РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Враца, 03.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 04.12.2019 г. /четвърти декември две хиляди и
деветнадесета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното
от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 423 по описа на АдмС – Враца за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.
203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Предявен е иск от Ч.И.С.
*** против Областна дирекция „Земеделие“ гр.Враца за сумата от 121 728,72
лева главница, от които имуществени вреди в размер на 57 032,99 лева, платени от ищеца по договор за аренда № 25 от
19.08.2013 г. за стопанската 2013-2014
год.; пропуснати ползи в размер на 56
899,93 лева от добив на пшеница и в размер на 7 795,80 лева от добив на слънчоглед, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното им изплащане.
Предявени са и искова
за заплащане на мораторна лихва в размер на 35 497,67 лева, от които 19 509,41 лева мораторна
лихва върху главницата от 57 032,99 лева за периода от 19.08.2013 г. до датата
на предявяване на иска; 14 237,42
лева мораторна лихва върху главницата от
56 899,93 лева за периода от средата на м. юли 2014 г. – датата на
приключване на жътвата и 1 750,84
лева мораторна лихва върху главницата от
7 795,80 лева за периода от средата на м. октомври 2014 г. до датата на
предявяване на иска.
Производството по
делото е образувано след отмяна на решение № 209/19.06.2017 г., постановено по адм. дело № 725/2016 г. по описа ва
АдмС – Враца и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на съда.
В изпълнение на
указанията на ВАС дадени в мотивите на Решение № 8088/30.05.2019 г.,
постановено по адм. дело № 10622/2017 г., с
Разпореждане от 28.08.2019 г.
на
ищеца е указано да отстрани нередовностите допуснати
при депозиране на исковата молба като: 1. посочи ответник по иска; 2.
какви вреди претендира – имуществени, неимуществени,
претърпени загуби или пропуснати ползи; 3. на какво основава всяка претенция –
административен акт, действия и/или бездействия; 4. индивидуализира всяка
претенция по размер и период; 5. доказателствата, с които ще установява всяка
една от претенциите си.
С писмена молба
постъпила по делото в изпълнение на указанията, дадени с разпореждането от
28.08.2019 г. Ч.С. уточнява, че ответник по иска е Областна дирекция
„Земеделие“ – Враца, претендира преки имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на аренда вноска по
договор за аренда № 25/19.08.2013 г. за стопанската 2013-2014 г. срещу което не
е получил действително предоставените му под аренда земи за ползване, описани в
молбата, както и пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да получи
добиви от едногодишни полски култури – пшеница и слънчоглед.
Като основание на
предявените претенции сочи бездействие на АО по искания за изземване на имотите
предоставени му с договора за аренда; бездействие на АО да изготви служебно
разпределение за ползване на масивите-земеделски земи в землището на с. М., за
което е искана и намесата на МЗХ-писмо вх.№ 94-469/30.01.2014г., с копие до
ОДЗ-Враца; бездействие изразяващо се в неизпълнение на указанията на съда,
дадени по силата на решение по адм.дело № 305/2014г.
на РС-Б.Слатина и незаконосъобразен отказ за издаване на заповед за изземване, обективиран в писмо за отказ на Директора на
ОД“Земеделие“-Враца № 688 от 10.04.2014г., като незаконосъобразността на този
отказ е прогласена с решение на РС-Б.
Слатина по адм.дело № 305/2014г.
В
съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощника си адв.
Р.Р. от АК – София подържа предявените искове и моли
към настоящото производство да бъдат приобщени всички писмени и гласни
доказателства, които са събрани при първоначалното разглеждане на делото,
включително да бъдат разпитани вещите лица.
Ответникът
– Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца, редовно призован не се представлява
в съдебно заседание. В представен по делото писмен отговор от процесуалния му
представител - ю.к. Ц.Н. оспорва исковите претенции, като неоснователни и твърди,
че ищецът не е доказал наличието на предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране
на отговорността на ОД „Земеделие“ – Враца. Счита, че платената арендна вноска, на която ищецът основава претенцията си, не
представлява пряка и непосредствена последица от административен акт, действие или бездействие на административния
орган и не е резултат от поведението на органа, а на изразената воля и съгласие
на ищеца да сключи договор за аренда за описаните земеделски земи. Претендира юрисконсутско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за неоснователност и недоказаност
на исковите претенции. Посочва, че се претендира бездействие от издаване на
актове, които не са оспорени и отменени, а задължително условие за реализиране
отговорността по чл.1 , ал. 1 от ЗОДОВ е актовете да са отменени, като
незаконосъобразни.
В
съдебно заседание вещото лице Л.З. поддържа изготвеното от нея заключение от
агротехническата експертиза, назначена
по адм. дело № 725/2016 г., както и вещото
лице Р.Б. подържа даденото от нея заключение от съдебно-счетоводната експертиза
по същото дело.
В настоящото
производство са приобщени писмените и гласни доказателства, събрани при
първоначалното разглеждане на делото.
При така установената фактическа обстановка,
Административен съд-Враца, намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административните органи и длъжностни лица, се разглеждат по
реда на Глава единадесета от АПК. Нормата на чл. 205 от АПК регламентира, че
искът за обезщетения се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни
процесуални предпоставки за възникването на правото на иск. Същата следва не от
някакви обективни факти, които трябва да се издирват и докажат, а единствено от
правното твърдение на ищеца, относно спорното право, както то е
индивидуализирано от основанието и петитума на
исковата молба, т.е. заявеното от ищеца предопределя кои са надлежните страни в
процеса. В изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане от
28.08.2019 г., с писмена молба ищецът уточнява, че ответник по иска е Областна
дирекция „Земеделие“ гр. Враца. Съдът намира, че ОД „Земеделие“ гр. Враца е
юридическото лице /чл. 33, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ/, в чиято структура се
намират органите и длъжностните лица, от чиито незаконосъобразни актове,
действия и бездействия се твърди, че са настъпили претендираните
имуществени вреди – в случая отказ на Директора на ОД „Земеделие“ – Враца да
издаде заповед за изземване на имотите, предоставени на ищеца по договор за
аренда. Поради това искът е насочен срещу надлежен ответник и е процесуално
допустим за разглеждане в настоящото производство. Разгледан по същество е
неоснователен по следните съображения:
За да може да
възникне право на обезщетение за вреди по специалния закон на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е необходимо ищецът да докаже и установи в кумулативна даденост наличието
на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
държавата, респективно на длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна
дейност и вреда /имуществена или неимуществена/, както и наличието на пряка
причинна връзка между претърпените вреди и незаконосъобразния акт, действие или
бездействие на съответният административен орган или длъжностни лица. При липса
на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по посочения ред. Под дейност на администрацията за
вреди, за които административния орган отговаря, следва да се разбират такива
действия, бездействия или акт, които имат властнически характер и са насочени
към възникване на административно отношение между административен орган и
граждани. Доказателствената тежест за установяване
наличието на всички тези три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане
на обезщетение за понесени вреди.
Съдът счита, че в процесния
случай не са налице предпоставките
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на
ответника. Не са налице
незаконосъобразни действия и бездействия на ответника в резултат на които
ищецът да е претърпял имуществени вреди, за които претендира в настоящото
производство. По делото няма данни
и не се събраха конкретни
доказателства ищецът да е понесъл имуществени вреди от действия и бездействия
на ответника, както и от отменен
незаконосъобразен административен акт, в каквато насока са твърденията на
ищеца, нито наличие на причинната
връзка между твърдените бездействия и
действия на ответника, както и от отменен административен акт, за които да бъде ангажирана отговорността на
ответника по реда на ЗОДОВ.
Твърдението на ищеца, че са налице имуществени
вреди изразяващи се в заплатена арендна вноска по
договора за аренда в размер на 57 032,99 лева за стопанската 2013/2014г.,
но не получена насрещна престрация за това, а именно
ползването на дадените под аренда земи, представляващи пряка и непосредствена
вреда, ведно с мораторната лихва върху тази сума,
считано от 19.08.2013г. до датата на завеждане на иска е неоснователно.
Безспорно по делото е
доказан факта на заплатената арендна вноска по
договора за аренда и този факт не се оспорва от страните по делото. Съдът намира,
че платената арендна
вноска не е пряка и непосредствена
последица от административен акт, действие или бездействие на административния
орган. Сключването на договор за аренда представлява договаряне на равнопоставени субекти и се сключва след изразено тяхно
взаимно съгласие. Платените суми по арендните
договори са дължими за ползването на земите, независимо дали арендаторът ще ги
обработва, дали и какви добиви ще получи и от каква земеделска култура ще са
те. Следователно не може да се приеме, че арендната
вноска представлява претърпяна вреда, която е настъпила в резултат от
твърдяното бездействие на ответника и че е настъпила, въпреки положената
дължима грижа. Тази вноска е в резултат на изразената воля и съгласие на ищеца
да сключи договор за аренда за земеделски земи. Нещо повече към договора за
аренда е налице и двустранно подписан протокол-опис №25/19.08.2013г. за
предоставените по договора за аренда земи вкл. и в землището на с. М. за
предаване на земите на ищеца, в състояние годно за ползването им, съгласно т. 2.1
от договор №25/19.08.2013г. Отделно от това следва да се отбележи, че при
неизпълнение на клаузите по договора за аренда от страна на някоя от страните
същата може да потърси правата си по общия исков ред. Неоснователността на иска
за заплатената арендна вноска, води до
неоснователност и на претенцията на ищеца за заплащане на мораторната
лихва върху тази сума за визирания в иска период.
Неоснователна е и претенцията
на ищеца относно пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможност за реализиране
на продукция на отдадените под аренда земи, а именно да получи добиви от
слънчоглед и пшеница за стопанската 2013-2014 г. В съдебната практика и
правната доктрина пропуснатата полза се определя като неосъществено увеличаване
на имуществото на едно лице, което със сигурност би настъпило, ако не е било
осуетено от поведението на друго лице. За да бъдат обезщетени пропуснатите
ползи, като претърпени вреди, то същите следва да са реално настъпили, а не
хипотетични вреди. Наличието на пропуснати ползи следва да се приема въз основа
на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на търсещия
обезщетение и не може да се основава само на логическо допускане евентуалното
увеличаване на неговото имущество. Поради това и при липса на изрично
установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се
предполага, а следва да бъде доказана с допустимите доказателствени
средства в процеса. Само ако бъде доказано, че имуществото на ищеца е могло да
бъде увеличено, но тази възможност е пропусната единствено по причина на
незаконосъобразни действия и бездействия на трети лица, в случая на ответника, само тогава претенцията за обезщетение на
пропуснатите ползи може да се приеме за основателна. Тежестта на доказване е
върху ищеца, в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, каквито
указания са дадени и от съда с определението за насрочване на делото. Т.е. в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, така
че да създаде у съда сигурно убеждение, че твърдения факт е осъществен, че със
сигурност би получил увеличаване на имуществото си през процесния
период от получаването на добиви от пшеница и слънчоглед. Действително по
делото е представен сключен на
15.09.2013г. договор между Ч.И.С. ***-С.С.“ гр.София с предмет на договора извършване срещу
заплащане обработка на земеделски земи взети под наем, собствени, под договор
за аренда с МЗХ в землищата на обл. Враца от него за
отглеждане на пшеница и слънчоглед. Към договора е приложено приложение №1, в
което са описани имотите, които ще се обработват в съответните землища, вкл. и
землището на с.М., като същото е подписано от страните по договора (стр.111-114
от адм. д. №725/2016
г.). Установен е и размера на добивите от слънчоглед и пшеница
за стопанската 2013/2014г. от назначените по делото експертизи. Настоящият
съдебен състав намира, че този иск е неоснователен и недоказан. В действителност
по делото е налице сключен договор за наем и обработка на земите на ищеца
дадени му под аренда в с.М., но не са представени доказателства и няма данни,
от които да е видно, че ищецът е заплатил на ЕТ за извършване на дейностите
подробно описани в договора, вкл. и за землището на с. М. Няма данни за
предприети от ЕТ каквито и да било действия за подготовка на земите за оран,
както и за извършване на други манипулации за стопанската 2013/2014г., на база
сключения договор, няма доказателства за закупени семена и торове, както и
доказателства за извършено плащане от страна на ищеца по този договор. Не може
на база сключения договор да се приеме, че
по отношение на ищеца са налице пропуснати ползи от нереализирани добиви
от слънчоглед и пшеница за стопанската 2013/2014г., тъй като липсват
доказателства за това.
Не са налице и данни,
които да сочат, както и доказателства, които да установяват, че фирмата
изпълнител не е могла да обработва имотите, съгласно договора и причините за това. Твърдението на ищеца само по себе си не води
до неговата доказаност. Този факт не се установява и
от показанията на разпитания по делото свидетел. Подаването на искане за
изземване на имотите, наличие на изричен отказ, който впоследствие е отменен с
влязло в сила съдебно решение по дам.дело №305/2014г. също не води до
обоснованост и доказаност на искането за пропуснати
ползи. С оглед недоказаност на иска за пропуснати ползи, неоснователен се явява
и иска за мораторната лихва върху претендираната
сума.
На следващо място ищецът претендира вреди, причинени му през стопанската
2013/ 2014 г., в резултат на бездействие
на ответника за издаване на заповед за изземване
на въпросните имоти, бездействие
на ответника изразяващо се в отказ за съдействие за подписване на доброволно
разпределение на масиви за ползването на земите в землището на с.М., както и
бездействие на ответника да изготви служебно разпределение за ползването на
масивите-земеделските земи в землището на с.М. Самото искане на ищеца до МЗХ, с копие до ответника за изготвяне на
проект за служебно разпределение на масивите в землището на с.М. не доказва
този факт, тъй като от една страна същото се изготвя при наличието на
определени предпоставки за това, които в конкретния случай не са доказани да са
били налице, а от друга страна съдът намира, че
същото е неотносимо към настоящото производство. Това се отнася и
до твърдяното бездействие по отношение на искането за съдействие за подписване
на доброволно разпределение на масиви. Още повече, че от данните по делото е
видно, че такова искане не е направено. В този смисъл не е налице твърдяното от
ищеца незаконосъобразно бездействие, защото липсва произтичащо от закона
задължение за органа да извърши фактическо действие.
В конкретния случай липсва пряка причинна
връзка между посочените в исковата молба от ищеца бездействия от страна на
ответника и претърпените пропуснати
ползи, които претендира в настоящото производство. Още повече, че сочените
бездействия от страна на ответника не представляват фактически бездействия, тъй
като се касае за правни действия, а не фактически такива. В тежест на ищеца е
да докаже, че е претърпял претендираните в исковата
молба вреди, както и причинната връзка
с твърдените действия и
бездействия от ОД “Земеделие“ гр.Враца. Възраженията на същия, че е положил
максимално усилия да реализира правата си по договора за аренда, както и
незаконосъобразния отказ в лицето на
ответника да предостави ползването на земите, с
оглед направените от него искания
за изземване на имотите, искане за служебно разпределение на масивите, както и последващо искане за изземване и изричен отказ на ответника
да изземе земите, сами по себе си не водят до доказаност
на иска и наличие на причинна връзка между твърдените бездействия и отменения
отказ с претърпените от ищеца вреди.
Фактическите
твърдения на ищеца, както и правната норма на която тези твърдения се основават
касаят правни действия - издаване на административен акт, т. е. волеизявление
на административния орган. Непроизнасянето на органа в срок може да се обжалва
по реда на оспорване на мълчалив отказ за издаване на административен акт.
Неиздаването на същия в определения от закона срок не е фактическо
бездействие, то е правно действие, а разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК
касае фактически действия или фактически бездействия, които съдът е длъжен да
установи, но не и правни действия. В действителност по делото е представено влязло в сила решение
на РС-Бяла Слатина по адм.дело №305/2014г., с което е
отменен изричен отказ на ответника и преписката е върната за ново
произнасяне по направеното искане за изземване на имотите, но в конкретния случай с оглед данните по
делото, не се установява причинната връзка между отменения изричен отказ и
причинените на ищеца вреди, като обезвреда се търси
на напълно формално основание - само въз основа на постановената отмяна. Самото
решение касае изричен отказ на ответника да се произнесе по искането за
изземване, но не и че земите се ползват от друго лице без правно основание. В тази
насока не може да се приеме, че е налице и бездействие на ответника да изпълни
влязло в сила решение, в каквато насока са наведени възражения.
ОД “Земеделие“ - Враца, респективно
длъжностните лица при същата, не са възпрепятствали по какъвто и да било начин
ищеца да ползва имотите си. По делото не се доказва, че предоставените под
аренда земи на С. в землището на с.М. са обработвани от трето лице без правно
основание, още повече, че самият ищец не конкретизира кое е това трето лице, а
от представения протокол-опис №24/19.08.2013г. е видно, че земеделските земи по
сключения договор за аренда са предоставени на ищеца за ползване. Нещо повече
от представеното по делото уведомително писмо на ДФЗ е видно, че през 2014г. С.
се е възползвал от субсидиране вкл. и по
отношение на имотите, които претендира в настоящето производство, че не е могъл
да ползва за стопанската 2013/2014г. Това е видно от посочения имот в
уведомителното писмо, като същият фигурира и в сключения договор с външен изпълнител за обработка на
имотите в землището на с.М., които са идентични по номер на имот 46810. След
като е получил субсидии за въпросните имоти през 2014г., то и същите са
ползвани от него.
В настоящия
процес на доказване подлежаше факта на
настъпване на имуществените вреди, както и причинната връзка между
незаконосъобразните действия и бездействия, отменения акт и настъпилите вреди.
Тези твърдения на ищеца не се доказаха, както от събраните по делото писмени
доказателства, така и от показанията на разпитания по делото свидетел. От
показанията на същия не се установиха
твърдените в исковата молба обстоятелства. В действителност от
заключенията на вещите лица се установява размера на добива на пшеница и
слънчоглед, пазарната цена на същите за стопанската 2013/2014г., размера на претендираното обезщетение, но този факт не е достатъчен,
с оглед
изложеното по-горе. Доколкото
настоящото производство е исково в тежест на ищеца е да докаже наличието на
предпоставките за основателност на иска си. След като не е осъществил главно и
пълно доказване на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, въпреки дадените от съда указания, последица от това е отхвърляне на
предявените от него искове.
По изложените
съображения, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
При този
изход на спора и с
оглед своевременно направеното
искане, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 300,00 лева,
съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37,
ал. 1 от Закон за правната помощ и чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ч.И.С. *** против
Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца искове за заплащане на: имуществени
вреди в размер на 57 032,99 лева,
платени от ищеца по договор за аренда № 25 от 19.08.2013 г. за стопанската
2013-2014 год.; пропуснати ползи в
размер на 56 899,93 лева от добив на
пшеница и в размер на 7 795,80
лева от добив на слънчоглед, ведно със законната лихва върху тези суми, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане; мораторна лихва в
размер на 19 509,41 лева върху
главницата от 57 032,99 лева за периода от 19.08.2013 г. до датата на
предявяване на иска; мораторна лихва в размер на 14 237,42 лева върху главницата от 56 899,93 лева за
периода от средата на м. юли 2014 г. – датата на приключване на жътвата и мораторна лихва в размер на 1 750,84 лева върху главницата от 7 795,80 лева за периода от
средата на м. октомври 2014 г. до датата на предявяване на иска.
ОСЪЖДА
Ч.И.С. *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД
“Земеделие“ гр.Враца направените по
делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 /триста/ лева.
Решението може
да се обжалва
с касационна жалба чрез АдмС - Враца пред
ВАС - София в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия: