Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 11.06.2018 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ на осемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар
Геновева Димитрова
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 902 по
описа за 2018г. и за да се произнесе, съобрази следното:
*, ЕИК *** град сграда ”***”, представлявано от **,
е предявило против Л.С.Д. ЕГН ********** ***, по реда на чл. 415 от ГПК искове
за установяване вземанията си, за които е издадена заповед № 123 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.01.2018г. по ч.гр.д.№ 161 по
описа на ДРС за 2018г., а именно:
-
823,25лв. /осемстотин двадесет и три лева 25 ст./ - общ размер на неплатена цена за предоставени от „*** по 18 бр. фактури, издадени в периода 24.04.2015г. –
25.10.2016г. с отчетен период 09.03.2015г. - 06.10.2016г., ведно със законната
лихва от датата на заявлението – 20.11.2017г. / дата на подаване на
заявлението пред РС Бургас/ до окончателното плащане;
-
114,35лв. /сто и четиринадесет лева 35 ст./ - обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 25.05.2015г. – 10.11.2017г.
Претендират се разноските в заповедното и в
исковото производство.
Претендираните права произтичат
от следните обстоятелства: Л.С.Д. е ползвател на услуги, доставяни от ищцовото
дружество с открита индивидуална партида – аб.№ ***за обект в град ***.
Доставяните услуги са отчитани по карнет, като са вземани предвид показанията
на водомера, монтиран шахта в имота. Потребителят е следвало да заплаща
стойността на услугите в 30-дневен срок от датата на издаване на фактурата,
съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Налице е неизпълнение по 18 бр.
фактури, издадени в периода 24.04.2015г. – 25.10.2016г., с отчетен период
09.03.2015г. - 06.10.2016г. на обща стойност 823,25 лева. Задължението за
обезщетение за забава е в размер на 114,35 лева.
Ответникът не представя отговор.
Възразил е срещу издадената по ч.гр.д.№ 161/2018г. заповед за изпълнение с
възражението, че е изплатил всички дължими суми. Евентуално е поискал
разсрочване на изпълнението. В съдебно заседание признава задълженията си, но
отправя искане за разсрочване изпълнението на решението с оглед на имотното му
състояние.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Облигационното отношение, което
ищецът твърди, че съществува, се регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството. Приложение намират разпоредбите
на ЗЗД относно продажбата (чл. 183 и сл.) и относно изпълнението (чл. 63 и
следващите, чл. 79, ал. 1, пр. 1). Налице е договор при общи условия, чието
влизане в сила не е оспорено от ответника.
По заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 161/2018г. по описа на ДРС.
С разпореждане от 08.01.2018г. е издадена заповед № 123 от същата дата за
следните суми: - 823,25лева - общ размер
на неплатена цена за предоставени от „***услуги
за обект в град ***, аб.N ***по 18 бр. фактури, издадени в периода 24.04.2015г.
– 25.10.2016г. с отчетен период 09.03.2015г. - 06.10.2016г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението
– 20.11.2017. /дата на подаване на заявлението
пред РС - Бургас/ до
окончателното плащане; - 114,35 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 25.05.2015г. – 10.11.2017г.; - 25 лева - платена
държавна такса; - 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414,
ал. 2 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу заповедта за изпълнение. С
разпореждане от 26.01.2018г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна
такса. Съобщението е връчено на 13.02.2018г. Исковата молба е постъпила в съда
на дата 02.03.2018г. (изпратена по пощата на 01.03.2018г.), поради което като
допустима, подлежи на преценка по основателност.
Ответникът е потребител на
услуги, доставяни от ищеца, в обект на адрес в град ***, аб.N 898582. Този факт
не е спорен по делото, установява се от представения от ищеца карнет, в който
за клиент е записан именно ответникът. Облигационното отношение е възникнало
при действието на Общи условия (ОУ), по аргумент от чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба №
4 от 14.09.2004г., които са влезли в сила, без необходимост да бъде сключен
писмен договор със заварените потребители и е регламентирано в Закона за водите, Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба №
4 от 14.09.2004г. и чл. 318 и следващите от Търговския закон.
ВиК операторът е длъжен да доставя на потребителите вода с питейни
качества, съгласно изискванията на действащото законодателство, да отвежда
и/или пречиства отпадъчните води. Потребителят е следвало да заплаща стойността
на услугите в 30-дневен срок от датата на издаване на фактурата, съгласно чл.
33, ал. 2 от Общите условия. Налице е неизпълнение по 18 бр. фактури, издадени
в периода 24.04.2015г. – 25.10.2016г., с отчетен период 09.03.2015г. -
06.10.2016г. на обща стойност 823,25 лева. Задължението за обезщетение за
забава е в размер на 114,35 лева. Основанието и размера на задълженията са
признати изрично от ответника в съдебното заседание по делото.
Съгласно т. 14 от тълкувателно
решение 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът, разгледал
и уважил иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, е компетентен да се
произнесе по искане за отсрочване или разсрочване на съдебно установеното
вземане. Съгласно чл. 241, ал. 1 от ГПК, разсрочването на изпълнението на
решението е предпоставено от преценка на имотното състояние на страната или
други обстоятелства. Ответникът е декларирал пред съда, че няма доходи и е в
затруднено материално положение. Налице са обстоятелства за разсрочване
изпълнението на решението, като съдът намира, че главницата и мораторното
обезщетение следва да бъдат заплатени на шест равни месечни вноски, съответно
по 137,21 лева и 19,06 лева, считано от влизане в сила на решението, като задължението за заплащане на
законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й плащане, се запазва, тъй като ответникът продължава да
е в забава и течението на мораторните лихви не се спира.
В съгласие с т. 12 от
тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Съразмерно на
уважената част от иска, на заявителя се следват изцяло направените от него в
заповедното производство разноски от 25 лева внесена държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. В тази част съдът следва да постанови осъдителен
диспозитив (така мотивите към т. 12 от тълкувателното решение).
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ищецът има право на разноски в исковото производство в размер на 75 лева
внесена държавна такса и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Л.С.Д. ЕГН ********** ***,
дължи на „***”, следните суми, за които е издадена заповед № 123 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 08.01.2018г. по ч.гр.д.№ 161 по описа на ДРС за 2018г., а
именно:
- 823,25 лева
- общ размер на неплатена цена за предоставени от „***услуги за обект в град
***, аб.N ***по 18 бр. фактури, издадени в периода 24.04.2015г. – 25.10.2016г.
с отчетен период 09.03.2015г. - 06.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на заявлението – 20.11.2017. /дата
на подаване на заявлението пред РС -
Бургас/ до окончателното плащане;
- 114,35 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 25.05.2015г. – 10.11.2017г.
РАЗСРОЧВА изпълнението в частта, в която Л.С.Д.
ЕГН ********** ***, дължи главница в размер на 823,25 лева, както следва: на шест
равни месечни вноски от по 137,21 лева, считано от влизане в сила на решението,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 20.11.2017г. до
окончателното й изплащане.
РАЗСРОЧВА изпълнението в частта, в която Л.С.Д.
ЕГН ********** ***, е осъден да заплати обезщетение за забава в размер на 114,35
лева, както следва: на шест равни месечни вноски от по 19,06 лева, считано от
влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА Л.С.Д. ЕГН ********** ***, да заплати на „*** разноски в размер на 25
лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 161/2018г. по описа на ДРС и разноски в исковото
производство в размер на 75 лева внесена държавна такса и 300 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът може да преведе
присъдените суми по следната банкова сметка ***: ***:***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването
му на
страните.
СЪДИЯ
: