№ 98
гр. гр.Велинград, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20215210101040 по описа за 2021 година
Предявен и иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС от ОГН. П. П. против
ПЛ. П. П. и П. ПЛ. П., за разпределение на ползването на недвижим имот-
дворно място с идентификатор 10450.502.1167 по КККР на гр. Велинград,
одобрени със Заповед РД 18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, с трайно
предназначение на територията -урбанизирана, начин на трайно ползване
ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план 4483, кв. 68, парцел
VII, находящ се в гр. Велинград, ул. ******** № 28, при граници и съседи от
север имот с идентификатор 10450.502.1166, от юг имот с идентификатор
10450.502.1170, от запад имот с идентификатор 10450.502.1168 и от изток
имот с идентификатор 10450.502.3372, с площ от 646 кв. м., от който ОГН. П.
П. и ПЛ. П. П. притежават всеки по ½ ид. част, а П. ПЛ. П. е собственик на
построената в имота жилищна сграда с идентификатор 10450.502.1176.2 по
КККР на гр. Велинград, между ОГН. П. П. и ПЛ. П. П..
Твърди се, че ищецът и ответникът ПЛ. П. П. са съсобственици при равни
дялове от по ½ ид. части от поземлен имот с идентификатор 10450.502.1167
по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД 18-1214/ 06.06.2018 г.
на ИД на АГКК, с административен адрес на имота: Велинград, ул.
********** № 28, с площ от 646 кв.м., по наследство от своя баща П.К. П.,
бивш жител на гр. Велинград, починал на 23.09.1977 г.. Наследодателят
придобил имота в режим на СИО със съпругата си Ц.Д. П.а, починала на
05.05.1991 г., с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.09.1960
година, № 284, том III, дело 609/1960 г..
Имотът бил застроен със следните сгради: 1./ двуетажна еднофамилна
1
жилищна сграда, с идентификатор 10450.502.1167.1 по КККР на гр.
Велинград, одобрени със Заповед РД 18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК,
със застроена площ от 95 кв. м. бр. етажи 2, от която ищецът и ответникът
ПЛ. П. П. притежавали правото на собственост върху самостоятелни
жилищни обекти и при равни квоти права върху общите части на сградата,
съответно от дворното място. Ищецът притежавал първи жилищен етаж, а
ответникът П.П. бил собственик на втория жилищен етаж; 2./ едноетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10450.502.1167.2, със
застроена площ от 73 кв.м., собственост на ответника П. ПЛ. П., син на ПЛ. П.
П. и племенник на ищеца; 3./ сграда с идентификатор 10450.502.1167.3 – с
предназначение: хангар, депо гараж, със застроена площ от 23 кв.м.,
съсобствен между ищеца и ответника ПЛ. П. П. по наследство от баща им
П.К. П., бивш жител на гр. Велинград, починал на 23.09.1977 г. при равни
дялове.
Излага, че въпреки многократните разговори с ответника П.П., не успели да
постигнат съгласие за начина на реално ползване на съсобственото им дворно
място. Ответникът завел дело № 917/2020 г. по описа на районен съд
Велинград, за определяне начина на ползването му, в което ищецът и вторият
ответник П.П. били ответници по него. По време на делото започнал да строи
незаконна ограда. Разбрали се устно доброволно как ще ползват дворното
място, ако той оттегли исковата си молба и делото било прекратено.
Сочи, че понастоящем всички ползвали площта от северната страна на
къщата до гаража, от където и тримата стигали до собствените си жилища и
до съсобствения между ищеца и ответника П.П. гараж. Ищецът ползвал
източната и половината от южната площ на двора и малка част от западната
част, непосредствено до къщата, а ответниците- западната част, върху която
била построена къщата и жилищната сграда на ответника П.П. с
идентификатор 10450.502.1167.2. Спорът се заключавал в това къде точно
трябва да е разделителната линия.
След като О.П. дал съгласие на ответника П.П. за строежа на оградата и той
я построил, отново започнал да създава проблеми за ползването на дворното
място по начин, който се били договорили, като да му изхвърлял и
разхвърлял вещи, подредени в двора. Тъй като за начина на реално ползване
на дворното място не бил сключен нотариално заверен договор, нито имало
постановено съдебно решение в този смисъл, липсвало обективирано
съгласие за начина на реално ползване на съсобственото дворно място.
Споровете и липсата на годно да послужи изпълнително основание, обуславял
правния му интерес от предявяване на настоящия иск.
Иска от съда да се произнесе с решение, с което да определи начин на
реално ползване на недвижим имот дворно място, представляващо поземлен
имот с идентификатор 10450.502.1167 по КККР на гр. Велинград, одобрени
със Заповед № РД 18-1214 от 06.06.2018 г., на ИД на АГКК, с
административен адрес на имота: Велинград, ул. ********** № 28, с площ от
2
646 кв.м. между мен и ответниците ПЛ. П. П. и П. ПЛ. П.. Предлага вариант
за разпределения, който съответствал на реалното ползване на имота до
момента, а именно:
В ОБЩ ДЯЛ на страните да се опрели част от северната страна на имота,
от улица **********, северно от къщата до западната ограда, в която да се
включи общият между ОГН. П. П. и ПЛ. П. П. гараж, представляващ сграда с
идентификатор 10450.502.1167.2, на приложената скица щриховано с синьо.
В ДЯЛ НА ИЩЕЦА: да се определи за ползване част от източната страна
на имота до сграда с идентификатор 10450.502.1167.1, част южно от същата
сграда, до границата на имота, част от западната страна на сградата, до
границата на имота, съобразно полагащите се кв. м място на приложената
скица щриховано в червено.
В ДЯЛ НА ОТВЕТНИКА ПЛ. П. П.: да се определи за ползване част от
западната част на двора, на изток от границата с ищеца, на север до ивицата за
общо ползване, на юг и запад, до границите на двора, като в неговия дял се
включат и площта на сграда с идентификатор 10450.502.1167.2, на
приложената скица щриховано в черно.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците ПЛ. П. П. не оспорват допустимостта
на иска, но се противопоставят на предложението на ищеца за начина на
реално ползване на имота.
Не оспорват, че ищецът и ответникът ПЛ. П. П. са съсобственици
процесния поземлен имот с идентификатор 10450.502.1167 по КККР одобрени
със заповед № РД-18-1214 на ИД на АГКК от 06.06.2018 г. с площ от 646
кв.м. по силата на наследствено правоприемство от родителите си, при
посочените в исковата молба квоти от по ½ ид. част за всеки от тях.
Не оспорват, че и двамата притежават самостоятелен жилищен етаж от
построената в имота жилищна сграда с идентификатор 10450.502.1176.1.,
както и съответните идеални части от общите части от сградата и земята
върху която е построена.
Не оспорват, че в имота е построена жилищна сграда с идентификатор
10450.502.1176.2 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД 18-
1214/06.06.2018г. на ИД На АГКК с площ от 73.00 кв.м., която е
индивидуална собственост на ответника П.П., придобита чрез възмездна
сделка през 2003 г. от О.П. и П.П. и че ответникът П.П. не притежава дял от
имота.
Оспорват съсобствеността на построената в имота сграда с идентификатор
10450.502.1176.3 по КККР на гр. Велинград с трайно предназначение хангар,
депо гараж, с площ от 23.00 кв.м.. Излагат, че същата е построена от
ответника П.П. през 1979 г. и е негова индивидуална собственост.
Строителството на сградата било извършено със съгласието на ищеца и на
Ц.Д. П.а, майка на ищеца и ответника П.П. по времето, когато ищецът е бил
студент и е живял в гр. София, поради което не е имал никакъв принос към
изграждането му. Още тогава страните се разбрали, че този гараж ще бъде
3
използван, както и досега се използва от П.П.. В замяна на това след няколко
години П.П. извършил някои отстъпки, с които компенсирал брат си. През
2014 г. при извършена между него и О.П. доброволна делба на съсобствени
земеделски земи, му отстъпил по-големия от двата формирани дяла. За
разликата в тях от 4.00 дка, ответникът не получил парично уравнение. Освен
това се е съгласил ищецът да си изгради гараж в общия поземлен имот, който
бил построен без съответните строителни книжа, разрешителни и не бил
заснет КККР, но съществувал в имота, непосредствено зад сграда с
идентификатор 10450.502.1176.1. Към момента той се използвал изцяло от
ищеца. По този начин ищецът и първият ответник уредили ползването на
двата гаража, построени в имота.
Не оспорват, че през последните няколко години отношенията им били
изострени по повод начина на ползване на останалите незастроени общи
части от имота и въпреки положените усилия страните не успели да достигнат
до съгласие как да бъдат използвани незастроените общи части, което
обуславяло правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Считат за недопустимо включването на застроена площ от имота в дял на
съсобственика П.П., каквото било предложението на ищеца и че при
определяне на начина на реално ползване на общ недвижим имот следвало да
се вземе предвид само незастроената му част.
Във връзка с горното искат от съда да определи начин на реално ползване
на действително свободната незастроена част от поземления имот, в
съответствие с правата на страните.
Като прецени доводите и възраженията на страните и представените
доказателства, съдът счита следното от фактическа и правна страна:
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС предоставя защита на правото на
собственост върху общата вещ на всеки съсобственик, когато между
съсобствениците не може да бъде постигнато съгласие за ползването й или
когато постигнатото съгласие е вредно за вещта. Разпоредбата на чл. 32, ал. 2
ЗС овластява съда при предявено искане на един от съсобствениците да
администрира взаимоотношенията им по повод ползването на съсобствената
вещ. Начинът на ползване следва да е съобразен както с обема на правата на
съсобствениците, така и с техните взаимоотношения, с цел осигуряване
възможност за спокойно, безконфликтно служене с общата вещ.
Предпоставка за основателността на иска е да се установи съсобственост
между страните по отношение на вещта, невъзможност да се постигне
съгласие за ползването й или извършването на такива действия от страна на
съсобственик или съсобственици, чрез които увреждат субстанцията й или
чрез които се пречи на останалите да упражняват правата си в пълен обем. В
производство по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът следва да постанови решение, което да
осигури ползването на вещта по най-целесъобразен начин, поради което от
значение е да се установи обемът на притежаваните правата на страните в
съсобствеността. Ето защо с т. 2 от Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013
4
г. по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК ВКС постанови, че в рамките на това
производство е допустимо да бъдат разгледани всички възражения и доводи,
относими към предмета на делото, включително възраженията на страните
относно правата им в съсобствеността, представляващи по съществото си
преюдициални спорове за собственост, свързани с установяването наличието
на съсобственост и с установяването обема на правата на страните в нея, с
изключение на такива, чрез които те упражняват свои потестативни права
(например за възстановяване на запазена част от наследство - чл. 30, ал. 1 ЗН,
за унищожаване на правна сделка - чл. 27-33 ЗЗД, чл. 43 ЗН и др.), и
уважаването на които налага постановяване на конститутивно съдебно
решение, водещо до промяна на съществуващите права.
В настоящия случай ответникът ПЛ. П. П. оспорва, че между него и ищеца
е налице съсобственост по отношение на сградата на допълващо застрояване-
ханграр, депо, гараж с идентификатор 10450.502.1167.3 по КККР на гр.
Велинград, позовавайки се на придобиването му по давност. Доколкото това
възражение е относимо към начина на разпределение на дворното място и
следва ли съдът да включи гаража в неговия дял, същото следва да бъде
разгледано в настоящия процес. Съгласно константната практика на ВКС,
извършено от съсобствениците застрояване следва да бъде съобразено, като
при възможност в определения дял за ползване на всеки съсобственик бъде
включена застроената от него част от имота, доколкото това застрояване е
извършено по повод ползването на съсобствения имот, но само ако това не
пречи на другия съсобственик и не нарушава неговите права и не би довело
до намаляване частта за ползване на другия съсобственик с оглед правата му в
съсобствеността /в този смисъл Решение № 94 от 28.03.2012 г. по гр. д. №
897/2011 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 181 от 13.10.2015 г. по гр. д. №
1826/2015 г., г. к., І г. о. на ВКС.
Не е спорно, а и от представените по делото доказателства-Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 284/03.09.1960 г., том II, нот. дело
№ 609/1960 г. на съдия при РС Велинград, Нотариален акт за покупко-
продажба № 1025/31.03.1975 г., том IV, нот. дело № 1424/1975 г. на съдия при
РС Велинград, Нотариален акт за продажба на недвижим имот, Нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 474/08.10.2003 г., том III, рег. № 3672,
н. дело № 463/2003 г. на Нотариус с район на действие РС Велинград,
удостоверения за наследници изх. № 2481/22.10.2021 г. и изх. №
2684/22.11.2021 г., се установява, че ищецът и ответникът ПЛ. П. П. са
низходящи наследници от първа степен на П.К. П. /починал на 23.09.1977 г./
и Ц.Д. П.а /починала на 05.05.1991 г./. Чрез покупко-продажба по време на
брака си наследодателите им са придобили собствеността на недвижим имот-
дворно място, незастроено, находяща се в местността „Ленища“,
Велинградско землище, с площ от 630 кв. м., съставляващо по плана на града
парцел VII, отреден за имот пл. номер 1589, при граници и съседи-улица,
Н.З., П.И., П.К.в, а по нотариални актове: М.Р., Ц. П. М., П.К.в, наследници на
Т.Х. и Г.Б., идентичен с ПИ с пл. номер 4 483, за който е отреден парцел VII,
5
кв. 68 по КРП на гр. Велинград и идентичен с поземлен имот с
идентификатор 10450.502.1167 по КККР на гр. Велинград. Имотът е придобит
в режим на съпружеска имуществена общност по силата на чл. 103 от ПЗР на
Семейния кодекс от 1968 г., обнародван ДВ. бр.23 от 22.03.1968г., в сила от
22.05.1968 г..
От представените по делото скици на поземления имот и на разположените
върху него сгради, се установява, че в имота са построени двуетажна масивна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10450.502.1167.1 по КККР на
гр. Велинград, със застроена площ от 95 кв. м., едноетажна еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 10450.502.1167.2 по КККР на гр. Велинград
със застроена площ 73 кв. м. и сграда с идентификатор 10450.502.1167.3 по
КККР на гр. Велинград, с площ 23 кв. м., с предназначение хангар, депо,
гараж.
Няма данни за точната дата, на която построените в имота сгради са
изградени на етап груб строеж и са възникнали като самостоятелни обекти на
правото на собственост, но видно от представения по делото Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 1025 от 31.03.1975., том IV, дело
№ 1424/1975 г. /л.6/, с който на ищеца е прехвърлен първият жилищен етаж от
двуетажна жилищна сграда, без място, към тази дата същата вече е
съществувала. Освен това в съдържанието на нотариалния акт е посочено, че
пред нотариуса е представена декларация от продавача П.К. П., че е
извършил деклариране на една двуетажна къща и друга къща на 56 кв. м.,
построени върху дворно място от 630 кв. м., представляващо парцел VI, имот
пл. номер 1589 в кв. 68 по прана на гр. Велинград и че е притежава правото на
собственост на първия жилищен етаж от двуетажната къща и другата къща.
Ето защо съдът намира, че към датата на прехвърлителната сделка-31.03.1975
г. двете жилищни сгради с идентификатор 10450.502.1167.1 по КККР на гр.
Велинград и 10450.502.1167.2 по КККР на гр. Велинград са съществували
като самостоятелни обекти на правото на собственост и са придобити от
наследодателите на ищеца и ответника П.П. по приращение в режим на
съпружеска имуществена общност, съгласно чл. 13, ал. 1 от действащия към
момента Семеен кодекс обн. ДВ бр. 23 от 22.03.1968г., в сила от 22.05.1968г.
/отм./.
По силата на извършеното имуществено разпореждане на 31.0.1975 г. с
Нотариален акт 1025, том IV, дело № 1424/1975 г. на съдия при Районен съд
Велинград, ищецът е и придобил собствеността на първия жилищен етаж от
двуетажната жилищна сграда с идентификатор 10450.502.1167. 1 по КККР на
гр. Велинград. Не е спорно между страните, че ответникът ПЛ. П. П. е
собственик на втория жилищен етаж от същата сграда. Доколкото, видно от
съдържанието на нотариалния акт, предмет на имущественото разпореждане е
само самостоятелният обект в сградата, дворното място и построената в него
едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10450.502.1167.2
по КККР на гр. Велинград е останала в патримониума на наследодателите.
6
При прекратяването на съпружеската имуществена общност със смъртта
бащата на ищеца и ответника П.П.-П.К. П. на 23.09.1977 г., преживялата
съпруга Цвета П.а е получила в дял ½ ид. тези имоти, а делът на починалия
съпруг от ½ ид. част е наследена от неговите деца-ищеца ОГН. П. П. и
ответника ПЛ. П. П., по арг. чл. 14, ал. 7 от действащия към датата на смъртта
на наследодателя СК от 1968 г., при равни дялове за всеки от тях от по ¼ ид.
част, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН.
Със смъртта на Цвета П.а на 05.05.1991 г. притежаваният от нея дял от ½
ид. част от недвижимия имот и построената в него сграда с идентификатор
10450.502.1167.2 е придобит по наследство от синовете й ОГН. П. П. и ПЛ. П.
П. при равни дялове от по ¼ ид. част за всеки от тях, съгласно чл. 5, ал. 1 от
ЗН. По този начин чрез наследяване от родителите си П.К. П. и Ц.Д. П.а
ищецът и ответникът ПЛ. П. П. са станали съсобственици, при равни дялове
от по ½ ид. част на поземлен имот с идентификатор 10450.502.1167 по КККР
на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД № 18-1214/06-06-2018 г. на ИД на
АГКК и на построената върху него едноетажна еднофамилна жилищна сграда
с идентификатор 10450.502.1167.2 по КККР на гр. Велинград.
Правото на собственост върху еднофамилната жилищна сграда, е
прехвърлено чрез продажба, обективирана в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 474/08.10.2003 г., том III, рег. № 3672, н. дело № 463/2003
г. на ответника П. ПЛ. П.. Видно от съдържанието на нотариалния акт
предмета на прехвърлителната сделка не включва притежаваните от О.П. и
П.П. права върху недвижимия имот.
По отношение на построената в северозападната част на имота сграда на
допълващо застрояване с идентификатор 10450.502.1167.2 по КККР на гр.
Велинград с предназначение хангар, депо, гараж, съдът намира, че през 1977
г. е съществувал като самостоятелен обект на правото на собственост.
Този извод следва от показанията на свидетеля Г.И.Д., които съдът
кредитира, като обективни и логични. Макар Д. да не посочва точната дата на
построяването му, според неговите показания след земетресението в гр.
Велинград, при което построената от родителите на ищеца и ответника П.П.
къща е била повредена, в него са стоели торбите с цимент, с който са се
отливали плочите при ремонта на къщата. Датата на земетресението в гр.
Велинград-03.11.1977 г. е общоизвестно и неподлежащо на доказване
обстоятелство. Показанията на свидетеля почиват на неговите лични и
непосредствени впечатления, за това обстоятелство, имайки предвид, че е
помагал в строителството. Няма данни свидетелят да се намира с ищеца или
ответниците в отношения, които да налагат извод, че е предубеден или
заинтересован от изхода на спора.
Доколкото, чл. 92 ЗС е въвежда презумпция, че собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е
установено друго, в тежест на страната, която твърди, че построената в чужд
имот сграда е нейна собственост, е да я обори. От ответника П.П. обаче не
7
бяха ангажирани доказателства, че гаражът е построен от него със съгласието
на майка му и брат му, че волята им е била да го ползва изключително за себе
си, че е упражнявал фактическата власт върху гаража с намерението да го
свои постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено.
От показанията на свидетеля Д. се установи, че в началото на 90-те години
на XX в. ищецът е преработвал гаража гъби. Свидетелят не е чувал двамата
братя да спорят кой да ползва гаража. Извод за уговорки, че гаражът ще се
ползва само от ответника П.П., не следва и от представения от ответника по
делото Договор за доброволна делба от 21.10.2014 г., в който не се съдържат
подобни клаузи.
От обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, се
установява извършени от ответника П.П. владелчески действия едва през
2020 г. и 2021 г., изразяващи се в заключването му и в изхвърляне на
оставените от него вещи. Не е изтекъл обаче предвидения от чл. 68, ал.1 ЗС
срок за придобиването му давност.
Ето защо съдът намира, че придобития по приращение през 1977 г. гараж
от собствениците на дворното място-П.К. П. и Ц.Д. П.а, след смъртта им е
преминало в патримониума на техните наследници-ПЛ. П. П. и ОГН. П. П. и е
съсобствен между тях при равни дялове от по ½ ид. ч. Този извод не би се
променил дори да се приеме, че гаражът е построен след смъртта на П.К. П.
на 23.09.1977 г..
Не е спорно между страните и от представения по делото Нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 474/08.10.2003 г., том III, рег. № 3672, н.
дело № 463/2003 г. се установява, че построената в поземлен имот с
идентификатор 10450.502.1167 по КККР на гр. Велинград, еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 10450.502.1167.2 по КККР на гр. Велинград
е собственост на ответника П. ПЛ. П., който не притежава дял от правото на
собственост от земята, върху която е построена.
Макар да се твърди, че между съсобствениците на дворното място да е
извършено неформално разпределение на ползването, то поражда спорове,
доказателство за което е предявяване на настоящият иск. Ето защо съдебната
намеса за администриране на отношенията им е необходима.
Съгласно константната съдебна практика, решението на съда по иск с
правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС е акт на съдебна администрация, целящ
да даде съдействие на съсобствениците при уреждане на възникналия между
тях спор относно това как следва да бъде ползван съсобствения имот. С
решението си по този иск съдът следва да разпредели ползването между
всички съсобственици съобразно притежаваните от тях квоти в
съсобствеността, от фактическото ползване, когато то съответства или е
близко до правата на ползващите имота и от факта на извършени подобрения.
Площта на сградите, индивидуална собственост на някой от съсобствениците,
следва да бъде включена в площта, която този собственик има право да
ползва съобразно дела си в съсобствеността и съответно в площта, която му
8
се отрежда за ползване с решението на съда, ако това не пречи на другия
съсобственик и не нарушава неговите права, и не води до намаляване на
частта за ползване на другия съсобственик с оглед правата в съсобствеността.
Когато в съсобственото място има сгради /постройки/, които са съсобствени
на всички съсобственици на мястото, площта им следва бъде изключена от
площта, която се разпределя за ползване между отделните съсобственици на
мястото
Съгласно заключенията на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, площта на
ПИ с идентификатор 10450.502.1167 по КККР на гр. Велинград, одобрени със
Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, е 646 кв.м., площта на
разположената в имота съсобствената масивна жилищна сграда с
идентификатор 10450.502.1167.1 по КККР на гр. Велинград, одобрени със
Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК е 95 кв. м., площта на
съсобствената сграда на допълващо застрояване, с предназначение хангар,
депо, гараж с идентификатор 10450.502.1167.3 по по КККР на гр. Велинград,
одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК е 23 кв. м.,
площта на масивна, еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
10450.502.1167.2 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-
1214/06.06.2018 г. по КККР на гр. Велинград, собственост на П.П. П. е 73 кв.
м.. Свободната площ за разпределение е 455 кв. м.. На източната имотна
граница за входове към имота има монтирани две метални двойни врати, със
светъл отвор 3 м., съответно на североизточния и югоизточния край на
уличната регулационна линия. На юг от двуетажната жилищна сграда,
долепено до нея, има преместваем метален гараж, който се ползва от ищеца
О.П..
Според вещото лице към момента, реалното ползване на имота
приблизително съответства на предложения вариант две.
Ищецът ОГН. П. П. и ответникът ПЛ. П. П., притежават равни дялове в
собствеността на дворното място от по ½ ид. част за всеки. Ответникът П.
ПЛ. П. не притежава дял от дворното място, предмет на настоящия иск,
поради което разпределение на ползването следва да се извърши между ОГН.
П. П. и ПЛ. П. П.. Н
Като се има предвид броя на построените в имота сгради и техния
статут, разпределение следва да се извърши на оставащата свободна
незастроена площ от дворното място между съсобствениците ОГН. П. П. и
ПЛ. П. П., притежаващи всеки по ½ ид. част, по начин, който да осигури
достъп до входа и общите части на жилищна сграда с идентификатор
10450.502.1167.1 по КККР на гр. Велинград, в която собствениците на имота
притежават самостоятелни обекти на правото на собственост, достъп до входа
и общите части на съсобствената сграда на допълващо застрояване, с
предназначение хангар, дело, гараж с идентификатор 10450.502.1167.3 по
КККР на гр. Велинград и възможност за достъп до входа на построената в
9
имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10450.502.1167.2 по
КККР на гр. Велинград, собственост на лице, което не притежава дял от
дворното място.
Съдът счита, че разпределение на ползването на дворното място следва
да се извърши съгласно представения от вещото лице първи вариант по
приложената на л. 63 по делото скица-проект, който да се счита за неразделна
част от решението, като дял Б се предостави на ищеца ОГН. П. П., а дял А на
ответника ПЛ. П. П.. Този вариант е съобразен с правата на страните в
съсобствеността, до голяма степен с начина на фактическото ползване на
имота и с извършеното в него строителство. Предложения от вещото лице
първи вариант на разпределение предвижда достъп до входа на изградената в
имота двуетажна жилищна сграда, в която ищецът и ответникът ПЛ. П. П.
притежават самостоятелни обекти, както и в максимална степен достъп до
общите части на сградата. С него е предвидено осигурен достъп до
притежавания в съсобственост между О.П. и П.П. гараж с идентификатор
10450.502.1167.3 по КККР на гр. Велинград и до притежаваната в
индивидуална собственост от П. ПЛ. П. еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 10450.502.1167.2 по КККР на гр. Велинград. Ето защо, поред
съда, предложеният първи вариант се явява най-целесъобразен.
По отношение на разноските по делото, съдът счита, че такива не следва
да се присъждат, предвид че от страните не е заявено своевременно искане за
присъждането им.
С оглед гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на недвижим имот, находящ се в гр.
Велинград, ул. ******** № 28, представляващ ПИ с идентификатор
10450.502.1167 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-
1214/06.06.2018 г., с площ по графични данни 646 кв. м., а по предходен план
УПИ VII-4483, кв. 68 по КРП на гр. Велинград, с начин на трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начина на трайно ползване:
ниско застрояване, /до 10 м./, при граници и съседи: от север имот с
идентификатор 10450.502.1166, от юг имот с идентификатор 10450.502.1170,
от запад имот с идентификатор 10450.502.1168 и от изток имот с
идентификатор 10450.502.3372, между ОГН. П. П., ЕГН: 57011183488 и ПЛ.
П. П., ЕГН: **********, съобразно Вариант първи от заключението на вещото
лице Й.Г., като:
ОГН. П. П., ЕГН: ********** да ползва ДЯЛ Б, а именно част от
дворното място с площ от 174 кв. м., равняваща се на 1/2 ид.ч. от имота,
оцветен в зелени дъги, състоящ се от три съставни части първата от 52 кв. м.
с размери 5,2 м. на 9,6 м., разположена на изток от масивна жилищна сграда с
идентификатор 10450.502.1167.1 по КККР на гр. Велинград, заедно с частта
10
на запад от същата сграда до сграда с идентификатор 10450.502.1167.2 и
частта между общата част и на север от същата сграда.
ПЛ. П. П., ЕГН: **********, да ползва ДЯЛ А, а именно част от
дворното място с площ от 174 кв. м., равняваща се на 1/2 ид.ч. от имота,
отразен със синя прекъсната вълнообразна линия, започващ от улицата по
цялата южна дължина на имота с широчина 3,5 м., тангиращ по двуетажната
масивна жилищна сграда с идентификатор 10450.502.1167.1 и продължаващ
до сграда с идентификатор 10450.502.1167.2, както и незастроените части на
юг и запад от нея.
Определя за общо ползване от всички съсобственици оцветената с
червени прекъснати линии част, от която да се обслужват входовете на трите
сгради в имота, с площ от 107 кв.м., започваща от улицата, през най-
северната част на имота до масивния гараж, с ширина 3,1 м. и дължина 4,8 м.,
както и на проектираната преди гаража алея с широчина 1,5 м. и дължина 4,7
м., за достъп и обслужване на сграда с идентификатор 10450.502.1167.2 по
КККР на гр. Велинград, собственост на П. ПЛ. П., ЕГН: **********.
Скицата към Вариант първи от заключението на техническата
експертиза /л.63/, подписана от настоящия съдебен състав, да се счита
неразделна част от решението.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд Пазарджик
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
11