Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1470 30.10.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на седми октомври
две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Г.
Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело
№ 1414 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, вр.
чл. 145 и сл. от АПК, и е
образувано по повод постъпила жалба от Д.Н.М. с ЕГН **********, с адрес: ***,
против Заповед № 20-0320-000160/02.07.2020 г., издадена от полицейски инспектор
в ОДМВР- Бургас, РУ Поморие, за налагане на принудителна административна мярка-
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, поради
съществени нарушения на административнопроизводствени правила, съставляващи
отменително основание по чл. 146, т. 1, т. 3 от АПК. По същество се иска отмяна
на заповедта.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на обжалваната
заповед.
Ответникът не изпраща представител в съдебното
заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата. Представя
административната преписка.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения 14-дневен срок и е процесуално допустима. При разглеждането
и́ по същество, съдът намира за установено следното:
Предмет на съдебната проверка за законосъобразност е
Заповед № 20-0320-000160/02.07.2020 г., издадена от полицейски инспектор в
ОДМВР- Бургас, РУ Поморие, с която е приложена на основание чл.171, т.1, б. „б“
от ЗДвП принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от осемнадесет месеца. Като фактическо основание за
налагане на мярката се сочи извършено от жалбоподателя Д.Н.М. на 02.07.2020 г.
в 22.59 часа в гр. Поморие нарушение на ЗДвП- управление на моторно превозно
средство с рег. № А ****КХ с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда, а именно 1.00 на хиляда. Констатациите на полицейските служители при
извършената проверка на водача, отразени в съставения акт за установяване на
административно нарушение № 224610 от 02.07.2020 г. и възприети изцяло от административния
орган, по същество не се оспорват от жалбоподателя.
Според императивната норма на чл. 27, ал. 2 от АПК
административният орган проверява предпоставките за допустимост на административното
производство. Процесуална пречка за образуване на производството съгласно т. 2
на същата норма е наличието на висящо административно производство със същия
предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във
фазата на издаване или оспорване. Обжалваната заповед е издадена при наличие на
такава пречка. При извършена служебна проверка в деловодната система на АС-
Бургас, съдът констатира, че въз основа на съставения срещу жалбоподателя М.
АУАН № 224610 от 02.07.2020 г., е издадена и Заповед №
20-0320-000154/02.07.2020 г. на полицейски инспектор в РУ Поморие, с която за
същото нарушение и на същото основание- чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП е
наложена същата принудителна административна мярка- “временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца. По жалба на М. срещу посочената заповед е образувано
адм.дело № 1413/2020 г. по описа на АС- Бургас, приключило с влязло в сила
решение № 1427 от 29.10.2020 г., с което жалбата е отхвърлена. Към момента на
издаване на процесната заповед № 20-0320-000160/02.07.2020 г. е налице неприключило
административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на
същата страна. Следователно, доколкото съдържащото се в двете заповеди
разпореждане е напълно идентично както по отношение на предмета, така и по
отношение на страните, административното производство, приключило с издаване на
втората заповед- № 20-0320-000160/02.07.2020 г., е недопустимо, поради отпадане
компетентността на административния орган. На основание чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК административният
орган не може да издаде нов акт по същия въпрос, нито да го отмени или да го
измени, освен в изрично предвидените от закона случаи- при възобновяване на
административното производство, а по делото няма данни за наличие на някоя от изчерпателно
изброените в чл. 99 от АПК предпоставки. Повторният акт, издаден извън хипотезите
на чл. 99 от АПК, е нищожен (в този смисъл Решение № 12878 от 29.11.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 4624/2016 г., II отд., Решение № 2848 от 4.03.2010 г. на ВАС
по адм. д. № 13950/2009 г., II отд., Решение № 4634 от 9.04.2010 г. на ВАС по
адм. д. № 10106/2009 г., V отд., Решение № 5983 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм.
д. № 3271/2009 г., II отд. и др.). Ето защо съдът приема, че е налице тежък порок, обуславящ
невъзможност заповедта да породи правни последици, поради което тя следва да се
обяви за нищожна.
С оглед формирания извод за основателност на жалбата и
своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал.1 от АПК следва да се
присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото, възлизащи на 510
лева, от които 10 лева- заплатена държавна такса за производството и 500 лева-
заплатено адвокатско възнаграждение. Разноските следва да бъдат възложени върху
юридическото лице ОДМВР- Бургас, в чиято структура е органът, издал акта,
доколкото последният, макар да разполага с административна правосубектност за
участие в съдебното производство, не може да бъде носител на задължение с
облигационен характер, каквото е задължението за разноски, поради липса на
гражданска правосубектност.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № 20-0320-000160/02.07.2020
г., издадена от полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, РУ Поморие, за налагане
на принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на Д.Н.М. с ЕГН ********** до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас да заплати на Д.Н.М. с ЕГН **********
сумата от 510.00 (петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: