Р Е Ш Е Н И Е
№ 260100
Гр. Пловдив, 09.06. 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при
секретаря Нина Стоянова и с участието на прокурора Ваня Христева като разгледа
докладваното от съдия Иван Ранчев ВНОХД № 32 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и първа от НПК.
Присъда № 260025/12.11.2020 г. по НОХД № 1966/2020
г. на Пловдивския окръжен съд подсъдимият Н.Н.Н. е
признат за виновен, в това, че на 14.08.2020 г. в гр. П., без
надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични
вещества в големи размери, както следва - кокаин с нето тегло 49,223 гр. със
съдържание на активен компонент 93 тегловни % на стойност 17 228,05 лв.; кокаин
с нето тегло 99,085 гр. със съдържание на активен компонент 92 тегловни %
на стойност 34 679,75 лв. или кокаин с общо нето тегло 148,308 гр. на обща
стойност 51 907,80 лв. /съгласно ПМС №23 от 29.01.98 г. за определяне на цени
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството/, поради което и на
основание чл. 354а, ал.2, изр. 1, вр.
ал.1, вр. чл. 58а, ал. 4, вр.
ал. 1, вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НК е ОСЪДЕН
на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 5000 лева.
На основание чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС е
определен „Общ“ режим на изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Н.
наказание лишаване от свобода за срок
от девет месеца.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е
ПРИСПАДНАТО от така наложеното наказание на подсъдимия Н., времето през което е
бил задържан за 24 часа по ЗМВР на 14.08.2020 г. и по чл.64, ал.2 от НПК,
считано от 15.08.2020г. до 18.08.2020 г., както и времето, през което спрямо
него е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест“, считано от 18.08.2020г.
до влизане на присъдата в законна сила, като два дни домашен арест е зачетен за
един ден лишаване от свобода.
На основание чл.354а, ал.6, вр. чл.53, ал.1, б.“б“ от НК е ОТНЕТ в полза на Държавата
остатъка от веществата по изготвената химическа експертиза, предаден на
съхранение в А.м., ЦМУ, отдел „М.“ – гр.С., които да се унищожат след влизане
на присъдата в сила.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за
веществените доказателства, като е постановил една част от тях да се върнат на Д.С.К.,
а другата част на подсъдимия Н.Н.Н..
На основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият Н.Н.Н. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. П.,
направените на досъдебното производство разноски в размер на 135,65 лв.
Против присъдата, в рамките на законоустановения срок са подадени протест на Окръжна
прокуратура – Пловдив и въззивна жалба от подс. Н.Н.Н., чрез неговия
защитник – адв. Н.Д. ***.
В протеста на ОП – Пловдив и допълнението към
него се излагат доводи за несправедливост на постановената присъда. Прокурорът
счита, че неправилно е даден приоритет на смекчаващите отговорността
обстоятелства при определяне на наказанията при условията на чл.55 от НК,
вместо по чл.54 от НК. Затова се иска на основание чл.318, ал.2, вр. чл. 337, ал.2, т.1 от НПК изменението на присъдата,
като на подс. Н. му бъдат наложени поисканите от
прокурора пред първата инстанция по-тежки по размер наказания лишаване от
свобода и глоба.
В жалбата на подсъдимия и на неговия защитник
– адв. Д., и допълнението към нея се изтъкват доводи
за несправедливост на постановената присъда по отношение на постановеното
ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Поставя се акцент
върху несъобразяването с влошеното здравословно състояние на подсъдимия,
неговите семейни ангажименти, добри характеристични данни и др., които налагат
извод за наличието на условията за отлагане изтърпяване на наложеното му
наказание лишаване от свобода и не са взети предвид в пълна степен от съда. В
тази връзка се иска изменение на присъдата като се приложи чл.66, ал.1 от НК, а
протестът на прокуратурата за увеличаване на наложеното наказание да се остави
без уважение.
Проведе се въззивно
съдебно следствие, като във връзка с установяването на характеристични данни и
такива за здравословното състояние на подсъдимия се допуснаха до разпит в
качеството на свидетели – Д.К.и З.Т., назначи се СПЕ, приобщиха се и
допълнителни писмени доказателства.
В съдебно заседание, представителят
на Апелативна прокуратура – Пловдив изразява становище, че поддържа подадения
протест по изложените в него съображения за увеличаване размера на наложеното
наказание. Счита жалбата на защитата за неоснователна, въпреки събраните
допълнителни доказателства за влошеното здравословно състояние на подсъдимия и
семейното му положение, тъй като те са били отчетени при приложението на чл.55
от НК.
Подсъдимият Н. се явява лично и със
своя защитник – адв. Д.. Заявяват, че поддържат
подадената жалба по изложените в нея съображения с искане на изменение на
присъдата с приложението на чл.66 от НК.
Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се
запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
Делото е било образувано пред Окръжен
съд – Пловдив по внесен обвинителен акт срещу подс. Н.Н.Н. за извършено престъпление по
чл. 354а, ал.2, изр. 1, вр.
ал.1 от НК.
На проведеното разпоредително съдебно
заседание е допуснато предварително изслушване на страните за разглеждането на
делото по реда на диференцираната процедура на Глава 27 от НПК, без да се извършва разпит на свидетелите и вещите лица, като са
разяснени на подсъдимия правата по чл.371 от НПК.
Подсъдимият Н., подкрепен от своя защитник – адв.
Д., е изразил съгласието си делото да се разгледа по реда на Глава 27 от НПК,
като е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.
Първоинстанционният съд е допуснал разглеждане на делото
по този ред, като на основание чл.372, ал.4, вр.
чл.371, т.2 от НПК е установил, че направеното от подс.
Н. самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства
и е обявил, че ще го ползва при постановяването на присъда, без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Окръжният съд, правилно е приел за установено от фактическа страна
въз основа на събраните по делото доказателства следното:
Подсъдимият Н.Н.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование,
неженен, неосъждан, работещ.
Подсъдимият Н. се занимавал с
разпространение на високорискови наркотични вещества – предимно кокаин, без да
има надлежно разрешително.
На 13.08.2020 г. вечерта Н. получил
телефонно обаждане от негов познат на име Д./неустановен в хода на
разследването/, че трябва да отиде в гр. С., да вземе пратка – високорискови
наркотични вещества, а именно кокаин, и да я докара в гр. П..
Рано сутринта на 14.08.2020 г. в
отдел „К.п.“ при ОДМВР - П. се получила оперативна информация за лице с прякор
„Н.“ на около 30 години от гр. Х. за това, че разпространявал високорискови
наркотични вещества – кокаин, на територията на гр. П., осигурени чрез
регулярни негови пътувания до гр. С. с цел зареждане. Информацията сочела, че
лицето ползвало лек автомобил марка „М.“ - сив на цвят с хасковска регистрация.
Установило се, че лицето с този прякор е подсъдимият Н.Н.Н.
и с адрес ***, както и че управлявал лек автомобил марка „М.“ - сив на цвят с
регистрационен № *. Станало ясно, че Н. живеел на квартирата в гр. П. на адрес
ул. „П. Д. П.“ № *, ет. *. На същият ден около 10.00 ч. в „К.п.“ постъпила нова
оперативна информация, че подс. Н. събира парични
суми от свои клиенти и длъжници с цел закупуване на
ново количество кокаин, като за целта щял да пътува до гр. С. с гореописания
лек автомобил.
За проверка на получената нова информация, били
сформирани екипи от служители при отдел „К.п.“, сектори „СПС“ и „ПП“ при ОДМВР
- П., които предприели наблюдение на входно-изходните артерии на гр. П. с цел
установяване на споменатия автомобил на Н..
Междувременно на 14.08.2020 г. около 11,00 ч. подс. Н. и св. Д.К., която седяла на предна дясна седалка,
тръгнали с управлявания от него автомобил от гр. П. към гр. С.. Когато
пристигнали в гр. С., около обяд на същата дата, подс.
Н. и неговата придружителка се установили на паркинг до хотел „В.“, в близост
до магазин „Ф.“. Подсъдимият излязъл от автомобила си и застанал до него. Не
след дълго до него паркирал друг автомобил, в който имало непознато за Н. лице
от мъжки пол /неустановено в хода на разследването/. То направило знак на подсъдимия,
който се приближил до автомобила и влязъл в него. Получил от непознатия жълта
найлонова торбичка, съдържаща два броя бяло вещество на бучки в неправилна
форма – кокаин, около 150 грама, опаковани поотделно в прозрачни полиетиленови пликове. Непознатият казал на Н., че
впоследствие ще му бъде съобщено на кого и какво количество кокаин трябвало да
предаде, а другото оставало за подс. Н., който щял
лично да го разпространи. После подсъдимият излязъл от автомобила. Непознатият
потеглил, а Н. се върнал в своя автомобил. Поставил взетото наркотично вещество
под предната, дясна седалка, на която седяла св. К. и двамата потеглили за гр. П..
Около 15.00 ч. на 14.08.2020 г. полицейски
служители при отдел „К.п.“ ОДМВР – П., сред които били свидетелите Н.М. и Е.М.,
забелязали автомобила на Н. *** в посока вътрешността на гр. П.. Било взето
решение да се спре за проверка въпросния автомобил, както и лицата возещи се в
него. Около 15,15 часа автомобилът на Н. бил спрян от
екип на сектор ПП - ОДМВР - П. в близост до бензиностанция „Е.“, на бул. „В.А.“
до № *.
При извършеното на същата дата, по реда на чл. 161,
ал. 2 от НПК, претърсване и изземване в управлявания от подс.
Н. лек автомобил „М.“ с рег. № *, били открити и иззети следните вещи:
- от пода под предна дясна седалка - жълта
найлонова торбичка, съдържаща два броя бяло вещество на бучки в неправилна
форма, опаковани поотделно в прозрачни полиетиленови
пликове;
- от черна кожена дамска раница с надпис „V.“,
намираща се на пода пред предна дясна седалка връзка с 3 бр. секретни ключове,
жълт чип и ключодържател под формата на сърце;
- от предна дясна седалка мобилен телефон „H.“ с И.-*
и И.- * в активно състояние със СИМ карта на „Т.“ и мобилен телефон „Х.“, модел
М.с парола за достъп *, предоставена от Д.К.и И.-* и И.- * в активно състояние
със СИМ карта на Т.;
- от технологично пространство пред скоростния лост
- мобилен телефон марка „Н.“ с *в активно състояние със СИМ карта на *;
- иззет бил и самият лек автомобил марка „М.“ с
рег. № *.
Посоченото действие било надлежно одобрено от окръжния
съд, както и е изготвен фотоалбум.
Подсъдимият Н. и св. К. били
отведени в „К.п.“ ОД на МВР – П. за изясняване на случая.
Назначената химическа експертиза протокол №
1576/17.08.2020 г. е дала следното заключение:
1. Белите прахообразни и на бучки вещества - обекти
№ 1 и № 2 на експертизата, съдържат психоактивното вещество Кокаин (Метил (*) -
3 - /бензоилокси/ 8 - метил - 8 - азабицикло[3.2.1]октан - 2 - карбоксилат}.
Веществата били с процентно съдържание на активен
компонент - кокаин и нето тегло на остатъка от веществото след изследването,
както следва:
- Обект № 1: нето тегло - 49,223 гр.; Процентно
съдържание на кокаин - 93 тегловни %; нето тегло на остатък - 49,166 гр.
- Обект № 2: нето тегло - 99,085гр.; Процентно
съдържание на Кокаин - 92 тегловни %; нето тегло на остатък - 98,882 гр.
Общо нето тегло на веществата, съдържащи Кокаин от
всички обекти е 148,308 грама.
2. Кокаинът е психоактивно вещество, което е
поставено под контрол и е включено в Списък I
– „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” на Приложение № 1 към чл.3, т.1 на Наредбата за реда за
класифициране на растения и вещества като наркотични, към чл.3, ал.2 на ЗКНВП.
Стойността на наркотичното вещество - кокаин с общо нето тегло 148,308 гр., съгласно ПМС №
23/29.01.98 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството е 51 907,80 лв.
Съдът
е преценил, че гореописаната фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от самопризнанията на подсъдимия Н., дадени по реда на чл. 371, т. 2 НПК,
от показанията на свидетелите - Н.М., Е.М. и Д.К., които са последователни и
непротиворечиви и ги кредитирал. За това са спомогнали и приобщените по
надлежния ред писмени
доказателства - протокол за претърсване и изземване, албум, разпореждане на
ПОС, химическа експертиза, справка съдимост, характеристична справка, писмо за
съхранение наркотични вещества до ЦМУ гр. С., а така също и от приложените като
веществени доказателства вещи и предмети, иззети в хода на осъщественото
разследване. В тази връзка, напълно основателно е съобразено, че липсва противоречие между отделните доказателства - гласни,
писмени и веществени, като същите са непротиворечиви и кореспондиращи си и
достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия.
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от настоящия състав на въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Н., първият съд е съобразил всички извършени по надлежния ред процесуално-следствени действия, изясняващи значимите факти относно инкриминираното деяние.
Въззивният съд намира също за доказано по
несъмнен начин и повдигнатото срещу подсъдимия обвинение.
По
делото са налице достатъчно доказателства за инкриминираните събития, които
преценени в съвкупност са довели Пловдивския окръжен съд до несъмнения правен
извод за това, че подсъдимият Н.Н.Н.
е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
елементи на вмененото му във вина престъпление по чл. 354а, ал.2, изр.1,
вр. ал.2 от НК.
От
събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на горепосоченото
престъпление, свързано с държане на високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително, с
наличието на специална цел – разпространение.
Този извод се базира върху
непротиворечивите показания на разпитаните по делото свидетели, както и от
извършените по реда на НПК претърсвания и изземвания, довели до намирането на
наркотично вещество - кокаин.
От
обективна страна, безспорно Н. е осъществил държането на високорисково
наркотично вещество, без да има за това надлежно разрешение от компетентните
органи, осъществяващи контрол върху наркотичните вещества.
Кокаинът е психоактивно вещество, което е поставено
под контрол и е включено в Списък I
– „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” на Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 на Наредбата за реда
за класифициране на растения и вещества като наркотични, към чл.3, ал.2 на
ЗКНВП.
Стойността на наркотичното вещество – кокаин, с общо нето тегло 148,308 гр. съгласно ПМС №
23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството е 51 907,80 лв. Тази сума покрива критерия „големи
размери“, надвишаваща 70 пъти минималната работна заплата за страната към
14.08.2020 г. от 610 лв.
Държането на това количество
наркотик от подсъдимия е имало за цел, последващото
му разпространение. За съставомерността на деянието не е необходимо непременно да
бъде доказано осъществяване на сделка от страна на подсъдимия, за да се приеме,
че наркотичното вещество е държано с цел неговото последващо
придобиване от друго лице. За наличието на специалната цел е достатъчно да се направи
комплексна преценка на всички доказани по надлежния ред фактически
обстоятелства, което заключение основателно е изведено от
общото, значително количество наркотик. И всичко това, категорично сочи, че
целта на подсъдимия е била именно да държи наркотичното вещество с цел
разпространение.
От субективна страна, престъплението е осъществено от подс. Н. с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено -
опасни последици. Той е съзнавал, че държането, с цел разпространение на това
сериозно количество наркотично вещество е забранено от закона, няма надлежно
разрешително, но въпреки това е осъществил вмененото му престъпление с цел да настъпят
обществено-опасните му последици.
При индивидуализация на
наказанието, настоящата инстанция намира, че не се налага корекция в неговата
преценка и размер.
За
престъплението по чл. 354а, ал.2 изр.1, вр. ал.2 от
НК, законодателят е
предвидил наказания - лишаване от свобода от 3 до 12 г., както и „Глоба“ в размер от 10 000 до
50 000 лева.
Първоинстанционният съд правилно е преценил при индивидуализацията на наказанието, че при проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27, при хипотезата на чл.373, ал.2 от НПК, с оглед разпоредбата на чл. 58а, ал.4 от НК, следва да приложи само чл.55 от НК, като най-благоприятен за дееца.
В
случая, действително за подс. Н. са установени
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лЕ.то предвидено в закона наказание би се явило
несъразмерно тежко спрямо стореното, съобразявайки обществената опасност на
деянието и на дееца.
Безспорно,
държането на подобни високорискови наркотични вещества, очертава деяние с
висока степен на обществена опасност. Но в противовес на това са отчетените от
окръжния съд смекчаващи отговорността обстоятелства - сравнително
младата възраст на виновния, чистото му съдебно минало, добри характеристични
данни, трудова ангажираност и най-вече изразеното искрено и дълбоко разкаяние
за стореното. Към тях могат да се добавят и установените от въззивната
инстанция обстоятелства - това, че в резултат на фактическото си съжителство
със св. К., двамата вече имат съвсем малко дете, за което полагат грижи в
домашни условия, както и че в момента Н. страда от психично заболяване –
рецидивиращо, депресивно разстройство, видно от заключението на изготвената по
делото СПЕ.
Според вещото лице д-р К., към момента при Н., обаче не са се
установили данни, за преценката му като продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието или състояние на психоза, поради което и психичното
състояние му позволява да участва пълноценно в наказателното производство.
Лечението на тревожно-депресивните състояния е възможно да бъде проведено в
местата за лишаване от свобода, но е налице риск от задълбочаване на депресията
при условията на фрустрация /л. 82 - 91 от ВНОХД №
32/2021 г./. В тази насока са и показанията на свидетелите Д.К.и З.Т., които
описват недоброто здравословно състояние на Н., както и представените от
защитата допълнителни писмени доказателства.
При наличието на така изброените сериозни по своя
обхват и естество смекчаващи обстоятелства, противно на претенцията на прокуратурата
в протеста, същите следва да се счетат за достатъчно многобройни, за да
предизвикат приложението на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК и да доведат до
определяне на наказанията лишаване от свобода и глоба под най-ниския законов предел.
Поради тези причини и
съобразно чл.58а, ал.4, вр. чл.55 от НК, първоинстанцинноният съд обосновано е намерил за
най-справедливо да определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода,
значително под минималния праг, предвиден в закона, а именно в размер на 9
месеца „Лишаване от свобода“, както и „Глоба“ от 5000 лева. В тези размери, същите
съответстват на обществената опасност на деянието и личността на извършителя.
В случая обаче липсват основанията за прилагане на
чл.66, ал.1 от НК, въпреки че определеният размер на наказанието лишаване от
свобода е под три години и подс. Н. до момента не е
осъждан. В конкретния казус се касае за деяние с висока степен на обществена
опасност, поради естеството на откритото и на сериозна стойност високорисково
наркотично вещество – кокаин, предназначено за разпространение на немалък брой
потребители. Отделно по делото се съдържат достатъчно данни, затова че подс. Н. трайно се е занимавал с подобна дейност с
регулярно зареждане на необходимите количества наркотични вещества от гр. С., съчетавайки
успешно трудовата си такава, т.е. инкриминираната проява не се явява инцидентна
по своя характер. В този смисъл за пълното постигане целите на генералната, а и
на личната превенция, настоящият състав намира, че така определеното наказание в
размер на 9 месеца „Лишаване от свобода“, трябва да се изтърпи от подсъдимия
ефективно при условията на първоначален „Общ“ режим, според разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС.
Обосновано, на основание чл.59, ал.1, т.1 и
ал.2 от НК е приспаднато от така наложеното наказание на подсъдимия Н., времето
през което същият е бил задържан за 24 часа по ЗМВР на 14.08.2020 г. и по
чл.64, ал.2 от НПК, считано от 15.08.2020 г. до 18.08.2020 г., като един ден
задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода, както и за периода, през
който спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест“, считано
от 18.08.2020 г. до влизане на присъдата в законна сила, като два дни домашен
арест е зачетен за един ден лишаване от свобода.
Споделяме изцяло и произнасянето на окръжния
съд по отношение на иззетите по делото веществени доказателства. Остатъкът от
наркотичното вещество, съгласно чл.354а, ал.6, вр.
чл.53, ал.1, б.“б“ от НК, явяващо се предмет на престъплението, трябва да се
отнеме в полза на държавата и да се унищожи, а останалите вещи, тъй като нямат
отношение към инкриминираното деяние, следва да се върнат на св. Д.С.К. и на
подсъдимия Н.Н.Н., след влизане в сила на присъдата.
Тъй
като подсъдимият Н. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение, трябва
на основание чл.189, ал.3 от НПК, да заплати и направените на досъдебното
производство разноски по
сметка на ОД на МВР гр. П. в размер на 135,65 лв.
Допълнително следва да бъде осъден да заплати
и направените по време на въззивното производство
разноски за изготвянето на СПЕ в размер на 439 лева по сметка на ПАС и в полза
на бюджета на съдебната власт.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени процесуални нарушения.
С оглед на гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че следва да бъде потвърдена постановената първоинстанционна присъда, а протестът на ОП – Пловдив и жалбата на подсъдимия Н. - оставени без уважение.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК Апелативният съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 260025/12.11.2020
г., постановена по НОХД № 1966/2020 г., по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА подсъдимия Н.Н.Н.
да заплати по сметка на Пловдивски апелативен съд в полза на бюджета на
съдебната власт, направените в хода на въззивното
производство допълнителни разноски за експертиза в размер на 439 лева.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от съобщаването пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.