О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../01.02.2019
год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Павлова
търговско
дело № 102 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл.
от ГПК.
С решение № 3961/04.10.2018г., постановено по гр.д. № 4384/2018 год., ВРС –12 състав е осъдил признал
за установено, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл.
79 ЗЗД и на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД,
в отношенията между „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********,
адрес: град Варна, ул. „Прилеп“ № 33 и М.М.П., ЕГН **********, адрес: ***, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 720,46 лева, представляваща главница за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода 16.12.2014 г. до 20.12.2017 г.
по партида № 1168598 на адрес: град ***, както и сумата от 110,45 лева,
представляваща лихва за забава изчислена върху главницата от 720,46 лева за
периода от 28.02.2015 г. до 25.01.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 31.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 1403/2018 г. по описа на Районен съд, град Варна, както и разноски за
исковото и заповедно производство.
Недоволен от горното е останал ответника М.М.П.,
който обжалва постановеното първоинстанционно решение. В жалбата се излага, че
решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, както и постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че същият никога не е
бил собственик на имота, по отношение на който се твърди да има неплатени ВиК
услуги, нито е откривал партида за същия. Твърди се и недоказаност на иска по
размер. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
друго, с което се отхвърли предявения иск, ведно с присъждане на разноски.
Представя писмени доказателства.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна не депозира
писмен отговор.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и
отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения,
вкл. доказателство за платена държавна такса.
Разпоредбата на чл.266 от ГПК въвежда забрана
във въззивното производство да се твърдят нови обстоятелства, да се сочат и
представят доказателства, които страните са могли да посочат и представят в
срок в първоинстанционното производство. Такива, съгласно ал.2 на цитираната
норма, са допустими, когато страните твърдят нови обстоятелства и сочат и
представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и
представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор и/или твърдят нововъзникнали след подаването на
жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са
от значение за делото, респективно допустимо е да посочат и представят
доказателства за последните. В конкретния случай, видно искането на въззивника за събиране на посочените доказателства нито е
обосновано с твърдението за наличието на допуснати процесуални
нарушения, нито за обстоятелствата поради които не са били представени пред
първа инстанция. Поради горното,
искането следва да се остави без уважение.
Съобразно преценката за допустимост на
производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на М.М.П.
срещу решение № 3961/04.10.2018г., постановено по гр.д. № 4384/2018 год.
на ВРС –12 състав, с което е признато за установено, на основание чл. 422 във
връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД и на основание чл. 422 във връзка
с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД, в отношенията между „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, адрес: град Варна, ул. „Прилеп“ № 33 и
М.М.П., ЕГН **********, адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от
720,46 лева, представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода
16.12.2014 г. до 20.12.2017 г. по партида № 1168598 на адрес: град ***, както и
сумата от 110,45 лева, представляваща лихва за забава изчислена върху
главницата от 720,46 лева за периода от 28.02.2015 г. до 25.01.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 31.01.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1403/2018 г. по описа на
Районен съд, град Варна, както и разноски за исковото и заповедно производство.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
за събиране на посочените във въззивната жалба доказателства.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 102/2019г.
на ВОС за 06.03.2019 год. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: