Решение по дело №1912/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 205
Дата: 27 май 2024 г.
Съдия: Владимир Атанасов Пензов
Дело: 20231210201912
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Благоевград, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20231210201912 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. А. М. с ЕГН **********, с адрес ====,
подадена чрез адв. .. Х. от АК – Благоевград, с адрес за призоваване .... против
Наказателно постановление (НП) № 42-0005249 от 02.02.2023г. на Директора
на РД „Автомобилна администрация” - гр. София, с което за
административно нарушение по чл.147 ал.3 т.4 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата му
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 (двадесет)
лева и за административно нарушение по чл.36 пар.1 т.(i) от Регламент (ЕС)
№ 165/2014г., на основание чл.93в ал.17 т.1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвП) му е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
С жалбата се иска съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно,
постановено в прот..речие с материалния закон,
административно-производствените правила и целта на закона. Излагат се
съображения за допуснати в хода на административно-наказателното
производство на съществени процесуални нарушения, ограничаващи в
1
сериозна степен надлежното упражняване на правото на защита на
жалбоподателя, както и нарушения на материалния закон. Навеждат се
доводи и за допуснати нарушение по чл.42 и следващите и чл.57 ал.1 от
ЗАНН, както и такива, че описаното в АУАН и НП не отговаря на
действителното правно положение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се явява и неговият процесуален представител адв. .. Х., който поддържа
подадената жалба, ангажира доказателства в подкрепа на тезата, развива и
становище по същество на спора, като моли съдът да отмени обжалваното
наказателно постановление. Претендира и присъждане на направените в хода
на съдебното производство разноски за един адвокат.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно
призован, не изпраща представител, ангажира доказателства в подкрепа на
наказателното постановление и взема писмено становище по същество на
делото с придружаващото преписката писмо, като намира същото за
съобразено с материалния и процесуален закон и моли да бъде потвърдено от
съда. Излага възражение за прекомерност на претендираните разноски за един
адвокат от страна на жалбоподателя.
Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призована,
не изпраща представител и не взема становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
След анализ на събрания доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 05.01.2023 година около 15:15 часа на АМ „Струма“, 89-ти
километър в посока гр.София, актосъставителя Г. С. Г. – инспектор при РД
„АА“, София, в присъствието на свидетеля П. А. Д. извършили проверка на
жалбоподателя А. А. М., който управлявал МПС - товарен автомобил „МАН
403” с регистрационен номер ...., от категория N3, оборудвано с аналогов
тахограф, собственост на „РИОС 10“ ЕООД, гр.София, който се движи по
маршрут от гр.Сатовча до гр.Перник в момента без товар с пътен лист №
2
3844 от 05.01.2023г. (лист 9 от делото). При проверката било установено от
контролните орган, че водача А. А. М. управлява моторното превозно
средство с рег. № ..., което не е представено на периодичен технически
преглед, видно от удостоверение за техническа изправност по протокол №
14800124 и е било валидно до 11.05.2018г. (лист 10 от делото), видно от
справка в Информационната система Периодични прегледи на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, както и водача А. А. М. извършва
превоз в обхвата на Регламент (ЕС) № 165/2014 г. с МПС оборудвано с
аналогов тахограф, като в момента не представя тахографските листа от 00:00
часа на 30.12.2022г. до 09:15 часа на 05.01.2023г., или ръчен запис и
разпечатка или удостоверение за дейности. При така констатираното,
актосъставителя Г. С. Г. приел, че се касае съответно на административно
нарушение по чл.147 ал.3 т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и
административно нарушение по чл.36 пар.1 т.(i) от Регламент (ЕС) №
165/2014г., поради което в присъствието на свидетеля П. А. Д. и нарушителя
А. А. М., съставил на последния на мястото на проверката, Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 333279 от
05.01.2023г. (лист 8 от делото). Акта се връчил на нарушителя
непосредствено след неговото съставяне, който го подписал без да отрази
бележки или възражения по него. В законоустановения срок срещу акта не
постъпили и писмени възражения. Във връзка с така съставения Акт за
установяване на административни нарушения, на 02.02.2023г. Директора на
РД „Автомобилна администрация” - гр. София, в качеството му на
административно-наказващия орган, определен от министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47
ал.2 от ЗАНН, издал Наказателно постановление № 42-0005249 от
02.02.2023г. (лист 6 от делото), с което на жалбоподателя А. А. М. съответно,
за административното нарушение по чл.147 ал.3 т.4 от Закона за движение по
пътищата, наложил на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата
административно наказание „Глоба” в размер на 20 (двадесет) лева и за
административното нарушение по чл.36 пар.1 т.(i) от Регламент (ЕС) №
165/2014г., наложил на основание чл.93в ал.17 т.1 от Закона за автомобилните
превози административно наказание „Глоба” в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева. НП е получено с разписка от жалбоподателя А. А. М. на
30.11.2023г. лично и срещу подпис, като в законоустановения срок – на
3
14.12.2023г. срещу него е депозирана разглежданата в настоящото
производство жалба, заведена с вх. № 52-00-56-996/3/ от 14.12.2023г. (лист 3-
4 от делото).
Представен по делото е копие на тахографски лист с надпис върху него:
А. М.; Сатовча; 05.01.2023г.; № ....; 978863 км.
По делото е представена Длъжностна характеристика за длъжност –
Инспектор, в отдел Контрол на РД „АА“ – София (лист 15-19 от делото),
подписана от актосъставителят Г. С. Г. – Инспектор в ИА „АА“ и
удостоверяваща процесуалната компетентност на актосъставителя.
По делото са представени Заповед № РД-08-30 от 24.02.2010г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
(лист 20-21 от делото) и Заповед № 7 от 16.01.2023г. на ИА „АА“ – София
(лист 22 от делото), които удостоверяват материалната компетентност на
издателя на атакуваното Наказателно постановление.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават с разпита на актосъставителят Г. С. Г. и свидетеля по акта П. А.
Д., които установяват отразените в акта констатации, а именно, че при
извършената проверка на автомагистрала Струма на жалбоподателя А. А. М.
установили, че същият управлява товарен автомобил „МАН” с
регистрационен номер ...., оборудван с аналогов тахограф и извършващ
превоз в страната, от Сатовча до Перник, празен към момент на проверката,
като водача управлява товарният автомобил, който е със изтекъл срок на
валидност на техническия преглед и не е представен за периодичен
технически преглед, както и не представя тахографските листа на автомобила
за периода от 30 декември 2022г. до 05 януари 2023г., като срокът за
съхранение на тахографските листа е 28 дни. Свидетелите установяват, че
нарушенията установили при проверката на място на водача и автомобила и
чрез справка в системата за периодични прегледи на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“. За така констатираните две нарушения, на
жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на място на проверката, който му се връчил срещу подпис.
При така направените фактически констатации, районният съд счита от
правна страна, че с обжалваното наказателно постановление правилно и
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
4
жалбоподателят А. А. М. за вменените му административни нарушения по
чл.147 ал.3 т.4 от Закона за движение по пътищата и по чл.36 пар.1 т.(i) от
Регламент (ЕС) № 165/2014г.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената
за това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е
отразено, че административно-наказателното производство е започнало със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и
НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи
нарушителя и нарушението елементи, наличието на които са достатъчни, за
да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 т.1 от
ЗАНН и чл.57 ал.1 от ЗАНН. В конкретния случай АУАН е съставен от Г. С.
Г. на длъжност „инспектор” при РД „АА“ - София, който се явява материално
компетентна за това и дава пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е осъществено. В тази насока са и
показанията на свидетеля П. А. Д., който е участвал при извършване на
проверката и констатиране на нарушението. Издадения в съответствие с
процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява годно правно
основание за издаване на обжалваното НП. Съдът счита, че не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, тъй като при реализирането на административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството,
поради което неоснователни се явяват всички възраженията на защитата в
тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗДвП, регистрираните МПС
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата
им изправност, като условията и реда за извършване на прегледа се определя
с наредба, а съгласно ал.3 т.4 от същият законов текст, пътните превозни
средства от категория N2, N3, O2, O3 и O4, с изключение на къмпинг-
ремаркета, от чиято първоначална регистрация са минали не повече от 10
години – всяка година, след което – на всеки 6 месеца. От събраният
доказателствен материал по делото по категоричен и безспорен начин се
установи, че към момента на проверката на 05.01.2023г., жалбоподателят А.
А. М. е управлявал регистрирано по съответният ред МПС – товарен
автомобил „МАН 403” с регистрационен номер ...., от категория N3,
5
оборудвано с аналогов тахограф, собственост на „РИОС 10“ ЕООД, гр.София,
за което не се спори, че не е било представено на задължителен периодичен
технически преглед към този момент. Видно от последното издадено по време
удостоверение за преминат технически преглед, че не е спорно, че
процесният товарен автомобил „МАН 403” с регистрационен номер .... е
превозно средство от категория N3, като същото е преминало последния си
преглед на 11.05.2017г., който е бил с валидност до 11.05.2018г. и след тази
дата не е представяно за периодичен технически преглед.Доказателства,
формиращи изводи в обратна насока не се налични по делото, като и самият
жалбоподател не оспорва тези констатации на контролните органи. В тази
връзка следва да се отбележи, че в подкрепа на тези изводи е и липсата на
каквито и да било доказателства оборващи фактите и обстоятелствата,
изложени в акта за установяване на административно нарушение, който
съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до
доказване на противното. Предвид изложеното съдът намира за доказано по
безспорен и категоричен начин осъществяването от обективна страна на това
административно нарушение по чл.147 ал.3 т.4 от ЗДвП.
Съдът приема административното нарушение по чл.147 ал.3 т.4 от ЗДвП
за виновно осъществено от субективна страна, тъй като жалбоподателят А. А.
М. е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с действията си
нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения,
предвиждал е общественоопасните последици от тези си действия и е искал
тяхното настъпване.
Административнонаказващият орган след като правилно е
квалифицирал процесното нарушение като такова по чл.147 ал.3 т.4 от ЗДвП
и при преценката си с оглед налагане на административното наказание,
правилно на основание чл.185 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя
наказания „Глоба” в законоустановения размер от 20 (двадесет) лева. Същото
е в императивно установен размер от законодателя за такова
административно нарушение, съобразен с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН,
като именно това наказание законодателя е приел, че ще осъществи целите и
задачите на наказанието, предвидени в чл.12 от ЗАНН. По изложените
съображения съдът намира наказателното постановление за правилно и
законосъобразно, което като правна последица следва да бъде потвърдено в
6
тази му част.
От обективна страна, съгласно чл.36 пар.1 т.(i) от Регламент (ЕС) №
165/2014г. на Европейския парламент и на Съвета, когато водачът управлява
превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, водачът трябва да
е в състояние да представи по искане на оправомощен служите на контролен
орган, тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от
водача през последните 28 дни. Установи се от събраният в хода на
производството доказателствен материал, че водачът – жалбоподателя А. А.
М. при процесната проверка не е могъл да представи поисканите му от
контролните органи тафогравски листа за последните 28 дни преди
проверката, а именно за периода от 00:00 часа на 30.12.2022г. до 09:15 часа на
05.01.2023г., като е представен само ползваният към проверката тахографски
лист, отразяващ движението на превозното средство управлявано от
жалбоподателя на 05.01.2023г., след 09:15 часа. Такива тахогравски листове
не са представени и с разглежданата жалба, нето са наведени твърдения, че
същите въобще съществуват. Констатациите за непредставяне на
тахогравските листа за предходните 28 дни преди проверката се потвърждава
изцяло от показанията на свидетелите – актосъставителя Г. С. Г. и свидетеля
по констатиране на нарушението и съставяне на акта П. А. Д.. Дори и да се
приеме, че жалбоподателят А. А. М. в периода от 00:00 часа на 30.12.2022г.
до 09:15 часа на 05.01.2023г., респ. до деня на проверката е изпълнявал друга
дейност и не е управлявал превозно средство през предходните 28 дни, не е
използвал тахографски листове, при условие, че не е извършвал каквъвто и да
е превоз на товари, т. е. не е могъл да представи такива, то следва да се
отбележи, че такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл.90 ал.1 от
Наредба № 12 от 05.01.2007г. за изискванията за задължителна употреба на
контролните уреди за регистриране на данните за движението на
автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и
техническите изисквания към тях, според която водач, който не може да
представи тахагравските листове поради това, че не е управлявал автомобила,
представя на контролните органи документ, удостоверяващ, че е бил
освободен от работа. От друга страна разпоредбата на чл.37 пар.2 т.„а“ от
Регламент (ЕС) № 165/2014г. на Европейския парламент и на Съвета сочи, че
докато тахограха не е годен за експлоатация или е неизправен, водачът
отбелязва данните, позволяващи той да бъде идентифициран (име, номер на
7
картата на водача или номера на свидетелството за управление на МПС),
включително подпис, както и информация за различните периоди от време,
които не се регистрират от тахографа или за който от тахографа не са правени
разпечатки по правилен начин: а) върху тахографския лист или листове; или
б) върху временен лист, който се прикрепва към тахографския лист или се
съхранява заедно с картата на водача. По делото не е представен нито
документ, удостоверяващ, че жалбоподателят А. А. М. е бил освободен от
работа, нито тахографски листове и/или листове прикрепени към същите,
удостоверяващи негодност или неизправност на тахографа, поради което
съдът намира осъществен чрез бездействие състава на нарушението по чл.36
пар.1 т.(i) от Регламент (ЕС) № 165/2014г. на Европейския парламент и на
Съвета за доказано по безспорен и категоричен начин от обективна страна.
При тези данни съдът приема, че разглежданото нарушение е
осъществено и от субективна страна, доколкото водачът - жалбоподателят А.
А. М. е правоспосочен водач на товарен автомобил и като такъв е бил наясно
със задължението си да съхранява и при поискване от контролните органи да
представя тахографските листове на управляваният от него товарен
автомобил за 28 дена преди проверката и такъв за текущия ден.
Административнонаказващият орган след като правилно е
квалифицирал процесното нарушение като такова по чл.36 пар.1 т.(i) от
Регламент (ЕС) № 165/2014г. на Европейския парламент и на Съвета и при
преценката си с оглед налагане на административното наказание, правилно на
основание чл.93в ал.17 т.1 от ЗАвП е наложил на жалбоподателя А. А. М.
наказания „Глоба” в законоустановения размер от 1500 (хиляда и петстотин)
лева. Същото е в императивно установен размер от законодателя за такова
административно нарушение, съобразен с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН,
като именно това наказание законодателя е приел, че ще осъществи целите и
задачите на наказанието, предвидени в чл.12 от ЗАНН. По изложените
съображения съдът намира наказателното постановление за правилно и
законосъобразно, което като правна последица следва да бъде потвърдено и в
тази му част.
Предвид засегнатите с административните нарушения важни
обществени отношения и предвид разпоредбата на чл.29 от ЗАНН, касаещи
осъществяване на превоз на товари и нарушения, свързани с безопасността на
8
движението по пътищата за всички видове транспорт, съдът намира за
неприложима в казуса разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и същите не могат да
бъдат квалифицирани, като маловажен случай.
След като прие разглежданото нарушение за доказани по несъмнен
начин, както и наложената санкция за правилно определена, съдът намира
обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и като такова,
същото следва да бъде потвърдено. С оглед този резултат неоснователно е
искането на жалбоподателя и неговият процесуален представител за
присъждане на разноски по делото за един адвокат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 във връзка с
чл.58д т.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0005249 от
02.02.2023г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” - гр. София, с
което на А. А. М. с ЕГН **********, с адрес: ==== и адрес за призоваване: ....,
за административно нарушение по чл.147 ал.3 т.4 от Закона за движение по
пътищата, на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 (двадесет) лева
и за административно нарушение по чл.36 пар.1 т.(i) от Регламент (ЕС) №
165/2014г., на основание чл.93в ал.17 т.1 от Закона за автомобилните превози
му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1500 (хиляда
и петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването
на страните пред Административен съд - Благоевград.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9