МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 13/28.01.2020г. по н.о.х.д. № 1412/2019
г. по описа на РС – гр. Дупница
Производството по делото е разгледано по реда на глава 27 от НПК –чл. 371, т. 2 от НПК.
Дупнишката
районна прокуратура е предявила обвинение против подсъдимата Н.Х.А.,
родена на ***г***«Отец Паисий» №
13, българка, български гражданин, със средно образование, омъжена, управител на
фирма ЕТ «Н.Х. – 94», неосъждана, с ЕГН **********,
за престъпление по чл. 172б, ал. 1, пр. I от НК.
Районна прокуратура поддържа обвинението, като счита същото е
безспорно доказано, като от обективна, така и от субективна страна, който извод
се извежда от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Пледира да ѝ
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“, като счита че следва да бъде
наложено наказание, в предвидения от закона минимум, а именно за срок от 3
(три) месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, предлага да бъде отложено за срок от три
години. По отношение на веществените доказателства представителят на държавното
обвинение предлага същите да бъдат отнети в полза на държавата и съдът да се
произнесе да бъдат унищожени по съответния ред. Счита, че разноските по делото
следва да бъдат възложени на подсъдимата.
Подсъдимата не е дала обяснение по случая, но е признала изцяло
фактите описани в обстоятелствената час на обвинителния акт. В последна дума
моли да бъде наложено по-леко наказание.
Адв. Чомакова- защитник на подсъдимия, счита че деянието, в което е
обвинена нейната подзащитна е доказано, като моли при определяне на наказанието
съдът да вземе предвид обстоятелството, че същата искрено съжалява за случая,
разкайва се за стореното, грижи се за болен съпруг и дете, не е осъждана, това
е прецедент в търговската ѝ практика, като пледира съдът да наложи наказание „Лишаване от
свобода“ в предвидения от закона минимум, както и да бъде приложена
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Пледира също така да не бъде налагано кумулативно
предвиденото наказание „глоба“, като съдът се съобрази с имотното състояние на
дееца.
Съдът, като прецени събраните по
делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимата Н.Х.А., родена на ***г***«Отец Паисий» №
13, българка, български гражданин, със средно образование, омъжена, управител на
фирма ЕТ «Н.Х. – 94», неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата Н.Х.А., упражнява търговска
дейност, чрез ЕТ „Н.Х. ***. Дейността на търговеца се изразява в покупка на
стоки и други вещи, с цел продажба в първоначален, преработен или обработен
вид, както и другите предвидени в закона, за които не се изисква разрешение.
От събраните доказателства се установи, че търговецът и А., не
притежават правото за използване в търговската си дейност на защитените марки „LOUIS VUITTON“ („LOUIS
VUITTON MALLETIER“ – Франция); „REЕВОК“ (“Recbok international
Limited – Великобритания); .“SALVATORE FЕRRAGAMO“ („SALVATORE
FLRRAGAMO“ S.p.A – Италия). За изброените
защитени марки, представител за територията на Р. България е “Арсис Консултинг“
ЕООД гр. София, съгласно приложените договори и пълномощни.
Въпреки липсата на това право, подсъдимата
закупила 2 бр. раници, една сива и една черна със словно изписана марка и на
двете .“REEBOK“; 1 бр.
дамска чанта кафява на цвят с обозначение - „LV“; два броя дамски портмонета, едното в червен цвят, другото в
лилав цвят с фигуративен знак - изобразени цветчета; 1 бр. дамски портфейл,
златист на цвят със словно изписана марка – „SALVATORE
FERRAGAMO“; 1 бр. пластмасова гривна, кафяв цвят,
с изображение цветчета и „LV“; 2 бр.
ключодържатели – един кожен и един метален със славна изписан марка – „LOUIS
VUITTON“; 15 броя шалове с фигуративни
изображения цветчета и „LV“; 2
чифта обеци с фигуративно изображение „LV“; 1 бр. медальон с фигуративно изображение „LV“ - всички стоки с фонетично идентични надписи и визуално
сходство на знаците с тези на защитените марки. Описаните вещи закупила от
неустановено лице, на пазар „Илненци“, гр. София. Изложила изделията в
търговския обект, намиращ се на ул. „Св. Иван Рилски“ № 12, в центъра на гр. Дупница.
Изделията били изложени със съответната продажна цена, за всяко едно от тях.
На 16.04.2019 г., представител на „Арсис
Консултинг“ ЕОО - св. Соколова, посетила търговският обект на подсъдимата,
посочен по-горе и установила предлаганите вещи
с марките, за които е представител търговското дружество, към което работи.
Подала сигнал до органите на МВР, в следствие на който с извършено претърсване
в условията на чл. 161, ал. 2 от НПК, при което действие са намерени и иззети
описаните по-горе вещи. Действията на органите на досъдебното производство е
одобрено по надлежен ред.
Видно от заключението на изготвената маркова
оценителна експертиза на задържаните стоки по вид са идентични и сходни на
задържаните стоки от класове 14, 18 и 25 МКСУ, за които са регистрирани
марките, тъй като представляват самите понятия или се включват в обобщените
понятия на регистрираните марки, или имат една и съща природа и цел. Има
нанесени имуществени вреди. Размерът на имуществените и неимуществените врели в
парично изражение по марки и видове стоки е даден в таблица, както следва:
- „LOUIS VUITTON“ - 1 бр.
дамски чанти на стойност 2034.00 лв.; 2 бр. дамски портмонета на стойност
2112.00 лв.; 15 бр. дамски шалове на стойност 9390.00 лв.; 2 бр. ключодържатели
на стойност 782.00 лв.; 2 бр. ръчни часовници на стойност 7432.00 лв.; 1 бр.
пластмасова гривна на стойност 636.00 лв.; 1 бр. дамски медальон на стойност
489.00 лв. и 2 бр. дамски обеци на стойност 762.00 лв. или общо сума в размер
на 23 637.00 лева.
- „REEBOK“ - 2
бр. раници на стойност 254.00 лева.
- „SALVATORE FERRAGAMO“ - 1 бр. портфейл на стойност 1467.00 лв. или общо нанесени
имуществени и неимуществените вреди по марки и видове стоки е в размер на 25
358.00 лева.
Обвинението
се доказва от показанията на свидетелката - Филка Драгомирова Соколова, от
протокола за претърсване и изземане в неотложни случаи с последващо съдебно
одобрение, Определение № 197 от 17.04.2019 г. по ЧНД № 428/2019 г. по описа на
ДнРС, с което с одобрен протокола; от фотоалбум; от извършената комплексна
Маркова и оценителна експертиза; от приложените документи и писмените
доказателства.
С оглед изложеното, подсъдимата Н.Х.А. е
осъществила престъпния състав на чл. 172б, ал. 1 от НК, както от обективна така
и от субективна страна.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Непосредствен обект за закрила на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК са обществените отношения, осигуряващи условията за упражняване правата на
притежателя на изключителното право върху регистрирана търговска марка.
Свързано с основната функция на последната да указва на произход, защитава и
правото на потребителите, като краен ползвател да идентифицират произхода на
марковата стока и различават същата, без възможност за объркване от стоките с
друг произход, а като краен резултат осигуряването на възможност за нормално
развитие на гражданскоправните отношения.
Правната норма на чл.172б от НК защитава обекти на интелектуална
собственост- марката, промишления дизайн, географското означение или неговата
имитация и др. обекти. Тя е бланкетна и
препраща към разпоредбите на ЗМГО, ЗПД и др.
Съгласно чл.9, ал.1
от ЗМГО марката
е знак, който е способен да отличава стоките на едно лице от тези на други лица
и може да бъде представен графично.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.172б от НК се
състои в използването в търговската дейност на марка, обект на изключителното
право на марка, без съгласието на притежателя на това право и без правно основание,с което законодателят недвусмислено насочва към случаите на опериране с неоригинални, фалшифицирани стоки, какъвто е и настоящия
случай.
Престъплението по чл. 172б от НК – „използване“ в търговската дейност на марка без съгласието
на притежателя на изключителното право е продължено престъпление, осъществено с едно
деяние, което продължава трайно и непрекъснато в определено време и се явява
довършено в момента на преустановяване на неправомерната дейност на дееца, за
разлика от продължаваното престъпление, обхващащо не едно, а две или повече
деяния, отделени помежду си с непродължителни периоди от време, всяко от които
осъществява един или различни състави на едно и също престъпление, преди
започване на другото.
Престъпният състав на чл. 172б, ал. 1 от НК
се характеризира с бланкетна диспозиция, която няма как да бъде разчетена
правилно (с оглед пълното разкриване или на признаците от обективна и субективна
страна) без съпоставка със Закона за марките и географските обозначения (ЗМГО)
действащ към извършване на инкриминираното деяние (свързано с конкретното
обвинение по делото -ЗМГО в редакцията му от ДВ бр. 96 от 28.11.2006 г.
и в сила от 01.01.2007 г.).
Наказателният кодекс не пояснява
съдържанието на използваните в него определения, а именно: притежател на изключително право на регистрирана марка
(наричан по-надолу притежател); използване на търговска дейност. Съдържанието
на изключителното право на марка и режимът на упражняването му са установени в
ЗМГО.
Обективният
признак на състава на чл.172б от НК "използване
в търговската дейност" е налице, ако стоките са предмет на търговски акт,
насочен към потребителите в Европейския съюз.
Използването
на знаци, идентични с чужди търговски марки, е съставомерен признак
на престъплението по чл.172б от НК.
Престъпното
деяние по чл.172б, ал.1, пр.1 от НК се осъществява чрез използване
в търговската дейност на марка, без съгласието на носителя на това изключително
право. По силата на чл.9, ал.1
от ЗМГО марката е знак, способен да
отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица, който може да
бъде представен графично, чрез думи, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на
стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или
всякакви комбинации от такива знаци.
Легалното понятие на „използва” в текста на чл. 172б, ал. 1 от НК се
съдържа в нормата на чл. 13, ал. 2 от Закона за марките и географските
означения, чийто текст в четири точки посочва изрично изброени хипотези на това
действие -“Използването в търговската дейност по смисъла на ал.1 е:
предлагането на стоки с този знак за продажба или пускането им на пазара, или
съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги
с този знак“. От своя страна ал. 1 на чл. 13 от
Закона за марките и географските означения предвижда: Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва,
да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да
използват в търговската дейност знак, който е идентичен на марката за
стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана (т.
1); поради неговата идентичност
или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или
услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на
потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката (т.
2), а от доказателствата по делото несъмнено се установява, че подсъдимата Н.Х.А., както от обективна, така и от субективна
страна, е осъществила състава на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК, като
на 16.04.2019 г. в търговски обект - магазин за дрехи и аксесоари, на ЕТ „Н.Х.
- 94“ с ЕИК *********, находящ се в гр. Дупница, ул. „Св. Иван Рилски“ № 12, без съгласието на притежателите на изключителното право
- „LOUIS VUITTON“ („LOUIS VUITTON MALLLTIER“ –
Франция); „REEBOK“
(„Reebok“ international Limited – Великобритания);
„SALVATORE FERRAGAMO“ („SALVATORE FERRAGAMO“ S.p.A – Италия); /съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения
„Правото върху марката включва правото на притежателя й да я използва, да се
разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в
търговската си дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с
марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и
знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва
възможност за свързване на знака е марката и без дадено съгласие“ и чл. 22, ал.
1 от Закона за мерките и географските означения „Притежателят на право върху марка
може да разреши използването й за всички или за част от стоките или услугите,
за които е регистрирана, и за част или за цялата територия на Република
България е лицензионен договор в писмена форма“/, използвал в търговската си
дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1 ЗМГО търговски марки
/съгласно чл. 9. /1/ от ЗМГО „Марката е знак, който е способен да отличава
стоките или услугите на едно лице от тези на други липа и може да бъде
представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на
лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната
опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от
такива знаци.“/ обекти на тези изключителни права, като предлагала за продажба
следните стоки: 2 бр. раници, една сива и една
черна със словно изписана марка и на двете
„REEBOK“ на
стойност 254.00 лв.: 1 бр. дамска чанта кафява на цвят с обозначение – „LV“ на стойност 2034.00 лв.; два броя
дамски портмонета, едното в червен цвят, другото в лилав цвят с фигуративен
знак - изобразени цветчета на стойност 2112.00 лв.; 1 бр. дамски портфейл,
златист на цвят със словно изписана марка - „SALVATORE
FERRAGAMO“ на стойност 7432.00 лв.; 1 бр. пластмасова гривна, кафяв
цвят, с изображение цветчета и „LV“ на стойност 636.00 лв.; 2 бр. ключодържатели - 1 кожен и
един метален със славна изписан марка - „LOUIS
VUITTON“ на стойност 782.00 лв.; 15 броя
шалове с фигуративни изображения цветчета и „LV“ на стойност 9390.00 лв.; 2 чифта обеци с фигуративно
изображение „LV“ на стойност
762.00 лв.; 1 бр. медальон с фигуративно изображение „LV“ на стойност 489.00 лв. - всички стоки с фонетично
идентични надписи и визуално сходство на знаците с тези на защитените марки.
Всички стоки на общата стойност 25 358.00 лв. /двадесет и пет хиляди триста
петдесет и осем лева и 00 стотинки/.
Във всички
случаи престъплението по чл.172б от НК води до отрицателно изменение на
условията за нормално съществуване и възможността за упражняване на
изключителното право върху марка. В правнозащитената сфера
на притежателя на марката настъпват неблагоприятни изменения, които имат
имуществено измерение, освен това се засягат постигнатия търговски статус и
репутацията на притежателя на изключителното право, заблуждават се
потребителите и се отклонява потока от оригиналните стоки. Търговската марка е
обещание за качество, полза и стойност. Тя е могъщ визуален, емоционален,
рационален и културен образ, който потребителите свързват с компания или
продукт. Марката е не просто име, тя е обещание направено от дадена компания
към потребителите.
От субективна страна деянието е извършено
умишлено - при пряк умисъл, подсъдимата с съзнавала обществено опасните
последици и е желаела настъпването им.
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите
на законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, визирани в чл.58а, ал. 1 от НК, предвиденото за извършеното
престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца,
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а така също съобрази и целите
на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание до пет години
лишаване от свобода и глоба до 5000 лева.
Съдът
обсъди обществената опасност на деянието и дееца, личността на подсъдимата,
мотивите за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало; трудовата
ангажираност; добри характеристични данни; тежко семейно положение, включително
и направените самопризнания, чрез признаване на фактите описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като по този начин съдейства за
разкриване на престъплението.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства – предмета на престъпление е на сравнително голяма
стойност и количество. Причини за извършване
на престъплението – незачитане на установения в страната правов ред, свързан с
условията и реда за регистрацията на марките и географските означения,
произтичащите от това права и тяхната защита и желанието ѝ да се
облагодетелства по незаконен начин.
При преценка на горепосочените
обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, като се отчита, че
подсъдимата е лице с невисока степен на обществена опасност, но престъплението
против интелектуалната собственост не е с ниска степен на обществена опасност,
а конкретното престъпление е с висока степен на обществена опасност, предвид обстоятелството,
че са изложени и се предлагат в магазинната мрежа на голям кръг потребители, но
пък от друга страна се касае за не много на брой инкриминирани вещи, поради
което съдът счете, че е най-справедливо да бъде наложено наказание малко в предвидения в
закона минимум, а именно „Лишаване
от свобода“ в размер на три месеца. След като отчете
горните смекчаващи отговорността обстоятелства съдът определи размер на
кумулативно наказание глоба, при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, в размер на 200.00 (двеста)лева.
Съдът намери, че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимата
не е необходимо същата ефективно да търпи наложеното ѝ наказание.
Неприлагането на чл.66, ал.1 от НК в конкретния случай ще бъде прекалено
използване на наказателната репресия. В случая, съдът след като съобрази
обществената опасност на подсъдимата, която определя като към ниска предвид
чистото съдебно минало и тъй като към периода
на извършване на престъплението подсъдимата не е неосъждана настоящата инстанция счете, че целите на наказанието ще се постигнат с
определяне на изпитателен срок в размер на минималния законоустановен,
като отложи изтърпяването на наказанието за срок от три
години.
Съдът счете, че
по отношение на подсъдимата не е необходимо да прилага мерките предвидени в чл.
67, ал. 1 до 4 от НК
Тези наказания съответстват на обществената опасност на
деянието и на виновната, на семейното и на имотното му състояние в максимална степен ще изпълни целите на
наказанието и ще спомогне, както за превъзпитаването на подсъдимата, като по този начин ще бъде постигната както
специалната превенция и за в бъдеще подсъдимата няма да бъде субект на
престъпление, така и на генералната превенция, тъй като така наложеното
наказание ще въздейства и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ:
На
основание чл.172б, ал.3 от НК съдът отне в полза на Държавата веществените
доказателства 1 бр. черен полиетиленов плик, съдържащ веществени доказателства
обозначение от обект № 1 до обект № 10 запечатани с лепки, с подпис на вещо
лице – технически помощник и поемни лица – предадени на съхранение при домакин
при РУ – Дупница да бъдат унищожени по съответния ред след влизане на присъда
в сила.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на делото на основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимата се възложиха разноските. Съдът осъди подсъдимата Н.Х.А.,***, ЕГН **********, да
заплати направените по делото разноски в
размер на 456.80 лв. /четиристотин петдесет и шест лева и
осемдесет стотинки/ за експертизи, която сума следва да се внесе по сметка
на ОД на МВР – Кюстендил.
Така мотивиран съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :