РЕШЕНИЕ
№ 620
гр.
Пловдив, единадесети март, 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в
открито заседание на тринадесети февруари, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Таня Костадинова и с
участието на прокурора от Окръжна прокуратура Пловдив Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия
Св.Методиева касационно административно-наказателно дело № 245 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател “Петраглия“ ООД с ЕИК ********* гр. Пловдив,
обжалва Решение № 2248 от 09.12.2019 г., постановено по АНД № 6199/2019 г. по
описа на Районен съд Пловдив, 26 наказателен
състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 455039-F485324/01.08.2019 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“
в ЦУ на НАП, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция
от 500 лева на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от
ЗДДС за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ,
във вр.с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.
С
касационната жалба, както и в съдебно заседание от управителите на дружеството
се претендира отмяна на решението на районния съд като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон
и процесуалните норми и съответно се иска и отмяна на наказателното
постановление. Твърди се допуснато в хода на административно-наказателното
производство съществено процесуално нарушение с неспазване изискванията относно
съдържанието на наказателното постановление по чл.57 от ЗАНН и допусната
неяснота относно приложената санкционна разпоредба. Изложени са подробни
съображения относно твърдяната неправилна преценка на първоинстанционния
съд за липса на маловажен случай на нарушение.
Ответникът
по жалбата ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., не е
изпратил представител в съдебно заседание, но е депозирал писмен отговор по
жалбата с подробно становище по същество и искане отхвърляне на жалбата, както
и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от 120 лева.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Чераджийски,
прави искане обжалваното решение на Районен съд - Пловдив да бъде оставено
в сила.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК и във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът,
на първо място, намери за правилни фактическите установявания, както и правните
изводи, направени в обжалваното решение, касаещи квалификацията на установените
от районния съд факти, като счита, че същите са основани на задълбочен анализ
на събраните в хода на пълно и всестранно проведено съдебно дирене
доказателства. Законосъобразен е изводът на районния съд за наличие на
извършено от дружеството - жалбоподател нарушение именно на разпоредбите на чл.26,
ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, във вр. с
чл.118, ал.4 от ЗДДС, като в тази насока и съдът е изложил подробни и
аргументирани мотиви, които напълно се споделят от касационната съдебна
инстанция.
Коректна
и съответна на закона е била и преценката на първоинстанционния
съд относно това, че при съставянето на АУАН и наказателното постановление не
са били допуснати съществени процесуални нарушения. Видно от съдържанието и на
акта, и на наказателното постановление, в същите достатъчно подробно и ясно са
отразени фактите, свързани с поведението на дружеството-жалбоподател, което е
било подведено и под съответната му правна норма. И актът, и наказателното
постановление съдържат изискуемите по ЗАНН задължителни реквизити и от
съдържанието им не може да се направи извод за непълнота, несъответствие или
пропуск, които да са довели до невъзможност санкционираното лице да разбере за
кое именно негово поведение бива наказвано и въз основа на кой закон. Възраженията
на касационния жалбоподател следователно, изложени в посочената насока,
включително и относно начина на посочване на санкционната разпоредба се явяват
напълно неоснователни.
Направената
обаче с обжалваното решение преценка на конкретния случай на административно
нарушение като такъв, който не е маловажен, не се споделя от настоящия съдебен
състав, който счита, че същата е неправилна. За да счете, че нарушението не е
предполагало приложението на чл.28 от ЗАНН, районният съд е взел предвид, че се
касае до такова, извършено от юридическо лице, при което е налице обективна безвиновна отговорност, поради което и не е необходимо да е
налице виновно поведение на ръководството, или служител на провереното
предприятие. Същевременно е посочено в мотивите и че от момента на извършената
промяна на фискална памет, възведена като основание от страна на дружеството за
допускане на нарушението, до момента на извършване на проверката от страна на
данъчната администрация е изтекъл значителен срок от близо месец, в който
провереният обект е функционирал, а управителите на дружеството, които полагали
труд в обекта и имали досег с фискалното устройство са могли да установят
несъответствието на фискалните касови бележки с изискванията на Наредбата, но
не са го сторили. От изложеното досежно възприетото
от районния съд става ясно, че съдът при преценката си за неприложимост на
чл.28 от ЗАНН едновременно е приел, че осъществяването на нарушението като
такова на формално извършване не зависи от волята или поведението на конкретни
физически лица, но същевременно, че извършването му и неотстраняването му в
значителен период от време се дължи на поведението на неговите управители.
Посочените
изводи на Районния съд, както и възраженията на ответника по касационната жалба
в насока неприложимост на чл.28 от ЗАНН, не се възприемат от настоящата съдебна
инстанция като правилни и обосновани и съответно като основателни. Фактът, че
нарушението е извършено от юридическо лице, не изключва приложението на
института на маловажен случай на административно нарушение. Преценката за
наличието на такъв се прави с оглед конкретиката на
всеки отделен случай на административно нарушение. В случая, видно от
отразеното в наказателното постановление, нарушението е извършено за първи път.
Касае се, освен това, не за пълно, а за неизпълнение само отчасти на
изискванията по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, както и
Приложение № 1 към Наредбата с образец на фискална касова бележка относно
съдържанието на фискалната касова бележка, като видно от приложената такава от
датата на проверката 01.05.2019 г. в същата се съдържа кодът на данъчната
група, както и единичната и общата стойност на закупените стоки, а така също и
общият брой на закупените артикули. В действителност не е спазено само
изискването за посочване на наименованието на всяка стока поотделно, като
вместо това същите, макар и поотделно, са посочени като стоки групирани в група
„кухня“ и „бар“, без точно наименование и липсва отделно посочване на
количеството на всяка от закупените стоки. В случая, с оглед вида и броя на
закупените стоки, описани конкретно в констативния протокол от проверката,
както и с оглед характера на осъществяваната дейност в обекта - ресторант и
съответно вида на закупените стоки, за които е издадена фискалната касова бележка,
които макар и общо са били разграничени като видове – „кухня“ и „бар“, сиреч
ястия и напитки, реда за издаване на фискални касови бележки не е бил особено
съществено нарушен. Установява се от събраните по административната преписка
доказателства и че в дневния отчет на фискалното устройство за деня на
проверката е регистрирана само продажбата, предмет на проверката, а от
доказателствата, които са приети от първоинстанционния
съд в хода на съдебното производство по обжалване на наказателното
постановление е видно, че дружеството на практика е отстранило почти веднага
така констатираното от приходната администрация нарушение, като представения
фискален бон - копие от 03.05.2019 г. вече съдържа изискуемите от Наредбата
реквизити. Предходното поведение на дружеството, което се сочи да е установено
от районния съд, а именно издаването на несъответни на изискванията фискални
касови бележки след промяната на фискалната памет на фискалното устройство и до
датата на проверката, според съда не следва да се взема предвид като
обстоятелство с особена тежест при преценката дали нарушението е маловажно,
доколкото на обсъждане е поставен конкретния случай на нарушението, а ако
дружеството е извършило нарушения преди него, то това би следвало да се
установи и съответно санкционира по предвидени за това ред в ЗАНН. В случая,
както се посочи, е констатирано, че нарушението е извършено за първи път. Следователно
и с оглед характера на конкретното нарушение, както и конкретните
обстоятелствата около неговото извършване и проявеното поведение от страна на
нарушителя след установяване на нарушението по своевременното привеждане на
дейността му в съответствие с нормативните изисквания, не може да бъде счетено,
че нарушението е засегнало в значителна степен защитените с нарушените разпоредби
от Наредба Н -18/2006 г. обществени отношения. Цитираната от районния съд
съдебна практика в тази насока се отнася до други по вид нарушения от
Наредбата, а освен това, както се каза, преценката за това дали случаят е
маловажен не може да е обща, а се прави винаги конкретно във връзка с
особеностите на всеки конкретен случай на административно нарушение.
Предвид
изложените по-горе съображения и касационният съд намира, че в конкретния
случай е следвало наказващият орган да не санкционира нарушителя, а да го
предупреди по реда на чл.28 от ЗАНН поради наличие на маловажен случай на
административно нарушение, но тъй като е издал наказателно постановление,
същият е процедирал незаконосъобразно.
С оглед на изложените мотиви, касаещи
установена неправилна оценка за законосъобразност на наказателното
постановление от страна на първоинстанционния съд,
съставът на административния съд счита, че оспореното в настоящето производство съдебно
решение следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго такова
по същество, с което да се отмени
наказателното постановление.
При
този изход на спора неоснователно е искането на ответника по касационната жалба
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Поради
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2248 от 09.12.2019 г., постановено по АНД № 6199/2019
г. по описа на Районен съд Пловдив 26 наказателен състав, вместо което
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 455039
-F485324/01.08.2019 г. Началник Отдел „Оперативни дейности“ в
ЦУ на НАП, с което на „Петраглия“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, е наложена имуществена
санкция от 500 лева на основание чл.185, ал.2, вр. с
ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н -18 от 13.12.2006 г.
на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.