РЕШЕНИЕ
№135
гр. Велико Търново, 27.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание на
дванадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при
участието на секретаря П. И. и прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ
ЧЕМШИРОВ Адм. д. №65 по описа за 2021 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.
с чл. 13, ал. 3 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното
проектиране/ЗКАИИП/.
Образувано е по
жалба на от ... С. К.,
в качеството му на пълномощник на Д.В.Х. от гр. В. Търново, срещу решение по т.
4 от дневния ред, прието с протокол №172
от 27.11.2020г. на Управителния съвет на Камарата на инженерите от
инвестиционното проектиране/КИИП/, с което на жалбоподателя е отказано вписване
в Регистъра
на проектантите с ограничена проектантска правоспособност/РПОПП/, секция
"Отопление, вентилация, климатизация, хладилна техника, топло и газоснабдяване"/"ОВКХТПГ"/,
потвърдено с решение по т. 4 от дневния ред, прието с протокол №1/21.01.2021г.
на Контролния съвет на КИИП. Жалбоподателят изтъква доводи за
незаконосъобразност на оспорваното решение, поради допуснати процесуални
нарушения при издаването му, като неспазване на указанията, дадени с влезлите в
сила съдебни решения по АД №452/2019г. на Административен съд В. Търново и АД №1425682019г.
на ВАС. Твърди, че обжалвания отказ е постановен в противоречие с изискванията
на нормативните актове и при неправилно приложение на относимите разпоредби от
Наредба №2 за проектантската правоспособност на инженерите, регистрирани в КИИП
и Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на
образователно квалификационната степен "бакалавър", „магистър“ и
„специалист“.
Допълнителни съображения излага в писмена защита. Моли за отмяна на оспорвания
отказ и решаване на спора по същество, респ. даване на задължителни указания на
УС на КИИП относно тълкуването и прилагането на закона. Претендира за
присъждане на разноски по производството.
Ответникът по жалбата – Управителният съвет
на КИИП, чрез пълномощника си по делото, оспорва подадената жалба като
неоснователна. Счита, че решението за отказ е обосновано от събраните в хода на
административното производство доказателства и почива върху правилно приложение
на закона. Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски по делото.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания акт, становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
С решение по т. 4 от протокол №1/21.01.2021г.
Контролният съвет на КИИП е потвърдил обжалваното от инж. Д.Х. решение на УС на
КИИП от 27.11.2020г. за отказ от вписване в Регистъра на проектантите с
ограничена проектантска правоспособност, секция "Отопление, вентилация,
климатизация, хладилна техника, топло и газоснабдяване" на жалбоподателя.
Това решение е връчено на Д. Х. на 29.01.2021г., което е видно от
товарителницата за доставка от пощенски оператор, стр. 23 от делото. Жалбата е
подадена по ел. поща, подписана с квалифициран електронен подпис от ... К.,
директно до АС – В. Търново и заведена с вх. №495/08.02.2021г. по описа на
съда/стр. 2 от делото/, като е спазен срока по 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е редовна с оглед
на изискванията на чл., чл. 150 и 151 от АПК, приложими в производството
съгласно препращащата разпоредба на чл. 13, ал. 3 от ЗКАИИП и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
По делото от фактическа страна не е спорно, че инж. Д.Х.,
рег. с №17129 в Регионалната колегия на КИПП – В. Търново, е подал заявление с
вх. №4/11.02.2019г. по описа на РК – В. Търново на КИИП за вписване в РПООП,
секция „ОВКХТПГ“. Това заявление е разгледано на заседание на УС на КИИП по
протокол №155/29.03.2019г., като е постановен отказ за списване на
жалбоподателя. Отказът е обжалван по реда на чл. 13, ал. 3 от ЗКАИИП пред
Контролния съвет на КИПП, като на заседание на 21.06.2019г. КС на КИИП е
потвърдил оспореното решение. Решението за отказ на УС на КИИП е било обжалвано
по съдебен ред пред АСВТ, като с Решение №378/04.10.2019г. по АД №452/2019г.
съдът е отменил решението по протокол №155/29.03.2019г. на УС на КИИП, като е
върнал преписката на органа по чл. 13, ал. 1 от ЗКАИИП за ново произнасяне по
искането на Д. Х.. Това решение на АСВТ е оставено в сила с Решение
№13470/29.10.2020г. по АД №14256/20219г. по описа на ВАС.
При повторното разглеждане на подаденото от
жалбоподателя заявление с вх. №4/11.02.2019г. по описа на РК – В. Търново на
КИИП, УС на КИИП е постановил нов отказ. Видно от изложените в изказванията на
членовете на УС на КИИП съображения, имащи ролята на мотиви на оспорения акт,
било е прието, че инж. Х. притежава образователно-квалификационна степен
„бакалавър“ по специалността „Стопанско управление“, която не е в областта на
„Технически науки“. Образователно-квалификационна степен „магистър“,
жалбоподателят е получил по специалност „Топлотехника“ от Университета по
хранителни технологии гр. Пловдив, технически факултет. Прието е, че в магистърската диплома на
заявителя липсват общоиженерни дисциплини и специализирани дисциплини, а
хорариумът в основните специализиращи дисциплини е по-малък от минималните
изисквания в квалификационните характеристики/стр. 41-42 от делото/.
Отказът на УС на КИИП е обжалван по реда на чл. 13,
ал. 3 пред Контролният
съвет на КИИП, като с решение по т. 4 от протокол №1/21.01.2021г. КС на КИИП
е потвърдил обжалваното от инж. Д.Х. решение на УС на КИИП от 27.11.2020г.
С
разпоредбите на ЗКАИИП се уреждат условията и реда за придобиване, признаване и
изгубване на проектантска правоспособност за упражняване на професиите
"архитект" и "инженер" в устройственото планиране и
инвестиционното проектиране /чл. 1/.
Вписването в регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност
за съответната секция и част е безспорно в правомощията на управителния съвет
на КИИП, тъй като КИИП е оправомощеният от закона орган, компетентен за
признаване на право за упражняване на съответната регулирана професия/чл.
7, ал. 2, т. 3 от Закона за професионалното образование и обучение/.
Оспореният отказ на УС на КИИП е следователно валиден административен акт, като
издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. В решението на УС на КИИП и това на КС на КИИП са посочени приетите за
установени факти, на които се позовават тези органи, както и правните изводи,
които са направени въз основа на тях.
Оспорваният отказ обаче е незаконосъобразен
административен акт, тъй като е издаден в противоречие с разпоредбите на
материалния закон.
Отказът
да бъде вписан жалбоподателят в РПОПП по част "ОВКХТТГ" е на
основание чл. 1, ал. 6 от Наредба №2 за проектантската правоспособност на
инженерите, регистрирани в КИИП/приета от Общото събрание на КИИП от
01.05.2004г., достъпна на ИНТЕРНЕТ-страницата на КИИП/, както и поради липса на
доказателства за изпълнение на условието по чл. 3, ал. 2, т. 3 от Наредба №2. От
фактическа страна той е обоснован на обстоятелството, че придобитата от Д.Х. квалификация
не е в резултат на обучение, отговарящо на изискванията на чл.
9, ал. 1, т. 3 от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше
образование на образователно-квалификационните степени "бакалавър",
"магистър" и "специалист"/МПС №162/23.07.2002г./. Посочено
е, че оспорващият не е придобил широкопрофилна и интердисциплинарна подготовка,
не е изучавал общоинженерните дисциплини: Висша математика, Химия,
Материалознание, Механика, Съпротивление на материалите, Машинни елементи и др.
Спорът по съществото си е правен и касае приложимостта на
чл. 3, ал. 2 от Наредба №2 за проектантската правоспособност на инженерите, регистрирани
в КИИП. Текстът на чл. 3, ал. 2 от Наредба №2 за проектантската правоспособност
на инженерите, регистрирани в КИИП не съдържа правило относно необходимостта
образователно квалификационна степен "магистър" и образователно
квалификационната степен "бакалавър" да са от едно и също
професионално направление. Такова изискване липсва в Закона за висшето
образование, както и в Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше
образование на образователно квалификационната степен "бакалавър",
„магистър“ и „специалист“. Именно сочената в отказа на управителния съвет норма
на чл. 9, ал. 1, т. 3 от посочената наредба предвижда възможността за
придобиване на магистърска степен при получена бакалавърска или магистърска
степен по друга специалност. Следователно при липсата на изрично законово
изискване регулираните професии да получават образователно квалификационни
степени единствено по една и съща специалност, допустимо е и за тях степените
„магистър“ и „бакалавър“ да са от различни професионални направления.
Различни изискваният въвежда специалната Наредба №2 в
текста на чл. 3, ал. 2, т. 3, където е визирано, че се вписват придобилите
квалификационна степен „магистър“ след придобиване на степен „бакалавър“ от
друга специалност от направление „технически науки“. Това изискване по
отношение на посоченото направление „технически науки“ противоречи на
нормативни изисквания от по-висока степен /Закона за висшето образование/ и
съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА не следва да се прилага/ в този смисъл и Решение №13470/29.10.2020г. по АД №14256/20219г. по описа на
ВАС/.
Следователно няма правна пречка жалбоподателят, придобил квалификационна степен
„магистър“, да бъде включен в РОПП, при неизпълнение на изискванията по чл. 3,
ал. 2, т. 3 от Наредба №2.
Процедурата
за вписване в РПООП, съгласно чл.
6, т. 3 от ЗКАИИП е уредена с разпоредбите на чл. 12 от същия закон.
Съгласно ал. 1 на чл. 12 от ЗКАИИП за вписване в регистрите по чл. 6, т. 1 и 3
кандидатите подават заявление по образец, утвърден от УС на съответната камара,
а съгласно ал. 2 към заявлението по ал. 1 се прилагат: 1. копие от документ за
самоличност; 2. копие от диплома за завършено висше образование; 3.
доказателства за стаж по специалността, когато такъв се изисква за придобиване
на съответната правоспособност, по образец, утвърден от УС на съответната
камара; 4. свидетелство за съдимост; 5. документ за платена такса за вписване и
за издаване на удостоверение за проектантска правоспособност и личен печат в
размер, определен от УС на съответната камара.
Няма спор
между страните, а това се потвърждава и от доказателствата по делото, че
подаденото от жалбоподателя заявление за вписване в РПОПП към секция
"ОВКХТТГ" с вх. №4/11.02.2019г. отговаря на формата по чл. 12, ал. 1,
както и че към същото са приложени изискуемите документи, съгласно чл. 12, ал.
2 от ЗКАИИП.
В този
смисъл преценката за изпълнение на изискванията по чл.
9, ал. 1, т. 3 от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше
образование на образователно-квалификационните степени "бакалавър",
"магистър" и "специалист", извършена от ответника, се
явява такава извън рамките на предоставените на този орган правомощия в
производството по чл. 12 и сл. от ЗКАИИП. Принципно настоящият състав споделя
съждението, че преценката за наличие на изискванията за вписване в регистъра на
УС на КИИП не се свежда само до формалното основание-представяне на изискуемите
документи, а включва и преценка за наличието на придобита професионална
квалификация на територията на страната за регулирана професия и съответствието
й със секцията и частта, за която се иска вписването. Тази преценка обаче
следва да съответства на материалната компетентност на органа и да се
обосновава на събраните в хода на административното производство доказателства.
Професионалната квалификация е надлежно удостоверена с документ по чл. 12, ал.
1, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗКАИИП, който не се оспорва и в съдебното
производство. Следователно, не може да бъден обоснован отказ въз основа на
отричане на официалната удостоверителна сила на официален документ по чл. 4,
ал. 1 от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование
на образователно-квалификационните степени "бакалавър",
"магистър", чиято проверка за истинност не може да се извърши от
органа по чл. 13, ал. 1 от ЗКАИИП.
При това
положение, настоящият състав на съда намира, че оспореният по делото отказ е
незаконосъобразен акт, доколкото в нормите на ЗКАИИП няма предвидена възможност
за извършване на преценка от УС на съответната камара, доколко притежаваните
ОКС и професионална квалификация, респективно на академичната квалификация, на
подалото за вписване заявление лице в РПООП отговарят на изисквания,
неупоменати в закона, каквато преценка е извършена от УС на КИИП, на база Наредбата за държавните
изисквания за придобиване на висше образование на
образователно-квалификационните степени "бакалавър",
"магистър" и "специалист", Наредба №2 и квалификационна
характеристика на инженера-проектант със специалност "Отопление,
вентилация, климатизация, хладилна техника топло- и газоснабдяване". Нужно
е да се посочи също така, че за предоставянето на проектантски услуги от лица,
притежаващи ОПП и съответно вписани в РПООП, не е задължително тези лица да
членуват в КИИП по арг. за обратното от чл.
9, ал. 3, изр. последно от ЗКАИИП.
Извън това, ако УС на КИИП е счел, че
посочената квалификационна степен на кандидата не е надлежно документирана/удостоверена,
с оглед спазването на изискванията по чл. 35 от АПК е следвало да укаже на
кандидата по реда на чл. 30, ал. 2 от АПК да представи академична справка по
чл. 13 от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше
образование на образователно-квалификационните степени "бакалавър",
"магистър" за обучението на студента. Наличието на този документ би
изяснило възможен спор от фактическа страна, но позоваването на липсата на
удостоверени с него обстоятелства, прави извода на административния орган
необоснован.
По изложените съображение оспорвания отказ на
УС на КИИП е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Тъй като в случая
произнасянето на съда е в хипотезата на чл. 173, ал. 2, пр. второ от АПК когато
естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, преписката
следва да се върне на Управителния
съвет на КИИП
за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление.
При този изход на спора
и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените
за производството разноски е основателно и следва да бъде уважено за доказания им размер от 10 лв.,
представляващи внесена държавна такса за производството пред АСВТ и адвокатско
възнаграждение в размер на 750 лв. Направеното възражение за прекомерст на
адвокатското възнаграждение на жалбоподателя съдът намира за неоснователно, съобразно
обема на писмените доказателства по делото, явяването на процесуален представител
и извършените от него действия, предвид размера на възнаграждението по Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание
чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение по т. 4 от дневния ред, прието с протокол №172 от 27.11.2020г. на
Управителния съвет на Камарата на инженерите от инвестиционното проектиране, с
което на жалбоподателя е отказано вписване в Регистъра на проектантите с ограничена
проектантска правоспособност, секция "Отопление, вентилация, климатизация,
хладилна техника, топло и газоснабдяване", потвърдено с решение по т. 4 от
дневния ред, прието с протокол №1/21.01.2021г. на Контролния съвет на КИИП.
ИЗПРАЩА делото
като преписка на Управителния
съвет на Камарата на инженерите от инвестиционното проектиране за ново
произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление, при спазване на
указанията, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Камарата на инженерите от инвестиционното
проектиране да заплати
на Д.В.Х. от гр. В. Търново разноски по
делото в размер на 760/седемстотин и шестдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: