-превозни
средства (МПС), било на около 48 - 49 м. западно от ориентира и на около 8,2 м. южно от
ориентира, фиксиран в протокола за оглед на местопроизшествие от 11.09.2017 г.,
което е около 1,2 метра южно от разделителната линия между двете активни ленти
за движение на превозните средства (ПС) на запад, в лявата пътна лента, гледано
от посоката на движение на двата автомобила. Към момента на удара товарния
автомобил „Мерцедес“ бил с успоредна или почти успоредна на оста на пътя
надлъжна ос, а автомобилът „Нисан“ бил насочен надясно под ъгъл 6-8 градуса,
спрямо оста на пътя.
Техническата
причина за настъпване на ПТП е била технически несъобразената скорост и закъснялата
реакция на водача на лекия автомобил „Нисан”, управляван от св. Б. за
предприемане на аварийно спиране, за каквото е съществувала техническа
възможност - чрез предприемане на двоевременно аварийно спиране във всеки един
вариант от движение на двата автомобила, както и неправилното му движение в
лентата за изпреварване и несъобразяване с наличната пътна обстановка.
За обвиняемия И.,
като водач на товарен автомобил „Мерцедес“, не е съществувала техническа
възможност за предотвратяване на произшествието, докато е управлявал този
автомобил в дясната/южната лента, пред/западно от процесния „Нисан”, тъй като е
бил застигнат и ударен от лекия автомобил „Нисан”, управляван от св. Б..
Вследствие на ПТП,
пострадалият Т.Н.Б. е получил счупване на лявата голямопищялна кост и
разкъсноконтузни рани на главата, дясното коляно и лявата лакътна става.
Счупването на лявата голямопищялна кост, причинило трайно затрудняване на
движението на левия крак, което при правилно протичане на оздравителния процес,
е трябвало да се възстанови за срок от около 6 - 7 месеца.
Изложената фактическа
обстановка се установява от съвкупната преценка на всички събрани в хода на
наказателното производство, по проведеното досъдебно производство, писмени и
гласни доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по
делото, чрез прочитането им в съдебно заседание на основание чл. 378, ал. 2 от НПК (докладна записка, протокол за оглед на местопроизшествие от 11.09.2017 г.,
фотоалбум, протокол за оглед на местопроизшествие от 13.09.2017 г., фотоалбум,
протоколи за разпит на свидетелите Д.В.С., Д.Т.И., С.Т.Ш., А.Б.Б., Т.Н.Б., М.В.А., Н.Д.Н., **, Х.Д.Х., протокол за
химическа експертиза, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол
или друго упойващо вещество, автотехническа експертиза, тройна автотехническа
експертиза, констативен протокол за ПТП, с пострадали лица № 130, протокол за
доброволно предаване, 3 бр. справки за регистрация на МПС, епикриза, съдебно-медицинско
удостоверение № 596/2017 г., 595/2017 г., 2 бр. справки за нарушител/водач, протокол
от 12.12.2017 г., приложение № 1 към договор за
финансов лизинг на ППС, анекс 1 към договора, свидетелство за регистрация, писмо
от БАН, изх. № 33/07.06.2018 г., писмо от ОПУ – Стара Загора, протокол за
разпит на обвиняем, декларация за СМПИС, справка за съдимост, характеристична
справка, съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 295/2018 г., справка
за нарушител/водач, докладна записка, тройна автотехническа експертиза, както и
справка за нарушител/водач, справки за съдимост), както и от събраните на
съдебното следствие, писмени и гласни доказателствени средства – показания на
свидетелите А.Б.Б., Т.Н.Б.,
Д.В.С.,
М.В.А., Х.И.Т.,
Х.Д.Х.,
М.Д.Д., Ю.М.П.,
и
заключението на тройната съдебно-автотехническа експертиза, изготвено от вещите
лица С.М.К.,
Н.А.С. и
Н.Р.К., като
в тази насока следва изрично да се отбележи, че:
доколкото са налице
съществени противоречия между заключенията на автотехническата и допълнителната
автотехническа експертизи, изготвени от вещото лице Р.Ж.Н. (л. 60-78 от ДП) със
заключението на тройната автотехническа експертиза, изготвено от вещите
лица В.И.В., С.К.С. и Д.Б.Б. (л. 81 – 104 от ДП), съдът кредитира с доверие именно заключенията
на автотехническата и допълнителната автотехническа експертизи, изготвени от
вещото лице Р.Ж.Н. (л. 60-78 от ДП), тъй като при изготвяне на същите са взети
предвид само онези от доказателствата, събрани на досъдебното производство, за
които не съществуват процесуални пречки да бъдат ползвани от съда при
постановяване на решението (данните, съдържащи се в протокола за оглед на
местопроизшествието), докато
в заключението
на тройната автотехническа експертиза, изготвено от вещите лица В.И.В., С.К.С.
и Д.Б.Б. (л. 81 – 104 от ДП), експертите са се позовали и на
гласни доказателствени средства, които не могат да бъдат ползвани като такива -
показанията на обвиняемия И., дадени на досъдебното производство в качеството му
на свидетел (л. 82 от ДП);
заключенията на автотехническата и
допълнителната автотехническа експертизи, изготвени от вещото лице Р.Ж.Н.
кореспондират напълно със заключението на тройната съдебно-автотехническа
експертиза, изготвено от вещите лица С.М.К., Н.А.С. и Н.Р.К., при изготвянето
на което са използвани събраните при съдебното следствие доказателства, поради
което съдът им дава пълна вяра;
съдът не възприема
изводите в заключението на тройната автотехническа експертиза, изготвено от
вещите лица В.И.В., С.К.С. и Д.Б.Б. (л. 81 – 104 от
ДП) по съображенията, изложени по-горе;
съдът не дава вяра
на показанията на свидетеля Т.Н.Б., дадени в съдебно заседание на 09.04.2019 г.
и показанията на свидетеля, дадени на ДП, по отношение на механизма на
произшествието, и разположението на превозните средства на пътното платно, тъй
като според заключението тройната съдебно-автотехническа експертиза, изготвено
от вещите лица С.М.К., Н.А.С. и Н.Р.К., показанията на св. Б. по отношение на
взаимното разположение на двете превозни средства едно спрямо друго и спрямо
пътното платно към момента на настъпване на ПТП, респективно при отстояние на
лекия автомобил от задната част на товарния на 10-15 м. и навлизане на т.а. в
лявата пътна лента, са технически неправдоподобни (л. 289 от делото). Заключението
на цитираната експертиза се базира на обективните находки по делото, докато споменатите
гласни доказателствени средства не само имат субективен характер, но и са
депозирани от лице, заинтересовано от изхода на делото – пострадал;
по горните
съображения, съдът не дава вяра и на показанията на свидетелите А.Б.Б. и С.Т.Ш.;
в останалата им
част доказателствата по делото кореспондират помежду си и взаимно се допълват,
без да са налице съществени противоречия между тях, т.е. касаещи факти и
обстоятелства от съставомерен характер, поради което и съдът намира за
безпредметно да ги обсъжда поотделно в тази им част.
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира обвинението за недоказано.
Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Съгласно чл. 42,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водач,
който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди,
че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него
пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за
изменение на посоката си на движение наляво.
Съдът приема, че от
обективна страна не се установи по безспорен и категоричен начин, че обвиняемия
И. е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл.
25, ал. 1 и
чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. За обвиняемия
И., като водач на процесния товарен автомобил „Мерцедес“, не е съществувала
техническа възможност за предотвратяване на произшествието, докато е управлявал
този автомобил в дясната/южната лента, пред/западно от процесния „Нисан”, тъй
като е бил застигнат и ударен от лекия автомобил „Нисан”, управляван от св. Б..
Т.е. обвиняемия не е предприемал каквато и да било маневра, в частност –
изпреварване, преди започването на което да е длъжен да се убеди, че няма да
създаде опасност за другите участници в движението, да подаде сигнал за
изменение на посоката си за движение наляво, тъй като управлявания от него
товарен автомобил „Мерцедес“ вече се е намирал в лявата лента за движение.
Пътно-транспортното
произшествие, видно
от изложеното до тук, е настъпило изцяло по вина пострадалия, който е нарушил
задълженията си да управлява лекия автомобил „Нисан”, със съобразена скорост,
неправилно се
е движил в лентата за изпреварване, не се е съобразил с наличната пътна
обстановка, и е реагирал със закъснение да предприеме аварийно спиране, за
каквото е съществувала техническа възможност.
По изложените
съображения, съдът призна обвиняемия Д.Т.И. за невиновен в това, че на 11.09.2017
г. на АМ Тракия, 161 км, при управление на моторно превозно средство – товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел 814, с рег. № ***е нарушил правилата за
движение по пътищата, както следва: чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда
на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение“ - преди да започне маневра за
преминаване в друга пътна лента не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него; чл. 42, ал. 1, т. 1 от
Закона за движението по пътищата: „Водач, който ще предприеме изпреварване, е
длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно
превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това,
което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение
наляво“ – преди да предприеме изпреварване не се е убедил, че не го изпреварва
друго пътно превозно средство, в пряка причинна връзка, с което по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т.Н.Б. ***, изразяваща се
в счупване на лява голямопищялна кост, причинило трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник, поради което и на основание чл. 378, ал. 4,
т. 2 от НПК го
оправда по обвинението за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.
2, във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК.
При този изход от
делото, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът постанови, направените по
делото разноски да останат за сметка на Държавата.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: