№ 260078 / 23.10.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 23.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 998 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се: главен конститутивен иск с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД и под евентуалност иск с правно основание чл. 56 от ЗН.
Предявен е от ,,А. Т. Е. 1., със седалище и адрес на управление: с.. о. о. б. ш. 4., представлявано от управителя Д. М. М. срещу Н.Д.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx съединени под евентуалност искове със следния петитум: на осн. чл. 26, ал.2 от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на извършения от Н.Д.П., ЕГН xxxxxxxxxx отказ от наследство, останало от нейния покоен дядо Б. Г. С., вписан в специалната книга за отказ от наследство на 19.07.2017г., на осн. чл.52, във вр. с чл. 49, ал.1 от ЗН с Определение № 52/19.07.2017г. на РС-Лом, като в случай, че съдът счете, че не са налице предпоставки за прогласяване на нищожността на направения отказ от наследство, посочен по-горе, на осн. чл. 56 от ЗН да бъде унищожен по отношение на ,, А. Т. Е. 1. посочения отказ от наследство. Претендира разноски.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
С изпълнителен лист от 16.03.2011г.,,издаден от Районен съд-Монтана по ч.гр.д.№ 80264/2011г. въз основа на Заявление по чл. 410 от ГПК, ,,ЕТ,,РИМ-Н.Д.‘‘, със законен представител- Н.Д.П. е осъден да заплати на ,,А. Т. Е. 1., следните суми: 4 738,47 лв.-неплатена главница за закупени стоки/детски играчки/; 1 268,73 лв.-мораторна лихва за забава; законната лихва, както и 1 321,00 лв. разноски в производството.
Въз основа на издадения изп.лист било образувано изпълнително дело № 205/2011г. по описа на ЧСИ А. А.. Впоследствие същото е препратено по компетентност на ЧСИ М. И., рег.№ 748, с район на действие:ОС-Монтана за продължаване на изпълнителните действия за събиране на дълга. Делото е образувано под № 390/2011г. по описа на ЧСИ М. И..
По ИД до настощия момент са извършени множество изпълнителни действия и са генерирани много разноски по изпълнението в опит да се събере дължимата сума, но всички-безрезултатни. Не били налице каквито и да е постъпления от страна на длъжника, запори на банкови сметки или изпълнение върху имущество на длъжника. Правени били много опити длъжницата да бъде открита на своите адреси, пращани били също писма и уведомления, но безуспешно. Във връзка с ненамирането на длъжницата, с нарочна молба до съдебния изпълнител, на Н.Д.П. било поискано назначаването на особен представител, в качеството й на длъжник по изп.д.№ 390/2011г., за да може дружеството-ищец да извършва валидни изпълнителни действия.
В продължение на поисканите от ,,А. Т.‘‘ООД изп.действия, в Служба по вписванията-гр.Лом била вписана възбрана с вх. Рег.№ 6796/02.11.2016г. на следните недвижими имоти: 1. 1/6 ид.ч. от ПИ № 024003, с площ от 5,888дка, находящ се в местността ,. в землището на с. Ц. о. о. 2. 1/6 ид.ч. от ПИ № 043019 с площ от 4,600дка, находящ се в местността ,,К. в землището на с. Ц. о. о. 3. 1/6 ид.ч. от ПИ №101033, с площ от 4,601дка, находящ се в местността ,.‘‘ в землището на с. Ц. о. О. 4. 1/6 ид.ч. от ПИ № 241008, с площ от 4,013 дка, находящ се в местността ,.‘‘, в землището на с. Ц. о. обл.Монтана.
С оглед предприети от дружеството-ищец действия за публична продан на възбранените имоти по ИД 390/2011г. в постъпила молба от Г. Б. Г./сънаследник/, в която същият твърди, че Н.Д.П. не е собственик на процесните имоти, поради направен отказ от наследство.
След направена проверка се установило, че действително на 19.07.2017г./около 8 м. след вписване на възбраната/ отв.П.-длъжник по горепосоченото дело е направила отказ от наследство на дядо си Б. Г. С., б.ж. на с. Ц. обл.Монтана, починал на 16.07.1987г., съгласно Акт за смърт № 0008/17.07.1987г. Отказът бил приет от съда и вписан в нарочната книга.
В тази връзка ищцовото дружество на 15.05.2019г. депозирало молба до съдебния изпълнител, с която отново поискало извършване на опис и публична продан, тъй като намира, че така направеният отказ от наследство от ответницата е нищожен. Съгласно съобщение изх.№ 12029/06.06.2019г. ЧСИ М. И. отказала да извърши описа на възбранените недвижими имоти, поради вписания отказ от наследство, като указал, че извършения отказ следва да се атакува не пред него, а пред съда.
Ищецът намира направеният и вписан отказ от наследство от отв. П. от наследството на нейния дядо Г. Б. Г. за нищожен поради невъзможен предмет и съответно непротивопоставим нему.
Отказът е с невъзможен предмет, тъй като преди неговото извършване и вписване в книгата на съда по чл. 49, ал.1 от ЗН, във вр. с чл. 52 от ЗН, ответницата вече е приела наследството. В конкретния случай, видно от справка И. на Н.Д.П. в Служба по вписванията-гр.Лом, същата била извършила действия, които несъмнено говорят за приемане на наследството.
На 13.09.2005г./много преди длъжницата да направи отказ/, П. заедно с останалите наследници е сключила Договор за аренда на наследствените имоти. Отделно от това, на 12. 05.2006г. и 20.09.2006г. ответницата е извършила разпоредителни действия с част от наследствените имоти, като ги е продала.
Поради горното направеният отказ от наследство бил нищожен, поради вече реализирано приемане на същото,чрез конклудентни действия.
Под евентуалност,в случай, че съдът отхвърли главния иск по чл. 26, ал.2 от ЗЗД за обявяване на отказът от наследство за нищожен, се предявява иск по чл. 56 от ЗН за унищожаване на отказа с полза на ,,А. Т. Е. 1., доколкото кредиторът не може да се удовлетвори от имуществата на отв.П..
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответницата-адв. Ц.. Исковете се оспорват като допустими, но неоснователни и недоказани.
В писмения отговор се оспорва като неоснователно твърдението, направено в исковата молба, че след като е сключен договор за аренда на наследствените имоти заедно с другите наследници, Н.П. е извършила конклудентни действия за приемане на наследството и това е така, тъй като между наследниците не е направена делба. Нямало доказателства, че ответницата П. е получила лично рента или приходи независимо дали е от договора за аренда или от продажбата на наследствените имоти.
Не били представени и доказателства, че Н.П. е подала данъчна декларация за облагане с данък върху наследството, което е мълчаливо приемане на наследството.
Предвид горното, от ответната страна се излага становище, че исковете, като изцяло неоснователни и недоказани, следва да се отхвърлят.
В проведеното открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват, с искане делото да се разгледа в тяхно отсъствие.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. чл.12 от ГПК, въз основа на закона и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявените искове, като предявени от и срещу надлежна страна, се явяват процесуално допустими.
Разгледан по същество, съдът намира главният иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за основателен, поради което и не разглежда предявеният под евентуалност иск с пр.основание чл. 56 от ЗН.
Съображенията на съда са следните:
Доказателствата по делото са писмени.
По делото е безспорно следното:
С изпълнителен лист от 16.03.2011г., издаден от Районен съд-Монтана по ч.гр.д.№ 80264/2011г. въз основа на Заявление по чл. 410 от ГПК, ,,ЕТ,,РИМ-Н.Д.‘‘, със законен представител- Н.Д.П. е осъден да заплати на ,,А. Т. Е. 1., следните суми: 4 738,47 лв.-неплатена главница за закупени стоки/детски играчки/; 1 268,73 лв.-мораторна лихва за забава; законната лихва, както и 1 321,00 лв. разноски в производството.
Въз основа на издадения изп.лист било образувано изпълнително дело № 205/2011г. по описа на ЧСИ А. А.. Впоследствие същото е препратено по компетентност на ЧСИ М. И., рег.№ 748, с район на действие:ОС-Монтана за продължаване на изпълнителните действия за събиране на дълга. Делото е образувано под № 390/2011г. по описа на ЧСИ М. И..
По ИД до настощия момент са извършени множество изпълнителни действия и са генерирани много разноски по изпълнението в опит да се събере дължимата сума, но всички-безрезултатни. Не били налице каквито и да е постъпления от страна на длъжника, запори на банкови сметки или изпълнение върху имущество на длъжника. Правени били много опити длъжницата да бъде открита на своите адреси, пращани били също писма и уведомления, но безуспешно. Във връзка с ненамирането на длъжницата, с нарочна молба до съдебния изпълнител, на Н.Д.П. било поискано назначаването на особен представител, в качеството й на длъжник по изп.д.№ 390/2011г., за да може дружеството-ищец да извършва валидни изпълнителни действия.
В продължение на поисканите от ,,А. Т.‘‘ООД изп.действия, в Служба по вписванията-гр.Лом била вписана възбрана с вх. Рег.№ 6796/02.11.2016г. на следните недвижими имоти: 1. 1/6 ид.ч. от ПИ№ 024003, с площ от 5,888дка, находящ се в местността ,. в землището на с. Ц. о. о. 2. 1/6 ид.ч. от ПИ № 043019 с площ от 4,600дка, находящ се в местността ,,К. в землището на с. Ц. о. о. 3. 1/6 ид.ч. от ПИ №101033, с площ от 4,601дка, находящ се в местността ,.‘‘ в землището на с. Ц. о. О. 4. 1/6 ид.ч. от ПИ № 241008, с площ от 4,013 дка, находящ се в местността ,.‘‘, в землището на с. Ц. о. обл.Монтана.
С оглед предприети от дружеството-ищец действия за публична продан на възбранените имоти по ИД390/2011г. е постъпила молба от Г. Б. Г./сънаследник/, в която същият твърди, че Н.Д.П. не е собственик на процесните имоти, поради направен отказ от наследство.
След направена проверка се установило, че действително на 19.07.2017г./около 8 м. след вписване на възбраната/ отв.П.-длъжник по горепосоченото дело е направила отказ от наследството на дядо си Б. Г. С., б.ж. на с. Ц. обл.Монтана, починал на 16.07.1987г., съгласно Акт за смърт № 0008/17.07.1987г. Отказът бил приет от съда и вписан в нарочната книга.
В тази връзка ищцовото дружество на 15.05.2019г. депозирало молба до съдебния изпълнител, с която отново поискало извършване на опис и публична продан, тъй като намира, че така направеният отказ от наследство от ответницата е нищожен. Съгласно съобщение изх.№ 12029/06.06.2019г. ЧСИ М. И. отказала да извърши описа на възбранените недвижими имоти, поради вписания отказ от наследство, като указал, че извършения отказ следва да се атакува не пред него, а пред съда.
Спорно е дали извършеният от ответницата отказ от наследство е законосъобразен, или е налице основание за прогласяването му за нищожен.
Видно от справка И. на Н.Д.П. в Служба по вписванията-гр.Лом, същата била извършила действия, които несъмнено говорят за приемане на наследството-на 13.09.2005г./много преди длъжницата да направи отказ/, П. заедно с останалите наследници е сключила Договор за аренда на наследствените имоти. Отделно от това, на 12.05.2006г. и 20.09.2006г. ответницата е извършила разпоредителни действия с част от наследствените имоти, като ги е продала.
При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД, ,,нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет‘‘, а според чл. 44 от ЗЗД ,,правилата относно договорите намират съответно приложение и към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения‘‘. Отказът от наследство по своето естество представлява типично едностранно волеизявление, което прекратява правата и задълженията на отреклия се наследник и с оглед нормата на чл. 53 от ЗН поражда права и задължения за останалите сънаследници. Следователно, съгласно разпоредбата на чл. 44 от ЗЗД и за отказа от наследство важи правилото на чл. 26, ал.2 от ЗЗД, предложение първо, т.е. при невъзможен предмет отказът от наследство е нищожен.
Невъзможността на предмета ще е налице тогава, когато едно наследство е вече прието от наследника, който впоследствие се отказва от него по реда на чл.52 от ЗН, вр. чл. 49, ал.1 от ЗН. Приемането на наследството, освен изрично по реда на чл. 49, ал.1 от ЗН с писмено заявление до районния съдия, може да се извърши и мълчаливо/чрез конклудентни действия/ по реда на чл. 49, ал.2 от ЗН. Съгласно цитираната разпоредба, приемане е налице и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. В конкретния случай, както се посочи и по-горе, ответницата П. безспорно е извършила такива действия, които несъмнено говорят за приемане на наследството: на 13.09.2005г./много преди длъжницата да направи отказ/, П. заедно с останалите наследници е сключила Договор за аренда на наследствените имоти. Отделно от това, на 12. 05.2006г. и 20.09.2006г. ответницата е извършила разпоредителни действия с част от наследствените имоти, като ги е продала. Разпоредителните действия с наследствено имущество са типичен пример за неговото мълчаливо приемане.
Мълчаливото приемане на наследството по реда на чл. 49, ал.2 от ЗН преди изричния отказ пред съда представлява дефинитивен акт, като не само не може вече да бъде отменено от приелия по този начин наследството, но и лишава същия от възможността за в бъдеще да се откаже от него.
Водим от горното съдът намира, че процесният отказ от наследство е недействителен/ нищожен/ поради невъзможен предмет, което следва да се прогласи от съда.
При този изход на делото в полза на ,,А. Т.‘‘ООД следва да бъдат присъдени направените от дружеството деловодни разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът, на осн. чл.235, ал.2 от ГПК
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД поради невъзможен предмет на извършения от Н.Д.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx отказ от наследство, останало от нейния покоен дядо Б. Г. С., вписан в специалната книга за отказ от наследство на 19.07.2017г., на осн. чл.52, във вр. с чл. 49, ал.1 от ЗН с Определение № 52/19.07.2017г. на РС-Лом.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ЗЗД Н.Д.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx ДА ЗАПЛАТИ на ,,А. Т. Е. 1., със седалище и адрес на управление: с.. о. о. б. ш. 4., представлявано от управителя Д. М. М. сумата от общо 1 989,53 лв. деловодни разноски по гр.д.№ 998/2020 г. по описа на РС-Монтана, съгласно приложен списък на разноските, както следва: държавна такса в размер на 100,00 лв., довнесена държавна такса в размер на 193,13 лв., 696,40 лв. внесен депозит за особен представител, 1000,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: