РЕШЕНИЕ
№ 536
гр.
Пловдив, 21.03.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в
състав :
СЪДИЯ
: МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното адм. дело № 3271 по описа за
2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано по жалбата на Т.И.М., с
ЕГН **********
и с посочен адрес за призоваване: гр. ****, против
т.6 от Заповед № 2744/13.12.2022 г. на Председателя на Районен
съд-Пловдив, с която е разпоредено да не се изплащат средства за допълнително
трудово възнаграждение на съдия Т.И.М., предвид образувано във ВСС дисциплинарно производство
№3/2022г., както и наложеното й със Заповед № 2195/18.10.2022г. на Председателя
на Районен съд – Пловдив дисциплинарно наказание „Забележка“.
Според жалбоподателя, заповедта
съдържа вътрешно противоречиви мотиви, като от една страна е посочено, че е бил
отчетен индивидуалния принос на всеки съдия, а в същото време не е отчетен и
посочен индивидуалния принос на жалбоподателя. Твърди се, че в оспорения
административен акт липсват мотиви, което е пречка да се осъществи съдебен
контрол и е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Според
жалбоподателя са били налице основания за отвод на лицето издало оспорената
заповед, както и че действията на председателя спрямо нея показват тенденциозно
отношение, саморазправа. Изложени са подробни доводи, че неоснователно са
образувани дисциплинарните производства. Твърди се, че правилото което е
основание за издаване на оспорената заповед противоречи на нормативни актове от
по-висша степен, както и наличие на противоречие на Правилата за определяне и
изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения с
Правилата за определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения на съдии по
реда на чл.233, ал.6, изр. първо от ЗСВ. Иска се отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателя
поддържа жалбата и излага подробни съображения по отношение на висящите
дисциплинарни производства.
Ответникът – Председател на Районен
съд – Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. В. поддържа
неоснователност на жалбата, като моли за нейното отхвърляне. Сочи, че по
отношение на жалбоподателя са налице висящи дисциплинарни производства към
момента на издаване на заповедта. Претендира направените по делото разноски.
За
допустимостта:
Жалбата
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
От фактическа
страна е установено, следното:
Административният ръководител на РС-Пловдив е направил
предложение до съдийската колегия /СК/ на Висш съдебен съвет /ВСС/ да бъде
образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя М., за извършено от
нея виновни нарушения, както следва: по чл.190, ал.1, т.1 от КТ вр. с чл.307,
ал.3, т.4 от ЗСВ; по чл.190, ал.1, т.2 от КТ вр. с чл.307, ал.3, т.4 от ЗСВ; по
чл.190, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.307, ал.3, т.4 от ЗСВ (лист 21-23 по делото).
Според предложението нарушенията са извършени през 2021г. и през 2022г. С
решение на СК на ВСС по протокол № 13 от 29 март 2022г. по внесеното
предложение е образувано дисциплинарно производство – дисциплинарно дело №
3/2022 година по описа на ВСС, за налагане на дисциплинарно наказание на Т.И.М.
***, като на лист 25 по делото е приложено извлечение от протокола на СК на ВСС
от заседание проведено на 29 март 2022г. С писмо изх.№ ВСС-4930/04.04.2022г.
главния секретар на ВСС е уведомил ответника по настоящото дело за образуваното
дисциплинарно дело № 3/2022 година по описа на ВСС (лист 24). Във връзка с
определение № 316 от 06.02.2023г. по настоящото дело е постъпило писмо от ВСС,
съгласно което производството по дисциплинарно дело № 3/2022 г. по описа на ВСС
не е приключило с решение на СК на ВСС (лист 44).
Със Заповед № 2195/18.10.2022 г. на Председателя
на Районен съд – Пловдив
(лист 16-20 по делото) на основание чл.311, т.1 вр. с чл.308, ал.1, т.1 вр. с
чл.307, ал.3, т.2 вр. с ал.2 вр. с ал.1 от ЗСВ на съдия Т.И.М. е наложено
дисциплинарно наказание "Забележка" за извършени нарушения по чл.307,
ал.3, т.2 вр. с ал.2, вр. с ал.1 от ЗСВ – бездействия, довели до неоправдано
забавяне на производството по гр.дело № 17630/21г. по описа на Районен съд –
Пловдив, I бр.с. и действия довели до
неоправдано забавяне на производството по гр.д. № 6266/2022г. по описа на
Районен съд – Пловдив, II
бр.с. Видно от отразяването в самата заповед, същата е връчена на М. на
18.10.2022г. След извършена справка на интернет страницата на ВСС, раздел
„Протоколи от заседания на Съдийска колегия“ настоящия съдебен състав
констатира, че тази заповед е потвърдена по реда на чл.314, ал.4 от ЗСВ с
Решение по т. 3 от Протокол № 6/21.02.2023 г. на СК на ВСС. За извършената
справка страните са уведомени в проведеното на 09.03.2023г. съдебно заседание.
По делото няма данни за датата на съобщаването на решението на СК на ВСС на
адресата, както и за неговото обжалване по съдебен ред.
С оспорената в т.6
Заповед № 2744/13.12.2022 г. на Председателя на Районен съд – Пловдив
е разпоредено да не се изплащат средства за допълнително трудово възнаграждение
на съдия Т.И.М.. От
фактическа страна заповедта е мотивирана с образуваното
във ВСС и висящо дисциплинарно производство №3/2022г., както и с наложеното на
съдия М. със Заповед № 2195/18.10.2022г. на Председателя на Районен съд –
Пловдив дисциплинарно наказание „Забележка“. Като правно основание за издаване
на заповедта в оспорената й част е посочена разпоредбата на чл.5, ал.2, т.7 от Правилата за определяне и изплащане
на средства за
допълнителни трудови възнаграждения /ПОИСДТВ/.
От
страна на жалбоподателя по делото са представени: Справка за дейността на ****брачен
състав по граждански дела от 2021г.; Отчет за дейността на ****брачен
състав от 2021г.; извадка от атестацията на съдия М.
от месец март 2022г.; Дневен ред на събрание, свикано от съдии в РС – Пловдив
за 21.06.2021г. от 11:50 часа в зала 13; Решение № 49/05.01.2021г. по адм.дело
№ 10104 от 2022г. на ВАС; Правила и мерки за работата в съдилищата в условията
на пандемия; статия от defakto.bg.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Съгласно чл.30, ал.1, т.10 от ЗСВ, Пленумът на ВСС
определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите. С чл.13, ал.1 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. е предвидено определяне на
допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда, когато
това е регламентирано в трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата
и/или с индивидуален трудов договор. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба, условията
за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения се определят
с договорите и вътрешните правила по ал.1.
На основание чл.13 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, Пленумът на ВСС с решение по
протокол № 29/22.11.2018 г. е приел Правила за определяне и изплащане на
средства за допълнителни трудови възнаграждения, изм. и доп. с решение на пленума
на ВСС по протокол № 13/13.06.2019 г., изм. и доп. с
решение на пленума на ВСС по протокол № 28/21.11.2019 г., изм. и доп. с решение
на пленума на ВСС по протокол № 18/12.05.2022 г. С чл.7, ал.1 от Правилата правомощието за определяне
размерите на допълнителните възнаграждения на магистратите е предоставено на
административните им ръководители. С решение по т.3 по Протокол № 34 от
проведено заседание на 24.11.2022г., Пленумът на ВСС е дал съгласие
административните ръководители на органите на съдебната власт да упражнят
правомощията си на основание чл.7, във връзка с чл.9 от ПОИСДТВ (протоколът е публично достъпен на
интернет страницата на ВСС). Ето защо оспорената заповед
е издадена от материално и териториално компетентен орган, а именно Председателя на Районен съд-Пловдив.
Настоящия съдебен състав не споделя доводите на
жалбоподателя, че при издаването на оспорената заповед е допуснато нарушение на
чл.33 вр. с чл.10 от АПК.
Съгласно чл.10, ал.2 от АПК, не може да участва в
производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с
някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в
неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от
заинтересованите то може да бъде отведено. Според чл.33, ал.1 от АПК, когато е налице основание за отвод по
чл.10, ал.2, длъжностното лице се отстранява от участие в производството по
свой почин или по искане на участник в производството. Според ал.2 на същата
разпоредба, искането за отвод се отправя незабавно след узнаване на основанието
за това. Длъжностното лице, за което е възникнало основание за отвод,
предприема само действия, които не търпят отлагане, за да се защитят важни
държавни или обществени интереси, да се предотврати опасност от осуетяване или
сериозно затрудняване изпълнението на акта или да се защити особено важен
интерес на заинтересован гражданин или организация. По делото не са представени
писмени доказателства за наличие на предпоставките за отвод по чл.10, ал.2
от АПК по отношение на издателя на заповедта, например сигнал или
оплакване до компетентен орган, че е налице тенденциозно отношение и
саморазправа с жалбоподателя. Не са представени и доказателства да е поискан
отвод в хода на административното производство. Що се отнася до възражението на
жалбоподателя, че не й е предоставена възможност да се запознае с преписката и
да поиска отвод е необходимо да се посочи, че в случая решението по т.3 на Протокол № 34 от
проведено заседание на 24.11.2022г., с което пленумът на ВСС е дал съгласие
административните ръководители на органите на съдебната власт да упражнят
правомощията си на основание чл.7, във връзка с чл.9 от ПОИСДТВ е
публично и жалбоподателя е могъл да поиска отвод още в хода на
административното производство. Ето защо съдът
приема, че не са били налице основания за приложение на чл.33 от АПК и не е доказано твърдяното от жалбоподателя
нарушение на чл.10, ал.2 и чл.33 от АПК. Обстоятелството,
че ответникът е компетентен да издаде настоящата заповед и е направил предложение до СК на ВСС да бъде образувано
дисциплинарно производство срещу жалбоподателя и й е наложил дисциплинарно наказание
"Забележка" не означава, че е заинтересован от
изхода на производството.
На следващо място настоящия съдебен състав счита, че заповедта е издадена в
писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В нея
са посочени както фактическите така и правни основания за постановяването й,
които кореспондират помежду си.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че правилото
което е основание за издаване на оспорената заповед противоречи на нормативни
актове от по-висша степен. Правилата за определяне
и изплащане
на средства
за допълнителни
трудови възнаграждения,
приети от Пленума на Висшия съдебен
съвет, са вътрешен акт, който урежда реда, начина и
източниците на средства
за изплащане
на допълнителни
трудови възнаграждения
за постигнати резултати. При наличие на финансови средства
магистратите могат да бъдат стимулирани при наличие на
постигнати резултати – текущо, за
годината, по конкретни задачи и др.
От събраните по делото
доказателства категорично се установява визираното в заповедта основание по
чл.5, ал.2, т.7 от Правилата за определяне и изплащане на средства за
допълнителни трудови възнаграждения,
според която разпоредба не се изплаща допълнително възнаграждение на
магистрат и съдебен служител при висящо дисциплинарно производство - до
приключване на производството.
Както се посочи по-горе
от данните по делото е видно, че с решение на СК на ВСС
по протокол № 13 от 29 март 2022г. е образувано дисциплинарно производство –
дисциплинарно дело № 3/2022 година по описа на ВСС, за налагане на
дисциплинарно наказание на Т.И.М. ***. Видно и от постъпилото по делото писмо
от ВСС, производството по дисциплинарно дело № 3/2022 г. по описа на ВСС не е
приключило с решение на СК на ВСС, т.е. към момента на издаване на частично
оспорената заповед не е приключило с произнасяне по същество и е било висящо.
Отделно от това със Заповед № 2195/18.10.2022 г. на Председателя
на Районен съд – Пловдив
на съдия Т.И.М. е наложено дисциплинарно наказание "Забележка", като
тази заповед е потвърдена по реда на чл.314, ал.4 от ЗСВ с Решение по т. 3 от
Протокол № 6/21.02.2023 г. на СК на ВСС. В тази връзка следва да се отбележи,
че съгласно разпоредбата на чл.314, ал.7 от ЗСВ,
решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по чл.314, ал.4
подлежи на обжалване по реда на чл.323 от същия закон. Няма данни по делото за
датата на съобщаването на решението на СК на ВСС на адресата.
Според трайната практика на ВАС след
като допълнителното възнаграждение, чиято дължимост е предмет на оспорената
пред съда заповед е за 2022 г., то следва релевантните факти и обстоятелства за
преценката дали жалбоподателят има право на такова възнаграждение да са
осъществени или възникнали през същия период. С други думи, когато
има само образувано дисциплинарно производство, за да
се откаже определянето за изплащане на
допълнително възнаграждение на основание
чл.5, ал.2 от Правилата, следва това дисциплинарно производство да е образувано
за поведение на
магистрата, което е осъществено през периода, за
който се преценява дали се дължи допълнително възнаграждение. Различно
тълкуване на това правило би довело до неоснователно
лишаване на магистрата от правото му да получи
допълнително възнаграждение за
период от време, през който обективно е постигнал високи резултати. Целта на допълнителното възнаграждение е да се
стимулира и възнагради целенасоченото и последователно добросъвестно изпълнение на служебните задължения на магистрата, което е довело до високи
резултати в качеството и количеството на неговата работа, а лишаването от такова
възнаграждение само поради образуването на
дисциплинарно производство против този магистрат за
действия или бездействия, които не са осъществени през релевантния период, би
означавало магистратът да бъде лишен от допълнителни
финансови средства за
резултатите от неговата работа/ за
поведение, което не е осъществено през периода, за
който се прави преценка на резултатите от
работата му. След като в случая дисциплинарното
производство спрямо жалбоподателя касае нарушения извършени и през 2022г. и не
е приключило до датата на постановяване на процесната заповед на 13.12.2022г.,
настоящият съдебен състав приема, че в условията на обвързана компетентност
административният ръководител е бил длъжен да приложи чл.5, ал.2, т.7 от
Правилата и да не определя допълнително трудово възнаграждение на съдия М. за
2022г. Неразрешеният въпрос за
съответствието на поведението на
магистрата с високите изисквания за
професионалните му качества е пречка за
получаване на допълнително трудово възнаграждение. Според
Решение № 13284 от 27.10.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 6260/2020 г., VI о, по презумпцията на
чл.5, ал.2, т.7 от Правилата, лицата с висящо дисциплинарно производство не са
постигнали добри за годината трудови
резултати и поради това до приключване на дисциплинарното производство не им се
изплащат суми за материално стимулиране.
Преценката
да не бъде изплатено допълнително трудово възнаграждение или определянето му в
непълен размер, не е наказание за магистрата или съдебния служител. Допълнителното
трудово възнаграждение се различава от гарантираното възнаграждение за
положения труд в изпълнение на заеманата длъжност. Но получаването на
допълнително възнаграждение от магистратите и съдебните служители по реда на
Правилата не е и безусловно, а е обвързано с постигнати резултати през
годината, каквито са и целите на определянето и изплащане на допълнително
трудово възнаграждение. Едновременно с това обаче, за определянето му се
изисква и отсъствие на обективните пречки по чл.5, ал.2 от Правилата. В този
смисъл и доколкото в случая се установи наличие на пречка за изплащане на
допълнително трудово възнаграждение по смисъла на чл.5, ал.2, т.7 от правилата,
настоящия състав счита за неотносими представените от жалбоподателя справка за дейността на ****брачен състав по
граждански дела от 2021г., отчет за
дейността на ****брачен състав от 2021г. и извадка от
атестацията на съдия М. от месец март 2022г. и не следва
да ги обсъжда.
Следва
да се отбележи, че по-голямата част от възраженията на жалбоподателя посочени
както в жалбата, така и изложени в съдебно заседание касаят дисциплинарните производства,
но е недопустимо съдът в настоящото производство да осъществява инцидентен
контрол на постановените актове в дисциплинарните производства за налагане на
дисциплинарни наказания на съдия М.. Необходимо е
да се обърне внимание, че независимо от съдебното обжалване на заповедта с
която е отказано изплащане на допълнително трудово възнаграждение, съгласно
чл.5, ал.3 от ПОИСДТВ, след
приключване на дисциплинарното производство с влязъл в сила акт, с който не е
наложено дисциплинарно наказание, на съдия М. следва да се изплати допълнително
възнаграждение за периода от образуване до приключване на производството.
По
изложените съображения настоящия съдебен състав приема, че оспорената в т.6 Заповед № 2744/13.12.2022 г. на Председателя на
Районен съд-Пловдив е издадена от компетентен орган в установената от закона
форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съобразно
изискванията на приложимия материален закон и в съответствие с целта на закона,
поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото,
основателно се явява своевременно направеното искане от ответника за присъждане
на разноски по делото, които се констатираха в размер на 1200 лева, съгласно
представените списък с разноски, фактура и банково извлечение.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И.М., против т.6 от Заповед №
2744/13.12.2022 г. на Председателя на Районен съд-Пловдив, с която е разпоредено
да не се изплащат средства за допълнително трудово възнаграждение на съдия Т.И.М.,
предвид образувано във ВСС дисциплинарно производство №3/2022г., както и
наложеното й със Заповед № 2195/18.10.2022г. на Председателя на Районен съд –
Пловдив дисциплинарно наказание „Забележка“.
ОСЪЖДА Т.И.М., с ЕГН ********** да заплати на Районен съд- Пловдив,
сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща направените по
делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: