Решение по дело №292/2020 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 260132
Дата: 16 юни 2021 г. (в сила от 7 февруари 2022 г.)
Съдия: Ивайло Йорданов Бъчваров
Дело: 20202160100292
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 260132

гр.Поморие, 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на 20 януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                  СЪДИЯ: Ивайло Бъчваров

 

 при участието на секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 292 по описа  за 2020  г. и за  да се  произнесе, взе пред  вид  следното :

 

Производството е образувано по искова молба от Етажната собственост (ЕС) на сграда Б (Бета) с идентификатор 57491.509.24.4 в комплекс „Сънсет Ризорт” гр.Поморие, ул.“Княз БорисІ“ №219, представлявана от В.Г.Д., в качеството му на управител и представляващ „Поморие Мениджмънт 2 „ ЕООД, управител на ЕС, чрез процесуалните представители адв.Е.Г. и адв.Р.Николова и двете от БАК против ответника П.А. с адрес ***. Иска се осъждане   на ответника да заплати на ищеца за притежавания от него самостоятелен обект в ЕС на ищеца сумата 2259,63 лв., представляващи дължима вноска за фонд ремонт и обновяване, съгласно решение на ОСЕС от 14.11.2017 г., ведно 27,62 лв. представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата  за периода от 28.05.2020 г. до 10.07.2020 г. , както и законната лихва от 10.07.2020 г. – датата на предявяване на иска.

Правното основание на предявения иск е чл.38, ал.1 ЗУЕС, врчл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор на иска . В отговора  се оспорва представителната власт на управителя, а по същество без да се оспорва изрично основанието, на което се основава ищцовата претенция и нейния  размер, се излага становище за ненастъпил падеж на задължението поради забава на кредитора, който не посочил банкова сметка, ***. Иска се отхвърляне на предявените искове.  При условията на евентуалност се прави възражение за прихващане на претендираната сума, със сумата 581,31 лв., представляваща вземания на ищеца срещу ЕС по издадени изпълнителни листи за разноски по водени между страните дела. Иска се присъждане на направените по делото разноски на основани чл.78, ал.3 от ГПК.

 

В съдебно заседание ищцовата ЕС се представлява от редовно упълномощените си процесуални представители адвокати, които поддържат исковата претенция.

Ответникът се представлява от процесуален представител-адвокат, който в съдебно заседание поддържа заявеното с отговора становище по иска. 

За да разреши спора съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното:

Установява от представения по делото препис от нотариален акт № 167/15.06.2006 г., нот.дело № 917/2006 г. на нотариус Хр.Р. и не е спорно между страните, че ответникът П.А. е собственик на  самостоятелен обект на собственост (СОС) –апартамент №1, ет.3 със застроена площ 67,63 кв.м., ведно с 11,47 кв.м. в ид.части от общите части на сградата,находящ се в сграда в режим на етажна собственост, сграда Б (Бета), комплекс „Сънсет ризорт“ гр.Поморие. Представен е препис от протокол от общото събрание на процесната ЕС, проведено на 14.11.2017 г.,  видно от който по т.2 от дневния ред, ОС е взело решение за извършване на необходим ремонт на сградата и за създаване на фонд „Ремонт и обновяване”, с решение по точка 3 от дневния ред, ОС е приело бюджет за извършване на ремонта на сграда и с решение по т. 4 от дневния ред, ОС е взело решение вноската за поддържането на фонд „Ремонт и обновяване” на сградата да е съобразно приетият бюджет, преизчислена за всеки собственик. Дължимите от всеки собственик вноски са индивидуализирани в приетия бюджет, препис от който в табличен вид също е приложен към делото, като видно от същия, вноската за апартамента на ответника под № 29 в бюджета, е в размер 1155,33 евро, с левова равностойност 2259,63 лв. Посочените решения на ОС на ЕС са влезли в сила, видно от представените по делото преписи от Решение № ІV-146/17.12.2019 г. по в.гр.дело № 1592/2019 г., по описа на ОС Бургас, с което е потвърдено решение № 147/26.08.2019 г. по гр.дело № 863/2017 г., по описа на РС Поморие, с което са отхвърлени искове по чл.40 ЗУЕС за отмяната на решенията на процесното ОС.

Представен е и препис от определение №168/31.03.2020 г., постановено по гр.дело № 863/2017 г. на ПРС, с което отменено допуснатото обезпечение на предявения иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС, чрез спиране изпълнението на решенията, приети ОС, проведено на 14.11.2017 г. Това определение, видно от отбелязването в същото, е влязло в законна сила на 28.05.2020 г., от която дата решенията на ОС на ЕС, проведено на 14.11.2017 г., подлежат на изпълнение от собствениците на СОС в ЕС.

По делото е представено уведомление по чл.46, ал.1 ЗУЕС, изходящо от В.Д., в качеството му на управител на „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, за проведено на 25.09.2019 г., ОС на ЕС, на което е избран нов управител на ЕС „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД. Решението на ОС на ЕС от 24/25.09.2019 г., за избор на „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД за управител на ЕС за 2020 г. и 2021 г., е оспорено по реда на чл.40 ЗУЕС и е потвърдено с решение № 155/02.07.2020 г., по гр.дело № 799/2019 г. на РС – Поморие.

По делото е представена  покана за плащане на вноската във фонд „Ремонт и обновяване”, дължима от ответника и изпратена до него на 03.10.2019 г., на предоставен електронен адрес, от която се установява, че ответникът е уведомен за дължимата сума и за банковата сметка на управителя ЕС към датата на вземане на решенията на ОС от 14.11.2017 г. и към датата на поканата – „Двора“ ЕООД, по която банкова сметка ***, както е представена и служебна бележка от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, в която са посочени сметките в лева и евро на последващия управител на ЕС „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД. В  чл.50, ал.3 ЗУЕС е предвидено, средствата във фонд „Ремонт и обновяване“ да се набират в сметка със специално предназначение, открита на името на председателя на управителния съвет (управителя), което означава в тази банковата сметка да се набират специално и единствено средствата за този фонд, а останалите суми за други разходи на ЕС, като  напр. тези за поддръжка и управление на общите части на ЕС, да се внасят по друга/други банкови сметки, поради което съдът прие, че горепосочените банкови сметки са такива по чл.50, ал.3 ЗУЕС.

    По делото безспорно се установява, че ответникът е собственик на СОС в сграда в режим на ЕС, на основание чл.6, ал.1, т.8 ЗУЕС, в това си качество той дължи изпълнение на решенията на ОС на ЕС, в това число дължи заплащане на вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, на основание чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС.

От доказателствата по делото не се установява, а и не се твърди ответникът, в качеството си на собственик да е заплатил на ЕС, дължимата от него вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ съобразно с решението на общото събрание, която се претендира понастоящем от ищеца, след като надлежно е бил поканен затова от управителя на ЕС, поради което съдът прие, че не е изпълнил влязлото в сила решение на ОС на ЕС, с което тази вноска е определена.  В случая решенията на ОС, приети на проведеното на 14.11.2017 г., ОС на ЕС, включително и за определяне на дължимата от ответника вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, са влезли в сила и като такива същите са задължителни за ответника, който обаче не ги е изпълнил, поради което предявената претенция за главницата от 2259,63 лв., представляваща вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, е доказана по основание и размер и като такава следва да бъде уважена изцяло. Възражението на ответника за прихващане на негови вземания за присъдени разноски, съобразно с представените по делото изпълнителни листи за разноски по дела №195/2018 г., №783/2018 г. всички по описа на РС-Поморие водени срещу ищеца по настоящото дело в размер на 581,37 лв. със задълженията му към ищеца в размер на 2259,63 лв. представляваща вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС признати с настоящото решение, съдът намира за основателно, предвид това че  са налице условията за извършване на съдебно прихващане, доколкото вземането на ответника срещу ищеца е установено по размер и годно за изпълнение и следва да бъде съобразено понастоящем от съда. В случая следва да се извърши съдебно прихващане  като в резултат от това задължението на ответника се погасява до 1678,26 лв., която сума следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца като краен резултат.  Предвид уважаването на главния иск, основателна се явява и следва да се уважи акцесорната претенция с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 27,62 лв. представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата  за периода от 28.05.2020 г. до 09.07.2020 г. , както и законната лихва от 10.07.2020 г. – датата на предявяване на иска. По направените искания за присъждане на разноски на страните, съдът прие следното: При този изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските на ищеца по настоящото дело в общ размер  864,40 лв., от които държавна такса – 140,40 лв., 24 лв. за превод на книжа, и 700 лв. адвокатски хонорар, който не е прекомерен предвид правната и фактическа сложност на делото.

Ищецът е направил и искане за присъждане на разноските, направени от него в обезпечителното производство, по което е допуснато обезпечение на предявения в настоящото производство иск.

Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението – т.5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.

В случая по делото са представени доказателства, че в производство по обезпечение на бъдещ иск, който е този, предявен в настоящото производство, а именно производството по ч.гр.дело № 271/2020 г., по описа на РС – Поморие, ищецът е извършил разноски в общ размер 555 лв., от които заплатени 40 лв., държавна такса, 500 лв., адвокатско възнаграждение и 15 лв. такса за вписване на обезпечителна заповед, които разноски следва да му бъдат възстановени от ответниците, предвид основателността на обезпечения иск. С оглед изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на  1419,40 лв.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА П.А., гражданин на Ирландия, род. на *** г., БУЛСТАТ *********, с адрес по регистър Булстат, гр.Поморие, ул. „Княз Борис І“, № 219, комплекс „Сънсет ризорт“, бл. Б, ет.3, ап.1, представляван по делото от адв.Н.Г. ***, съдебен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на сграда Б (Бета) с идентификатор 57491.509.24.4 по КККР на гр.Поморие в комплекс „Сънсет Ризорт” гр.Поморие, ул.“Княз БорисІ“ №219, представлявана от В.Г.Д., в качеството му на управител и представляващ „Поморие Мениджмънт 2 „ ЕООД, управител на ЕС, чрез пълномощниците и съдебни адресати в гр.Бургас, бул. „Демокрация“, № 7, ет.2, офис 6, адв.Е.Г. и адв.Р. Н., сумата 1678,26 лв. ( хиляда шестстотин седемдесет и осем лева и 26 ст.), представляващи дължима вноска за фонд ремонт и обновяване, съгласно решение на ОСЕС от 14.11.2017 г., ведно с 27,62 лв.( двадесет и седем лева и 62 ст.) представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата  за периода от 28.05.2020 г. до 09.07.2020 г. , както и законната лихва от 10.07.2020 г. – датата на предявяване на иска.

ОСЪЖДА П.А., да заплати на Етажната собственост на сграда Б (Бета) с идентификатор 57491.509.24.4 по КККР на гр.Поморие комплекс „Сънсет ризорт“ гр. Поморие, сумата 1419,40 лв. (хиляда четиристотин и деветнадесет лева и 40 ст.), представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                           

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :