Решение по дело №342/2017 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

              

  № 289

 

                                   гр. Пловдив,   31.10. 2017 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на четвърти октомври, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ                                                   

                               ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 342 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 111 от 27.02.2017 г., постановено по търг.д. № 128 от 2016 г., Пловдивският окръжен съд е осъдил Т.С.Н. да заплати на „А.Б.“  ЕООД : сумата от 18165,16 лв., представляващи претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в направени разходи във връзка  с натоварване и превозване на оризова арпа от гара С.З.до гара С. – ****. граница митнически разноски по внос на стоката в Р.Т..и разходи по натоварване и превозване на стоката от гара С. ****. граница до гара П.; сумата от 22506,15 лв., представляващи претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в разходите на купувача на ищеца, направени от турската граница до ****., митнически разноски по вноса на стоката в Р.****., разходите за преместване и престой на шестте вагона и разходите по натоварване и превозване на стоката обратно през ****. до гара С. ****., които разходи на купувача са заплатени от ищеца след разваляне на договора по между им; сумата от 14879,01 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, произтичащи от развалянето поради виновно неизпълнение на продавача Т.С.Н. на договор за продажба на оризова арпа 276 000 кг., представляваща разликата за ищеца между продажната цена с неговия купувач и покупната цена, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от завеждане на делото 04.02.2016 г. до окончателното изплащане; сумата от 4140 лв. представляващи деловодни разноски съразмерно с уважената част на исковете. Със същото решение съдът е отхвърлил  изцяло исковете за заплащане на мораторно обезщетение за заплащане на присъдените суми в претендираните размери и периоди. Осъдил е също „А.Б.“  ЕООД да заплати на  Т.С.Н. сумата 638 лв., деловодни разноски  съразмерно с отхвърлената част на исковете.

 Решението е обжалвано и от двете страни по спора.

Ответникът Т.Н. е обжалвал решението в осъдителната му част, с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането му е в тази част, решението да се отмени и вместо това се постанови друго, с което обективно предявените искове се отхвърлят изцяло, като му се присъдят направените деловодни разноски.

Ищецът по иска „А.Б.“ ЕООД е обжалвал решението в частта, с която са отхвърлени предявените акцесорни искове за мораторна лихва връху главните вземания. Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че в тази част обжалваното решение е незаконосъобразно, противоречащо на материалния и процесуалния закон, и е необосновано. Искането е да се отмени обжалваното решение и вместо това се постанови друго, с което се уважат изцяло предявените акцесорни искове, както и да се присъдят направените деловодни разноски.

С отговори, подадени в срока по чл.263, ал.1 от ГПК всяка от страните е оспорила въззивната жалба на другата.

  Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

  Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по предявен от „А.Б.“ ЕООД против Т.С.Н. обективно активно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми: 18165,16 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи по натоварване и превозване на оризова арпа от гара С.З.до гара С. – ****., митнически разноски по внос на стоката в Р.****. и разходи по натоварване и превозване на стоката от гара С. ****. граница до гара П.; 4 955,04 лв. - мораторно обезщетение за забавено изпълнение на горното парично задължение през периода от 28.05.2013 г. /датата на най-късната фактура/ до 01.02.2016 г.; 22 506,15 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяваща се в разходите на ищеца - купувач, направени от турската граница до ****., митнически разноски по вноса на стоката в Република ****., разходите за преместване и престой на шестте вагона, разходите по натоварване и превозване на стоката обратно през ****. до гара С. ****.; 4 904,90 лв. - мораторно обезщетение за периода от плащането 11.12.2013 г. до 01.02.2016 г.;  14 879,01 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, произтичащи от развалянето, поради виновно неизпълнение на продавача Т.С.Н.,  на договор за продажба на оризова арпа 276 000 кг., представляващо разликата за ищеца между продажната цена с неговия купувач 155 387,57 лв. и покупната цена 138 552 лв., 3250,05 лв. мораторно обезщетение за периода от датата на плащане на най-късната по време върната сума 09.12.2013 г. до 01.02.2016 г.

Главните исковете са предявени с правно основание чл.195 ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр.чл.193 от ЗЗД, като частични, за остатъка от дължимите, според  ищеца, обезщетения за описаните вреди, вследствие недостатъците на продадената му от ответника стока.

За другата част от същите обезщетения, ищецът е предявил частични искове против същия ответник, на същото правно основание и въз основа на същите обстоятелства, на които се основават и настоящите искове за главните вземания. Безспорно е също, че с влязло в сила решение № 25 от 06.01.2016 г. по гр.д. № 14657 по описа за 2014 г. на Пловдивският районен съд, XV гр.с., частичните искове са били уважени в предявените им размери.

От изложеното следва, че възникването на посоченото правно основание на заявените от ищеца главни вземания е било установено със сила на пресъдено нещо с посоченото решение на Пловдивския районен съд. Предмет на това съдебно решение, а от тук – и на обективните предели на задължителната за съдилищата сила на пресъдено нещо (чл. 297, във вр. с чл. 298, ал. 1 ГПК), е установеното в предходния процес и съответно - уважените притезания на ищеца за част от дължимите обезщетения за причинените му от ответника вреди, вследствие на продадената му стока с недостатъци. Със съдебното решение по този, предхождащ настоящия, процес съдът се е произнесъл относно релевантните и за двете производства правопораждащи факти, както следва:

- че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение по договор за покупко – продажба на 276 тона оризова арпа, на цена 502 лева/тон без ДДС, за което ответникът издал данъчна фактура ****.г. с дата на възникване на данъчното събитие 26.04.2013 г.; 

- че оризовата арпа е предадена на купувача – ищец на ЖП гара С.З.с приемо – предавателен протокол от 26.04.2013 г. и била натоварена на шест вагона за транспортирането й до Република ****., тъй като предназначението й е било да бъде изнесена и предадена на турския търговец и „****. ****.****.“ ООД, по силата на сключен на 02.04.2013 г. между това дружество и ищеца договор за покупко – продажба на същата стока;

- че след транспортирането в Република ****., е бил отказан внос, заради наличието на пестициди над допустимите количества в процесната арпа, довело до отклонение в качествените изисквания според приложимите стандарти, както в ****., така и в Република ****., и съставляващо съществен недостатък на тази стока по смисъла на чл. 193 ЗЗД;

 - че поради констатирания недостатък и отказът от внос, „****. ****.****.“ ООД развалило договора с ищеца, а последният от своя страна развалил договора с ответника, като вследствие на разваляне на договорните отношения между страните, стоката била транспортирана от Р.Т..до ****., до жп гара П. и върната от ищеца на ответника с приемо – предавателен протокол от 28.04.2013 г.;

- че посоченият недостатък е съществувал при сключването на договора, както и че бил известен на продавачът – ответник, но не бил съобщен на купувача;

- че в резултат на развалянето на договора с турския купувач и връщането на стоката, ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в следното: заплатил е разходите, свързани с транспортирането на стоката от местополучаването й в С.З.до  митницата в С. (транспортни разходи, митнически такси и др.), които поначало са били за сметка на турския търговец; заплатил е разходите, свързани с обратния превоз от С. до П., където същата е била върната на продавача – ответник; пропуснал е ползи,  изразяващи се в разликата между покупната цена на стоката по процесния договор и продажната цена на същата стока по договора от 02.04.2013 г., сключен между ищеца „А.Б.“ ЕООД и „****.“, която би представлявала сигурен приход за ищеца, който обаче не се е реализирал, поради описаните причини.   

         Влязлото в сила решение № 25 от 06.01.2016 г. по гр.д. № 14657 по описа за 2014 г. на Пловдивският районен съд, XV гр.с. е формирало сила на пресъдено нещо относно предявеното от ищеца основание, което означава, че фактите, съответно – възраженията, на които това основание би могло впоследствие да бъде отричано като изобщо невъзникнало, са преклудирани.

Затова настоящите подробни възражения на ответника Т.С.Н. срещу възникването и дължимостта на предявенити по делото вземания на „А.Б.“ ЕООД за „остатъчната част“ от обезщетенията за конкретно изложените вреди, настъпили в резултат на продадена стока със скрити недостатъци, които възражения са били основани на липса (невъзникване) на правопораждащите вземанията факти, са преклудирани и не следва да бъдат разглеждани.

Няма пречка обаче, в това производство ответникът да противопоставя правопроменящи или правопогасяващи възражения, настъпили след приключване на съдебното дирене по предходното дело. Такива обаче не се съдържат както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба.

От друга страна, за да бъдат уважени предявените пред съда притезания, в тежест на ищеца е да установи размерите на твърдените с исковата молба вземания при тяхното възникване, за да е възможно – след приспадане на вече предявените по предходното дело части от тези вземания, да бъде установена и дължимостта на сега претендираните „остатъчни“ части от същите вземания в размер, съответно на 18 165.16 лева, на 22 506.15 лева и на 14 879.01 лева.

Общите размери на направените от ищцовото дружество разходи се установяват от приетото по делото е неоспорено от страните заключение на съдебно - счетоводната експертиза. Според това заключение, действително извършените от ищеца разходи във връзка с натоварването и превозването на оризовата арпа от гара С.З.до гара С. – ****. граница, митническите разходи и разходите за натоварването и превозването на стоката обратно през гара С. – ****. граница до гара П., възлизат общо на 22 183.53 лв. Част от тази сума в размер на 2018.25 лева е присъдена с описаното по-горе влязло в сила решение на Пловдивския районен съд, като за разликата между присъдената и изцяло дължима сума, или за сумата 18 165,18  лева, предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да се уважи.

От същото заключение се установява, че извършените от турското търговско дружество „****. ****.****.“ ООД разходи за преместване и престой на шест вагона и разходите по натоварването и превозването на стоката обратно през ****.до гара С., възлизат на 18767 щатски долара, като тези разходи са били възстановени на това дружество от ищеца „А.Б.“ ЕООД с платежно нареждане от 11.12.2013 г. Левовата равностойност на тази сума възлиза на 26661.71 лева, от които в полза на „А.Б.“ ЕООД, с решение № 25 от 06.01.2016 г. по гр.д. № 14657 по описа за 2014 г. на Пловдивският районен съд, са присъдени 4155.56 лв. Следователно дължимият остатък от тези разходи възлиза на 22506.15 лв., което означава, че и този иск е изцяло основателен. 

 Според заключението на съдебно - счетоводната експертиза, разликата за ищеца между продажната цена за 275 400 кг. оризова арпа по договора с купувача „****. ****.****.“ ООД и покупната цена от продавача Т.С.Н., възлиза на 17136.77 лева. Относно действителния размер на пропуснатите ползи за ищеца, поради невъзможността да получи уговорената продажната цена от турския търговец, ответникът Н. възразява, че разликата между уговорените цени по двата договора следва да бъде намалена с транспортните и митнически разходи, които ищецът е направил за транспортирането на стоката от гара С.З.до гара С. ****. граница.

Възражението е неоснователно. Съгласно чл.5 от договора, сключен на 02.04.2013 г. между „А.Б.“ ЕООД и „****. ****.****.“ ООД, собствеността върху стоката преминава  върху купувача в момента на натоварването на оризовата арпа на транспорта за превоз. Това ще рече, че след като в договора липсва изрична уговорка относно тежестта на пътните и митнически разходи, то същите са били дължими от собственика на стоката т.е. от купувача. С решението по гр.д. № 14657 от 2014 г. на Пловдивският районен съд,  този иск е уважен частично за сумата 1956.56 лв., което означава, че предявения за разликата от 14879.01 лв. е в рамките на дължимия остатък и също е основателен.

         От изложеното следва, че предявените главни искове са основателни и в този смисъл решените на Пловдивския окръжен съд в осъдителната му част е правилно и следва да се потвърди.

         Неоснователни обаче са претенциите за присъждане на обезщетение за неизпълнение на главните задължения за посочените периоди.

         За да отхвърли предявените акцесорни искове, първоинстанционният съд е приел, че за да изпадне ответникът в забава в изпълнение на задълженията да репарира претърпените от ищеца вреди, същият следва да бъде поканен от ищеца да направи това. Този извод се споделя напълно от настоящата инстанция, като във връзка с изложените във въззивната жалба на ищеца допълнителни доводи, се налага да се добави следното:

         При парични задължения, за които няма определен срок за изпълнение, чл.82, ал.4 ЗЗД поставя забавата в зависимост от отправянето на покана към длъжника от страна на кредитора. Обстоятелството, че в случая се касае за вземания, представляващи обезщетения за вреди, не води до приложението на чл.82, ал.3 ЗЗД, доколкото тази разпоредба е специална и се отнася само за задължения, породени от непозволено увреждане. В случая, процесните вземания произтичат от неизпълнението на договорни задължения и доколкото липсва уговорен срок, същите са дължими след покана от кредитора.

         Неоснователно е позоваването от страна на „А.Б.“ ЕООД на обсъжданите в решението на Пловдивския районен съд свидетелски показания относно отправено от ищеца искане към ответника за заплащане на извършените по повод процесната продажба разходи. Не може да бъде споделен преди всичко доводът, че в отношенията между страните в настоящото производство важи задължителната сила на мотивите по решението на ПРС относно приетите в тях като доказани факти. Преди всичко възпроизвеждането на показанията на свидетелите не е равнозначно на изразен в мотивите на съдебния акт фактически или правен извод на съда, а и в случая подобни изводи на районния съд относно факти свързани с поканата липсват. Освен това самата покана за плащане следва да се отнася за изпълнението на конкретно определено по основание и размер вземане. Следователно в тежест на ищеца е да установи, че е поканил ответника да му заплати остатъка от процесните главни парични вземания. Освен исковата молба, други доказателства в тази насока не са представени. Изводът е, че предявените искове за присъждане на обезщетения за забава в размер на законната лихва, за неизпълнение на главните парични задължения през посочените периоди, са неоснователни. Ето защо постановеното в същия смисъл решение на Пловдивския окръжен съд представлява законосъобразен отговор на повдигнатия между страните правен спор и следва да се потвърди.

Предвид изхода от въззивното производство, в полза на ищеца следва да се присъдят направените за това производството деловодни разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове, които възлизат на 213.60 лева.

         Съответно, на въззиваемия се дължат направените деловодни разноски за въззивното производство съразмерно с отхвърлената част от предявените искове. Заявените за присъждане разноски от ответника, според представените списъци по чл.80 ГПК, възлизат общо на 4141 лв., от които 1111 лв. заплатена държавна такса и 3030 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Срещу така заявените разноски за адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомерност от страна на ищеца. Възражението е неоснователно. Минималният общ размер на адвокатското възнаграждение за защита срещу предявените искове, определен съобразно правилата на чл.7 вр. с чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 4903.22 лева, което означава, че уговореното и изплатено от ответника на представляващия го адвокат възнаграждение за въззивното производство, е под този минимум. Предвид изхода от въззивното производство, в полза на ответника следва да се присъдят направените за това производството деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, които в случая възлизат на 790.70 лева.

          Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд  

 

Р      Е     Ш     И     :

        

ПОТВЪРЖДАВА решение № 111 от 27.02.2017 г., постановено по търг.д. № 128 по описа за 2016 г. на Пловдивският окръжен съд.

ОСЪЖДА Т.С.Н., ЕГН ********** да заплати на „А.Б.“  ЕООД с ЕИК ****. сумата 213.60 лева - деловодни разноски за въззивното производство, съразмерно с уважената част от предявените искове.

ОСЪЖДА „А.Б.“  ЕООД с ЕИК ****. да заплати на Т.С.Н., ЕГН **********, сумата 790.70 лева - деловодни разноски за въззивното производство, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.

 

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: