Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 19.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. №
5961 по описа на съда за 2018 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от А.И.Д. искова
молба, с която моли сключеният с ответника Е.И.А. договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 16.06.2016 г. да бъде
развален до размера на 1/6 ид.ч.
Ищцата твърди, че на 16.06.2016 г. родителите Е.Й.А.и И.И.А. прехвърлили на
брат й Е.И.А. правото на собственост върху описаните в исковата молба имоти
срещу задължението му да им осигури спокоен и нормален живот до края на дните
им.
И.А. починал на 28.10.2017 г. и като негов наследник по закон ищцата имала
право да поиска разваляне на договора за 1/6 ид.ч., съответстваща на правото й
в съсобствеността на процесните имоти. Приобретателят не изпълнявал
задължението си да гледа и издържа баща си, поради което договорът следвало да
бъде развален. Излага подробни твърдения за случаи, указващи на неглижиране на нуждите
на прехвърлителя на собствеността върху имотите.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Е.И.А. оспорва иска в подаден от него
отговор. Възразява, че имотите са му прехвърлени не само за бъдещи грижи и
издръжка, но и за полагани такива преди 16.06.2016 г. Сочи свои конкретни
действия, съставляващи изпълнение на поетите с договора задължения.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
В съответствие с дадени от съда указания на страните в
доклада по делото, в тежест на ищцата е да докаже валидно сключване на договор
за издръжка и гледане и качеството си на наследник на прехвърлителя на 1/6
ид.ч. от имотите.
Не се спори между страните и от приетото по делото
заверено копие на нотариален акт № 64, том І, рег. № 5306, дело № 58/16.06.2016
г. на нотариус рег. № 367 на НК се установява, че Е.Й.А.и И.И.А. са прехвърлили
на сина си Е.И.А. правото на собственост върху собствения си недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, район „Слатина“, заемащ целия
втори етаж от жилищна сграда на ул. „******с площ от 118 кв.м., едно зимнично
помещение от 12 кв.м., северното таванско помещение с площ от 30 кв.м., един
гараж с площ от 15 кв.м., находящ се в сутерена на сградата, 1/3 ид.ч. от
общите части на сградата и 1/3 ид.ч. от мястото, съставляващо съгласно скица
УПИ ІІ-85 от кв. 144 по регулационни план на м. „Гео Милев“, гр. София, целият
с площ от 330 кв.м. срещу грижите, които Е.И.А. е полагал за тях до момента,
както и срещу задължението му да поеме издръжката и гледането на Е.Й.А.и И.И.А.
заедно и по отделно, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са
водили и досега, до края на живота им.
Безспорно е и обстоятелството, че А.И.Д. е наследник на И.И.А.,
починал на 27.10.2017 г., за което е съставен акт за смърт № 0671/28.10.2017 г.
Видно от удостоверение за наследници изх. № РСЛ17-УГ01-10928/03.11.2017 г. на
СО, район „Слатина“, наследници на И.А. са и съпругата му Е.Й.А.и синът му Е.И.А..
При липса на извършена от наследодателя И.А.
разпоредителна сделка, ищцата би придобила 1/6 ид.ч. от процесните имоти. Това
обуславя правният й интерес да иска разваляне на договора и връщане на
имуществото в патримониума на наследодателя й.
Отхвърлянето на претенцията на ищцата е обусловено от
главно и пълно доказване на изпълнение на задълженията на приобретателя, поети
с договора от 16.06.2016 г. В тази насока ответникът дължи да докаже, че до
тази дата, а и след това – до 27.10.2017 г., е осигурявал на прехвърлителя И.А.
грижите, от които е имал нужда и му давал нужната издръжка.
Налице са многобройни писмени доказателства, които
безспорно доказват, че Е.А. е полага грижи за баща си и на първо място, за
най-важното човешко благо – здравето. И.А. е имал здравословни проблеми.
В периода март 2016 г. – май 2016 г. ответникът е провел
кореспонденция по електронен път (л. 176 – 181 от делото) по повод операция на
колянна става с клиника в Литва. Неоснователни са възраженията на представителя
на ищцата в писмените бележки, че не е ясно за кое лице се отнася
консултацията. Не са необходими познания по език за разчитане на електронно съобщение
от 28.04.2016 г., в което са посочени имената на пациента, за който е отправено
запитването – И.А., роден на *** г.
По повод падане, съгласно данни от епикриза на УМБАЛ „Св.
Анна“ АД – София от 22.08.2016 г., той е постъпил в болничното заведение на
16.08.2016 г. по повод оплаквания от лесна уморяемост при физически усилия и
отоци по двете подбедрици. Консултиран е с ревматолог по повод падане, но данни
за нови фрактури не са установени. Насочен е амбулаторно за консултация с ревматолог
с оглед прояви на ревматоидно заболяване. Отбелязани са и придружаващите
заболявания: артериална хипертония, състояние след операция по повод калкулозен
пиелонефрит, нуклеарна катаракта на ляво око.
Година по-късно – на 25.08.2017 г. е приет в МБАЛ „Сердика“
ЕООД поради падане в домашни условия и получена остра болка в лява тазобедрена
става и невъзможност за движение. При изследването е установена фрактура,
наложила оперативно лечение – репозиция на фрактурата и фиксация с проксимален
бедрен пирон. При изписването на 04.09.2017 г. са дадени препоръки за ранна
рехабилитация и ненатоварване на оперирания крайник. Фактурата от 28.08.2017 г.
за заплатен реконструктивен бедрен пирон на пациента И.А. е заплатена от Е.И.А..
Приетият по делото фискален бон удостоверява извършеното в брой плащане на
сумата в размер на 1 500 лева.
За времето от 11.09.2017 г. до 28.09.2017 г. И.А. е
пребивавал в „Хоспис Сердика“ ООД, за което Е.А. е заплатил сумата от
1 308.54 лева.
На 29.09.2017 г. И.А. е настанен по спешност в клиника по
вътрешни болести на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ в увредено общо състояние,
неконтактен, неадекватен и дезориентиран. Анамнезата е снета по данни на
близките, като в заглавна страница на история на заболяването за лице за
контакт е посочен „Е. (син)“ и негов телефонен номер. Изписан е на 09.10.2017
г. с окончателна диагноза „бронхиектатична болест, хронична дихателна
недостатъчност“. Препоръчано е настаняване в хоспис.
На 09.10.2017 г. между Е.И.А., като представител на И.И.А.,
и Хоспис „Свети Никола“ е сключен договор за медицинско обслужване на бащата на
ответника за срок от 10 дни, включващ 24-часови сестрински и санитарски грижи,
рехабилитация веднъж дневно от понеделник до петък по 40 минути и ежедневно
посещение на лекаря на хосписа от понеделник до петък за преценка състоянието
на пациента и евентуална промяна на терапията. Цената за 10 леглодни е 40 лева.
До смъртта си И.А. е пребивавал в хосписа, като за периода 09.10.2017 г. –
18.10.2017 г. и 19.10.2017 г. – 28.10.2017 г. са заплатени двукратно 400 лева
от Е.А. (фактури №№ 3699/13.10.2017 г. и 3707/18.10.2017 г. и фискални бонове
към тях).
При така представените доказателства се установява по
безспорен начин, че разходите за болнични и хосписни престои са поемани от Е.А..
По лекарско предписание, а не за да се освободи от непосредствени грижи за болния,
ответникът се е погрижил да осигури място на баща си в подходящ хоспис, осигуряващ
максимален комфорт и специализирани грижи от медицински персонал. Погрижил се е
и за финансирането на престоя. Бил е основно лице за контакти на лекарите от
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
В пълно съответствие с тези писмени доказателства е
изложеното от свидетеля Бунева, която се е познавала лично с И.А.. Подробно и
последователно тя разказва за неговата личност, начина му на живот, навици и
отношения с хората. Познанството й с майката на страните датират от 2004 г., а
с И.и Е. – от 2009 г. по повод необходимост от адвокатски услуги за Е..
Свидетелят Б.разказва за свои лични срещи и разговори с И.. Знае за сериозните
проблеми с долните му крайници. Ползвал бастун, а впоследствие – и патерици, но
не приемал чужда помощ в придвижването. Бие ли му инжекции, които имали ефект
на временно облекчение. На съветите на Б.да се лекува в чужбина И.й споделил,
че синът му проучвал тази възможност, но напредналата му възраст и стадият на
заболяването не позволявали.
В жилището на Катя и И.свидетелят Б.ходила многократно и
подробно разказва за луксозното обзавеждане, за чистотата, поддържана от хора,
които Е. наемал; за ремонтни работи, които отново Е. се ангажирал да се
извършат в апартамента на родителите му.
Лично от И.Б.разбрал за намерението му да прехвърли
собствеността върху апартамента на сина си, тъй като само той се грижил за
него. В тази връзка свидетелят разказва за ежедневието на И., който бил винаги
добре посрещнат от персонала на хотела, който Е. завършил и стопанисвал и който
бил в близост до жилището на ул. „******. Нееднократно срещала И., който се
хранел в хотела безвъзмездно. Имал „своя“ маса, както и стая за почивка, в
която понякога оставал в следобедните часове. На негово разположение бил и
шофьор. Винаги, когато срещала И., той бил чисто и спретнато облечен, съответно
на сезона.
Отношенията на доверие и приятелство между И.А. и А.Б.се
потвърждават и от информацията, която тя лично получила от И.– че той не
контактува с дъщеря си. От майката на Е. разбрала причината за това, а именно:
грубото отношение на А.И. при гостуване на родителите й в дома й в м. „Ярема“ в
района на Панчарево. Въпреки че И.й помогнал да обзаведе вилата, тъй като е бил
строител по професия, когато посетил дъщеря си заедно с Е.А., А. ги изгонила и
се наложило да се приберат с нередовен междуградски транспорт.
Б.знае и за ограниченията, които Е. налагал на баща си –
забрана за тютюнопушене, поради проблеми с белите дробове. И.обаче имал желание
за пуши и се радвал, когато съпругата му и Е. ходели в Тайланд в началото на
годината, за да не му налагат това ограничение. Той самият не изразявал желание
да пътува.
Три месеца преди смъртта си И.бил в безпомощно състояние
и според Б.той не би желаел да го виждат омаломощен. На погребение не
присъствала поради отсъствие от София, но и такова не е имало. Б.съобщава, че тялото
на И.А. е кремирано.
За отношението към И.от страна на Е. и персонала на
хотела разказва и счетоводителя на дружеството О.К.. От 2012 г. тя има преки
впечатления от ежедневието на И.А. в периодите от деня, когато идвал в хотела,
където работела. Сутрин около 9 часа идвал и сядал на маса, която ползвал само
той. Имал и стая за почивка. В хотела се срещал с приятели, консумирал храни и
напитки, ползвал фризьорски услуги. На негово разположение бил и шофьор.
Придвижвал се с помощта на бастун, а впоследствие – и на патерици. До последно И.не
желаел чужда помощ за придвижването си. К.лично се убедила в грижите, които Е.
полагал за баща си – закупуване на лекарства, настаняване в лечебно заведение,
осигуряване на спешна медицинска помощ при нужда. Лично, по молба на Е., носила
в дома на родителите му храна, лекарства и проверявала дали не се нуждаят от
нещо. Разказва, че жилището е било чисто и в много добро състояние. Е. закупил
нови електроуреди и мебели. Знае, че ангажирал служители, които владеят английски
език за кореспонденция с ортопедични клиники за лечение на проблема със ставите
на И.А.. Когато отсъствал от града Е. винаги осигурявал човек, който да го
замести в грижите за родителите му. В телефонни разговори със служители на хотела
винаги питал за тях и, ако са там, желаел да ги чуе. Като счетоводител К.била
запозната с някои лични финансовите операции на Е.. Нееднократно я молил да
извършва плащания – по банков път и с карта на easy pay на комунални и други разходи на
родителите си, за болнично лечение и престой в хоспис. Ежедневно Е. и майка му
ходели при И., когато бил настанен за лечение извън дома си. Е.А. идвала в
хотела около 15 часа, преди времето за посещение на пациенти и с Е. заедно
отивали при баща му. Дори и когато ответникът нямал възможност да отиде на
свиждане, осигурявал свой служител, който не само да занесе нужни на И.вещи и
продукти, но и да проверят какво е състоянието на болния.
Дадените от свидетелите Б.и К.показания са съответни на
останалия доказателствен материал по делото. Съдът ги кредитира не само по тази
причина, но и защото съдържат подробности от личния живот на семейството.
Липсват каквито и да било съмнения, че разказаното е основано за финансова или
друга зависимост от ответника и показанията се дава с цел да му се услужи в
защита срещу предявената от ищцата претенция. Далеч преди сключване на
процесния договор Е.А. е обгрижвал И., като му е осигурил комфорт във всяка
минута от ежедневието му. Изпълнявал е задълженията си за гледане и издръжка
пълно и непрекъснато, с прекомерна добросъвестност и без комерсиални подбуди, а
от благодарност и уважение към родителя си.
Не може да се квалифицират, дори и като незначително
неизпълнение, случаите, в които не е полагал лично грижи за И.А.. Това е така,
защото характерът на работата на ответника предполага ангажименти, които
препятстват ежеминутното и ежедневно обгрижване на баща му, но в замяна на
това, инцидентно и по изключение е осигурявал лице, което да извърши заместими
действия по осигуряване на храна, продукти и други вещи. В нито един момент
обаче не се установи ответникът да е неглижирал И.А. и да проявявал
незаинтересованост за благосъстоянието му. Придобиване на вещно право върху
имот срещу задължение за гледане не означава, че приобретателят дължи да
забрави за своя личен живот и ангажименти и да се отдаде изцяло в служба на
праводателя си. Достатъчно е да се погрижи за посрещане на обичайните нужди на
прехвърлителя, съобразно неговото жизнено и здравословно състояние. Не е
необходимо и да живее в едно домакинство с праводателя си, а и в случая това не
е било нужно. Е.А. има свое семейство, а пребиваване на един адрес с
родителите, съпругата и децата му, освен неудобно, не е и в интерес на
страните, предвид наличните възможности за обитаване на самостоятелни жилища. Отделно
от това, с договора прехвърлителите са си запазили пожизнено вещно право на
ползване върху процесните имоти, а това поражда задължение за приобретателя да
зачете това тяхно право и да им осигури възможност да го упражнят в пълен обем.
В значителната си част дължимите от ответника действия са
заместими такива и действително са били извършвани от лица, на които ги е
възложил, а И.ги е приемал с благодарност. Уговорка в договора грижите да се
полагат и чрез други лица липсва, но на общо основание това е допустимо, когато
действията се извършват от името и за сметка на задължения. Безспорно се
установи, че в тези случаи разходите са били винаги за сметка на Е.А.. По-обременителните
и времеемки действия обаче, макар и заместими – придружаване на И.А. при
настаняване в лечебно заведение, намиране на подходящ хоспис, организиране на
траурен ритуал след смъртта на И.А., ответникът е вършил лично. Относно
значението на изпълнението на задължението чрез трето лице от името и за сметка
на длъжника съдът напълно споделя съдебната практика, цитирана в подадения от
представителя на ответника отговор на исковата молба.
Неоснователни са възраженията на ищцовата страна както за
наличие на основания да не се кредитират показанията на свидетелите Б.и
Кирчева, така и за сочените в исковата молба случаи на неизпълнение. Насрещното
доказване, което А.И. опитва да проведе за неполагани за И.А. грижи е
неуспешно. Непоследователни и в противоречие с останалите доказателства по
делото са дадените от свидетеля Занева показания за нехигиенизиране на И.и за
помощ при изкачване на стълби. Напротив, установява се, че покойният
прехвърлител на имота е бил горд човек, който е държал да се справя сам с
придвижването си, а евентуална помощ от друг човек за изкачване на стълби (ако
изобщо е имало такъв случай), е било инцидентно и вероятно в последните три
месеца от живота му, когато фрактурата на лява тазобедрена става е влошила
значително и подвижността, и качеството му на живот. Освен недостоверни и
инцидентни впечатления от живота на И.А., Занева не съобщава за свои лични
срещи и разговори с И.и съпругата му, а разказаното е противоречиво и
неубедително: „Не зная дали е бил част. Беше много често напикан…Виждала съм го
там при фризьорките, да кажем, два пъти…чакаше да го подстригват и през това
време се е напикал човекът.“ Посочените от Занева „два пъти“ не могат да се
квалифицират като „много често“. Те не отговарят и на определението за
системност, съгласно трайната съдебна практика. Отделно от това, в епикриза от
22.08.2016 г. на УМБАЛ „Св. Анна“ АД – София е посочено, че И.А. в състояние
след операция по повод калкулозен пиелонефрит - вид бъбречно заболяване.
Неспособността за задържане на урина е физиологично състояние, което не зависи
от чужди усилия и възможности, за да бъде предотвратено и в този смисъл не може
да се вмени вина на ответника за наличието му. От ответника е зависило осигуряване
на специализирана медицинска помощ в случаите, когато здравето на И.А. е било
критично или е могло да се подобри – действие, които нееднократно Е.А. е
извършвал лично, съобразно гореизложеното.
Превратно и невярно е тълкуването на представителя на
ищцата на показанията на сина на А.И. – А.Д., че в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ са
чакали Е.А., за да го изпишат преди повече от седмица. След като е постъпил в
лечебното заведение на 29.09.2017 г. неадекватен и дезориентиран, в състояние
на остра дихателна недостатъчност, на 02.10.2017 г. не е планирано изписването
му. По данни от ИЗ № 32960 на посочената дата И.А. е бил в увредено общо
състояние, а в някои от следващите дни състоянието му е било задоволително и стационарното
лечение е продължило с прилагане на медикаментозна терапия. Свидетелят Д.съобщава,
че повече от седмица лекарите в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ са чакали близките на
болния да донесат личната му карта. Това действие обаче съставлява съдействие
по завършване на административната процедура и не указва на каквото и да било
неизпълнение на задължение на грижи от страна на Е.А.. Не става ясно на кого Д.е
казал, че „ще предаде“, при положение, че той също е лице от близките и е могъл
да съдейства за изписването. Подобни действия обаче той не е предприел.
Не са подкрепени от други доказателства по делото
показанията на Дамянов, че никой друг, освен него, не се е грижил за дядо му.
При твърдения за петдневно седмично посещение на родителите на майка му,
необясними остават твърденията на свидетеля, че „ако няма кой друг“, той слизал
да вдигне дядо си, като падне. За подобни посещения не съобщава никой от
останалите свидетели, дори и Цветанка Занева.
Изложеното дава основание на съда да не кредитира
показанията на сина на ищцата. Освен неговата заинтересованост от
свидетелстване в полза на майка си, показанията му са откъслечни и от тях не
може да се направи извод, че той е изпълнявал задълженията за грижи вместо
ответника. Д.не съобщава при някое от така честите посещения да е носил
продукти или лекарства на И.и Е., след като не е имало кой да го стори, защото
вуйчо му изобщо не ги е обгрижвал.
Е.А. е бил единственият, който лично и с помощта на други
лица, е следил непосредствено за нуждите на родителите си и е вземал марки за
задоволяването им. Възможност за това е давало обстоятелството, че
местоживеенето и местоработата на Е.А. са били в непосредствена близост до дома
на родителите му.
Що се отнася до задължението на ответника „да поеме
издръжката“, необходимо е да се уточни, че в случая договорът, чието разваляне
се иска, е сключен от най-близки родственици – син и баща. Нелогично е да се
очаква, че кредиторът на издръжката ще издава всеки път разписка на длъжника,
когато получи парична сума от него. При това издръжката не се дължи наведнъж и
месечно, а ежедневно и постоянно и на единична стойност, която сама по себе си
е незначителна. Въпреки това, свидетелят Б.знае, че И.се е снабдявал с парични средства
от касата в хотела и че винаги е имал пари.
На следващо място, предвид финансовите си възможности и
доказаната в настоящото производство прекомерна загриженост на Е.А. за високо
качество на живот на родителите си, извън всякакво съмнение е, че той не си е
спестявал парични средства за издръжката им. По аргумент на по-силното
основание, значителните суми, които е давал за лечение на И., за екскурзии до
Тайланд с майка си, редовните покупки на хранителни продукти, лекарства,
обзавеждане за дома им изключват пропуска му да им осигури и необходимите
парични средства, с които да разполагат при нужда.
Събраните по делото доказателства в съвкупност сочат не
просто на пълно изпълнение по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка, а на грижи и издръжка извън обичайните, които се дължат на
прехвърлителя в подобни случаи. Не се установи дори и значително неизпълнение
от страна на Е.А. по договора от 16.06.2016 г.
За пълнота на изложението следва да се обсъди и
възражението на ищцовата страна, че служителите на хотела разпознавали И.А.
като техен началник и по тази причина му обръщали внимание. По твърдения на
самата ищца А.И., чрез процесуалния й представител адв. К., И.А. е дарил търговското
предприятие на сина си, включващо хотел „Европа“. Действително, това се е
случило през 2001 г. Безспорно стойността на дареното надвишава тази на
процесните имоти. Логично би било, според твърдения за незаинтересованост на Е.А.
от родителите му, придобиването на бизнес на висока стойност да провокира
подобно поведение. Напротив, и след това братът на ищцата е полагал грижи за
родителите си, без да очаква материален еквивалент за това. За разлика от него,
сестра му А.И. е прекъснала контакти с родителите си, не е предприела пътуване
до страната за панихидата на баща си, нито за 9-дневния помен, а завръщането й
в България на 07.11.2017 г., където е пребивавала до 17.04.2018 г. (видно от
справка на л. 226 от делото) е било насочено изключително към организиране на
защитата й по настоящото производство: на 20.02.2018 г. е подписала с адв. В. К.
договор за правна защита и съдействие, а на 16.04.2018 г. се снабдила със
справка от Служба по вписванията – София за вписвания, отбелязвания и заличавания
по персоналната партида на И.И.А..
По така изложените съображения, предявеният от А.И.Д. иск
за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане от 16.06.2016 г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора, право на разноски има ответната
страна. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК заплатените от Е.А.
разноски 20 лева за съдебни удостоверения и 5 400 лева – за адвокатско
възнаграждение.
Ищцовата страна е възразила за тяхната прекомерност до
приключване на устните състезания, поради което съдът дължи произнасяне по това
възражение.
В случая адвокатското възнаграждение се определя от интереса,
съответен на цената на иска – 29 783.08 лева. По правилата на чл. 7, ал.
2, т. 4 и § 2а от Наредба № 1/2004 г., минималният размер на хонорара е
1 708.19 лева.
Предвид характера на иска, качеството на оказаната от
адв. А. правна защита и съдействие, ангажираните многобройни писмени доказателства
и проведените процесуални действия по разпит на четирима свидетели за
установяване на пълното и точно изпълнение на всички задължения на доверителя
му по договора, чието разваляне се иска, съдът намира, че възнаграждението
следва да се определи в размер на 2 500 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.И.Д., ЕГН ********** срещу Е.И.А., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, за който е съставен нотариален акт № 157, том
І-1, рег. № 3729, дело № 118/21.11.2014 г. на нотариус рег. № 003 на НК, до
размера на 1/6 ид.ч. от описаните в него имоти.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, А.И.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на Е.И.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2 520 лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: