РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание Н.петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието
на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 609/2018 г. по
описа на съда, З.да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.
1. Предявени са кумулативно
обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1, чл. 79 от ЗЗД от страна на ищеца А.ЗА
С.НА В.” ЕАД, представлявано от
юрисконсулт Ц. П. (л. 5), за
установяване на вземането Н.ищеца, предмет Н.Заповед №
383/01.06.2018 г. З.изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №
256/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да
заплати на ищеца в качеството му на цесионер:
1.1. равностойността на
заета сума (главница), дължима на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, по Договор З.потребителски
кредит № *********/07.05.2016 г. в
размер на 451,59 лв.;
1.2. възнаградителна лихва върху
главницата по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД,
за периода: 11.07.2016 г. – 03.07.2017 г. в размер на 64,18
лв.;
1.3.
възнаграждение
за допълнителна услуга - такса „Оценка на кредитно досие”, по чл. 10а от ЗПК, уговорено в договора за
кредит, възлизащо на 12,47 лв.;
1.4.
възнаграждение
за допълнителна услуга - такса „Кредит у дома”, по чл. 10а от ЗПК, уговорено в договора за
кредит, възлизащо на 236,96 лв.;
1.5.
мораторна
лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за периода: 19.05.2017 г. – 31.05.2018 г. в размер на 49,01 лв.;
1.6. законната лихва
върху главницата по чл. 33 от ЗПК, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (01.06.2018 г.) до
окончателното изплащане н.задължението.
1.7.
Твърди се, че
от „Провидент Файненшъл
България” ООД чрез ,А.з.с.на в.“ ЕАД до ответника е изпратено
Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-ПВД/********* от 21.11.2018 г. за извършената
продажба на вземането чрез Български пощи ЕАД на посочения в договора за кредит
адрес като постоянен такъв. Писмото се е върнало в цялост.
1.8.
Твърди се, че
на 07.05.2016 г. „Провидент
Файненшъл България” ООД било сключило с ищеца Договор за потребителски кредит №
*********/07.05.2016 г., с който договор дружеството му било предоставило
кредит в размер на 500 лв., като се задължава да върне сумата от 1 049,97 лв.
Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие
договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 98,03 лв. Общата
стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на
598,03 лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 9,97 лв. Първата погасителна вноска била платима на
16.05.2016 г. а последната погасителна вноска е с падеж - 03.07.2017 г.
1.9.
Твърди се, че с
подписването на договора за кредит, кредитополучателят изразил съгласието си да
заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 25,00 лв.
Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие била платима
при подписване на договора, но страните постигнали съгласие таксата да бъде
включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Tаксата за оценка на досие е разделена на 60
броя равни вноски, всяка в размер на 0,42 лв., които са платими на падежните
дати на погасителните вноски.
1.10.
Твърди се, че
по избор на кредитополучателя кредитодателят се е задължил да предоставя на
Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната
сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично С.на вноските по
кредита също по местоживеенето на кредитополучателя, наречена в договора услуга
„Кредит у дома“. За предоставяната услуга кредитополучателят се е задължил да
заплати на Кредитодателя такса, която е в размер на 426,94 лв. Подписвайки
договора, Кредитополучателят е удостоверил, че разбира и се съгласява, че
услугата „Кредит у дома“ е допълнителна и се предоставя единствено и само по
негово желание срещу определена в договора за кредит такса. Също така, с
подписа си Кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е
равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит
у дома“ и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на
Кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите на Кредитодателя
направени за С.на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя. Съгласно
клаузите на сключения договор таксата за услуга „Кредит у дома“ била платима при
подписване на договора, но страните са постигнали съгласие тя да бъде включена
в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Таксата
за услуга „Кредит у дома“ била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в
размер на 7,12 лв., които са платими на падежните дати на погасителните
вноски.която включва: главница в размер на 500,00 лв., договорна лихва в размер
на 98,03 лв., такса за оценка на досие в размер на 25,00 лв. и такса за услуга
„Кредит у дома“ в размер на 426,94 лв.
1.11.
Съгласно
клаузите на договора за кредит общата дължима сума била платима на 60 броя
равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 17,50 лева, като в размера
на вноската са включени: вноска по кредита в размер на 9,97 лв., вноска по
такса за оценка на досие в размер на 0,42 лв. и вноска по такса за услуга
„Кредит у дома“ в размер на 7,12 лв., които били платими на падежните дати на
погасителните вноски считано от датата първата погасителна вноска 16.05.2016 г.
и последна погасителна вноска с падеж
на плащане 03.07.2017 г.
1.12.
Крайният срок
за издължаване на всички задължения по кредита бил 03.07.2017 г. (дата на
последна погасителна вноска), предвид което В.та, произтичащи от договора за
кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.
1.13.
Ищецът
признава, че сумата,
която била погасена до момента, е в размер на 142,00 лв., с която били
погасени, както следва: такса за услуга „Кредит у дома“: 47,21 лв., такса за
оценка на досие: 12,53 лв., договорна лихва: 33,85 лв., главница: 48,41 лв.
2. Ответникът
Г.П. Ч. е подал отговор в
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез назначеният от съда с Определение № 471 от
02.07.2019 г. Особен представител – Адв. Д.Г. ***.
2.1.
Направено е
възражение за неравноправност на клаузите на договора.
2.2.
Оспорва се
получаването на заетата сума от ответника.
2.3.
Направено е
възражение, че таксата за оценка на кредитното досие противоречи на чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК.
2.4.
Направено е
възражение, че таксата „Кредит у дома” заобикаляла чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
2.5.
Услугата не
била предоставена реално.
От
фактическа страна
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
3. На 07.05.2016 г. е сключен Договор за потребителски кредит № *********/07.05.2016 г. между „Провидент Файненшъл България” ООД, в
качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател (л. 6 и сл.). Заетата сума - 500 лв., е
получена от кредитополучателя, което е удостоверено с подписването на договора
съгл. чл. 27 от същия (доколкото кредитополучателя е посочил, че е избрал
услугата „Кредит у дома”).
4. На 19.05.2017 г. е сключен договор за
прехвърляне на В. между „Провидент Файненшъл България” ООД, в качеството му на
цедент и ищеца, в качеството му на цесионер (л.
13 и сл.). Процесните вземания са включени в обхвата на цесията, видно от
Приложение № 1 от договора, поз. № 3442 (л.
24).
5. На 06.06.2017 г. и 21.11.2018 г.
са изготвени съобщения от цедента чрез цесионера за извършената цесия, което
няма доказателства да са получени от адресата (л. 27 -
31).
6. По делото е изслушана съдебна икономическа
експертиза, която е
установила размера на вземанията (л. 74 и
сл.).
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
7. Съдът намира, че исковете са заведени между
надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага
разглеждането им по същество.
II.
Общи положения
9. Относно
прехвърлянето на вземанията
10. Съгл. чл. 22 от договора кредитодателя има
право да прехвърля правата си по кредита.
11. В резултат на сключените договори за цесия на
осн. чл. 99, ал. 2 от ЗЗД вземанията по процесния договор са преминали върху ищеца.
12. Длъжникът не е надлежно уведомен за цесията
преди завеждането на исковете.
13. В съдебната практика е прието, че длъжникът
се счита за надлежно уведомен за извършената цесия и когато цедента извърши
уведомяването в хода на процеса (В този смисъл постановеното по реда на чл. 290
от ГПК Решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о.; С Решение № 3/16.04.2014 г., по т. дело №
1711/2013 г. на ВКС, I т. о.).
14. В този смисъл съдът счита, че с получаването
на исковата молба длъжникът следва да се счита за уведомен за извършената
цесия, от който момент същата има действие спрямо него на основание чл. 99, ал.
4 от ЗЗД и което обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение
за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал.
3 ГПК.
15. Относно възнаграждението за допълнителна
услуга - такса „Оценка на кредитно досие”
15.1. На първо място, следва да се отбележи, че от съдържанието на договора не може да се установи какви действия включва „
15.1.
15.1. оценката на кредитното досие”, за да може да се извърши преценка за съответствието
й с нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и
съответно кредитополучателя - потребител да прецени икономическите последици от
договарянето на таксата. В тази връзка съдът намира, че клаузите, свързани с
уговарянето на допълнителната услуга са неравноправни на осн. чл. 143, т. 19 от
ЗЗП, а оттам и нищожни на осн чл. 146, ал. 1 от ЗЗП (доколкото не са ангажирани
доказателства те да са договорени индивидуално; позоваващото
лице има качеството на потребител; клаузата е
договорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя; не
са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП).
15.2. На второ място, чл. 16 - 18 от ЗПК въвеждат изискване кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, без да е предвидено заплащане на такса. Нещо повече, в чл. 18, ал. 1 от ЗПК изрично е посочено, че когато кредиторът откаже да предостави кредит, той е длъжен да уведоми незабавно и безвъзмездно потребителя за резултата от извършената проверка и за консултираната база данни. При съпоставянето на тази норма с чл. 10а от ЗПК се налага извода, че оценката на кредитоспособността на потребителя не представлява допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, а специфична дейност, която кредитодателя е длъжен да извърши преди сключването на договора и която е неразделна част от процеса на отпускането на кредита. Следователно по арг. от обратното на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредитодателя не може да събира такса за оценката на кредитоспособността. Последното налага извода, че клаузата е недействителна и на осн. чл. 20, ал. 1 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
15.3. В този смисъл и съдебната практика (Определение № 12 от 6.01.2020 г. на Окръжен съд - гр. Добрич по в. ч. гр. д. № 913/2019 г.; Определение № 1369 от 12.04.2019 г. на Окръжен съд - гр. Варна по в. ч. т. д. № 530/2019 г.).
16. Относно възнаграждението за допълнителна услуга - такса „Кредит у дома”.
16.1. На първо място, услугата представлява дейност по усвояване и управление на кредита, за които съгл. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни. В тази връзка клаузата е недействителна на осн. чл. 20, ал. 1 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
16.2.
На следващо място, включването на таксата цели
заобикалянето на забраната по чл. 19, ал. 4 от ГПК, като се има предвид факта,
че дължимите суми по допълнителната услуга реално се погасяват по един и същ
погасителен план (броят на вноските и падежите са идентични). Аргумент за това
е им факта, че цената на допълнителната услуга (426,49 лв.) надвишава значително
уговорената възнаградителна лихва по договора за кредит (98,63 лв.). В тази
връзка съдът намира, че клаузите, свързани с уговарянето на такса за услугата
„Кредит у дома”, са нищожни и на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
16.3.
В същият смисъл и съдебната практика (Определение № 245 от 2.07.2019 г. на Окръжен
съд - гр. Силистра по в. ч. гр. д. № 126/2019 г.).
16.4.
Осен това следва да бъде отбелязано, че от ищеца не са
ангажирани никакви доказателства, че услугата е реално предоставена (т. е. че
представител на кредитодателя е посещавал ежеседмично адреса на ответника).
III.
Заета сума
17. В резултат на сключеният договор и предоставянето на заетата сума е възникнало задължението на кредитополучателя по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД да върне сумата, съгласно инкорпорирания в договора погасителен план.
18. Последният предвижда падеж на последната погасителна вноска - 30.07.2017 г., поради което вземането е изискуемо в пълен размер.
19. Съдът кредитира заключението на СИЕ (Вариант III - без да бъде взето предвид възнаграждението за допълнителни услуги), което е установило, че непогасеният размер на вземането възлиза на 399,06 лв.
IV.
Възнаградителна лихва
20. Възнаграждението
по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се дължи на
кредитодателя срещу предоставената от него възможност кредитополучателя да
ползва определена парична сума за определен период от време.
22. Съдът кредитира заключението на СИЕ (Вариант III - без да бъде взето предвид възнаграждението за допълнителни услуги), което е установило, че непогасеният размер на вземането възлиза на 55,57 лв.
V.
Мораторна лихва
23. С оглед изпадането на ответника в забава, същият дължи на ищеца обезщетение съгл. чл. 33 от ЗПК, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
24. Обезщетението за претендирания период: 19.05.2017 г. – 31.05.2018 г. възлиза на 41,90 лв. (изчислено с лихвения калкулатор на интернет - страницата на НАП).
25. С оглед гореизложеното исковете по Раздели III - V следва да бъдат частично уважени, а останалите да бъдат изцяло отхвърлени.
Разноски
26. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъде присъден размера на разноските по делото и в двете му фази (заповедната и исковата).
27. Дължимото юрисконсултско възнаграждение обаче следва да бъде определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК на 150 лв., от които:
27.1. за заповедната фаза на осн чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ - 150 лв.;
27.2. за исковата фаза на осн чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ - 150 лв.
28. Размерът на останалите разноски не подлежи на редукция.
29. В тази връзка общият размер на разноските възлиза на 1 150 лв., от които съобразно уважената част от исковете следва да бъде присъдена част в размер на 599,02 лв.
30. Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника Г.П.Ч., с ЕГН **********,
с
установен по делото адрес: ***, че съществува вземането срещу него на ищеца „А.ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление:***, ***, за
установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед №
383/01.06.2018 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч. гр. д. №
256/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника е разпоредено да
заплати на ищеца в качеството му на цесионер: равностойността на заета сума (главница), по Договор за
потребителски кредит №
*********/07.05.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл
България” ООД и ответника, в размер на 399,06 лв. (триста деветдесет и
девет лева и шест стотинки); възнаградителна лихва върху
главницата за периода: 11.07.2016
г. – 03.07.2017 г. в размер на 55,57 лв. (петдесет и пет лева и
петдесет и седем стотинки); мораторна лихва върху главницата за периода:
19.05.2017 г. – 31.05.2018 г. в размер на 41,90 лв. (четиридесет и един лева и
деветдесет стотинки); законната лихва върху главницата от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(01.06.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете за установяване на вземанията за: връщане на заета сума - за разликата
между уважения размер - 399,06 лв. и предявения такъв - 451,59 лв.; възнаградителна
лихва - за разликата между уважения размер - 55,57 лв. и предявения
такъв - 64,18 лв.; мораторна лихва - за разликата между уважения размер
- 41,90 лв. и предявения такъв - 49,01 лв.; възнаграждение за допълнителна
услуга - такса „Оценка на кредитно досие”, по чл. 10а от ЗПК,
уговорено в договора за кредит, възлизащо на 12,47 лв. и възнаграждение за допълнителна
услуга - такса „Кредит у дома”, по чл. 10а от ЗПК, уговорено в
договора за кредит, възлизащо на 236,96 лв.
ОСЪЖДА ответника Г.П.Ч., с ЕГН **********, да заплати на ищеца „А.ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, част от направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 599,02 лв. (петстотин деветдесет и девет лева и две стотинки).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд, за частично обезсилване на заповедта за изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: