РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Белоградчик, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20241310200155 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Д. П. от гр. В., обл. В., ул. ”К. К.” № ..., с
ЕГН **********, срещу НП № 24-0242-000442/03.09.2024 г. на ВПД Началник
Група към ОД-МВР Видин, РУ-Белоградчик, с което му е наложена глоба в
размер на 200 лв., на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 предл.4 от ЗДвП,
за извършено нарушение на чл.37 ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на НП, като съдът е сезиран с искане да отмени
наказателното постановление изцяло, като в с. з. жалбоподателят не се явява
лично, но се представлява от упълномощен адвокат.
Въззиваемата страна, редовно призован за с. з., не изпраща представител
и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда, съпровождащо
преписката, въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
1
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 04.08.2024 г., около 15.45 ч. на път ІІІ-112, км.8.200, с посока на
движение към гр. Видин, настъпило ПТП между две МПС – едното т. а.
“ИВЕКО 35 С 18 Дейли“ с рег.№ ВН 9743 АМ, с прикачено ремарке за л. а. м.
“Сириус Б2С“с рег. № ВН 1651 ЕК и второто - л. а. “Пежо 407“ с рег. № ВН 84
73 ВТ. След подаден до полицията сигнал за произшествието, от РУ-
Белоградчик на мястото му били изпратени свид. Т. Т. и Б. И., служители на
РУ-Белоградчик – първият мл. автоконтрольор. Пристигайки на
местопроизшествието, те заварили тов. авт. м. ”ИВЕКО” в лявата за него,
насрещна му пътна лента, а лекия автомобил - излязъл встрани от пътното
платно, също вляво. По двете МПС имало материални щети, пострадали хора
– не. На мястото били водачите на двата автомобила, по-късно се появили още
случайни хора. При това Т. и И. извършили визуален оглед на мястото на
ПТП, както и на двата автомобила, провели разговори с водачите на двете
МПС, като водача на тов. автомобил заявил, че е бил подал светлинен сигнал –
мигач, за предприемане маневра „завой на ляво“ и тръгнал да завива, а в това
време, движейки се с висока скорост, другото МПН не го е изчакало да си
осъществи маневрата и поради това е станал удара. Двамата водачи били
тествани за евентуална употреба на алкохол, но резултатите им били
отрицателни.
Свидетелят Т. преценил, че в момента, в който т. а. ”Ивеко” бил решил
да отпочне маневра завиване на ляво – за да навлезе в крайпътна територия, е
следвало да даде предимство на изпреварващия го лек автомобил, но не
сторвайки това е настъпил и удара между двете МПС – с предна лява част т. а.
”Ивеко“ ударил другия автомобил. Поради което и водача на тов. автомобил
според св. Т. следвало да понесе вина за станалото ПТП, тъй като нарушил
правилата за предимство – не пропуснал изпреварващия го автомобил. Т.
съставил на място АУАН серия GA № 1315075 на В. П., за нарушение на чл.37
ал.2 от ЗДвП , в присъствието на колегата си – свид. Б. И., който нарушителят
подписал и приел копие от същия.
Въз основа на съставения акт, било издадено и НП № 24-0242-000442/
03.09.2024 г. от Началник Група към ОД-МВР-Видин, РУ-Белоградчик.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
2
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
При съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени
нарушения на ЗАНН и ЗДвП, които налагат отмяната на наказателното
постановление.
Предвид дадените в с. з. показания на свид. Т. и И., не отричането от
страна на жалбоподателя на повечето обстоятелства около настъпилото ПТП,
съдът намира, при така възприетата по-горе фактическа обстановка, че е
абсолютно и безспорно доказано предприето в района на бензиностанция
„ШЕЛ“ изпреварване от страна на водача на л. а. “Пежо” на товарния
автомобил, управляван от жалбоподателя на сочените в АУАН и НП дата и
място, както и настъпилото ПТП. Жалбоподателят твърди, а и в с. з.
свидетелите на въззиваемата страна не го отрекоха – че П. е предприемал
маневра завиване на ляво, с цел да навлезе в района на територията на
бензиностанцията. Тя се явява „крайпътна“ такава по см. чл.37 от ЗДвП, и
оформя „кръстовище“ с път III-112. Не се отрича и оспорва дори в случая, че
водачът на т. а. „ИВЕКО“ е бил подал вече сигнал с мигач - за завиването,
когато следващият го автомобил е тръгнал да го изпреварва, нито че водачът
на лекия автомобил се е движел със скорост, по-голяма от разрешената за
участъка – до мак. 60 км./ч. / и двете обстоятелства, заявени от свидетелите в
разпита им пред съда, и не оспорени от страните по делото/. Не може според
съда, при това положение да се установи безспорно, кой от автомобилите е
следвало да се съобрази с другия, осигурявайки му предимство, тъй като съгл.
чл.37 ал.2 от ЗДвП „ Водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо
наляво или надясно за навлизане, в крайпътна територия като двор,
предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да
пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя,
който той напуска , но чл.43 т.2 – забранява изпреварване на кръстовище, няма
данни пътищата, образуващи го да не са равнозначни. Свидетелите дори /Т./
заявиха, че ограничението на скоростта в участъка на бензиностанцията е
именно поради наличието на този обект – с вход и изход, а конкретната
скорост на водача на лекия – не била установена с точност, но е била доста по-
висока от разрешената. Пред пристигналите на мястото на ПТП служители на
3
полицията, водачите на участвалите в произшествието автомобили са
твърдели като правилни действията си - всеки от тях. Извода си, кой е
виновният за ПТП водач, св. Т., като актосъставител, е направил на база тези
твърдения на водачите, без да са могли служителите на полицията да
установят истинността им – скорост на изпреварващия автомобил и дължина
на изпреварваното МПС. Но пък в показанията си, свид. Т. не отрича, че
първото МПС - лекия автомобил, се е движело с доста висока скорост, а
второто – тов. автомобил, е било по-дълго / влекач с прикачено ремарке/,
което би следвало, но явно не е преценено правилно от водача на лекия
автомобил /като възможност да извърши своята маневра – да изпревари
товарния/. При това положение, за съда не е безспорно установено, че водачът
на първия посочен автомобил – изпреварващия, няма вина за настъпилото
ПТП, особено ако водачът на т. а. вече е бил афиширал намерението си да
завива – чрез подадения надлежно сигнал – мигач. Възможно е ПТП да се
дължи именно на това, че водачът на МПС м. ”Хонда” не е съобразил
правилно ситуацията на пътя, и да е допуснал предизвикването на
произшествието. Допълнително към извода си за липса на безспорност и
непълното на установената на място фактическа обстановка, съдът отбелязва
и обстоятелството, че двамата свидетели по делото показаха различни факти,
които били забелязали / макар и не чрез официален оглед, по реда на закона/ -
свид. Т. съобще на съда, че лекия автомобил е бил ударен / имал повреди по/ в
по-задната му част, докато свид. И. - че повредите по това МПС били отпред и
отдясно, странично.
Предвид посоченото, съдът приема, че не е доказано по категоричен
начин извършаването на нарушението, вменено на жалбоподателя – неговата
вина и авторство. А като последица от това - обжалваното наказателно
постановление , като необосновано следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
4
разноски в размер на 450,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид
представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и
пълномощно, удостоверяващ, и че възнаграждението е платено, поради което
и има доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-0242-000442/
03.09.2024 г. на ВПД Началник Група към ОД-МВР-Видин, РУ-Белоградчик, с
което на В. Д. П. от гр. В., обл. В., ул. ”К. К.” № ..., с ЕГН **********, е
наложена глоба в размер на 200,00 лв., на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1
т.5 предл.4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.37 ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД - “МВР“ – Видин / към която е РУ-Белоградчик/, с адрес
гр. Видин, обл. Видин, ул. „Цар Симеон Велики” № 87, ДА ЗАПЛАТИ на В. Д.
П. от гр. В., обл. В., ул. ”К. К.” № ..., с ЕГН **********, направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5