Решение по дело №5108/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 215
Дата: 5 март 2019 г. (в сила от 5 март 2019 г.)
Съдия: Костадинка Симеонова Костадинова
Дело: 20181100605108
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, ……………2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                        

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА

                                                                                     КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при секретаря Татяна Шуманова и прокурора Борис Балев, като разгледа докладваното от съдия КОСТАДИНОВА ВНОХД № 5108/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 08.05.2018 г., постановена по НОХД № 19057/2013 г. по описа на СРС, НО, 22 състав, подсъдимият П.Д.П., ЕГН ********** и подсъдимата Л.Ц.М., ЕГН ********** са признати за невиновни в това, че на 29.05.2013 г., в апартамент, находящ се в гр. София, ул. „******, в съучастие като съизвършители, държали акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон - чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (обн. ДВ бр. 91/15.11.2005 г., изм. и доп. ДВ бр. 54/17.07.2012 г.) - „На облагане с акциз подлежат: ... 2. тютюневите изделия”: чл. 25, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн. ДВ бр. 101/30.11.1993 г., изм. ДВ бр. 19/08.03.2011 г., изм. и доп. ДВ. бр. 50/03.07.2012 г.) - „Тютюневите изделия се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване”; чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн. ДВ, бр. 101/30.11.1993 г., изм. ДВ, бр. 19/08.03.2011 г., изм. и доп. ДВ, бр. 50/03.07.2012 г.) - „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл. 25”; чл. 100, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (обн. ДВ бр. 91/15.11.2005 г., изм. и доп. ДВ бр. 54/17.07.2012 г.) - „тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат и продават само облепени с бандерол”: 109 (сто и девет) бр. кутии цигари без бандерол марка „Май Уей Голд”, с единична цена 7.50 лв. (седем лв. и петдесет ст.) за кутия; 300 (триста) бр. кутии цигари без бандерол марка „Ева слимс”, с единична цена 4.30 лв. (четири лв. и тридесет ст.) за кутия; 570 (петстотин и седемдесет) бр. кутии цигари без бандерол марка „Мерилин слимс”, с единична цена 4.30 лв.(четири лв. и тридесет ст.) за кутия и 85 (осемдесет и пет) бр. кутии цигари без бандерол марка „Кемълфорд”, с единична цена 7.50 лв. (седем лв. и петдесет ст.) за кутия, като общата стойност на всички горепосочени акцизни стоки без бандерол е 5 196.00 (пет хиляди сто деветдесет и шест) лв. и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 304 НПК двамата подсъдими са  оправдани по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл. 234, ал.1, пр.2, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК за всеки един от двамата.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест на СРП. В протеста и допълнението към него присъдата се определя като неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че в хода на проведеното съдебно следствие са събрани достатъчно доказателства, които доказват изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, наличието на всички признаци от обективната и субективната страна на деянието, авторството и формата на вина. Според прокурора неверен е изводът на решаващият съд, че не е доказано двамата подсъдими да са държали акцизните стоки, без изискуемия бандерол, тъй като макар и да не са собственици на имота, подсъдимите са наематели и именно те са обитавали този имот и са имали достъп до помещенията. В подкрепа на това твърдение се посочва заключението на изготвената графическа експертиза, според която ръкописните текстове от намерената и иззета тетрадка малък формат са написани именно от подсъдимите лица. Застъпват се доводи за вътрешно противоречие в мотивите към присъдата. Предлага се протестираната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият П. и подсъдимата С.-П.да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение. Не се правят искания по доказателства.

В закрито заседание на 07.12.2018 г. въззивният съдебен състав, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и събирането на нови доказателства.

В производството пред въззивния съд е било допуснато провеждане на въззивно съдебно следствие, в хода на което са приети писмените доказателства, съдържащи се в материалите по НЧД № 9553/2013 г. на СРС, НО, 93 състав.

В дадения ход по същество представителят на СГП поддържа депозирания протест по изложените в него мотиви и съображения и извършен анализ на доказателствата. Намира, че са налице достатъчно събрани доказателства за това, че от субективна страна деянието е извършено от двамата подсъдими. Счита, че събраните по делото доказателства водят до извод за осъществен състав на престъплението не само от обективна, но и от субективна страна. Пледира, че от разпитите на полицейските служители и заключението на графическата експертиза категорично се установява вината на двамата подсъдими. Моли съда да отмени първоинстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна, като постанови нова присъда, с която да признае подсъдимите за виновни.

Защитникът на подсъдимия П. – адв. Д., счита присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена, а протестът – оставен без уважение като необоснован. Намира за неотчетени от прокуратурата показанията на разпитаните поемни лица, които  правят протокола за изземване негодно доказателствено средство, че жилището, в което са намерени цигарите, не е собственост на подсъдимите и до него са имали достъп широк кръг от хора. Защитникът намира за правилни изводите на районния съд, че липсват годни доказателствени средства, въз основа на които да се приеме за доказано, по несъмнен начин, че посоченото количество цигари без бандерол са държани от подсъдимите, посочвайки множество допуснати процесуални нарушения: липсата на цялото досъдебно производство, постановления за привличане в качеството на обвиняеми, протоколите за разпит в качеството на обвиняеми, постановленията за предявяване на досъдебното производства, както и други основни процесуални документи. Счита, че липсват доказателства за всички елементи от обективната страна на състава на престъплението, както и за връзката на подсъдимия П. с инкриминираното деяние. Пледира, че протоколът за претърсване и изземване не може да бъде приобщен към доказателствата по делото, тъй като е процесуално недопустим протокол и не може да се ползва като годно доказателствено средство, защото е изготвен след и при съществено нарушение на процесуалните правила, като обстоятелството, че е одобрен с определение от съда не го валидира. В заключение моли съда да потвърди атакуваната присъда.

Защитникът на подсъдимата М. – адв. Д., се присъединява изцяло към казаното от адв. Д.и моли съда да остави протеста без уважение. Пледира за наличие на съществени процесуални нарушения по воденото наказателно производство, които не могат да бъдат отстранени, като намира първоинстанционния съдебен акт за правилен и моли същият да бъде потвърден.

Подсъдимият П. се присъединява към казаното от защитника си. в предоставеното му право на последна дума заявява, че е невинен.

Подсъдимата М. поддържа заявеното от адвокатите. В последната си дума моли съда да остави протеста без уважение.

Софийски градски съд, VIII-ми въззивен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и възражения и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира следното:

За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е събрал, предвид изгубването на цялото досъдебно производство, всички възможни за възстановяване и събиране доказателства и доказателствени средства. Въз основа на извършения самостоятелен анализ на събрания и проверен доказателствен материал, въззивният състав прие следната фактическа обстановка, различаваща се от приетата от първоинстанционния съд в частта, касаеща намерените и иззети при извършване на процесуално-следственото действие вещи:

Подс. П.Д.П., ЕГН **********, е роден в гр. Луковит на *** г., с българско гражданство, неосъждан, женен, средно образование, безработен, с адрес в гр. София, ул. „******.

Подс. Л.Ц.М., ЕГН **********,*** на *** г., с българско гражданство, неосъждана, омъжена, с полувисше образование, работи, с адрес в гр. София, ул. „******.

На 29.05.2013 г. свидетелите М.В.Н., Г.И.Т., Л.И.Л.и Г.Й.Д.- инспектори в Митница Столична - осъществявали оперативно наблюдение гр.София в района на бул. „Стефан Стамболов“ и ул. „Пиротска“. Те забелязали младо момиче /Й.- Р.В.К., дъщеря на подс. М./ да минава няколко пъти покрай тях с раница на гърба, след което последната се отправила към Женски пазар. К. се срещнала с лицетоС.К.М., до което оставила раницата си, и от нея М.извадила стек цигари. На връщане инспекторите спрели за проверка К.. Последната казала, че е на 15 г., но няма документ за самоличност, а на въпрос, какво носи в раницата, показала стек с цигари марка „Ева“ без бандерол, за които обяснила, че купила за нея и баща й. По молба на митническите служители по-горе тя ги завела на инкриминирания адрес, в апартамента /собственост на лице на име Н.К./. На адреса в гр. София, ул. „******живеели подс. П., подс. М. и нейните три дъщери, сред които К.. След извършване на претърсване на апартамента били открити и иззети цигари без бандерол.

От назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза се чете, че общата стойност на инкриминираните вещи е в размер на 5 198,00 лв.

От дактилоскопна експертиза е видно, че следи № 3,6,7,9, иззети от стекове с цигари, са оставени от подс. П..

Графическа експертиза установява обстоятелството, че ръкописен текст, написан в тетрадка малък формат без корици на л. 2, и част от ръкописен текст на л. 1, са написани от подс. М., а част от ръкописен текст на л. 1 е написан от подс. П..

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събрания от първата инстанция доказателствен материал: показанията на свидетелите М.В.Н., Л.И.Л., Г.Й.Д., Г.И.Т., М.В.Д., В.Р.А.; справки, писма, копие от определение на СРС от 30.05.2013 г., справки за съдимост, протоколи на Митница Столична; копия от съдебно-икономическа, дактилоскопна експертиза и графическа експертизи.

Правилно и доколкото не се оспорва от страните, първоинстанционният съд е приел, че в жилището на подсъдимите са били открити цигари без бандерол. Извършеното претърсване и изземване се установява от показанията на свидетелите, служители на Митница Столична - М.Н., Г.Т., Л.Л.и Г.Д., са логични, непротиворечиви и последователни, поради което настоящият състав също ги кредитира. Данни за количеството и вида на инкриминираните вещи се съдържат в копие от предложение за внасяне на искане за одобряване на процесуално следствено действие претърсване и изземване, както и в приобщените от районния съд веществени доказателства по ДП № 44/2013 г. по описа на Митница Столична, предоставени от последната, а именно: 109 (сто и девет) бр. кутии цигари без бандерол марка „Май У ей Голд”, 300 (триста) бр. кутии цигари без бандерол марка „Ева слимс”, 570 (петстотин и седемдесет) бр. кутии цигари без бандерол марка „Мерилин слимс” и 85 (осемдесет и пет) бр. кутии цигари без бандерол марка „Кемълфорд“.

Обосновано първата инстанция се е доверила на приложените в процедурата по възстановяване на изгубеното досъдебно производство заверени копия от писмени доказателствени  средства и заключения експертизи, като приобщени по реда на НПК и спомагащи за изясняване на обективната истина.

Въпреки усилията на двете съдебни инстанции за възстановяване на материалите по изгубеното досъдебно производство, обаче, така и не е възстановен протоколът от извършеното в обитаваното от подсъдимите жилище процесуално следствено действие претърсване и изземване. Наличието на протокол от проведено такова не се оспорва от защитата и се установява от приложените материали по НЧД № 9553/2013 г. по описа на СРС, НО, 93 състав и показанията на свидетелите митнически служители и поемните лица. Същевременно физическата липса на такъв води до невъзможност същият да бъде годно доказателствено средство за удостоверяване на извършени процесуално-следствени действия и за събраните с него доказателства. Това се отнася най-вече до иззетите кутии с цигари, листове от тетрадка и дактилоскопни следи, чиито отпечатъци се твърдят, че са снети, и които са веществени доказателства по делото. За да бъдат обект на изследване по един експертен начин, те трябва да имат качеството на веществено доказателство, тоест да бъдат иззети по надлежния ред. При липсата на протокол за оглед на местопроизшествие, чието надлежно съставяне в съответствие с изискванията на НПК да подлежи на проверка, тези веществени доказателства не са иззети по годен начин, така че те да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

 Няма как императивните изисквания на закона относно съставянето на доказателствени средства във връзка с изземването на веществени доказателства да бъдат заобиколени с разпита на присъствали по време на извършване на действието лица и веществените доказателства да се въвеждат в процеса не със съответните доказателствени средства, а с разпит на свидетели. Физическата липса на протокола не може да бъде заместена и от последващото му одобрение от съдия, тъй като предмет на проверка в производството по чл. 161, ал. 2 от НПК не е законосъобразното провеждане на действието, а необходимостта от провеждането му. Освен това в определението за одобрение на протокола от действието не се съдържа възпроизвеждане на съдържанието му, което да позволява направата на макар и косвени изводи за иззетите вещи. Не са посочени номерата на картоните, с които са иззети описаните в копие от предложение за внасяне на искане за одобряване на процесуално следствено действие претърсване и изземване вещи. Поради това не може и да се направи категоричен извод за съответствие на приетите от първата инстанция веществени доказателства с иззетите при осъщественото на 29.05.2013 г. претърсване и изземване.

Дори и да се приеме, че наличните по делото веществени доказателства с идентични с иззетите на инкриминираната дата, въззивният съд намира, че при самото провеждане на процесуално следственото действие са допуснати съществени нарушения, опорочаващи го до степен, в която протоколът от него, дори и да беше наличен, да не може да послужи като годно доказателствено средство за отразените действия. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на разпитаните поемни лица Д.и А., от които се установява, че същите не са присъствали по време на провеждане на процесуално-следственото действие, а са били въведени в жилището едва след като действието е приключило и само са подписали документи. За да се довери на казаното от двамата свидетели, въззивният състав прецени показанията им като еднопосочни, логични и последователни. Показателно за момента на пристигане на поемните лица е заявеното от свидетеля А. относно местоположението на кутиите - на пода, а не скрити в меката мебел и в шкафове, както твърдят митническите служители. Преценени поотделно и в съвкупност, показанията на поемните лица водят до единствено заключение, че не е спазено императивното изискване на чл. 162, ал. 1 от НПК претърсването и изземването да са извършени в присъствието на поемни лица, осигуряващи съответните процесуални гаранции за публичност и участие на обществеността. Това обстоятелство прави изземването непоправимо опорочено, поради което не е възможно и допустимо да се обсъжда идентичността на приобщените към доказателствената съвкупност веществени доказателства с намерените в обитаваното от подсъдимите жилище.

Въззивният съд, подобно на първия, намира заключенията на изготвените съдебно-икономическа, дактилоскопна и графическа експертизи за обективни, компетентни и в пълнота отговарящи на поставените въпроси. С действията по чл. 117 от НПК се изследват доказателствата, които са събрани по надлежния ред, и за да бъде възприет научният извод, който се прави при такова изследване, и изследваният обект трябва да е представен в процеса съобразно процесуалните изисквания, които са гаранцията за обективно и безпристрастно разследване. Формалността на процеса е тази гаранция и тя не може да бъде пренебрегвана в полза на обвинителната теза и в ущърб на защитата. Предвид изложеното и доколкото изследваните от вещите лица обекти не са иззети по годен начин, така че те да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, настоящата инстанция не ги ползва при формиране на изводите си за обективната и субективната страна на деянието.

Изводите си за съдебното минало на подсъдимите настоящият състав направи от приложените по делото справки за съдимост.

Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил верни правни изводи, които изцяло се споделят от въззивната инстанция, като обосновано е приел, че от събраните и надлежно приобщени по делото доказателства не може да бъде направен несъмнен извод, че подсъдимите П.П. и Л.М. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 234, ал.1, пр.2, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

По делото беше установено от показанията на разпитаните митнически служители, че в жилището на подсъдимите са били намерени цигари без бандерол, но при изводите за липса на надлежно извършено действие по претърсване и изземване и невъзможността иззетите при него веществени доказателства да бъдат приобщени по надлежния ред към доказателствената съвкупност, останаха недоказани видът и количеството на намерените и иззети количества цигари, за да бъде извършена преценка за наличието на един от съставомерните елементи - немаловажност на случая. По същите съображения заключенията на дактилоскопната и графическата експертиза не могат да доведат до извод за връзка на подсъдимите с иззетите вещи. Както правилно е отбелязал районният съд, не се доказа именно подс. П. и подс. М. да са държали инкриминираните акцизни стоки на адреса. Същите не са били собственици на имота, който обитавали те и трите дъщери на подс. М. /сред тях и непълнолетната И.-Р. К./, а до последния са имали достъп по-голям кръг от хора.

В заключение, правилни са и изводите на районния съд, че по делото не би могло по никакъв начин да бъдат установени фактите, включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство, за да бъде постановена осъдителна присъда, поради което протестът на прокуратурата следва да бъде оставен без уважение.

При установената липса на обективната съставомерност на твърдяното престъпление, безпредметно се явява обсъждането на субективната страна на същото.

Ето защо, след като прие, че не е установено подсъдимите да са осъществили състава на престъплението по чл. 234, ал.1, пр.2, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК, СГС констатира, че правилно са оправдани на осн. чл. 304 от НПК от районния съд.

Законосъобразно, на основание чл. 53 ал. 2 б. „а“ НК, първоинстанционният съд е отнел в полза на Държавата веществените доказателства по делото - цигари без бандерол.

Предвид изхода на делото в съответствие с разпоредбата на чл. 190 ал. 1 НПК, правилно съдът е постановил направените разноски да останат за сметка на Държавата,

След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което и прие, че следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

   ПОТВЪРЖДАВА присъда от 08.05.2018 г., постановена по НОХД № 19057/2013 г. по описа на СРС, НО, 22 състав

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.                                     2.