Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 209
гр. Сливен, 05. 10. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
седемнадесети септември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 137 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена от „ДИ ЕНД ПИ
ПАРТНЕРС” ЕООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: ********,
представлявано от управителя П.С.Б., против Решение № 18 от 04.02.2020 г.,
издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни
мерки Изх. № С190020-022-0063949 от 30.07.2019 г., издадено от Главен публичен
изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен.
В жалбата се твърди, че
обжалваното постановление е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Изложени
са съображения, че: решаващият орган не се е произнесъл по подадената жалба
срещу постановлението в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК, който е изтекъл на
07.02.2020 г., поради което е налице мълчаливо потвърждение на обжалваното
постановление; след депозирането на жалбата до Административния съд,
жалбоподателят е получил Решение № 18 от 04.02.2020 г. на Директора на ТД на
НАП – Бургас; ако съдът счете това решение за валидно, моли да бъде отменено
като незаконосъобразно; наложеното обезпечение следва да отговаря на
обезпечителната нужда; имуществото на длъжника като размер и структура не е
изследвано, за да се установи риска от затруднение или осуетяване на събирането
на задълженията; не е изследвано дали наличното имущество би било достатъчно за
покриване на задължение от порядъка на 116 000 лева; наред със запора
върху банковите сметки е наложено обезпечение и на т. а., и на м. я., а всяко
едно от постановленията е издадено за цялата сума; налице е несъразмерност на
наложените обезпечителни мерки; само автомобилът I. .. има пазарна стойност от порядъка
на претендираната сума; претендираната сума вероятно произлиза от задължение по
ревизионен акт от 2018 г. и дружеството не се е разпоредило с имуществото си;
не е изследван характерът на дейността на дружеството и дали наложеното
обезпечение няма да затрудни дейността му; липсват мотиви за налагането на
обезпечението; не е посочено откъде произлиза претендираното задължение; постановленията
са издадени през 2019 г., но са връчени едва в началото на 2020 г. и
представляват груба злоупотреба с право. Заявено е искане обжалваното решение
да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се представлява. В представена писмена молба чрез упълномощен процесуален
представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Излага допълнителни
съображения в подкрепа на твърденията си, че потвърденото с обжалваното решение
обезпечение е изцяло несъразмерно спрямо задължението.
Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява
в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага съображения в
подкрепа на твърденията си за законосъобразност на обжалваното решение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
По описа на ТД на НАП –
София, е образувано изпълнително дело № ********* / 2018 г. за задължения на „ДИ ЕНД ПИ ПАРТНЕРС” ЕООД в общ размер 9 378,06 лева, от които главница 6 980,05 лева и лихва 2 398.01
лева към датата на издаване на съобщение за доброволно изпълнение.
С Постановление за налагане
обезпечителни мерки /ПНОМ/ № С-180022-022-0020448 от 29.03.2018 г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП– София, е наложен запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление,
находящи се в: Райфайзенбанк за сумата от
9 378,06 лева, Първа инвестиционна банка за сумата от 9 378,06 лева,
Обединена българска банка за сумата от 9 378,06 лева.
Срещу дружеството е
образувано ревизионно производство, приключило с издаване на Ревизионен акт №
Р-22221017008184-091-001 от 03.07.2018 г. по описа на ТД на НАП – София, с който
са установени задължения за корпоративен данък, данък върху добавената стойност
и данък върху дивидентите и ликвидационнитe дялове на местни и чуждестранни
физически лица в общ размер на 101 518,04 лева.
На 19.07.2019 г. в
Търговския регистър е вписана промяна в седалището и адреса на управление на „ДИ ЕНД ПИ ПАРТНЕРС” ЕООД от гр. София в гр. Твърдица.
Изпълнителното дело е предадено по
компетентност на ТД на НАП–Бургас, Офис Сливен.
С ПНОМ Изх. №
С190020-022-0063949 от 30.07.2019 г., издадено от Главен публичен изпълнител
при ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен, което е предмет на настоящото
производство, е наложен запор върху следните МПС: Лек автомобил марка INFINITI, модел КЮ50,
рег. № ******, рама № *************, двигател № 549586D, година
на производство 2017 г., мощност 225 kw, с балансова стойност 0 лева; Лек автомобил марка JEEP, модел ВРАНГЛЕР АНЛИМИТЕД, рег. № *****, рама № ************, двигател № VM65D03363, година
на производство 2016 г., мощност 147 kw, с балансова стойност 0 лева; и Товарен автомобил марка INFINITI, модел
КХ 50, рег. № ******, рама № ***************, двигател № С010733, година на производство 2014
г., мощност 175 kW, с балансова стойност 0 лева. Изпратено е запорно
съобщение до Столична дирекция на вътрешните работи.
С ПНОМ Изх. №
С-190020-022-0063964 от 30.07.2019 г., издадено от Главен публичен изпълнител
при ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен, е наложен запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление,
находящи се в: Райфайзенбанк за сумата от 116 206,81 лева, Първа
инвестиционна банка за сумата от 116 206,81 лева, Обединена българска
банка за сумата от 116 206,81 лева.
С ПНОМ Изх. №
С190020-022-0064042 от 30.07.2019 г., издадено от Главен публичен изпълнител
при ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен, е наложена възбрана върху Пътнически каютен кораб, име
Н. Г, тонаж 2 т, инвентарен № 1049, Моторна яхта, име Н. Г, име на английски N. G, регистрационен номер 1049, пристанище на регистрация
Созопол,, с балансова стойност 0 лева.
С жалба Вх. № ИТ-00-766 от 24.01.2020
г. по описа на ТД на НАП– Бургас, подадена по пощата на 22.01.2020 г., ПНОМ Изх. №
С190020-022-0063949 от 30.07.2019 г., издадено от Главен публичен изпълнител
при ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен, е обжалвано от „ДИ ЕНД ПИ ПАРТНЕРС”
ЕООД пред Директора на ТД на НАП –
Бургас.
На 17.02.2020 г. от оспорващия е
подадена по пощата жалба, заведена с Вх. № ИТ-00-766 от 18.02.2020 г. по описа на ТД на
НАП – Бургас, против мълчаливо потвърдено ПНОМ Изх. № С190020-022-0063949 от
30.07.2019 г.
С оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Бургас, подадената жалба
с Вх. № ИТ-00-766 от 24.01.2020 г. е оставена без уважение. Решението е
съобщено на дружеството на 06.03.2020 г.
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
подадена чрез изпращане по пощата на 12.03.2020 г.
С Решение № 328 от 15.01.2020 г., постановено по адм. дело № 11732/ 2018 г. по описа на Административен съд
София – град, Ревизионен акт №
Р-22221017008184-091-001 от 03.07.2018 г. по описа на ТД на НАП – София, е
отменен. С Решение № 7724 от
18.06.2020 г., постановено по адм. дело № 2969/ 2020
г. по описа на Върховен административен съд на Република България– Първо
отделение, Решението на Административен съд София – град е отменено и върнато за ново разглеждане в частта за корпоративен данък
за периодите от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. в размер
на 20 443,47 лева – главница и 4 191,05 лева – лихва, и е оставено в сила в останалата му част.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима. Подадена е в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съдът, с оглед задължението
си за служебна проверка на законосъобразността на оспорения акт по чл. 168 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на
постановлението на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки и на
решението, с което е потвърдена наложената обезпечителна мярка, са спазени
всички изисквания за законосъобразност.
Обжалваното ПНОМ е издадено
от компетентен орган – публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен,
съгласно правомощията му по чл. 167 от ДОПК, в предвидената в чл. 196 от ДОПК
писмена форма и формално съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити.
Обжалваното решение на Директора на ТД на НАП – Бургас е валидно и допустимо.
Същото е издадено от компетентен орган и в 14-дневния
срок по чл. 197, ал. 1 от ДОПК.
Решението не е съобразено с
материалния закон, тъй като ПНОМ е необосновано. Обезпечителните мерки са форма
на пряко засягане на икономическата сфера на всеки правен субект и те трябва да
бъдат налагани при стриктно спазване на законовите изисквания за тяхната
допустимост, което предполага да бъдат мотивирани. Формалното посочване на
основания за налагането им не изчерпва задължението на публичния изпълнител да
мотивира постановлението за налагане на обезпечителни мерки.
Съгласно чл. 195, ал. 2 от ДОПК, обезпечение се
извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на
публичното задължение. А в чл. 195, ал. 7 от ДОПК е предвидено, че обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на Държавата или общините,
установени или установяеми по реда на ал. 5.
В случая са наложени три
обезпечителни мерки – запор върху три автомобила, запори върху сметки и вложени
вещи в банки, и възбрана върху пътнически каютен
кораб. Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК, съдът
отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, или ако не
съществува изпълнително основание.
Законът поставя отмяната на наложена обезпечителна мярка в зависимост от наличието
на предвидените в ал. 3 на чл. 197 от ДОПК условия. Но разпоредбата на чл. 195,
ал. 2 от ДОПК въвежда като изисквания за допускане на обезпечението наличието
на обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за събирането на
публичното задължение.
Обезпечителната мярка,
представляваща едновременно защитата и санкцията, в които се състои
обезпечението на конкретно вземане, следва да съответства на вземането на Държавата.
При определяне на обезпечителна мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната
нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката
не следва прекомерно да го обременява. Това изискване произтича пряко и
представлява проявна форма на един от основните
принципи в административното производство – принципа на съразмерност по чл. 6
от АПК, приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на ДОПК.
Принципът на съразмерност изисква упражняване от страна на административния
орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо,
като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават
задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са
по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.
Разпоредбата на ал. 5 на чл. 6 от АПК задължава административните органи да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. В тежест на административния орган е да
установи всички фактически основания за необходимостта от налагане на
обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен случай трябва да е определена
в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Изводът, че
съществува възможност събирането на публичните задължения да бъде невъзможно
или значително трудно следва да е мотивиран и обоснован. Необходимостта от
налагане на мерките следва да е обоснована от органа, съобразно преследваната
от закона цел. В обжалваното постановление липсват мотиви за налагане на
обезпечителната мярка.
Обезпечение следва да се
прилага само при констатирана и обоснована опасност, че събирането на
публичното задължение ще бъде невъзможно или ще се затрудни. Мотиви в тази
насока не са изложени. Размерът на задължението може да бъде такава индиция. Но от доказателствата по делото не може да се
приеме, че същото е в посочения от административния орган размер, доколкото
с влязло в сила Решение № 328 от 15.01.2020 г., постановено по адм. дело № 11732 / 2018 г. по описа на Административен съд
София – град, Ревизионен
акт № Р-22221017008184-091-001 от 03.07.2018 г. по описа на ТД на НАП – София, е отменен относно данък
върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически
лица за периодите от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. в размер общо на 26 459,88
лева, ведно с лихви за просрочие в размер общо на 9
328,94 лева и данък добавена стойност за внасяне за данъчен период месец март
2015 г. в размер на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 30 971,33
лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 10 123,37 лева. Доколкото този Ревизионен акт е предмет на
изпълнение по образуваното дело, несъмнено размерът на задълженията на жалбоподателя
не съответства на посочения от административния орган. Действително Решението
на Административен съд София – град е влязло в сила след издаване на оспорения
административен акт, но съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК, настъпилите нови факти
следва да бъдат съобразени към момента на приключване на устните състезания,
какъвто е настоящият случай.
В процесното решение
Директорът на ТД на НАП – Бургас е приел, че балансовата стойност на запорираните вещи е 0 лева, но не е извършил проверка каква
е тяхната данъчна оценка или застрахователна стойност. Съгласно чл. 195, ал. 6
от ДОПК, обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите, а когато такава
няма - в следната последователност: 1.
по данъчната оценка; 2. по
застрахователната стойност; 3. по придобивната стойност на вещи- собственост на физически
лица. В случая
публичният изпълнител не е установил каква е данъчната оценка, съответно застрахователната
стойност на възбранения кораб и на запорираните автомобили, за да се установи, че са необходими
обезпечителни мерки по отношение и на трите автомобила. Липсата на мотиви
относно необходимостта за налагане на мярката съставлява нарушение на
изискването на чл. 195, ал. 2 ДОПК и лишава съда от възможност да установи дали
актът е в съответствие с целта на закона. Това нарушение е съществено и е
основание постановлението за налагане на обезпечителните мерки да бъде отменено
като незаконосъобразно. Целта на обезпечението е да се предотврати извършването
на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на
публичните задължения ще бъде невъзможно или значително трудно. В обжалваното
постановление не са посочени конкретни или каквито и да било обстоятелства,
които да обосновават необходимост от налагане на обезпечение.
Обезпечителната мярка следва
да съответства на задължението, което обезпечава. В конкретния случай обезпечителната
мярка следва да бъде наложена до размера на задължението на жалбоподателя. Като
е наложил обезпечителна мярка, която явно не съответства на размера на
обезпеченото задължение, публичният изпълнител е постановил незаконосъобразен
акт в нарушение на изискванията на чл. 195 от ДОПК.
Наложеното обезпечение пряко
рефлектира върху интересите на длъжника и противоречи на преследваната с
обезпечението цел. В обжалваното постановление не са посочени конкретни или
каквито и да било обстоятелства, които да обосновават необходимост от налагане
на многобройни обезпечения върху имущество на длъжника, което вероятно
многократно надхвърля като стойност неговите задължения.
С оглед липсата на мотиви за
налагане на обезпечителни мерки, съдът намира, че в случая не е доказана
обезпечителна нужда, а наложената мярка противоречи, както на принципа на
съразмерност по чл. 6 от АПК, така и на преследваната от закона цел.
По изложените съображения,
обжалваното решение, с което е потвърдено ПНОМ Изх. № С190020-022-0063949 от
30.07.2019 г., издадено от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас,
Офис Сливен, следва да бъде отменено, като на основание чл. 197, ал. 3 от ДОПК,
следва да се отмени и наложената обезпечителна мярка.
С оглед изхода на спора,
претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 197, ал. 3
от ДОПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 18 от 04.02.2020 г., издадено от Директора
на ТД на НАП – Бургас, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наложените с Постановление
за налагане на обезпечителни мерки Изх. № С190020-022-0063949 от 30.07.2019 г.,
издадено от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен,
обезпечителни мерки.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: