Присъда по дело №1113/2012 на Районен съд - Стара Загора

М О Т И В И

     към Присъда № ……… от 10.09.2012 година

по н.о.х.дело № 1113 на Старозагорския районен съд

по описа за 2012 година:

 

Обвинението срещу подсъдимия Н.В.Г. е роден на *** ***, настоящ адрес: гр. Стара Загора, ул.”Генерал Столетов” № 149, вх.Б, ет.7, ап.18, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, ЕГН **********, е за това че на:

- 15.02.2010 г. в град Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у Р.И.Й. – специалист продажби към „Ти Би Ай” офис Стара Загора в магазин „Зора” и у ШVА.Х. - кредит консултант към „Технополис” гр. Стара Загора заблуждение относно обстоятелството, че е лицето Б.Л.Г. и с това е причинил имотна вреда на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, представлявано от П.С.Л. в размер на 1718.00 лв., и на „Ти Би Ай кредит” ЕАД, представлявано от К.Г.С. в размер на 1099.00 лв., всичко на обща стойност 2817.00 лева – престъпление по чл.209,ал.1 вр.чл.26,ал.1 от НК.

- 15.02.2010 г. в гр. Стара Загора в условията на продължавано престъпление, пред служители на магазин „Зора” гр. Стара Загора – Р.И.Й. и на магазин „Технополис” гр. Стара Загора – ШVА.Х. е използвал неистински официален документ – български документ за самоличност – лична карта с № ********* на името Б.Л.Г. ЕГН **********, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 вр.чл.308,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26,ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че съдът следва да признае подсъдимия за виновен за извършване на двете престъпления. Предлага за престъплението по чл.316, във връзка с чл.308 ал.2 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК да се  наложи наказание една година лишаване от свобода, което да бъде намалено с 1/3, съгласно разпоредбата на чл.58а от НК и така определеното наказание бъде отложено за изпитателен срок от три години. За извършеното престъпление по чл.209 ал.1 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК да се наложи наказание две години, което след редукцията също бъде отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК. Да се извърши кумулация на така наложените наказания. Да се уважи изцяло така предявения граждански иск от процесуалния представител на ощетеното юридическо лице – БНП „ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД – гр. София.

Подсъдимият се признава за виновен. Изразява критично отношение към извършеното. Разпитан в качеството на обвиняем за това престъпление, подсъдимият се признава за виновен, съжалява за извършеното и дава обяснения на досъдебното производство.

В съдебно заседание подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за същите.

Защитникът счита, че наказанието на подсъдимия следва да бъде до една година максимум с прилагане на условното осъждане. Сочи съответни съображения.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК, ведно със събраните по делото доказателства, приема за установено следната фактическа и правна обстановка:

                ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият Н.Г. на 15.02.2010 г. отишъл в магазин „Технополис” в град Стара Загора. Искал да закупи стоки на изплащане, като за целта решил да използва неистинска лична карта на името на Б.Л.Г., с цел да избегне плащането на стойността на вещите – предимно „черна техника”. В магазин „Технополис” отишъл при свидетелката Шукрие Халибрям, която работила като кредитен консултант в магазина. Задълженията на свидетелката били да обслужва клиенти по повод даване на стоки на изплащане, потребителски кредити, застраховки, като тя оформяла документацията необходима за всички тези дейности.

Г. пожелал да закупи стоки на изплащане – преносим компютър и телевизор, като се представил за Борислав Георгиев. Подсъдимият бил одобрен за двете вещи след предоставяне на неистинска лична карта на името на Б.Л.Г.. Данните в личната карта били истински на свидетеля Борислав Георгиев, но документа бил със снимката на подсъдимия Г.. След като се уверила, че клиента е одобрен свидетелката Халибрям съставила договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX – 02329181/15.02.2010 г. на името на Б.Л.Г. със „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, за закупуване на телевизор м.”LG” модел: 42PQ2000 на стойност 949.00лв. и преносим компютър м.”Тошиба” модел”SAT.L - 500” на стойност 769.00 лв. Г. подписал договора и собственоръчно вписал в него имената „Б.Л.Г.”. Халибрям изготвила необходимата съпътстваща договора документация и направила копие на представената лична карта, като копието било заверено със саморъчно изписано ”Вярно с оригинала” и подписано от Г..

     Свидетелката Росица Йорданова работила като специалист – продажби към „Ти Би Ай” – офис Стара Загора с месторабота магазин „Зора” в гр. Стара Загора. Задълженията на свидетелката били да обслужва клиенти по повод даване на стоки на изплащане, потребителски кредити, застраховки, като тя оформяла документацията необходима за всички тези дейности.

     На 15.02.2010 г. в късния следобед подсъдимият Н.Г. отишъл в магазин „Зора” в гр. Стара Загора и пожелал да закупи стоки на изплащане – преносим компютър (лаптоп) и телевизор. След като било извършено проучване подсъдимият бил одобрен за закупуване на изплащане, но само на един артикул. Подсъдимият избрал да закупи преносим компютър. При съставяне на необходимите документи за отпускане на стоки на изплащане. Н.Г. отново представил на свидетелката  Росица Йорданова неистинската лична карта на името на Б.Л.Г.. Данните в личната карта били истински на свидетелят Борислав Георгиев, но документа бил със снимката на подсъдимия Н.Г.. Свидетелката въвела данните от личната карта и така съставила искане за финансиране от 15.02.2010 г. въз основа на искане-декларация за потребителски кредит, попълнена от подсъдимия. След одобрението свидетелката Йорданова съставила договор за потребителски кредит № **********/15.02.2010 г. между „Ти Би Ай кредит” ЕАД и Б.Л.Г., който подсъдимият подписал и направила копие на представената лична карта, като копието било заверено със саморъчно изписано „Вярно с оригинала” и подписано от подсъдимия Г.. По този начин подсъдимия взел на изплащане преносим компютър м.”Satellite L 300 222” на стойност 1099.00 лева.

     На 17.03 2010 г. свидетелят Борислав Георгиев кандидатствал за закупуване на стоки на изплащане и тогава разбрал, че има сключени няколко договора на негово име. Веднага свидетелят Георгиев подал сигнал в Полицията, тъй като не бил губил личната си карта и не я бил предоставял на трети лица.

Видно от заключението на криминалистическа експертиза – графическо изследване на ръкописен текст и подписи, отразено в Протокол № 397/15.09.2010 г. подписите в Договор за потребителски кредит № **********/15.02.2010 г. между „Ти Би Ай кредит” ЕАД и Б.Л.Г., договор за възлагане от същата дата, застрахователно удостоверение № **********, искане – декларация за потребителски кредит от името на Б.Л.Г. и Копие на лична карта № ********* са изпълнени от едно и също лице. Подписите обаче не са изпълнени собственоръчно от Б.Л.Г.. (л.61-65 от ДП).

Видно от заключението на криминалистическа експертиза – графическо изследване на ръкописен текст и подписи, отразено в Протокол № 398/15,09,2010 г. подписите в Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX – 02329181/15.02.2010 г. на името на Б.Л.Г. със „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, сертификат № CREX – 02329181 за застраховка защита на плащанията, съгласно групов застрахователен договор № 5/2008 г., декларация на лични данни по молба за кредит и копие на лична карта № ********* са изпълнени от едно и също лице. Подписите обаче не са изпълнени собственоръчно от Б.Л.Г..  Ръкописния текст „Вярно с оригинала” и „Б.Л.Г.” е изпълнен от едно и също лице, но не е изпълнен от Борислав Георгиев(л.67-73 от ДП).

Видно от заключението на криминалистическа експертиза – лицево – идентификационна експертиза, отразено в Протокол № 399/15.09.2010 г. изображението на мъж на видима възраст 20-25 години от снимката от представеното за изследване копие на документ за самоличност – лична карта № ********* с титуляр Б.Л.Г. – намиращо се на гърба на Декларация на лични данни по молба за кредит № CREX – 02329181/2010 г. и изображението на мъж на видима възраст 25-30 години от една от снимките в сравнителните образци изследване копие на документ за самоличност – лична карта № ********* с титуляр Б.Л.Г. на л.9 и л.11 от ДП са на различни лица. (л.74-78 от ДП)

Видно от заключението на криминалистическа експертиза – лицево – идентификационна експертиза, отразено в Протокол № 88/24.02.2011 г. от проведеното сравнително идентификационно изследване може да се направи извод, че изображението на лицето от снимката от  копие на лична карта № ********* с титуляр Б.Л.Г. – намиращо се на гърба на Декларация на лични данни по молба за кредит № CREX – 02329181/2010 г. и изображенията от снимките – сравнителен материал са на едно и също лице – лицето Н.В.Г. ЕГН **********. (л.80-84 от ДП).

Видно от заключението на криминалистическа експертиза – графическо изследване на ръкописен текст и подписи, отразено в Протокол № 312/26.07.2011 г. подписите в представените документи  са несравними с подписите на Н.В.Г.. Ръкописния текст „Вярно с оригинала” и „Б.Л.Г.” в предоставените за изследване  от  копие на лична карта № ********* с титуляр Б.Л.Г.  и в договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX – 02329181/15.02.2010 г. е изпълнен собственоръчно от Н.В.Г.(л.146-154 от ДП.

Заключенията не се оспорени от страните, а съдът ги приема за добросъвестно и компетентно дадени.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от самопризнанията по реда на чл.371 т.2 от НПК подкрепящи се от събраните в хода на разследването доказателства – разпити на свидетелите Георгиев, Йорданова, Халибрям, Стоянов, протоколи от изпълнени експертизи, справка за съдимост и писмени доказателства приобщени чрез прочита им в съдебно заседание по чл.283 от НПК. По делото няма доказателства противни на така възприетото, което да налага отделното им обсъждане.

                      ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:

По описания начин, подсъдимият Н.В.Г. е осъществил в условията на реална съвкупност от обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл.209,ал.1 вр.чл.26,ал.1 от НК, тъй като на 15.02.2010 г. в град Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у Р.И.Й. – специалист продажби към „Ти Би Ай” офис Стара Загора в магазин „Зора” и у ШVА.Х.- кредит консултант към „Технополис” гр. Стара Загора заблуждение относно обстоятелството, че е лицето Б.Л.Г. и с това е причинил имотна вреда на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, представлявано от П.С.Л. в размер на 1718.00 лв., и на „Ти Би Ай кредит” ЕАД, представлявано от К.Г.С. в размер на 1099.00 лв., всичко на обща стойност 2817.00 лева и на престъпление по чл.316 вр.чл.308,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26,ал.1 от НК, като на 15.02.2010 г. в град Стара Загора в условията на продължавано престъпление пред служители на магазин „Зора” гр. Стара Загора – Р.И.Й. и на магазин „Технополис” гр. Стара Загора ШVА.Х. е използвал неистински официален документ – български документ за самоличност – лична карта с № ********* на името Б.Л.Г. ЕГН **********, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

В настоящия случай се касае за престъпна дейност извършена в кратък период от време от едно и също лице – подсъдимият Н.В.Г. ***, при сходна фактическа обстановка и еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, и по отношение на тези деяния прилагането на нормата на чл.26,ал.1 от НК е императивно.(В този смисъл Решение № 597/07.04.2003 на ВКС по н.д. № 480/2002 г., I н.о., докладчик съдия Пламен Томов и Решение № 369/07.10.2004 г. на ВКС по н.д. № 995/2003 г., I н.о. докладчик съдия Пламен Томов).

Измамата е користно престъпление, засягащо собствеността – при което деецът с користна цел – да набави за себе си или за другиго имотна облага утвърждава неправилна, погрешна представа относно определени обстоятелства и тази цел следва да съществува към момента на изпълнителното деяние. Когато като способ за измама се използват договорни отношения, какъвто е и настоящият случай, користната цел следва да съществува към момента на учредяване на облигационната връзка.

В случая е безспорно установено, че подсъдимият Н.В.Г. е действал с користна цел, тъй като същият е сключил договори за кредитиране за закупуване на стоки или услуги, с изначалното намерение да не предоставя дължимата от негова страна престация и по този начин да извлече за себе си имотна облага.

С действията си, Г. е осъществил изпълнителните деяния, включени в състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК - въвеждане в заблуждение и поддържане на заблуждение.

На 15.02.2010 г., подсъдимият Н.Г. въвел последователно в заблуждение свидетелката Росица Йорданова и свидетелката Шукрие Халибрям, като въздействал върху съзнанието им, уверявайки ги, че е лицето Б.Л.Г., с което у последните се формирали неправилни представи относно определени факти от действителността, а именно – относно самоличността на лицето, с което следвало да сключат договор за потребителски кредит (договор за кредит за закупуване на стоки или услуги). Впоследствие, на същата дата Г. поддържал това заблуждение у двете свидетелки, като се легитимирал пред тях с неистински документ за самоличност на името на Б.Л.Г. и попълнил всички изискуеми документи с тези имена и данни от неистинската лична карта.

Измамата е резултатно увреждащо престъпление, при което в следствие на формирана у измаменото лице неправилна представа за определени факти и обстоятелства, последното извършва акт на имуществено разпореждане, с който за измаменото лице настъпва имотна вреда. В настоящия случай, вследствие на действията, с които подсъдимият Н.Г. въвел и поддържал заблуждение у свидетелките Росица Йорданова и Шукрие Халибрям, последните са сключили договори, чрез които е било извършено имуществено разпореждане, като е било отпуснато кредитиране от съответните юридически лица (от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, в размер на 1718.00 лева, и от „Ти Би Ай кредит” ЕАД, в размер на 1099.00 лева) в резултат на което е била причинена имотна вреда в общ размер на 2817.00 лева.

Подсъдимият е предвиждал, че в резултат на въздействието си върху съзнанието на свидетелките Росица Йорданова и Шукрие Халибрям, у последните ще възникнат неправилни представи относно определени факти от действителността, които се отнасят до обстоятелствата, свързани с основанието и условията, при които те ще осъществят имущественото разпореждане и проявявайки активност е продължил да утвърждава и поддържа вече възникналите неправилни представи.

Подсъдимият е съзнавал, че по гореописания начин, използва неистински документ /такъв на който е придаден вид, че представлява друго лице/ и че този неистински документ е официален документ - в случая неистински официален документ - български документ за самоличност – лична карта на името на Борислав Георгиев, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

От субективна страна деянията са извършени виновно, при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването на тези последици.

            ОТНОСНО ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:

При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност  и индивидуализация на същото, залегнали в чл.54 от НК, наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – т.нар. генерална и специална превенции.

В случаите на чл.372 ал.4 от НПК, какъвто е настоящият, наказанието се определя задължително при условията на чл.58а ал.1 от НК. Съгласно чл.58а ал.4 от НК когато едновременно са налице условията на ал.1-3 и условията на чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55 от НК, ако е по – благоприятен за дееца.

Към датата на извършване на деянията за престъплението по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК се предвижда наказание до шест години лишаване от свобода, а за престъплението по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК се предвижда наказание до осем години лишаване от свобода. Понастоящем действащата разпоредбата на чл.209 ал.1 от НК не е по – благоприятна за дееца, тъй като предвижда наказание от една до шест години лишаване от свобода.

При определяне на наказанията за всяко от престъпленията съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало по време на извършване на деянията, младежката възраст на дееца, изразеното критично отношение към извършеното. Отегчаващо отговорността обстоятелство за престъплението по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК е не - малкия размер съставомерни вреди.

В случая, съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия на последния следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства за престъплението по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК – една година лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 от НК съдът намали с една трета. На основание чл.209, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, във връзка с във връзка с чл.373, ал.2 и ал.3 от НПК, във връзка с чл.371, т.2 от НПК, във връзка с чл.58а, ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание ОСЕМ МЕСЕЦА  лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66 ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия на последния следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства за престъплението по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК във вр. чл.26 ал.1 от НК – една година лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 от НК съдът намали с една трета. На основание чл.316, във връзка с чл.308, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, във връзка с чл.373, ал.2 и ал.3 от НПК, във връзка с чл.371, т.2 от НПК, във връзка с чл.58а, ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66 ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.

НА ОСНОВАНИЕ чл.23, ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия едно общо наказание до размера на най–тежкото от горепосочените, а именно ОСЕМ МЕСЕЦА  лишаване от свобода, изпълнението на което общо най–тежко наказание на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

НА ОСНОВАНИЕ чл.25, ал.1, във връзка с  чл.23, ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия едно общо наказание по настоящото н.о.х.дело № 1113/2012 г. и н.о.х.дело № 19/2012 г. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора до размера на най–тежкото, а именно ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, изпълнението на което общо най–тежко наказание на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за  изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Подсъдимият не е осъждан по времето на извършване на деянията, на млада възраст е. Съдът приема, че изолирането на подсъдимия в местата за изтърпяване на наказания лишаване от свобода би било прекалено прилагане на наказателната репресия. В случая, съдът приема, че са налице основанията за прилагане на условното осъждане. Съдът след като съобрази обществената опасност на подсъдимия счита, че определяне на изпитателен срок в размер на минималния от три години и достатъчен и разумен, за да се даде възможност на подсъдимият да осмисли поведението си, да се поправи и превъзпита.

              ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

Приетият за разглеждане граждански иск намира правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като видно от изложената фактическа обстановка, в случая искът е доказан по основание, тъй като са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане – виновно поведение от страна на подсъдимия, причинени на гражданския ищец „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД – гр. София, имуществени вреди и причинна връзка между тях. Искът е доказан и по основание. Ето защо, съдът уважи изцяло приетия за разглеждане граждански иск в претендирания от гражданския ищец размер – сумата от 1718.00 лв. (хиляда седемстотин и осемнадесет лева) лв., представляваща причинени имуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 15.02.2010 г. до окончателното й изплащане.

              ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия се възложиха направените по делото разноски - сума в размер на 543.00 (петстотин четиридесет и три лева)  лв., разноски за експертизи, както и сума в размер на 69.00 (шестдесет и девет лева) лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Причини и условия способствали за извършване на престъплението: ниско правно съзнание.

  Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: