РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Габрово, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Диана Василева
Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Н.а
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20254200600011 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ от НПК
С присъда № 46 от 03.12.2024 г. по НЧХД № 232/2024 г. по описа на Районен
съд – Севлиево подсъдимият К. Д. А. от с. С., общ. Севлиево е признат за виновен в
това, че на 20.03.2024 г., на площада в с. С., общ. Севлиево, в нейно присъствие,
публично, в присъствието на намиращите се там хора, казал думи, унизителни за
честта и достойнството на М. С. Т. от с. С., общ. Севлиево – „червена мърша”, с което
е извършил престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1200 лева.
Със същата присъда подсъдимият К. Д. А. е признат за невинен в това на
същата дата и същото място, в нейно присъствие, публично да е казал думи,
унизителни за честта и достойнството на М. С. Т. от с. С., общ. Севлиево – „от сега
нататък ги почваме…”, поради което оправдан в тази част на предявеното му
обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
С присъдата подсъдимият К. Д. А. е осъден да заплати на тъжителката М. С. Т.
сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146,
1
ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2024 г. до
окончателното й изплащане, както и да заплати на тъжителката направените от нея
разноски по делото в размер на 717 лева.
Със същата присъда е отхвърлен предявения от М. С. Т. граждански иск против
К. Д. А., с който се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди,
произтичащи от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК над размера от 1000 лева
до пълния размер от 3000 лева, като неоснователен и недоказан.
С присъдата подсъдимият К. Д. А. е осъден да заплати по сметка на Районен
съд - Севлиево държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 50 лева.
Присъдата е обжалвана от подсъдимият К. А. с твърдения, че същата е
неправилна, необоснована, недоказана и незаконосъобразна. Жалбоподателят развива
аргументи в подкрепа на схващането си, че вменените му действия (макар и да били
недоказани и неверни) не били умишлени и той не бил имал намерение да нарушава
закона. Счита, че въпреки полученото административно наказание - глоба, не бил
действал в противоречие с нормите на закона и не бил нанесъл неимуществени вреди
на тъжителката, които да са били пряка и непосредствена последица от
престъплението.
В жалбата се прави искане за пълна отмяна на присъдата на Районен съд –
Севлиево, алтернативно – да се намали размера на наложеното наказание глоба, да се
намали размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и размера на
присъдените в полза на тъжителката разноски по делото.
В отговор на въззивната жалба са депозирани писмени възражения от
тъжителката М. Т., чрез повереника й адв. Р. Н., в които се излагат аргументи против
твърденията на подсъдимия и се прави искане за потвърждаване на присъдата.
Пред въззивния съд подсъдимият представя и писмени бележки. В тях
потвърждава позицията си, че не е доказан умисъл за извършване на инкриминираното
деяние, като наред с това за пореден път навежда твърдението, че на посочената в
тъжбата дата не е присъствал на посоченото място. Излага и аргументи за нередовност
на тъжбата, тъй като същата не била подписана лично от подателя, а от процесуалния
му представител. Навежда довод, че не е доказано авторството на приложени в делото
разпечатки от социални мрежи в интернет. Заявява, че ангажираните от тъжителката
доказателства по никакъв начин не обосновавали от правна страна извод, че е налице
който и да е признак на фактическия състав на съответната правна норма. Оспорва
доказателствената годност на представени по делото медицински документи,
изготвени при извършен преглед на тъжителката при психиатър. Излага аргументи
против присъдата в нейната гражданско-осъдителна част. Поддържа изцяло исканията
от жалбата за отмяна на присъдата, алтернативно за нейното изменение.
В проведеното съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от
2
подсъдимия К. А. по изложените както в нея, така и в писмените бележки
съображения. По съществото на делото подсъдимият заявява, че не е извършил
деянието, за което е предаден на съд.
В заседанието пред въззивния съд частният тъжител М. Т. се представлява от
повереника си адв. Р. Н., който оспорва жалбата, а по съществото на спора заявява, че
се придържа към изложението си в депозираните писмени възражения. Повереникът
претендира за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.
В последната си дума подсъдимият А. отправя искане на отмяна на присъдата,
за да възтържествува справедливостта.
Въззивният съд разгледа депозираната жалба и депозираните впоследствие
писмени бележки от подсъдимия, писмените възражения от тъжителя, обсъди
становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на
основание чл. 314 НПК, като приема следното:
Въззивната жалба е подадена от страна по делото и в срока по чл. 319 от НПК,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по
следните съображения:
Наказателното производство е образувано по частна тъжба от М. Т. С. от с. С.,
общ. Севлиево против К. Д. А. от с. С., общ. Севлиево, в която се излагат фактически
твърдения, обуславящи виждането на частния тъжител, че спрямо него е извършено
престъпление против личността, квалифицирано по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146, ал.
1 от НК. С тъжбата е предявен, а впоследствие е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес, граждански иск от пострадалата против подсъдимия, с който се
претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3000 лева.
Преди да продължи изложението си по съществото на делото, съдът следва да
отговори на наведеното както във въззивната жалба, така и в писмените бележки
твърдение на подсъдимия за нередовност на тъжбата, поради това, че не била
подписана от тъжителката, а от нейния повереник.
Изложените съображения за нередовност на тъжбата не се споделят от
настоящия състав. Факт е, че процесуалният документ, въз основа на който е
образувано наказателното производство, е подписан от адв. Р. Н., в качеството му на
пълномощник на М. С.. От приложените към тъжбата пълномощно и договор за
правна защита и съдействие става ясно, че адв. Н. е упълномощен да изготви тъжба и
граждански иск, както и да осъществява процесуално представителство по
образуваното наказателно дело от частен характер. Именно това е сторил и
повереникът, който изрично е посочил в тъжбата, че я депозира от името на
пострадалата. Тук следва да се напомни, че съгласно чл. 100, ал. 1 от НПК частният
тъжител може да упълномощи повереник, а по силата на чл. 100, ал. 3 от НПК за това
упълномощаване се прилагат правилата по чл. 91, 92 и 93 от НПК. В случая както в
3
пълномощното, така и в договора за правна защита тъжителката е положила подписа
си и по делото не се спори, че този подпис е автентичен. Наред с това, доколкото
упълномощаването е едностранна сделка, правният интерес от оспорване на подписа
принадлежи единствено на лицето, посочено в документа като автор. По настоящото
дело тъжителката не е оспорила подписа си, напротив – същата, наред с повереника
си, лично е участвала в проведените пред районния съд съдебни заседания и по
никакъв начин не е показала, че не се изпълнява волята й. Несъмнено е, че правото да
подаде тъжба притежава само физическо лице, пострадало от престъпление от частен
характер. Друго лице няма право без съгласието на пострадалия да подава вместо него
тъжба (с изключение на особените хипотези, когато пострадалият е недееспособен и
т.н.). Изключения от това правило обаче е възможността на повереника да извърши
действията, за които е упълномощен от тъжителя. В този смисъл разпоредбата на чл.
81, ал. 2 от НПК не следва да се тълкува буквално и изолирано от останалите правила,
уреждащи процесуалното представителство.
На следващо място, неоснователно се навеждат доводи и за наличие на други
пороци в тъжбата, които не били отстранени. Прегледът на материалите по делото
сочи, че районният съдия е сторил дължимото, за да изчисти всякакви неясноти по
повдигнатия спор. По този начин тъжбата е приведена в съответствие с изискванията
на чл. 81 от НПК – депозирана е в писмена форма, съдържа данни за подателя и за
лицето, срещу което се подава, както и за обстоятелствата на престъплението;
подписана е от подателя, който в случая е адв. Р. Н., в качеството му на повереник на
тъжителката. Не на последно по важност място, контролираният съд е изпълнил
задълженията си, като частично е прекратил производството, като по този начин е
изчистил всякакви съмнения относно пределите на фактическото и юридическото
обвинение, по което подсъдимият следва да се защитава.
Въззивният съд установи, че за да постанови присъдата си контролираният съд
е събрал относими към предмета на делото доказателства, като е анализирал и
съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на подсъдимия А.,
показанията на свидетелите Д.С., Р.Т., Е.Д., Р.И. и М.П.; както и приобщените по
делото писмени доказателства. След собствен комплексен анализ на всички събрани
по делото доказателства, настоящият състав намира, че установената от районния съд
фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и добросъвестна
интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната
съвкупност, като без да я променя съществено по всички основни моменти от
предмета на делото, я възприема, както следва:
Подсъдимият К. Д. А. е роден на *** в с. С., общ. Севлиево. Същият е
български гражданин, ***.
Подсъдимият А. пребивавал както по настоящия си адрес в с. С., общ.
4
Севлиево, така и понякога в гр. Севлиево, в жилище, собственост на свидетеля Е.Д.
Последният се занимавал с животновъдство и обработка на земеделски земи, някои от
които му били отдадени от подсъдимия. Поради това понякога двамата работели
заедно и подсъдимият нощувал у свидетеля. По време, когато А. пребивавал в родното
си село, често ходел до близкото село С.
През месец март 2024 г. в село С. предстояли местни избори за кмет на
населеното място. Един от кандидатите била тъжителката М. Т., чиято кандидатура
била издигната от коалиция „***“. На първи тур нямало избор на кандидат, поради
което се стигнало до балотаж. Част от хората в селото подкрепяли кандидатурата на
тъжителката, а друга част - другия кандидат за кмет на селото. Подсъдимият А.
открито изразявал подкрепа за алтернативната кандидатура. Кампанията по изборите
повлияла на хората в населеното място и изострила отношенията между някои от тях.
В социалните мрежи лица с неустановена по делото самоличност коментирали
тъжителката и отправяли обидни квалификации по неин адрес.
Тъжителката Т. била председател на кооперацията в селото и същевременно
работела в магазин на същата кооперация, който се намирал на центъра на населеното
място. От другата страна на центъра били разположени магазин, собственост на частно
лице и пенсионерски клуб. В частния магазин като продавач работела свидетелката
Р.И., а в пенсионерския клуб – свидетелката Р.Т. Магазинът и клубът се намирали в
съседство, а този, в който работела тъжителката, бил срещу тях, на противоположната
страна на центъра на селото. Трите обекта обикновено отваряли в 08.00 часа сутринта.
Обичайно било сутрин част от хората от селото да пазаруват в магазините, а някои от
тях пиели кафе в частния магазин или в пенсионерския клуб. Пред тези два обекта
имало разположени и маси. Подсъдимият А. често посещавал частния магазин и
пенсионерския клуб.
На 20.03.2024 г. сутринта тъжителката Т. отивала на работа. От дома си и към
магазина на кооперацията се придвижвала с помощта на акумулаторна триколка. По
същото време свидетелят Д.С. отивал да си купи хляб, като се придвижвал с велосипед
на известно разстояние зад тъжителката. Пред пенсионерския клуб имало хора, част от
които пиели кафе. Сред тях бил и подсъдимият А., а зад него била застанала
свидетелката Р.Т., която пушела цигара. По това време в частния магазин работела
свидетелката Р.И. В момента, в който тъжителката М. Т. преминавала покрай
пенсионерския клуб, подсъдимият А. се провикнал, като я нарекъл „червена бабичка“
и „червена мърша”. Думите му били чути както от тъжителката, така и от свидетелите
Д.С., Р.Т. и част от хората, които по това време се намирали пред пенсионерския клуб.
Някои от присъстващите възприели изреченото от подсъдимия за обидно, а други се
смеели на думите, които отправил. Впоследствие поведението на подсъдимия спрямо
тъжителката било коментирано между хората в селото. В резултат на отправените й
обидни квалификация, както и предизвиканите от тези думи допълнителни коментари
5
в социалните мрежи, тъжителката се почувствала зле, поради което на 08.04.2024 г.
посетила психиатричния кабинет на д-р Д.Г., където й била поставена диагноза
„Посттравматично стресово разстройство“ и й било назначено лечение.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени относимите доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл. Въз
основа на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, обсъдени
съвкупно и съпоставени с писмените доказателства, правилно контролираният съд е
приел за доказано по несъмнен начин, че на посочените в тъжбата време и място
подсъдимият А., в нейно присъствие, публично, е казал думи, които са унизителни за
честта и достойнството на тъжителката Т., а именно „червена мърша“.
Поддържаната от подсъдимия А. позиция е да отрича извършването на
деянието. В обясненията си заявява, че на посочената дата не се е намирал в с.
Стоките, тъй като пребивавал в гр. Севлиево при свидетеля Д..
Контролираният съд аналитично е обсъдил събраните по делото доказателства,
за да достигне до обоснованото заключение, че обясненията на подсъдимото лице не
намират потвърждение дори в показанията на допуснатите по негово искане
свидетели, както и че се опровергават от показанията на свидетелите Д.С. и Р.Т.
Правилна е преценката на районния съд, че свидетелят Е.Д. не е очевидец на
случилото се, а в показанията му се съдържат общи данни за отношенията му с
подсъдимия, но не и достоверна доказателствена информация, че на инкриминираната
дата К. А. се е намирал в гр. Севлиево, а не в с. Стоките. Обосновано е заключението,
че в съдържателен план показанията на свидетелите Р.И. и М.П. също не са от естество
да потвърдят защитната версия на подсъдимия, тъй като и двамата заявяват, че нямат
спомен в тяхно присъствие да се е случило инкриминираното деяние. Свидетелката Р.
И., обаче, на практика опровергава защитното твърдение, че подсъдимият нямало как
толкова рано сутринта да отиде да пие кафе в селото, тъй като не живеел там,
доколкото самата тя пояснява по-насетне в показанията си, че понякога 2-3 пъти в
седмицата, а от време на време и всеки ден той идвал в магазина към 08.00 часа,
поръчвал си „три в едно“ и излизал навън, където сядал на масичките и си говорел с
другите присъстващи. Свидетелят М.П., който също твърди, че няма спомен в негово
присъствие да се е случвал инцидент като процесния, не отрича, че понякога рано
сутрин да пие кафе с подсъдимия.
Правилно контролираният съд е основал основните си изводи по фактите на
първичните доказателствени източници – показанията на свидетелите Д.С. и Р.Т. И
двамата свидетелите убедително и непротиворечиво съобщават, че на
6
инкриминираната дата подсъдимият А. се е намирал пред пенсионерския клуб, в който
работи свидетелката Т. и именно от там е отправил обидните думи по адрес на
тъжителката. Те установяват също така, че тогава на центъра на селото е имало много
хора, които са чули изреченото от подсъдимия, което по-късно се коментирало и сред
други хора от селото. Свидетелят С. пояснява, че се е движил в близост до
тъжителката и е чул как подсъдимият я нарича „червена бабичка“ и „червена мърша“.
Неговите показания кореспондират на съобщеното от свидетелката Т., която се е
намирала в непосредствена близост, зад подсъдимия, и е чула той да изрича същите
обидни думи. Правилно съдът не е приел за основателно твърдението на защитата, че
тези двама свидетели са пряко заинтересовани от изхода на делото. Изобщо не са
изложени достоверни данни, които да насочват на подобен извод, а само по себе си
обстоятелството, че всички участници в процеса живеят в малко населено място и се
познават помежду си само по себе си не е основание, за да се приеме, че показанията
на свидетелите С. и Т. са компрометирани. Правилно е прието от контролирания съд и,
че двамата свидетели-очевидци са възприели едни и същи обстоятелства, както и че те
не се намират помежду си в отношения, които да предполагат взаимно наговаряне, за
да депозират показания в ущърб на подсъдимия.
В жалбата си подсъдимият навежда твърдения, че не било доказано
авторството на коментари в социална мрежа (приложени под формата на разпечатки от
фейсбук-профил), както и че от съдебните протоколи не се установявало да са приети
по делото справки от МВР за подавани от него жалби против свидетелката Р.Т. и
нейния син. В отговор на тези оплаквания съдът следва да посочи, че обвинението е за
публично нанесена обида. Неотносимо към предмета на доказване е авторството на
интернет-комуникацията. Формално погледнато справките и други предоставени от
МВР документи са приети в проведеното съдебно заседание, но те също нямат връзка
с тесния предмет на доказване. Изцяло неоснователно е твърдението на подсъдимото
лице, че в случая му се търсела отговорност за подавани жалби против конкретни
лица, тъй като никое от въпросните лица не е страна в процеса и няма пряк интерес от
неговия изход.
При правилно установената фактическа обстановка районният съд е достигнал
до обосновани и законосъобразни правни изводи, като е приел, че подсъдимият К. А. е
осъществил от обективна и от субективна страна признаците от престъпния състав по
чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, след като на 20.03.2024 г., на площада в с.
Стоките, общ. Севлиево, в нейно присъствие, публично, в присъствието на
намиращите се там хора, казал думи, унизителни за честта и достойнството на М. С. Т.
от с. Стоките, общ. Севлиево – а именно я нарекъл „червена мърша”. Напълно
обоснован е изводът на контролирания съд, че употребеният от подсъдимия израз по
отношение на тъжителката, изречен в нейно присъствие, както и в присъствието на
свидетелите С. и Т. и останалите хора, намирали се в центъра на селото по същото
7
време, обективно погледнато е с подчертано негативно и вулгарно съдържание в
българския език. Същият е от естество да засегне честта и достойнството на
пострадалата, което се е и случило, както това се установява от съобщеното от
изслушани по делото свидетели. От субективна страна деянието е осъществено при
пряк умисъл. Напълно несподеляеми са твърденията и разсъжденията на подсъдимия,
че не бил действа умишлено. За формата на вината се съди по конкретно установените
факти за поведението на подсъдимия. В случая А., предвид степента си на
образованост и развит интелект, напълно е съзнавал съдържанието и характера на
употребените по адрес на пострадалата думи „червена мърша“. Сторил е това в
присъствието на тъжителката и по начин изреченото от него да достигне до нея, като е
имал знанието и че всичко това се случва на публично място и става достояние и на
много други хора. Следователно няма съмнение, че подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване.
В наказателно-оправдателната част присъдата не е обжалвана и е влязла в
сила, поради което съдът не дължи контрол върху така постановения акт от първата
инстанция.
Съответен на материалния закон е изводът, че по отношение на подсъдимия К.
А. са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за престъплението по
чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК наказанието е глоба и обществено
порицание; подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност; няма причинени от деянието съставомерни имуществени вреди.
С присъдата на подсъдимия А. е наложено административно наказание глоба в
размер от 1200 лева. Въззивният съд счита, че с така определеното административно
наказание в пълнота ще бъдат постигнати целите на личната и на генералната
превенция. Наказанието е индивидуализирано в размер доближаващ се до
минималния, като са отчетени всички смекчаващи обстоятелства. Настоящият състав
не намира основания за допълнително облекчаване на отговорността на подсъдимия,
още повече, че в случая се касае за престъпление против личността, засягащо
съществено честта и достойнството на пострадалата, като обидата е нанесена
публично.
В гражданско-осъдителната част присъдата е обжалвана само от подсъдимия с
искане за отмяна на първоинстанционния акт. Липсва съответна жалба от частния
тъжител, поради което компетентността на въззивния съд се свежда до възможност да
потвърди или да намали размера на присъденото обезщетение.
Деянието, предмет на обвинението, от което пряко и непосредствено са
причинени вреди, обуславя основанието за реализиране на гражданската отговорност
8
по чл. 45 от ЗЗД. С постановената присъда подсъдимият е признат за виновен по
обвинението, което обуславя основателността на гражданския иск. След анализ на
относимите към тежестта на престъплението обстоятелства, настоящата съдебна
инстанция не намери основания да приеме, че присъденото обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 1000 лева е завишено. Правилно районният съд е
отчел вида и съдържанието на обидата и обстоятелството, че е нанесена публично,
което рефлектира и върху интензитета на търпените вреди последици.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е
осъдил подсъдимия К. А. да заплати на частния тъжител М. Т. направените от нея
разноски по водене на делото в общ размер от 717 лева. Искането на подсъдимия за
намаляване на размера на присъдените разноски е необосновано, а в принципен план
не намира основание в процесуалния закон.
Правилно подсъдимият А. е осъден да заплати по сметка на Районен съд -
Севлиево държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до отмяната .
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се
потвърди изцяло.
Подсъдимият К. А. следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител М. Т.
направените за тази съдебна инстанция разноски за възнаграждение на повереник в
размер на 800 лв.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от
НПК, Окръжен съд - Габрово
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 46 от 03.12.2024 г. по НЧХД № 232/2024
г. по описа на Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА подсъдимия К. Д. А. с постоянен адрес в гр. *** и настоящ адрес в
с. ***, ЕГН **********, да заплати на частния тъжител М. С. Т. от с. С., ЕГН
**********, направените разноски за възнаграждение за повереник пред въззивната
инстанция в размер на 800 (осемстотин) лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10